100-годишнината от Септемврийското въстание беше чествана през есента на 2023 г. с най-различни прояви в цялата страна. Народно въстание – народни чествания. Сред най-значимите прояви беше организираната от комунистите в Стара Загора. В едно от читалищата в града се проведе събрание с доклади, а впоследствие беше почетена паметта на някои от най-големите герои от този български край – Теньо Стоилов, Янко Иванов, братя Даскалови, Петко Енев и други. Под прякото впечатление от добре организираното честване в Стара Загора се заех да събера допълнително информация за живота и делото на Петко Енев – един от ръководителите на Септемврийското въстание през 1923 г.
Петко Енев е роден през 1889 г. в село Стоил войвода, в чиновническо семейство. Още като ученик в Габровската гимназия той попада под влиянието на левите идеи. Впоследствие Петко Енев завършва право в Софийския университет. За разлика от мнозинството адвокати, които, както днес, така и тогава са служили на богаташите, П. Енев остава завинаги свързан с народа и с борбата му за освобождение от игото на капитала. Участва като офицер в Първата световна война, но това не му попречва да отстоява и разпространява антивоенни идеи сред войниците на фронта. След края на войната Петко Енев застава начело на партийната комунистическа организация в град Нова Загора. Избран е и за общински съветник. След преврата на 9 юни 1923 г. П. Енев възглавява подготовката на народното Септемврийско въстание. Въстанието завършва с поражение, а Петко Енев е заловен и хвърлен в затвора. През 1924 г. той и съратниците му са изправени пред съда. Смята се, че благодарение на неговата забележителна защитна реч той и останалите заловени въстаници получават оправдателни присъди. Впоследствие обаче, след атентата в „Св. Неделя“, извършен на 16 април 1925 г., Петко Енев е повторно задържан, изтезаван и разстрелян без съд и присъда край гарата в Стара Загора. Неговото дело и особено неговата реч, произнесена на 15 декември 1924 г. в защита на Септемврийското въстание, остават безсмъртни. В следващите редове ще се опитам да представя някои от най-важните моменти от този забележителен документ, който, за щастие, е стенографиран по време на процеса и впоследствие, след близо 50 години, дешифриран и публикуван в специална книга от гимназиста Йордан Чолаков (виж „Процесът срещу Петко Енев“. София, 1981 г.)
Още в началото на изказването си Петко Енев защитава правото на народа на въстание. Въстанието „не е писано в никакви закони, но то е написано в историята на всички народи“. Въстанието „се пише всеки момент с кръвта на неговите синове“. Изтъква се, че в него участват дори ветерани-опълченци от Шипка, като 70-годишният дядо Момчил.
Петко Енев подчертава, че Септемврийското въстание е „едно логично последствие на деветоюнското събитие“. На 9 юни 1923 г. българската конституция е „изядена с корите“, българската демокрация е „по най-страшен начин удушена“, но тогава „нямаше съд за тези, които я удушиха“.
Петко Енев припомня, че „задължения без права е робство“, а участниците във въстанието са пожелали да не бъдат роби. Септемврийското въстание – това е „онзи отпор, който народът ни издигна срещу онези издевателства и посегателства, които са насочени срещу неговите права и свободи“.
Според Петко Енев 75 % от населението на Нова Загора и 80 % от населението на околните 48 села е застанало на страната на въстанието. Общо се вдигат на борба около 3-4000 души – „кой с пищов, кой се кремъклия, с манлихера, със сопи“. Всички тези хора се вдигат на бунт, „за да придобият своите свободи, за които вие искате да ни осъдите“.
Случилото се на 9 юни Петко Енев оценява като престъпление, но въпреки това деветоюнците не са изправени пред съда за своите въоръжени действия. Ето защо следва логичният (и риторичен) въпрос „по силата на кой член от българската конституция на господин Цанков е позволено, а на господин Петко Енев е забранено“? Петко Енев припомня своите бойни заслуги от Първата световна война („аз съм оставил окото си на Димова поляна и имам шест рани по тялото си“), а също и че мнозина от съратниците му в Септемврийското въстание също са ветерани от войните (например знаменосецът на 32 пехотен полк), за разлика от водача на превратаджиите Цанков – един от т. нар. тилови плъхове, които дори не припарват до фронта. Като човек, който претендира, че е изпълнил своя конституционен дълг, Петко Енев се счита длъжен да заяви, че „обича конституцията“, но „не обича тия, които я прилагат“.
Петко Енев продължава да критикува и изобличава случилото се на 9 юни. На този ден е нарушено „равновесието на политическите сили“, а „народната воля биде пренебрегната“. Против волята на българския народ е дошло „едно правителство, което не е желано“. Петко Енев припомня, че съпротивата срещу преврата е започнала „още на 10 юни“. Тези първи опити за въстание са потушени, но „в душата на хората“, в тяхното подсъзнание остава „този голям и зловещ факт, който е престъпление и е наказуем по нашите закони“. Припомня се, че деветоюнското правителство „арестува едно народно събрание – законно избрано и законно конституирано, което народът създаде“. Петко Енев подчертава, че този „арест на народното събрание“ е „един произвол“ и „едно посегателство върху правото на българския народ да се управлява, защото народът се представлява чрез Народното събрание“. Към това престъпление се добавя и незаконното разтуряне на всички общински съвети в цялата страна. Цялостната оценка на Петко Енев за деветоюнското правителство, е че това е „едно правителство незаконно, …крепящо се с насилие срещу народната воля“. Случилото се на 9 юни е сравнено със ситуация, при която „някой се вмъкне във вашия дом, във вашата собственост и иска да разполага с нея като собственик“. Оттук следва риторичният въпрос: дали имате право да „изхвърлите“ този „някой“? А отговорът на подсъдимия е, че „свещеното право на народа е да защитава своята съдба“.
За да защити справедливия характер на Септемврийското въстание, Петко Енев прави и характеристика на участниците в него. Това са „прости работници“, които виждат, че пред тях стоят два пътя: „или пътят на пълното робско подчинение, или пътят на свободата“. Тъй като става въпрос за народно въстание, според Петко Енев то няма как да бъде подложено на съдебно преследване, защото „вие нямате закон да съдите народа“. Народът е „извор на тази власт“ и когато той „в своето мнозинство пожелае да измени строя, ако се яви някой да му попречи, той ще си пожелае да го смени“. Защото човечеството в своето развитие „не е нищо друго освен една непрекъсната история на борба“.
Петко Енев е убеден, че въстанието няма да остане без последствия и „нашата страна няма да се умори, докато не се реализират лозунгите на септемврийските събития“. За разлика от насилственото деветоюнско правителство, бъдещото работническо-селско правителство „ще бъде законно“.
Петко Енев завършва своята защитна реч с вричане в любов към България и желание за мир – „един мир граждански, честен, който е в състояние да внесе ред и справедливост в живота“. Но положението в страната след потушаването на Септемврийското въстание няма нищо общо с такъв мир. Това не е мир, а „един огън, покрит с пепел, който при една макар и слаба вихрушка отново ще пламне“. Петко Енев разглежда въстанието от септември 1923 година като доказателство, че българският народ „цени своите политически и граждански свободи, които са извоювани с редица революции“. Така преди 100 години един български революционер и патриот успява да защити себе си и своя народ пред съда на палачите и слугите на Запада. За нас остава комунистическият модел на поведение пред лицето и в плен на класовия враг.
Автор: Б-23
