Принципи на Движение “23 септември”

Изминалият 20-ти век и първите години на 21-ви век донесоха нови и неизмерими страдания на народите по света (войни, глад, болести, безработица, бедност и др.). Но заедно с тези страдания и въпреки тях бяха дадени много и значими примери за неугасимия стремеж на човека към социална справедливост, свобода и равноправие.

През това столетие в редица страни беше извършен първият опит за преход към общество, в което социално-класовите противоречия и конфликти ще останат в миналото и пред всяко човешко същество ще се открият неподозирани възможности за свободно развитие. В страните, където беше установен социалистически обществен строй, здравеопазването, образованието и реалното право на труд станаха достъпни за всички граждани. Беше осъществен мощен индустриален подем и мащабно жилищно строителство. Пред младите хора се откриха перспективи за многостранно развитие.

Обаче поради редица причини (основната от които беше ревизионистичната политика, провеждана от управляващите комунистически партии) в Източна Европа този първи опит за премахване на социалното потисничество се оказа неуспешен. След като бившите социалистически страни бяха превърнати в обект на експанзията на транснационалните корпорации, днес още по-голяма част от човечеството живее в условията на капитализъм.

                                                                       * * *
Характерно за капитализма е, че начинът на производство на благата, необходими за човешко съществуване, разделя обществото на две групи с противоположни интереси. От едната страна е малък (днес вече нищожен) брой хора, притежаващи собственически права върху решаващите средства за производство, създадени от цялото общество, а от другата страна са всички онези, които са лишени от такива средства – пролетариите. Единственият начин, по който пролетариите могат да осигурят средства за своето съществуване, е да продават всекидневно своята работна сила като стока на капиталистите. Последните използват тази обществена зависимост, за да присвояват принадена стойност, т. е. – за да извличат печалби. За всеки отделен капиталист постоянният приток на печалби, т. е. притокът на средства за натрупване на богатство (капитал), за разширяване и модернизиране на производството, е условие, без което той не би могъл да оцелее в безмилостната конкурентна борба на капиталистическия пазар. Вследствие от това извличането на печалби  се явява непосредствена цел и движещ мотив за всеки отделен капиталист, за капиталистическото производство като цяло. Произвежда се, не за да се задоволят потребностите на обществото, а, на първо място, за да се увеличава постоянно размерът на частния капитал.             Самонарастването на частния капитал чрез експлоатация на наемните трудещи се – това е базисният регулативен принцип на целия обществен живот при капитализма.

Капиталистическата конкуренция и внедряването на все по-производителни технологии водят до постоянна концентрация на богатствата във все по-малко на брой частни ръце. Такава е логиката на капиталистическия пазар – по-силният побеждава по-слабия, едрите финансови акули разоряват и поглъщат дребните производители. Така наречената “невидима ръка” на пазара, която уж поощрявала развитието на хората чрез конкуренцията на техните способности и знания, днес всъщност е ненаситната ръка на едрите финансови хищници, водени от неутолима жажда за все повече и повече печалби и за всеобхватното господство над обществото. И ако в зората си капиталистическият начин на производство чрез свободната конкуренция е принасял полза за развитието на производителните сили и за прогресивното развитие на обществото и индивидите, днес той вече се е превърнал в пречка пред човешкия прогрес.

* * *

Сегашният стадий в развитието на капитализма се характеризира с това, че крупните монополистически обединения са поставили под свой контрол и са разпределили по между си пазарите и суровините в почти целия свят и финансовата олигархия като цяло е утвърдила господстващото си положение в обществото. Но въпреки временните споразумения между отделните групировки на финансовия капитал сред тях протича непрекъсната борба за преразпределение на сферите на влияние и за изменение на съотношението на силите в полза на тази или онази групировка.

Надпреварата за максимални печалби между гигантските корпорации е основният източник на неустойчивост в съвременния свят. Тя постоянно поражда диспропорционалност и анархия в разпределението на обществените ресурси между отделните клонове на стопанския живот, с което се подготвят предпоставките за опустошителни икономически кризи и нарастват заплахите за екологическото равновесие в планетарен мащаб. В същото време тя води до чудовищно неравенство в доходите, до непримирима противоположност между интересите на отделните социални групи и слоеве, до кървави социални конфликти и войни.

* * *

Държавната машина на Съединените щати днес е главното военно-политическо оръдие, чрез което транснационалните корпорации защитават своите интереси, своя хищнически начин на съществуване. След разпадането на социалистическия блок САЩ още по-безцеремонно провеждат политика на агресии и диктат в международните отношения. Стремежът на американските управляващи кръгове за налагане на световна хегемония намира израз във враждебни действия срещу държави, опитващи се да водят самостоятелен курс на политическо и икономическо развитие в защита на своите народи от грабежа на корпорациите.

Навсякъде по света едрите монополи налагат своите интереси с помощта на МВФ и СБ, а там, където народите и правителствата отказват да се подчинят на тези международни финансови институции, се инспирират – с помощта на частни фондации и НПО – „цветни революции” за смяна на нежеланите правителства или се изпращат ударните отряди на империализма – военно-въздушните, военно-морските и сухопътните сили на САЩ и НАТО.

Докато МВФ и Световната банка налагат икономически геноцид срещу народа на дадената страна, то НАТО и САЩ действат директно – нагло и безскрупулно: „омиротворяват“ съответната страна посредством крилати ракети и бомби с обеднен уран… Във всички случаи целта е да се гарантират интересите на транснационалните корпорации и да се осигурят плацдарми за смазване на народни движения, които биха се осмелили да се противопоставят на империалистическия диктат.

Същевременно в условията на изострящи се капиталистически кризи и задълбочаващи се противоречия все повече се засилват националистическите и фашистки тенденции – не само в Европа и по света, но и у нас. Опитът от последните години недвусмислено показва, че Западът е готов – при налагане на своите интереси – да подкрепя морално, материално и с военни средства дейността на формирования, изповядващи неприкрито нацистка идеология, както и да оказва съдействие на мракобеснически и фашистки режими.

* * *

Промените, които настъпиха в световното развитие, не подминаха и България. След 1989 година страната ни планомерно беше превръщана в слугиня, обслужваща имперските планове на САЩ и в плацдарм за бъдещи агресии. Целенасочено икономиката ни беше разрушена, а предприятията – продадени на безценица на български и чуждестранни експлоататори, които днес реализират своите печалби на гърба на бедстващия народ. Българската армия е съсипана, а ролята й е сведена до участие в окупацията на други страни и народи; вътрешната и външна политика са изцяло под контрола на НАТО, ЕС, МВФ и СБ – организации, които с едни или други методи и средства ни натрапват условия, изгодни за американските и европейските корпорации.

Но наред с икономическото и политическо поробване на нашата страна в ход са и действия, целящи духовното поробване на българския народ. С помощта на финансов контрол върху информационното пространство (върху средствата за информация, върху културните и образователни институции) трудовите хора у нас са заставяни да повярват, че бедствията, причинени от на капитализма, са нещо нормално и неизбежно, че капитализмът няма алтернатива. Със същата задача – втълпяване на робско примирение – се занимават и всевъзможни „частни“ фондации, които в действителност се финансират от САЩ и от някои западноевропейски правителства.

            * * *

Днес вече е ясно: в резултат от реставрацията на капитализма родината ни е превърната в неоколония на империалистическите държави начело със САЩ.

Но грабежът, безправието и насилието раждат необходимостта от съпротива и противодействие. Затова – като непосредствен отговор на икономическата разруха, на масовата безработица, на ширещата се мизерия и деградация, като протест срещу военните агресии на САЩ и НАТО, в които България е принудена да участва поради васалното си положение – възникна Движение “23 септември”.

* * *
Ние, от Движение „23 септември“, сме убедени:

  • че в съвременните условия капиталистическата обществена система с всеки изминал ден увеличава страданията на милиарди човешки създания и все повече се превръща в непосредствена заплаха за съществуването на живота върху планетата;
  • че днес премахването на частнособственическите отношения е ключът за преодоляване на социалните злини: социално неравноправие и потисничество, бедност, безработицата, войни, морална деградация и престъпност (алкохолизъм, наркомания, проституция и т.н);
  • че огромната производителна сила, с която разполага обществото (но с която се разпореждат в собствен интерес привилегированите слоеве и на първо място – финансовата олигархия) би била в състояние да осигури достойно съществуване и свободно развитие за всяко човешко същество–единственото необходимо условие за постигането на тази цел е ресурсите, технологиите, общественият труд да се използват съобразно приоритетите на човешкото развитие, а не за извличане на капиталистически свръх-печалби;
  • че обективните жизнени интереси на огромната част от човечеството, както и интересите, свързани със запазване на живота върху планетата, изискват замяната на капитализма с комунизъм (чиято начална или нисша фаза е социализмът) – общество без експлоатация на човек от човека, където:
    • средствата за производство ще са обща собственост на всички хора, на цялото общество;
    • балансите и пропорциите между различните отрасли на производствената дейност ще се регулират по планов път;
    • непосредствена цел на производството ще бъде задоволяването на човешките потребности (а не печалбата);
    • разпределението на средствата за живот ще се осъществява според труда – през първата фаза от развитието на новото общество, и според нуждите – през втората фаза;
  • че в съвременна България, както и в повечето страни по света, премахването на социалните привилегии и преходът към безкласово общество е възможен единствено чрез всестранно и масово разгръщане на борбата на наемните трудещи се срещу диктатурата на едрите капиталистически собственици;
  • че във връзка с всичко това в настоящия момент у нас първостепенна историческа необходимост е да се пристъпи към изграждане на революционна организация, която в перспектива да поеме ролята на авангард в борбата за освобождение, като съдейства за сплотяване и организиране на трудещите се – независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност – от отделните предприятия, отрасли и региони на страната в защита на техните общи жизнени интереси.

* * *

Движение „23 септември“ приема марксистко-ленинската теория и изучава натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света.

Ние виждаме своята най-непосредствена задача в това да работим за изграждане на приемствена революционна организация. Целта ни е Движение „23 септември“ да израства като кадрова организация, способна да организира съпротивата на трудещите се срещу капиталистическото подтисничество. За тази цел е необходимо да привличаме съмишленици, които ще се посветят на борбата за свобода и справедливо бъдеще на българския народ.  Във връзка с това смятаме да участваме в протести и митинги, да организираме и провеждаме подписки, дискусии, прожекции.

Важно място в нашата дейност ще заемат печатните издания, разпространението на литература  и поддържането на сайта „septemvri23.com”. Чрез своята дейност ще се стремим да съдействаме за увеличаване броя на хората, които се отнасят с критичност към посланията и манипулациите на пропагандата, изразяваща интересите на олигархията.

* * *

Всички ние, които съзнаваме, че днес капитализмът води до умножаване на бедите и страданията на народите, до разпалване на агресивни войни и до гладната смърт на милиони човешки създания, приемаме като свой нравствен и граждански дълг да издигнем знамето на борбата в България. Днес единственият достоен избор за нас, за синовете и дъщерите на нашия народ, е да потърсим и намерим своето място в борбата за освобождение на човечеството редом с всички борци по света. Колкото по-скоро се включим в общото дело на трудовите хора от целия свят, толкова по-добре ще сме подготвени за предстоящите битки.

И най-дългият път започва с малката първа стъпка…

НЯМА КАКВО ДА ЗАГУБИМ ОСВЕН ОКОВИТЕ СИ!

А ЩЕ СПЕЧЕЛИ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!

НАШЕТО ДЕЛО Е ПРАВО, ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НАША!

Сподели