Принципи

Основните исторически събития, които разстърсиха изминалия 20 в., станаха ново ярко свидетелство за неугасимият стремеж на човека към социална справедливост, свобода и равноправие.
През това столетие в някои страни, беше извършен първият опит за преход към обществото, в което социално-класовите противоречия и конфликти ще останат в миналото и пред всяко човешко същество ще се открият неподозирани възможности за развитие. В страните, където беше установен социалистически обществен строй, здравеопазването, образованието и реалното право на труд станаха достъпни за всички граждани. Беше осъществен мощен индустриален подем и мащабно жилищно строителство. Пред младите хора се откриха перспективи за многостранно развитие.
Обаче поради редица причини (върху тях ще разискваме обстойно на други места в сайта) в Източна Европа този първи опит за премахване на социалното потисничество се оказа неуспешен. След като бившите социалистически страни бяха превърнати в обект на безогледна експанзия на транснационалните корпорации, днес още по-голяма част от човечеството живее в условията на капитализъм.
Характерно за капитализма е, че начинът на производство на благата, необходими за човешко съществуване, разделя обществото на две групи с противоположни интереси. От едната страна са малък (днес вече нищожен) процент от хора, притежаващи несметни богатства и контролиращи средства за живот, нужни на цялото общество, а от другата страна са онези, които са лишени от средства за производство – пролетариите. Единственият начин, по който пролетариите могат да осигурят средства за своето съществуване, е да продават всекидневно своята работна сила като стока на капиталистите. Последните използват тази обществена зависимост, за да присвояват принадена стойност, т.е – за да извличат печалби. За всеки отделен капиталист постоянният приток на печалби, т.е. притокът на средства за разширяване и модернизиране на производството, е условие, без което той не би могъл да оцелее в безмилостната конкурентна борба на капиталистическия пазар. Вследствие от това извличането на печалби се явява непосредствена цел и движещ мотив за всеки отделен капиталист, за капиталистическото прозводство като цяло. Произвежда се, не за да се задоволят потребностите на обществото, а, на първо място, за да се увеличава постоянно размерът на частния капитал.
Капиталистическата конкуренция и внедряването на все по-производителни технологии водят до постоянна концентрация на богатствата във все по-малко на брой частни ръце. Такава е неумолимата логика на пазара - по-силният побеждава по-слабия, едрите финансови акули разоряват и поглъщат дребните производители. Така наречената "невидима ръка" на пазара, която уж поощрявала развитието на хората чрез конкуренцията на техните способности и знания, днес всъщност е ненаситната ръка на едрите финанасови хищници, водени от неутолима жажда за все повече и повече печалби и за всеобхватното господство над обществото. И ако в зората си капиталистическият начин на производство чрез свободната конкуренция е принасял полза за развитието на произоводителните сили и за прогресивното развитие на обществото, днес той вече се е превърнал в пречка пред човешкия прогрес.
Сегашният стадий в развитието на капитализма се характеризира с това, че крупните монополистически обединения са поставили под свой контрол и са разпределили по между си пазарите и суровините в почти целия свят и финансовата олигархия като цяло е утвърдила господстващото си положение в обществото. Но въпреки временните споразумения между отделните групировки на финансовия капитал между тях протича непрекъсната борба за преразпределение на сферите на влияние и за изменение на съотношението на силите в своя полза. Надпреварата за максимални печелби между гигантските корпорации е основният източник на неустойчивост в съвременния свят. Тя поражда постоянно, от една страна, военни конфликти и агресии, а от друга страна – диспропорционалност и анархия в разпределението на обществените ресурси между отделните клонове на стопанския живот, с което се подготвят предпоставките за опустошителни икономически кризи и нарастват заплахите за екологическото равновесие в планетарен мащаб.
Държавната машина на Съединените Щати днес е главното военно-политическо оръдие, чрез което транснационалните корпорации защитават своите хищнически интереси. След разпадането на социалистическия блок САЩ още по-безконтролно и необуздано провеждат политика на агресии и диктат в международните отношения. Навсякъде по света едрите монополи налагат своите интереси с помощта на МВФ и СБ, а там, където народите и правителствата се съпротивляват срещу финансовия гнет, се изпраща тежката артилерия на империализма – въоръжените сили на САЩ и НАТО. Докато МВФ и СБ диктуват на покорните правителства кой трябва да живее и кой трябва да умре и по този начин налагат икономически геноцид срещу народа на дадената страна, то НАТО и САЩ действат директно – нагло и безскрупулно: посредством крилати ракети и бомби с обеднен уран омиртворяват съответната страна, за да процъфтяват в нея демокрацията и човешките права. Във всички случаи целта е да се гарантират инересите на транснационалните корпорации и да се осигури плацдарм за бъдещите експанзии на империализма.
Промените, които настъпиха в световното развитие, не подминаха и България. След 1989 година страната ни планомерно беше превръщана в слугиня, обслужваща имперските планове на САЩ, в плацдарм за бъдещи агресии. Целенасочено икономиката ни беще разрушена, а предприятията продадени на безценица на български и чуждестранни експлоататори, които днес реализират огромни печалби на гърба на бедстващия народ. Българската армия се използва като пушечно месо за окупация на други стани и народи; вътрешната и външна политика са изцяло под контрола на НАТО, ЕС, МВФ и СБ – организации, които под една или друга форма налагат и защитават интересите на американските и европеийските корпорации. Наред с това екзпанзията на западните капитали зароби не само икономически но и духовно българския народ.
С помощта на продажните СМИ и политически марионетки хората бяха накарани да повярват, че бедствията на капитализма са нещо нормално и неизбежно, че капитализмът няма алтернатива.
Днес вече е ясно: родината ни е неоколониална страна.
Но грабежът, безправието и насилието раждат необходимостта от съпротива.
Затова като непосредствен отговор на икономическото робство и разруха и съпътстващата ги безработица и мизерия и като протест срещу военните агресии на САЩ и НАТО възникна Движение за съпротива “23 септември”.
Ние, от Движение за съпротива „23 септември“, сме убедени, че днес:

Движение за съпротива „23 септември“ приема марксистко-ленинската теория и изучава натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света. Ние виждаме своята най-непосредствена задача в това да изградим в България революционна група – първата стъпка към създаване на революционна организация. Във връзка с това смятаме да организираме и провеждаме митинги, подписки, дискусии, прожекции, промоции на книги, концерти и др., като вярваме, че в хода на тези мероприятия ще успеем да установим връзки с други самостоятелно мислещи честни хора, които се отнасят с критичност към посланията и манипулациите на буржоазната пропаганда. Единствено с тази цел създадохме и поддържаме настоящия интернет-сайт. Чрез него се обръщаме към всички будни хора и ги призоваваме да се свържат с нас, за да обсъдим заедно възможните пътища, начини и средства за водене на борбата за свобода. Очакваме от Вас да изпращате интересни материали и факти, които ще спомогнат за обогатяване на съдържанието на сайта и ще ускорят превръщането му в трибуна за защита на интересите на трудовите хора. Надяваме се да ни информирате за различни събития и да се включите както в оформянето на сайта, така и в организирането на революционно ядро.
Всички ние, които сме осъзнали, че днес капитализмът води единствено до умножаване на бедите и страданията на народите, до разпалване на агресивни войни и до гладната смърт на милиони човешки същества, трябва колкото се може по-скоро да издигнем знамето на борбата в България. Единственият достоен избор днес е да се включим в борбата за свобода заедно с всички борци по света. Колкото по-скоро започнем общото ни дело, толкова по-добре ще сме подготвени за утрешните битки. И най-дългият път започва с малката първа стъпка...
Братя, няма какво да загубим освен оковите си. А ще спечели цялото човечество!
Нашето дело е право, победата ще бъде наша!

начало