Конфликтът между окупационните сили на Мароко и местното население на Западна Сахара – сахарците, водено в своята борба за национална независимост от фронта Полисарио, е един от най-дълго продължаващите неразрешени конфликти в света.
Територията на Западна Сахара се превръща в испанска колония през 1884 г. като част от циничния и безчовечен процес на разделяне на континента от страна на европейските колониални сили. Постепенно в хода на 20 в. в недрата на сахарския народ набира сила стремежът за национално-освободителна борба. Първите групи за политическа независимост на сахарците се формират през 60-те години, а през 1973 г. е образуван фронтът Полисарио, който води своя народ неизменно и до днес в борбата му за свобода, независимост и самоопределение.
В десетилетията след края на Втората световна война широко се разгърна процеса по деколонизация и множество народи от Азия и Африка получиха своята независимост. В средата на 70-те фашистка Испания все повече се оказва в международна изолация и разпадът на нейната колониална империя е единствено въпрос на време.
Вместо да получат своята независимост обаче сахарците стават плячка за нов поробител – подкрепената от САЩ и Франция консервативна мароканска монархия, която в годините след получаване на своята независимост извършва последователна агресия срещу съседите си в стремежа си да изгради Велико Мароко.
През 1975 г. мароканците нахлуват в Западна Сахара веднага след изтеглянето на испанците и цинично си поделят територията с Мавритания, макар мавританците впоследствие да са изгонени от смелите действия на сахарските партизани. Фронтът Полисарио смело повежда своя народ на борба за независимост и самоопределение, но силите са изключително неравни.
Днес Мароко контролира 80% от територията на Западна Сахара, отказва на сахарците правото на национално самоопределение, незаконно анексира въпросните територии и подобно на Израел заселва свои граждани с цел да измени етническия състав на земите. Контролираните от Мароко зони са обградени с една от най-обширните минирани зони в целия свят наред с простираща се на 2700 км пръстена стена.
Макар почти целият свят и Общото събрание на ООН неколкократно да са осъждали мароканските действия, Мароко се радва на политическа, икономическа и военна подкрепа от страна на Франция и САЩ. През 1991 г. между воюващите страни е подписано примирие, по силата на което в територията трябва да се проведе референдум за самоопределение, но мароканската страна вече 30 години не позволява това да се случи.
Продължилият няколко десетилетия конфликт се превръща в трагедия за сахарския народ. Над 200 хил. души – близо една трета от сахарците, вече трето поколение живеят в бежански лагери на територията на съседен Алжир, без да могат да се завърнат в окупираната си родина.
Конфликтът в Западна Сахара, въпреки своят продължителност и трагичност, е слабо познат сред световната общественост. Неговите аспекти обаче по нищо не се различават от проявленията на империализма навсякъде по света. Западните държави, въпреки своята пропаганда за „международен ред, основан на правила“ и тук потъпкват международното право и принципа на самоопределение на народите, тъй като прилагането му би било пречка за хищническите стремежи на техните корпорации и по-широките им геополитически цели.
Затова, ние от Движение „23 септември“ се присъединяваме към гражданския призив за подкрепа на народа на Западна Сахара и изразяваме своята солидарност с борбата му за национално освобождение.
Призив за подкрепа на народа на Западна Сахара
Ние, група граждани от различни хоризонти на българското гражданско общество, се събираме днес, 18 март 2023 г. в София, за да подкрепим борбата на народа на Западна Сахара.
Призоваваме членовете на Съвета за сигурност на ООН и Съвета на ООН по правата на човека да поемат своята отговорност, като предприемат необходимите мерки, в съответствие с принципите и целите на Хартата на ООН, за да гарантират на народа на Западна Сахара свободното упражняване на неотменимото му право на самоопределение и независимост, в съответствие с Резолюция 1514 от 1960 г. на Общото събрание на ООН, озаглавена „Декларация за предоставяне на независимост на колонизирани страни и народи“.
Припомняме, че Западна Сахара, която е последната колония в Африка, е член-основател на Африканския съюз. През 1963 г. ООН включва Западна Сахара в списъка на несамоуправляващите се територии, които трябва да бъдат деколонизирани, и потвърждава правото на народа на Западна Сахара на самоопределение. През 1966 г. ООН приема за първи път резолюция, с която се иска правото на самоопределение на народа на Западна Сахара да бъде упражнено чрез референдум.
На 31 октомври 1975 г. сегашната колониална сила, Мароко, нахлу в Западна Сахара, след като бившата колониална сила се оттегли.
На 6 ноември 1975 г. с резолюция 380, приета единодушно от членовете си, Съветът за сигурност на ООН изрази съжаление за инвазията и поиска от Мароко да се оттегли от територията на Западна Сахара.
Много сахарци бяха прогонени от земята си от окупационни сили. От 1975 до 1991 г. народа на Западна Сахара, воден от Фронта Полисарио, води въоръжена борба срещу колониалното присъствие.
През 1991 г. ООН договори прекратяване на огъня между Полисарио, законният представител на народа на Западна Сахара, признат за такъв от ООН, и Мароко, като тази страна се съгласи да организира референдум, по време на който народа на Западна Сахара може да гласува за бъдещето на своята територия. Оттогава Мароко отказва организирането на референдума, който да бъде проведен под егидата на ООН, въпреки че през 1975 г. Международният съд потвърди, че няма връзка на суверенитет между територията на Мароко и тази на Западна Сахара и че хората на територията – народа на Западна Сахара – има право на самоопределение.
Освен това в пет последователни решения от 2016 г. до 2021 г., Съдът на Европейския съюз заключи, че Мароко няма суверенитет над Западна Сахара, нито международен мандат да я управлява, тъй като територията е отделена и отделна от Мароко. Вследствие на това Съдът постанови, че споразуменията между ЕС и Мароко не могат да бъдат законно разширени до Западна Сахара, освен с изричното съгласие на сахарския народ. Последната точка е естественото следствие от правото на народа на Западна Сахара на самоопределение.
След нашествието на Мароко в тази територия, хората от Западна Сахара живеят в период на болезнени рецидиви и търпят жестоки репресии и нарушаване на човешките права, както и експлоатацията на техните природни ресурси, като тези действия стават все по-интензивни.
Въз основа на гореизложеното ние категорично осъждаме незаконната окупация на несамоуправляващата се територия Западна Сахара и заявяваме, че този конфликт трябва да намери своето решение в рамките на референдум за самоопределение в съответствие с международната законност и съответните резолюции на ООН.
Нашата подкрепа за борбата на народа на Западна Сахара е въпрос на принцип и легитимност, тъй като международното право изрично признава правото на този народ на самоопределение чрез свободен и честен референдум. Ето защо ние изразяваме нашата твърда подкрепа и нашата непоколебима солидарност в борбата на сахарския народ за упражняване на неговите неотменими права.
В съответствие с Декларацията за предоставяне на независимост на колонизираните страни и народи, приета през 1960 г. от Общото събрание на ООН, ние, подписалите този призив в подкрепа на борбата на народа на Западна Сахара, изискваме :
- незабавна деколонизация на Западна Сахара чрез организирането на референдум, позволяващ на Сахарски народ да упражни правото си на самоопределение ;
- слагане край на нарушенията на човешките права, на гражданските и политическите права, на изчезванията и изтезанията от страна на окупационните сили ;
- Прекратяване на незаконната експлоатация на природните ресурси на Западна Сахара от окупационните сили и чуждестранни компании.
Движение “23 септември”, Информационен отдел
