Несуверенна демокрация и политическо еничарство

Автор: Васил Проданов

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Насилието в модерната епоха», «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.

 01.01.2017

/Поглед.инфо/ Около 38 000 са неправителствените организации в България. Поради либералното законодателство никой не знае точния им брой

Терминът „компрадорски” възниква през ХІХ век по време, когато Китай е в полуколониално състояние и започва да се прилага към национални елити, които изразяват и прокарват чужди интереси, удовлетворявайки така своите лични интереси. Точно такъв тип национални елити стават особено важни и в България при прехода към капитализъм – част от тях са политици, поставени чрез различни механизми (икономически, чрез компромати, чрез идейно въздействие, чрез подкрепа за политическата им кариера) на външни сили, друга част са агентура на влияние, трети просто са платени наемници. Ако ползваме един по-близък до нашата историческа съдба от времето на Османската империя термин, можем да наречем такъв тип елити „политически еничари”.

„Демократите” след 1989 г. се надпреварват да говорят колко зависима е била до 1989 г. България и как е утвърдила независимостта си именно сега. Реално обаче кризата на съвременната държава, особено в по-слаборазвитите страни днес, прави понятието независимост много по-малко валидно, отколкото в цялата нова история на България. Не става дума само за това, че една или друга велика сила си присвоява правото в името на своето тълкуване на човешки права да се меси във вътрешните работи на всяка държава.

На първо място тази зависимост е резултат от подчиняването на страната на логиката, на императивите на глобалния капитализъм при минимизиран суверенитет спрямо световния капитал и неговите главни носители.

Несуверенната демокрация е свързана с икономически, политически, идеологически елити, които имат компрадорски характер. Глобалният хегемон и глобалният капитал налагат своята воля чрез контрола върху ключови олигарси, банки, енергийна инфраструктура, агентура в политическите партии, протестантски секти и мормони, контрол върху медиите и всички останали идеологически механизми. Финансира съответните политически сили, медии и неправителствени организации, организира тяхната подготовка.

Още на първите избори за Велико народно събрание американската „Национална фондация за демокрация” (National Endowment for Democracy) дава официално 2 милиона долара на тогавашната опозиция в България, за да повлияе резултата от изборите. Вестник „Демокрация” получава вестникарска хартия за печат на стойност 233 000 долара, „за да му позволи да увеличи размера и разпространението през периода до изборите”. СДС получава 615 000 долара за „инфраструктура и партийно обучение”, ”материално-техническа подкрепа”… и „следизборна подкрепа на програмата за развитие на СДС”. На 9 юни 1990 г. на митинга преди изборите американският посланик в България Сол Полански застана на трибуната на митинга на СДС, за да покаже директно, че САЩ стои зад съответната финансирана от тях партия. След като СДС не успя да спечели изборите, започнаха протести, в които водеща сила е Федерацията на независимите студентски дружества, която още преди изборите получава 100 000 долара за изграждане на своя инфраструктура.

Отделно получава помощ от полски и американски съветници. Опозиционният профсъюз „Подкрепа” също е финансиран в периода 1990-1991 г. с 327 000 долара от „Национална фондация за демокрация”, зад която стои правителството на САЩ. Финансирането и организирането на протести са подпомагани през целия период, докато се проведат следващите избори и БСП бъде свалена окончателно от власт. Така е поставено началото на финансовата и политическата организация за подкрепа отвън на нужните политически сили за завоюване на властта и провеждане на съответна политика.

Ключова характеристика на налаганата отвън неолиберална демокрация е идеята за гражданско общество като неправителствени организации. При това става дума за различни типове, функционално специализирани за въздействие върху различни групи от населението. В България през 2015 г. е имало регистрирани между 34 000 и 38 000 неправителствени организации, но точният им брой не може да се каже точно, защото поради либералното законодателство само около 9000 са вписани в регистъра на Министерството на правосъдието на отчет пред Националната агенция за приходи. Около 90% от тяхното финансиране идва от външни източници, главно американски, и е по същество под чужд контрол. По данни на американската посланичка в България Нанси Макълдауни от 2009 г. дотогава за две десетилетия американското правителство директно е хвърлило за такива организации около 750 млн. долара, като тук не влизат парите, получавани от Джордж Сорос и други частни източници.1 Те са най-малко още толкова, т.е. годишно са около 150 млн. долара, което означава, че до 2015 г. те са над 2 млрд. долара, което е повече от цялото финансиране на БАН за този период с неговите десетки институти и хиляди служители. Само институт „Отворено общество” почти е удвоил парите, които получава в периода 2012-2014 г., и само той получава повече от три пъти повече пари, отколкото всички институти по обществени науки в БАН за същата година.

Според официалните отчети на институт „Отворено общество”, Център за изследване на демокрацията, „Зелени Балкани“, Институт за пазарна икономика, Център за либерални стратегии, Българско училище за политика „Димитър Паница”, Институт за развитие на публичната среда, „Риск Монитор“, „Четиринадесети януари“ и Институт за регионални и международни изследвания са получили през 2014 г. общо 18 337 030 лева. Това е повече, отколкото общо институтите за обществени и хуманитарни науки към БАН, при което се оказва, че академичното и обективното знание за обществените процеси е ликвидирано икономически за сметка на предлаганото от хора, които повечето нямат нищо общо с науката, но са финансирани неизмеримо по-богато от външни източници, за да предлагат изгодни на тях анализи и интерпретации. Тези организации са ключов идеологически и политически инструмент на големи държави като САЩ и на корпорациите на капитала да наложат своята идейна хегемония, да насочат чрез съответни агенти на влияние политиката на едно или друго правителство. Формално те са обявени за неутрални структури между бизнеса и държавата, но реално чрез финансирането им те играят ролята на водещ инструмент за въздействие на политиката на държавата от страна на глобалния хегемон и корпорациите. Така се разграждат институционални структури и чрез износа на неолиберална демокрация се обезсилват конкуренти и извличат ресурси от полуразпаднали се държави.

Всички ключови фигури в министерствата на вътрешните и външните работи завършват различни курсове и специализации в САЩ и други западни държави. Министри във водещи министерства стават фигури, които преди това започват работа във финансирани отвън неправителствени организации, изкарали различни периоди на подготовка и специализация зад океана.

През юни 2015 г. в интервю пред агенция ТАСС по повод санкциите спрямо Русия, в които е включена и България, министър-председателят Бойко Борисов казва: „Опитваме се да правим максимално възможното за възстановяване на нормалните отношения, които имат отдавнашни традиции и от разрушаването на които понасяме загуби.“ И още: „Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени.“ Така дори българският министър-председател признава нашата несуверенност и зависимост от чужди сили, наречени от него „големите началници”.

Сподели