Пролетарският интернационализъм и Международният антиимпериалистически фронт

Иказване на Движение “23 септември” на Международния симпозиум против империалистическата агресия, провел се на 14-16 февруари в Атина, Гърция.

Пролетарският интернационализъм е най-важният принцип на взаимоотношенията между националните партии на пролетариата. Обективната класова основа, върху която закономерно възниква пролетарският интернационализъм, са общите класови интереси на пролетариата от различните нации.

Принципът на пролетарския интернационализъм беше за първи път издигнат и научно обоснован от Маркс и Енгелс, които показаха неговото значение за борбата на работническата класа и обосноваха необходимостта на работническата класа да се възпитава в дух на интернационализъм. Още в епохата на Маркс и Енгелс интернационализмът се превърна в най-важния принцип на пролетарския авангард от различни страни и в «Манифест на Комунистическата партия» беше включен лозунгът «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!»

Пролетарската освободителна борба във всяка страна се развива върху национална почва. Пролетариатът от всяка страна се бори срещу «своята» буржоазия, но в същото време той има общи класови интереси и общ класов враг в лицето на буржоазията от целия свят. В тази борба трябва да се отчита, че буржоазията се дели на слоеве и отделни групи вътре в отделните страни и на икономически и военни съюзи в международните отношения. Тези групи и съюзи са в непрекъсните конфликти за сфери на влияние, което произтича от самата същност на капитализма. Буржоазията от големите империалистически държави се стреми да подчини и експлоатира други по-слаби страни, като влиза в конфликт с местната буржоазия в тези страни. Крайната и най-разрушителна форма на тези конфликти са войните за световна хегемония между най-силните империалистически държави. В тези войни буржоазията на най-мощната във военно отношение империалистическа държава се опитва да наложи своето световно господство със сила. Такъв характер имаха двете световни войни през първата половина на 20 век. След Първата световна война се появи първата социалистическа държава в света СССР. До началото на Втората световна война съветската държава остана единствена и се развиваше в условията на империалистическо обкръжение. Втората световна война обаче започна като война между два империалистически военни съюза, а не на обединените империалистически държави срещу СССР. Оказа се, че противоречията между империалистическите държави са толкова силни, че вместо единен фронт на империализма срещу СССР, беше създаден единен фронт начело с СССР срещу най-силния и опасен империалистически агрессор – хитлеристка Германия. Това преопредели разгромът и безусловната капитулация хитлеристка Германия, което беше в същото време и разгром на най-опасния враг на пролетариата в целия свят. Резултатът от Втората световна война беше значително отслабване цялата световна система на империализма, победа на социализма в редица страни, сред които беше и държавата с най-многобройно население в света – Китай, и коренна промяна на съотношението на силите в света в полза на социализма.

В империалистическия лагер, с края на Втората световна война, бяха разгромени Германия, Япония и Италия, а Британската империя и Франция – силно отслабени. Единствената голяма империалистическа държава, която излезе по-силна във военно и икономическо отношение от войната, бяха САЩ. Те станаха новият главен претендент за световна хегемония. Още през 1945 година президентът Труман открито заяви, че победата във войната е поставила американската нация пред необходимостта да ръководи света. От този момент до днес опитите за налагане на световно господство със сила се превърнаха в главно съдържание на външната политика на САЩ. След реставрацията на капитализма и разпадането на Съветския съюз в края на 20 век, САЩ останаха единствената военна свръхсила в света, главна опора на международната реакция и заплаха за всички народи по света, в това число и за собствения си народ. Поражението, или дори само значителното отслабване на американския империализъм, ще доведе до обща криза цялата система на съвременния капитализъм – империализма. Това ще е важна победа на народите в целия свят и ще създаде много по-благоприятни условия в борбата им за независимост и социализъм.

Този кратък анализ показва, че основните задачи днес пред Международния анти-империалистически фронт трябва да са:

  • Подкрепа и солидарност с прогресивни държави, правителства, партии и организации, които са обект на заплахи, санкции и въоръжена агресия от страна на САЩ и техните сателити. Солидарността и подкрепата в този случай трябва да имат приоритет пред идеологическите различия и спорове, в това число и с партии и организации в собствената страна. На тази основа трябва да създаваме или да се присъединяваме към единни фронтове, или поне да организираме взаимодействие по конкретни въпроси с други партии и организации както извън, така и вътре в страната си. Това взаимодействие трябва да се осъществява не само «отдолу» с членовете на други партии и организации, но ако е възможно и «отгоре» с техните ръководства.
  • Но създаването на подобни единни фронтове в никакъв случай не трябва да означава нашето идеологическо и организационно обезличаване. Точно обратното, в процеса на взаимодействие и обща борба в рамките на единните фронтове, трябва да запазваме и укрепваме нашата идеологическа и организационна независимост и да разширяваме нашето влияние. Ние като комунистичски организации, членуващи във фронта, организираме борбата в рамките на собствената си страна в защита на интересите на своя пролетариат и за организационното си укрепване и при възможност трябва да си оказваме подкрепа и солидарност в тази борба.
  • Подкрепа и солидарност с партии и организации и техни членове, които са подложени на преследвания и репресии от САЩ и реакционни режими подкрепяни от САЩ.
  • Противодействие на психологическата война, водена от пропагандни централи на американския империализъм срещу правителства, партии и организации, които се противопоставят на политиката на САЩ и техните сателити.

  • Подкрепа и солидарност със съществуващите социалистически държави, в които управляват партии на работническата класа. За тази цел трябва да определим кои държави приемаме за социалистически. Това е много важен въпрос и по него трябва да обменим мнения и смятаме, че е наложително да проведем по-задълбочена дискусия. Би трябвало в един такъв дебат да изясним и конкретизираме съдържанието на основни понятия като социализъм, имперриализъм и др, като изхождаме от основните положения на революционния марксизъм-ленинизъм (разработени от Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао, Димитров…).

Сподели