Откриващ доклад на конференцията “Пропастта между народа и елита – 100 години след Септемврийското въстание” /16 септември 2023г./
Идеята да проведем днешната конференция “Пропастта между народа и елита – 100 години след Септемврийското въстание” има две главни основания. Първото основание, имайки предвид годишнината на историческите събития от 1923 година, е да използваме поуките от историческото минало за нуждите на днешната обществена и политическа борба.
Второто основание, е да демонстрираме, че във времена на катастрофална политическа реакция днес имаме нужда от съвместни интелектуални усилия за търсене на верен изход. Става въпрос за изход и решения, които да съответстват на интересите на българския трудов народ или казано иначе на мнозинството от нашите сънародници. Ето защо днес ще говорим не толкова и само за минали събития, колкото за нашето настояще и възможното бъдещо обществено развитие, което да доведе до качествена промяна в нашия живот.
Използваме случая първо да изкажем нашата благодарност към всички, които приехте поканата за днешното участие. Възприемаме идването ви като израз на доверие към нас като организатори. Сигурни сме, че общите усилия, които полагаме в момента, си заслужават и ще бъдат принос в нелеката борба, която ни предстои.
Днес сме в навечерието на 23 септември – една забележителна дата в нашата история, с която българският народ може основателно да се гордее. Това е датата на първото антифашистко въстание в света. От неговото избухване и от неговото поражение можем да извадим определени изводи, които са валидни и днес. Въстанието е провокирано от фашисткия преврат на 9-ти юни, извършен от най-реакционните елементи у нас, отговорни за двете национални катастрофи. Трябва да отбележим, че българският фашизъм е диктатура от марионетен тип, по подобие на тези в Чили на Аугусто Пиночет и Украйна след Майдана от 2014 година. Характерно за подобна диктатура е, че българската компрадорска олигархия се е поставила в услуга на големите империалистически държави. Забележително е, че кървавият антинароден деветоюнски преврат се ползва с външнополитическата подкрепа на сили като Великобритания и Италия, които само 5 години по-рано през Първата световна война, са в противоположния на България империалистически лагер. Затова са прави революционерите от онова време, които са разобличавали още преди войната и двата империалистически лагера като еднакво вредни за класовите интереси на българския народ. И на интересите на работническата класа от всички народи.
Още няколко аспекта са важни, щом засягаме миналите събития. Единият е липсата на единодействие на народните сили, което довежда до временна победа на фашизма. Говорим за временност от гледна точка на историческата перспектива, защото спрямо обхвата на човешкия живот тя се изразява в годините на едно цяло поколение. Другият аспект е решаващата политическа стъпка, която БКП прави, за да оглави народното недоволство. Именно решението за и провеждането на въстанието през есента на 1923 година е действието, което запазва на сцената Комунистическата партия като революционна сила. Изкопаната пропаст между народа и елита е могла да се запълни само от една успешна бъдеща революция. И действително – такава революция се случва през септември 1944 година в хода на Втората световна война. От тези два аспекта ние бихме могли да изведем сериозни исторически уроци.
Движение „23 септември“ беше създадено в период, когато днешният претендент за световен хегемон – американският империализъм, заедно със своите сателити от НАТО, извърши една от най-бруталните свои агресии срещу съседна Югославия. По време на протестите против тази агресия група млади хора видяха връзка между тези събития и борбата на българския народ против военната диктатура, установила се на власт с деветоюнския преврат през 1923 г., поставила се в услуга на тогавашните империалистически кандидати за световна хегемония. Тези младежи, които стоят в основата на нашето Движение, виждат необходимостта от борбата против капитализма и против империалистическата агресия. Виждат замяната на капиталистическата система със социалистическа като единствено решение на системната несправедливост, насилие и национално унижение.
Към края на 90-те години на ХХ век и към 2003 година, когато Движението получава своето име “23 септември”, резултатите за огромната част от народа от реставрацията на капитализма и възстановяването на частнособственическите отношения стават очевидни. Процесите на победилата контрареволюция доведоха до влизане на България в сферата на световната империалистическа система, от което последва обедняване, деиндустриализация, социално-класово разслоение, разрушаване на образователната и здравната системи и колониална зависимост на страната ни.
Изминалите 15-20 години от вкарването на България в НАТО и ЕС окончателно превърнаха националния суверените в една фикция. Мястото на българските въоръжени сили беше заменено с инсталиране на американски военни бази. Както предупреждавахме в своя протест срещу предателите, които подписаха този акт на капитулация, това обстоятелство е сигурен признак, че територията ни ще се превърне в плацдарм на американско-натовските агресии по света. Положението от последните няколко години ескалира дотам, че чужд американски военен персонал и техника се разполагат в страната ни като в окупирана територия, от която необезпокоявано подсигуряват своята настояща и бъдеща агресия срещу Руската федерация и други източни държави. Превръщането на страната ни в доставчик на оръжия и горива за военно-фашистката хунта в Украйна е една последна крачка преди въвличане на България в пряк военен конфликт. „
Членството ни в ЕС от друга страна гарантира, че българският народ, земята и ресурсите му ще служат като човешки и суровинен придатък на същите тези империалистически сили. Т. нар директиви от Брюксел са инструмент за прокарване на интересите на най-крупните монополистични обединение, разположени от двете страни на Атлантическия океан. Наложената деиндустриализация, обедняване и спад на образователното равнище са в основата също така и на демографската катастрофа, която изпитва нашия народ. Хищническата експлоатация, безработицата и налаганата безперспективност изселиха близо половината от работническата класа през граница. Участието ни в ЕС се превърна в донорство на човешки и природен ресурс с еднопосочно движение. Икономическият профил на страната днес се определя от сектора с ниско добавената стойност на услугите и първичната преработка на суровини. Структуроопределящите сектори са отдадени на чуждестранния капитал, който доминира в най-голяма степен във финансово-банковия сектор. На българската буржоазия е отредена посредническа и подчинена роля с ясна тенденция да оперира в част от сенчестия криминален сектор. Тази икономическа основа, предопределя компрадорската същност на българския управленчески елит.
Всичко това е съпроводено с културен упадък и морална деградация. Пренаписват се учебници, разрушават се паметници. Реставрацията на капитализма довежда и до реабилитация на фашизма. Палачите на народа от 20-те, 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век днес официално са представени като мъченици и „жертви на комунизма“. Под въпрос се поставят фундаментални неща за българския народ, като положителната роля на революционерите на националноосвободителното ни движение и Освобождението от османско робство.
Т.нар. „цивилизационен избор“ на тази система всъщност е път към нова национална катастрофа. България е въвлечена в империалистическите агресии по света, наши войници участват във „военни мисии“ срещу независими държави, страната ни е износител на оръжие за най-реакционни режими.
В годините след това членове на Движението са сред редовете на протестите против агресиите в Ирак, Либия, Сирия, Палестина, Венецуела и Донбас, в подкрепа на работническите движения в страната и по света. Основен фокус на организацията е изучаването и отстояването на марксизма в съвременните условия, разобличаване на лъжите и пропагандата против социалистическия период, и разпространението на идеята, че един различен свят е възможен.
Няма съмнение, че извършеното дотук е необходимо, но се нуждае от нови и нови усилия. Търсената резултатност изисква както теоретични разработки по ключови теми на съвременността, така и включване на нови борци в редовете на организираната съпротива.
Не стоят безучастни обаче и защитниците на сегашната система и противниците на социализма и Движението. Срещу членове на организацията през годините бяха извършени редица полицейски репресии и нападения от фашистки групи, свързани с тежки физически наранявания, носещи риск за живота. Редица публични изяви на нашата организация са съпътствани с опити за провокации и репресии. Различните форми на натиск срещу Движението обаче никога не са успявали и никога няма да успеят да разколебаят членовете ни, защото там, където справедливостта и истината е на твоя страна, няма място за колебание.
За нас единственият изход за предотвратяване на нова национална катастрофа, е България да спре да бъде сателит на най-агресивната империалистическа държава, която се бори за световна хегемония. Тъй като въоръжен конфликт от световен мащаб при капитализма е закономерен, изборът пред България и човечеството е един.
Изборът е или социализъм и мир, или световна война, последвана от катастрофа.
Катастрофата неизбежно ще доведе до нова обществено-икономическа система.
Наш дълг е да осигурим победа за българския трудов народ.
Доклади, изнесени на конференцията:
– Откpиващ доклад на Движение “23 септември”
– Проф. Нако Стефанов: “Западноевропейският фашизъм и фашизмът в България – общо и особено”
– проф. Искра Баева: “Повратната българска 1923 година в европейски контекст”
– доц. Огнян Касабов: “Кървавата бразда и Единният фронт. Какво ни казва Димитров 100 г. по-късно?”
– Николай Христов, Движение “23 септември”: “Империализмът и опасността от фашизация на България”
– Петър Волгин, журналист: “Медиите – любимо оръжие на елита”
– доц. Григор Сарийски: “Свръхбогати и работещи бедни. Закономерен резултат от игра с нулева сума”
Движение “23 септември”, Информационен отдел
