РАБОТНИЧЕСКИ ПРОТЕСТИ СРЕЩУ МИТАЛ В КАЗАХСТАН И БЪЛГАРИЯ
Едно от най-важните събития за работническото движение в бившите социалистически
страни от началото на 2008г. бяха протестите на работниците в Казахстан
и България срещу братята-капиталисти Лакшми и Прамод Митал.
В Казахастан на 20 срещу 21 януари близо 500 миньори от мина №65 на Южно-Жезказанския
рудник на Производственото обединение „Жесказганцветмет” са отказали да
излязат на повърхността. Намирайки се на 600 метра под земята, миньорите
от цветно-металургичния казахстански гигант „Казахмис”, собственост на Лакшми
Митал, са поискали увеличение на заплатата и подобряване условията на труд,
плюс изменения в колективния договор за 2008-2010г. Работниците са заклеймили
Митал като носител на „робовладелска идеология” (имайки предвид налаганите
от него неизпълни производствени планове), колективният договор – като измама,
а официалният профсъюз – като мошеници.
В България на 23 януари повече от 2000 работници от металургичния комбинат
„Кремиковци” излязоха на протест. Те поискаха от министър-председателя Станишев
незабавно отстраняване на Прамод Митал като собственик на предприятието,
а също и заместник-министъра на икономиката Нина Радева, съблюдаваща за
изпълнението на плана за жизнеспособнст на дружеството. В противен случай
металурзите заплашиха да организират протест в центъра на София с цел сваляне
на правителството: „За разлика от учителите, които са по-интелигентни
от нас, ние излезем ли, връщане назад няма. Правителството ще трябва да
падне". „Прамод Митал - вън", „Станишев, ако не махнеш Митал,
ще те махнем теб" – това пишеше на някои от плакатите на протестиращите.
Работниците не спестиха гнева си и срещу изпълнителния директор Ал.Томов,
за когото „едва ли има случай, в който да не е излъгал”. „Ако краката
на лъжата са къси, Сашо Томов ще ходи по задник” – такава е оценката
на трудещите се за „дейността” на социалдемократа Томов. Протестиращите
заклеймиха и кмета на София Бойко Борисов, заради неговите нескопосани изказвания,
че си бил поставил като основна цел да затвори „Кремиковци”, защото от него
страдали софиянци. Работниците изтъкнаха, че „софиянци са жертва
не на „Кремиковци”, а на пожарникаря Бойко”. „Бойко, „Кремиковци” ще те
надживее” – това беше посланието на комбината към омразния столичен
кмет. Основните оплаквания на работниците бяха за систематично забавяне
изплащането на надниците и парите за храна, както и от лошите условия на
труд (към всичко това трябва да се добави и фактът, че по време на „царуването”
на Митал бяха съкратени още над 1000 работници и днес в комбината броят
на трудещите се е намалял до 6200). „Ние не сме слонове. Искаме
си парите днес. Ако не, ще ви пометем” – това беше недвусмисленото
послание на работниците към всички, от които зависи комбинатът и трудещите
се в него да просперират. Натискът на работниците вероятно ще е решителната
крачка по пътя към смяната на собственика, който се очертава да бъде друг
крупен работнически експлоататор – украинският олигарх Жеваго.
Без съмнение и новите собственици (както всички капиталисти!), няма да са
по-щедри в отношението си към работниците. Но именно в хода на борбата срещу
всеки новодошъл собственик у трудещите се се развива и ще се развива съзнанието,
че въпросът не е само в личността на шефа, но и в характера на самата система,
която не предлага „добри” шефове, а само Миталовци и Валентинзахариевци.
Придобиването на тази съзнателност у милионните работнически маси рано (при
наличието на силна комунистическа организация) или късно (при липсата на
силна комунистическа организация) ще доведе до поставяне главния въпрос,
а именно за смяната на цялата капиталистическа система със социалистическа
такава. Днес работниците от „Кремиковци” издигнаха лозунга, че Митал нищо
не създава, а граби и унищожава. Комунистите в България трябва да се готвят
(и да подготвят!) за момента, когато работниците ще кажат същото, не само
за конкретно проявление на капитализма в лицето на някой Митал, но вече
за капиталистическата система като цяло. А този момент неумолимо наближава...