“Отмъщение” (уводна статия във в. “Работническо дело”, 25 септември 1944 г.)

Публикуваме уводната статия във в-к „Работническо дело” от 25 септември 1944 г. – „Отмъщение“. Всеки, който прочете статията, ще разбере, че авторите на филма „Народен дом на терора”, излъчен на 1 февруари 2016 г. по БНТ, използват този документ (въобще един от малкото документи, посочени във филма) по манипулативен начин, за да внушат на зрителите, че централният орган на БРП /к/ призовава към саморазправа с противниците на партията. А всъщност е точно обратното – призивът е за прекратяване на случаите на саморазправа и лично отмъщение, за възмездие на фашистките палачи от Народния съд, за вдъхване на кураж в българските войници в Отечествената война. /Движение “23 септември”/

ОТМЪЩЕНИЕ

Ние сме благороден народ. Никога в нашата история не са били забелязани общонародни прояви на алчност по чужди земи, на завист към чуждото, на политическо тесногръдие и шовинизъм.

Думата ни е за народа – като цяло. И реч не може да става, разбира се, за ония антинародни прояви на самозвани властници като Филов, Цанков и тем подобните, които нито представляват народа, нито пък са се допитвали до него, когато са провеждали своята продажна, вредна за народа политика. Напротив, с всички средства на мракобесието и на класовата омраза към демоса, тия сатрапи са се мъчили да убият у нашия народ всяко благородно чувство, всяко проявление на справедлив гняв и негодувание. Стремежът за разбирателство със съседите, те наричаха предателство. И обратно: стремежът да си напълнят джобовете с чуждо злато, като продадат интересите на страната – дори с цената на хиляди скъпи народни жертви – те наричаха любов и вярност към Родината.

Тази тяхна подла и антинародна политика днес е окончателно демаскирана. И няма да се намери честен българин под небето, който би пожелал да види отново юздите на управлението в ръцете на тия хищници.

Това е така.

Но, заедно с това, няма да се намери сила, която да попречи днес на онова благородно чувство на мъст, което е изпълнило гърдите на всички българи. Мъст по ония, които продадоха земята ни, както и по ония, които най-варварски я нагазиха и опустошиха. Мъст към своите и чужди фашисти; към гробокопателите на България.

Като е реч за отмъщение, обаче, трябва да бъдем наясно. Нашата народна власт, както и целият наш честен и трудолюбив народ са против всяко своеволно отмъщение, лична разправа. Ние, между другото, по това се отличаваме от фашистките орди, че нито сме садисти, нито дребнави отмъстители. У нас са невъзможни шпицкомандите, убийствата, опожаряванията, уличните ексцесии. Ние сме благородни дори в своето отмъщение. Щом властта е в наши ръце – съд за виновниците! Народен съд. Ние знаем, че нашето справедливо чувство за мъст ще намери пълно удовлетворение. Властта е наша, народна. Ние я знаем. Ние й вярваме. Ние сме повече от убедени в нейната справедливост. Тя ще направи всичко, което е нужно, за да удовлетвори това справедливо народно чувство.

От нашата всенародна мъст местните фашисти няма да убягнат. Но не трябва да убягнат отмъщението ни и тия, които повече от три години своеволничиха най-брутално в нашата земя и ни оголиха до такава степен, че сами не можем да узнаем себе си. Тук народният съд е безпощаден – оръжието и личната храброст имат думата. Има думата накипялата ярост у всеки боец поотделно като израз на колективното онова чувство за отмъщение, от което е обхванат днес целият български народ.

И затова, ние днес се обръщаме към тия витязи, които отиват да сразят врага в самото му леговище. Ние се обръщаме към българските войници:

– Дръжте здраво пушките в ръцете си. Крачете смело срещу врага. Унищожавайте го най-безпощадно. Той не заслужава никаква милост – дори и оная към едно пребито куче.

Когато летите срещу него с натъкнат нож или с бомба в ръцете, спомнете си за безкрайните ужаси на село, които сте преживявали от агентите на Гестапо. Спомнете си своите боси деца, ограбените продукти, ниските цени на вашето производство, гаврите, хулите, произволите, и забийте още по-дълбоко своя нож в сърцето на звяра. Когато се срещнете гърди с гърди с фашистките чудовища, спомнете си за загиналите по тяхна вина в градовете скъпи народни синове и дъщери. Спомнете си бомбардировките, станали по тяхна вина, спомнете си изтезанията в Дирекцията на полицията, където агентите на Гестапо работеха рамо до рамо с агентите на Габровски; спомнете си, че тия хуни разляха в страната ни опасни венерически болести и че 70 на сто от жените, с които те са се гаврили, са заразени от сифилис. Спомнете си, най-после, позорния факт, който ни бе внушен от тях, да влезем във война с великите световни демокрации – включително и с нашата освободителка Съветска Русия. Спомнете си всичко това и отмъщавайте, отмъщавайте, отмъщавайте!

Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко. Бийте се мъжествено. Цялата страна ви следи със затаен дъх!

Вие снемате легналия несправедлив позор от челото на българския народ! Вие спасявате България и я извеждате на лазурния бряг на светлото и прекрасно бъдеще!

Вие и вашата свещена ярост – това е днес надеждата на нашата Родина!