Румънските протести: От социална справедливост към класова политика

Поглед отляво към политическата криза в Румъния от февруари 2017 г.

Тази статия бе публикувана на 27 февруари на румънския ляв сайт Critic Atac. Американската лява медия Jacobin реши да публикува статия на Драган Плавшич, вместо тази на Овидиу Цикинделяну. Тук поместваме задълбочения местен поглед към събитията на Цикинделяну.

Румъния бе пометена в началото на февруари 2017 г. от „най-големите протести след падането на комунизма“. Те бяха широко отразени в западната преса, която като цяло възприе либералната линия, че демонстрациите представят борбата за „демокрация“ на румънския народ срещу разпространената навсякъде „местна корупция“ и са били подбудени от скандалния опит на сегашното правителство да „декриминализира корупцията“. [1] Внушението беше, че това са протести, възраждащи демократично борбите срещу комунистическия тоталитаризъм от 1989 г.

Още в самото начало подчертавам, че директната връзка между революцията от декември 1989 г. и протестите от февруари 2017 г., както и съпътстващите я сравнения с Чаушеску [2] са просто вестникарски заглавия, търсещи сензация и фалшифициращи случилото се. Те отразяват западното заличаване на катастрофичната история  на постсоциалистическа Източна Европа и течащата автоколонизация на румънската средна класа, угаждаща на предварително изградените западни схеми.

Невярно е и твърдението, че февруарските протести са „първото масово социално движение в Румъния след 1989 г.“. Народните демонстрации от 2012 г. се проведоха на национално ниво в над 60 града (и доведоха до оставката на дясноцентристкия премиер Емил Бок, въвел орязвания на държавните разходи, на заплатите и на пенсиите – бел. прев.). За разлика от сегашните протести, те се съсредоточиха върху конкретни социални проблеми и се бореха срещу неолибералните орязвания на заплати, пенсии, на разходи в здравната и образователната системи.

Важно е да анализираме и вътрешната динамика на протестното движение, вместо да му налагаме отвън своите представи. Независимо, че тазгодишните протести започнаха като народно възмущение от решението на сегашното социадемократическо правителство и набраха сила от повсеместното недоволство срещу продължаващото „производство“ на бедност и социално разделение, те са овладявани все повече от клонящата вдясно средна класа. В момента тя е останала без партийно представителство.

Истината за борбата с корупцията

Румънската кампания срещу корупцията осигурява контекста на протестите. Действително, борбата с корупцията е добра идея, но трябва да отбележим нейната особена институционална история и политическо-социален контекст.

Румънската антикорупционна кампания е била хвалена много пъти и се превърна в запазена марка на Румъния в западната преса. Типичните статии в нея за Югоизточна Европа посочват, че България е „десет години зад“ Румъния според евроцентричната хронология на цивилизацията. [3].  Само че възходът на Националната дирекция „Антикорупция“ (DNA) – държавната институция, бореща се с корупцията, съвпадна с края на народните илюзии за европейската мечта и с постсоциалистическия преход към капитализъм след бруталния период на първично натрупване на капитали през 90-те години и в началото на ХХІ век.

Румънската икономика днес представлява сбор от монополи и квазимонополи в почти всеки икономически сектор, включително на регионално ниво. Преходът към капитализъм означава за Румъния огромна загуба на държавно богатство (чрез ударна приватизация и деиндустриализация), на човешки капитал (миграция на работната ръка) и масово производство на бедност и неравенство. 40% от населението е „в риск от бедност или социална изключеност“, при положение, че 29% живеят в „големи материални лишения“. [4]. В ЕС пропастта между бедни и богати е най-значителна в Румъния. [5]. В резултат става трудно да се поддържа тезата, която все още звучеше убедително през 90-те и в началото на ХХ век, че капитализмът е „естествената среда на демокрацията“.

След 28 години преход към капитализъм не може лесно да се твърди, че той ще донесе благоденствие скоро. Според евроцентричните и капиталоцентричните класи виновни са местните отклонения на западния модел: „дивият“, „балкански“ капитализъм, белязан от корупция и неефективност. В местната публична сфера, доминирана силно от идеологията на антикомунизма и мимикрията на Запада, „комунистите“ (етикет за всеки вляво) и бедните (местните по-нисши хора, превърнати в своеобразна раса) са виновни за изоставането в развитието и покваряването на прехода към капиталистическата цивилизация.

Антикорупционната кампания в Румъния достигна до върхове през 2013 г. под водачеството на новия шеф на DNA (Лаура Кьовеши – бел. прев.) след протестите, противопоставили се на неолиберализма през 2012 г. Година по-късно DNA гордо отчете най-големия брой на разследвани високопоставени официални лица дотогава. Тази държавна институция е създадена с изпълнителна заповед на правителството № 43 през 2002 г., но е получила сегашното си име и разширени правомощия чрез друга изпълнителна заповед (№ 134 от 2005 г.) при продължилото десетилетие управление на президента Траян Бъсеску (2004 – 2014 г.).

Бъсеску обедини силите на DNA с тези на  разузнавателните агенции, като определи във Върховния съвет по национална отбрана (17/28.02.2005 г.), че корупцията е „заплаха за националната сигурност“. Броят на арестите, извършени от DNA, се увеличи от 360 през 2006 г. до зашеметяващите 1258 през 2015 г. Задържани бяха бивш премиер, пет министри, 67 депутати, 97 кметове и заместник-кметове и 32 директори на държавни компании. 90% от обвиненията завършват с осъдителни присъди. [6].

Това, което едва ли се е прокраднало в либералната западна преса, е, че антикорупционната кампания е базирана на доноси и натиск, упражняван чрез активното, но сенчесто влияние на румънското вътрешно разузнаване (SRI). Кампанията прие формата на вътрешна борба между лобита с частни интереси – схватка, изразявана чрез открит конфликт между различните държавни апарати. По този начин DNA се фокусира върху държавните служители и държавните компании, постигайки много високи нива на осъждане по обвиненията си. Въпреки няколкото нашумели случаи (включващи например Microsoft през 2014 г. [7]), DNA е била много по-малко ефективна в насочване на вниманието към частния сектор, независимо, че се вижда как корупцията на държавата се дължи основно на движението на частния капитал. Ако бизнесмен капиталист донесе за държавен служител, вземащ подкуп, обикновено това има последствия само за последния.

В крайна сметка близкото сътрудничество между DNA и SRI – основната румънска разузнавателна служба, доведе до безпрецедентен ръст в силата на двете агенции. В един момент дори бившият президент Бъсеску, създал тази автономна концентрация на власт в държавата, обвини DNA в неконституционносъобразни действия, нарушаващи човешките права.

Дори западната преса започна да смекчава ентусиазма си и писа за злоупотребите на антикорупцията: New York Times се изказа снизходително за „румънската антикорупционна мания“ [8]; The Guardian предупреди, че антикорупционната кампания „отслабва демокрацията“ [9]; The Financial Times заяви, че „фетишът на антикорупцията“ въздейства зле на бизнеса [10]. В Румъния нарастващите публични разкрития за злоупотребите на DNA и SRI доведоха президента Йоханис (умерен десноцентрист) до признание, че участието на SRI в антикорупциятае извън рамките на конституцията [11], и до уволнението на важния генерал от SRI Флориан Колдя.

Букурещ, февруари 2017 г.–отново на революционна вълна. Снимка: Wikimedia Commons
Букурещ, февруари 2017 г. – отново на революционна вълна. Снимка: Wikimedia Commons

В заключение антикорупционната кампания е форма на вътрешна критика, която се появява, точно когато несправедливостта на капитализма стана прекалено очевидна. Тя никога не е поставяла под съмнение централната парадигма на прехода и никога не е искала промяна на системата. Антикорупционната кампания е идеологическият отговор, който евроцентричният либерализъм дава на народното искане за социална справедливост и все по-голямото осъзнаване, че постсоциалистическият преход е бил социална катастрофа.

Антикорупицонната кампания е целяла винаги само да „прочисти системата“ и продължава да използва реториката за „изоставане“, „неефективност“, докато Източна Европа продължава „да догонва“ Запада. В Румъния антикорупционната кампания представлява успешният разказ за вътрешната цивилизационна мисия, приемлива, защото е единственият израз на държавната „грижа“ за социалната справедливост.

Всъщност тя доведе и до небивала реорганизация на властта вътре в държавния апарат, тъй като тайното сътрудничество между DNA и SRI е особено важно в борбата с различните лобита. Следствие от дейността ѝ е, че се засили вътрешната фрагментация на постсоциалистическата държава в условията на капитализъм.

Неотдавнашните народни протести в Румъния

Независимо от вътрешните властови борби и външния натиск ръстът в могъществото на румънската антикорупционна прокуратура става в условията на растящи обществени искания за социална справедливост. Преди да се възхитим на впечатляващия брой демонстранти през февруари 2017 г. е важно да подчертаем, че Румъния има сериозен опит с народни протести, довели до значителни промени в нейната най-нова история.

Протестите срещу неолиберализма през 2012 г. водят до оставката на неолибералния премиер Бок (2008 – 2012 г.) и напускането на сцената от президента Бъсеску (2004 – 2014 г.), който е най-важната фигура в дясната политика през постсоциалистическия преход. Още по-важно е, че протестите от 2012 г. доведоха до номинална промяна в местната политическа сфера от дясно вляво, която не е напълно приета и до момента.

След 2012 г. десницата бе принудена да смекчи своя неолиберален радикализъм и дори да вземе „назаем“ теми и реторика на левите. Разбира се, официалната „левица“ е представлявана от Социалдемократическата партия, прилагаща и левоцентристки, и десноцентристки политики. Тя обаче разчита традиционно на значителна електорална база сред бедните и потиснатите.

Протестите от 2012 г. бяха първите, които изразиха общото неудовлетворение на населението от посоката на постсоциалистическия преход към капитализъм. Повече от две десетилетия след 1989 г. изглежда, че се изгражда ново историческо съзнание, което е подхранвано от субективното усещане за измаменост и ограбеност по време на прехода. То се базира и на обективното възприятие за ограбване на значителното богатство на бившата комунистическа държава.

Една година по-късно – през септември 2013 г., народните протести избухнаха отново с мобилизация в цялата страна и сред мигриралите в чужбина работници срещу златодобивния проект „Рошиа Монтана“. Движението „Обединени спасяваме“ също изрази протест с лозунга „Не корпорациите правят законодателството“. Само че за разлика от 2012 г. протестните движения на 2013 г. бяха белязани от ясния възход на средната класа и промяна в тона и посоката. Транспарантите бяха вече по-малко конфронтационни, а по-скоро „остроумни и интелигентни“ и по-метафорични. Възгласите по митингите имаха често антикомунистически и етнонационалистически отенъци.

Протестът от 2013 г. срещу проекта "Рошиа Монтана". Снимка: Фейсбук
Протестът от 2013 г. срещу проекта „Рошиа Монтана“. Снимка: Фейсбук

Протестиращите успяха да блокират златодобивния проект „Рошиа Монтана“, обявен за „закрит“ от тогавашния премиер Виктор Понта (социалдемократ). Това доведе до спад в цената на акциите на канадската корпорация Gabriel Resources. Само че през октомври 2013 г. в Пунджещ избухна селски бунт срещу проект за сондиране за шистов газ. Тогава движението на градската средна класа „Обединени спасяваме“ не успя да реагира в същите мащаби. То не се противопостави с успех на новия дискурс, различаващ „лошите капиталисти“ в Рошиа Монтана от „добрите капиталисти“ в Пунджещ („Шеврон“ – „истинските професионалисти“).

Полицията обяви извънредно положение в района. Бунтът в Пунджещ бе овладян, а „Шеврон“ обяви през декември, че е продължил работата си. Очевидното противоречие според мен доведе неформално до разпада на движението. Независимо от това, то и свързаните с него събития в крайна сметка завършиха със създаването на най-новата политическа партия с парламентарно представителство в Румъния – Съюза „Спасете Румъния“. В момента той има депутати, участвали в социалните протести.

През ноември 2014 г. мобилизация вдясно в последните две седмици преди президентските избори предопредели изненадващата победа на Клаус Йоханис срещу социалдемократическия кандидат Понта, който обаче остана премиер. Година по-късно – през ноември 2015 г., след трагичния пожар в клуб „Колектив“ на 30 октомври, Букурещ стана сцена на още едни масови протести. Те включваха основно градската средна класа. Корупцията бе набедена за виновна за трагедията. Протестите доведоха до оставката на дискредитирания премиер Понта, обвинен в… плагиатство.

Уличният гняв се изля и през 2015 г. по повод трагедията в клуб "Колектив". Снимка: Туитър
Уличният гняв се изля и през 2015 г. по повод трагедията в клуб „Колектив“. Снимка: Туитър

Временно правителство на технократите бе сформирано през ноември 2015 г. Това бяха бюрократи с кариери в европейския апарат и западните агенции за развитие. Накрая в парламентарните избори през 2016 г. социалдемократите спечелиха с много добър резултат и обещаха, че следва първият период на правителствена стабилност след 2012 г.

Може да се твърди, че между 2012 г. и 2017 г., докато политическото махало номинално премина вляво, Румъния се сблъскваше с продължителен период на правителствена нестабилност. През 2012 г. страната имаше трима различни премиери. Същото се случи през 2015 г. Между 2012 г. и 2014 г. Понта водеше три различни правителства, подложен на силен вътрешен и външен натиск. Накрая бившият премиер бе принуден да подаде оставка.

Следваше технократското правителство на Чолош (десноцентристко, 2015 – 2016 г.). То имаше задачата главно да поддържа държавата работеща, но създаде и „план за прекратяване на бедността“, насочен към обществените тревоги в социалната сфера. Кабинетът „Чолош“ обеща по-човешко възраждане на умерения десноцентризъм. [12].

Нека припомним и че по същото време в съседна Украйна местни народни протести бяха задушени от геополитическите ходове на Запада и на Русия. Протестиращите в Букурещ останаха безразлични към факта, че конвой със сто американски танка (!) пресече страната и бе разположен на източната граница на Румъния. Следвайки един несоциалистически завършек на прехода към „капитализъм и демокрация“, Източна Европа изчезна като политически субект и се превърна просто в геополитическа граница между Запада и Русия. Тя се оказа огледало, използвано, за да може западното лице да се оглежда в него. По време на администрацията на Обама Източна Европа се превърна и в един от „конфликтните региони“ на света, където капиталистите олигарси и елитните националисти получиха политическата власт.

Завръщането на етнонационалистите в Полша, Унгария и България със сигурност показва системно разочарование от либералната европейска мечта. Антикорупционната кампания, която стана толкова забележима в румънската държава, изглеждаше, че поддържа прозападната умерена дясноцентристка борба за либерална демокрация.

Когато се види от гледната точка на Източна Европа, румънската антикорупционна кампания всъщност принадлежи на същия десноцентристки регистър като съвременния етнонационализъм на Унгария и Полша. Накрая, през 2017 г., след ново номинално преместване вляво, което обеща правителствена стабилост, в Букурещ избухнаха протести, провокирани от невероятната и груба грешка на социалдемократическото правителство.

Протестите от февруари 2017 г.

Новото правителство прие в нощта на 31 януари срещу 1 февруари спешно постановление, с което внесе промени в Наказателния кодекс, сякаш напълно сляпо за обществените последствия. То целеше да отслаби и декриминализира злоупотребата със служебно положение. Наред с много други политици лидерът на управляващата социалдемократическа партия следваше да спечели от промените. Избухнаха масови протести в повечето от румънските градове и особено в Букурещ. След петдневни демонстрации правителството бе принудено на 5 февруари да издаде ново извънредно постановление, с което отмени първото и така призна силата на улицата.

Този път протестите се люшкаха между първоначалните призиви да се отмени постановлението за декриминализация, съчетани с кампания да се засили социалната справедливост, и антикомунистически възгласи, насочени към управляващите социалдемократи („червената чума“). Демонстрациите бяха като цяло мирни и оказаха малко или никакъв натиск над полицията. С времето те започнаха да включват гигантски лазерни прожектори, много „умни и забавни“ транспаранти и продължиха да дават израз на новото поколение от „красиви хора“, градската средна класа, включително хората с „творчески“ професии, програмистите, бизнесмените капиталисти и дори директор на банка.

Уличните събрания присъстваха и в социалните мрежи. Едно от тях бе така организирано, че тълпата създаде чрез смартфоните си гигантска версия на румънския флаг. След това в социалните мрежи бяха споделяни всички статии в западната преса за събитието. Както се и очакваше, репортаж бе публикуван във Washington Post със заглавието „Румънската креативност е запазена марка на огромните протести срещу корупцията“ [13]. Румънски новинарски сайт писа за западните реакции като сложи заглавие: „Какво означава да протестираш като румънец“ [14]. Идеята за „румънското“ бе ясно определена в този случай от западните медии.

Образец на "румънска креативност" от януари 2017 г. Снимка: Wikimedia Commons
Образец на „румънска креативност“ от януари 2017 г. Снимка: Wikimedia Commons

Следващата седмица протестите развиха тенденция да са по-обърнати към себе си, вместо да са по-фокусирани върху социалните въпроси. Всеки протестиращ сякаш  излъчваше наживо по социалните медии „от протеста“ и споделяше западните статии, възхваляващи борбата за демокрация на „румънския народ“. След като постигнаха отмяна на акта за декриминализация, протестите се концентрираха върху антиправителствени послания („крадци“ и „некомпетентни“) и обидни послания срещу електоралната база на социалдемократите (бедни, стари, миризливи, с развалени зъби), както и проправителствената част на културната индустрия („фалшиви новини“).

Възмущението на средната класа бе не само класово, но имаше и явно протофашистки тонове. Ситуацията стигна дотам, че журналист почувства нуждата да изрази в социалните мрежи възмущение – как необразованите бедни хора ядат от кофите за боклук.

Нещо повече, можеше да се наблюдава завръщането на някои неолиберални послания (например аргументи против вдигането на минималната заплата), както и поток от съчувстващи интервюта с бизнесмени и предприемачи.  [15] Имаше дори инициативи на добрите хора от IT сектора да цензурират „фалшивите новини“.

Манифестациите хвалеха DNA като институция, осигуряваща социална справедливост. Публичните лица на протестите очевидно се връщаха чрез антикорупцията към мечтите на чистия и цивилизован капитализъм, който ще елиминира некомпетентните хора от управлението и ще лиши от значение грозните.

Реакции вляво

Румънската независима левица, която обхваща различни групи и тенденции, първоначално оценява положително масовата мобилизация. Но е забележително обединена в критиката си към контекста и посоката, която протестите приемат. Много реакции от независимата левица се фокусираха върху класовата политика на антикорупционната кампания, критикуваха управляващата партия, публикуваха анализи на социалния състав на протестите и на задачите, които произтичат за левите.

Лявата аквитистка Тудорина Михай подчерта [16], че клонящата вдясно културна индустрия и социалните медии просто не приеха номиналното преминаване на властта вляво, изтъквайки факта, че победителите в демократичните избори от 2016 г. са „корумпирани“. Тя забеляза, че след грубата грешка на Социалдемократическата партия „публичният дебат е монополизиран в момента от въпроса за корупцията. Дебатите за заплатите, пенсиите, осигуровките, социалните домове, училищата, детските градини и яслите са станали второстепенни. Дори националната кампания срещу бедносттта…. бе забравена“. Авторката също изрази сериозни съмнения за способността на Социалдемократическата партия да възприеме ляв дискурс.

Коментаторът Чиприан Шюля писа в Барикада [17], че „Антикорупцията е местният еквивалент на етническия и религиозния шовинизъм, поддържащи сурогатите на западната демокрация в Унгария и Полша… Основната сила, която осигурява доминацията на средната класа, на „цивилизацията“, на „Запада“ над „простите“ противници на прогреса, е антикорупцията.“

Що се отнася да управляващата партия, той отбеляза: „В името на несигурна облага за лидера си Социалдемократическата партия взривява политическата стабилност и си играе с онези, които възлагаха надежди в предизборната ѝ програма през кампанията.“ В  резултат „в един момент на тежки икономически и социални проблеми, икономическата и социалната перспектива не намират място в публичното пространство“. А „друг негативен ефект на постановленията е спирането на дискусията за съмнителните връзки между тайните служби и правосъдието, която започваше до добива очертания“.

Шюля подчертава мутация на властта, предопределена от възхода на борбата с корупцията. „Социалдемократите не са разбрали колко много власт е била пренесена извън изборните институции и всъщност извън т.нар. политическа система. DNA се е превърнала в необикновено силен властови център на десницата. Тя може да работи със службите, да прави съюз с други държавни институции като Върховния съвет на магистратите или с полюсите в румънската политика като президентството, но в този момент остава независим център на властта. Защо на десницата? Приравнявайки законността с демокрацията и с публичното благо, десницата се освобождава от социалната държава – намалявайки задълженията ѝ до „негативната“ роля да се бори с нарушенията на закона. Така се поддържа социален ред, изгоден на горните обществени слоеве, в който се акцентира на законността, на ниските данъци и на слабите социални служби.“

Демонстрациите от началото на 2017-та са доминирани от дискурса на средната класа. Снимка: Wikimedia Commons
Демонстрациите от началото на 2017-та са доминирани от дискурса на средната класа. Снимка: Wikimedia Commons

Журналистът Кости Рогозану отбеляза във Vox Publicaи в CriticAtac [18], че протестите за първи път включват в средите си много от „5-те процента от обществото с най-високи доходи“. В резултат „демонстрациите са доминирани от дискурса на средната класа, искащ нов посткризисен обществен договор, който да включва специалната подкрепа на част от държавата“. Журналистът наблюдава, че  „докато политическата злоупотреба е посрещната с непримиримост, нарушенията на бизнес света са лесно приемани“. Рогозану призовава за отхвърляне на идеята, че народът трябва да избира между социални политики, които идват заедно с корупцията, и антикорупция, идваща в комбинация с разрушаването на социалната държава.

„Работническа ръка“ (поддържници на Комитета за работнически интернационал в Румъния) подчертаха класовата политика на протестите [19]: „Тенденцията да бъде диаболизиран целия електорат на Социалдемократическата партия, често в класови категории…, идва в пакет с елементарния разказ за „две Румънии“: от една страна, градската, тази на средната класа, на образованата половина, искаща демократична и съвременна страна и която сега е на улицата, и от друга – селската, бедната, необразованата половина, която ни държи изостанали, като гласува за корумпирани партии като Социалдемократическта“. Съответно „Работническа ръка“ твърди, че „левицата трябва да отхвърли категорично социалдемократическото правителство с неговите недемократични практики и десен дневен ред, като в същото време привлече вниманието върху лимитите на антикорупционната борба и десния уклон на протестите“.

Организацията „Ръвна“ (анархо-комунисти) заявява [20], че антикорупцията е властова борба между различни фракции в държави и не е от интерес за работническата класа. Общността предупреди, че фашистката тенденция може да дреме зад симпатиите на протестиращите към авторитарни институции като DNA и дълбокото отвращение на протестиращите от средната класа към класите, които те считат за низши.

Платформата Демос [21] е убедена в сложността на протестното движение и се противопоставя на свеждането на протестите до дясна тенденция. Демос призова за реформиране на демократичната левица вън от и против Социалдемократическата партия, която е считана за „фундаментално корумпирана и нереформируема“.

Антропологът Флорин Поенару писа за международното издание на полската прогресивна медия „Политическа критика“ [22], че „борбата с корупцията е много дестабилизиращ фактор в румънската политика… той сви властта на парламента и оряза водачеството на основните партии максимално. Освен това антикорупцията успя да компрометира самата политика… Накратко казано, политиката стана синоним на корупция“.

Авторът също подчерта, че фрагментацията на държавата е следствие на борбата с корупцията: „Ние сега наблюдаваме разделение вътре в изпълнителната власт: от едната страна е премиерът, поддържан от парламентарното мнозинство, от другата страна е президентът, който се радва на подкрепата на съдебната система и контролира вътрешното разузнаване. Протестиращите на улицата очевидно подкрепят втория лагер, понякога по най-явен начин.“

Поенару забеляза класовата политика на протестите: „мобилизацията срещу правителството бе също мобилизация срещу икономическите политики. Социалдемократите увеличиха минималната заплата и пенсиите, орязаха данъците за най-бедните слоеве и увеличиха – дори леко, сравнено с нуждите – разходите за социална държава… Без да изненадват, корпоративните работници – особено босовете им, бяха на улиците, за да протестират. Хората в корпорациите в Букурещ получиха опуска, за да могат да стоят през нощта и да протестират срещу правителството“.

Заключение

Румънските протести от февруари 2017 г. извадиха на показ корумпираната и/или некомпетентната организация на управляващата Социалдемократическа партия. Но те сложиха акцент и върху големината на нейния политически апарат. Опитаха се да окажат натиск от дясно върху дясноцентристката социалдемократическа партия и да дадат нов израз на класовата политика.

Събитията показаха, че антикорупцията не е неутрален въпрос, а клони силно вдясно. Както и че тя се е появила в определен исторически контекст, докато „европейската мечта“ се разпада в края на прехода към капитализъм в бившия социалистически блок. След като признава своята грешка, правителството се оказва силно отслабено, но продължава напред. Засега ние сме изправени пред ситуация, в която левицата изглежда, че временно е „изгубила (подкрепата на – бел.прев.) улицата“. Въпреки това протестиращата средна класа очевидно е нова за културата на протеста и не търси смяна на режима.

В дългосрочен план бившият социалистически блок е в края на прехода към капитализъм. Изправени сме пред общо разочарование от либералната европейска мечта. То маркира завръщането на етнонационалистите, но може да провокира и нова политика на общото, както и регионален интернационализъм против разделенията между Запад и Русия. Изправени сме и пред общо разочарование от ограбването на местното богатство и от ситуация на капиталистически монополи и квазимонополи.

В момента се разгръщат едновременно две противоположни тенденции. Едната е към повторно натрупване на капитала (преход 2.0), а другата е към социално преизграждане на едно дълбоко неравно общество. Въпреки че протестите започнаха с общото искане за социална справедливост в сърцевината на управлението, участващата средна класа зави ясно към първата тенденция, развивайки визия за капитилистическа държава с по-ясно и може би по-човешко лице. Обществото, за което те мечтаят, ще продължи да е организирано около парите, но ще е управлявано от по-компетентния елит на позападнените експерти.

Недоволство поражда и фактът, че сегашната средна класа няма реално политически представителство вън от президентството. Управлявалото една година правителство на Чолош изглеждаше, че дава израз на това ново поколение от умерени десни политици, но остана неопределено по време на кризата. Важно е да припомим, че в този момент всички три дясноцентристки партии, които са управлявали през постсоциалистическия преход са били санкционирани от румънския народ: те или изчезнаха (както стана с Демократичнолибералната партия или Националната селска партия), или са в най-ниската си точка в момента (Националнолибералната партия).

Събитията от Букурещ могат да означават наистина променящ се политически терен, деградация на изборната демокрация, в която политическата борба до голяма степен се провежда вън от електоралното поле. Антикорупционната кампания и разпадът на доминиращите постсоциалистически идеологии са изчерпали политическата класа. Във фрагментирана държава градската средна класа се опитва да получи подкрепа от някои държавни институции с добра репутация. Протестите карат тези институции или да платят цената, или да игнорират факта, че са акумулирали властта си в съюз с частни интереси и с подчиняване на хегемонистичен външен натиск.

Икономическата стагнация, съчетана с изплуването на политическата власт на капиталистическите олигарси в целия регион, може да означават настъпването на нова приватизационна вълна и повторно изграждане на капитала в „иновативни“ форми, които твърдят, че се борят с неефективността и корупцията.

Социалният фон на протестите оставанепредставен. Той изразява историческото желание за социална справедливост и добруване, които не могат да бъдат ограничени само до борба с корупицята. Засега важните теми за преразпределение на богатството и за съхраняване на народния суверенитет остават на заден план и не са поставени ясно на масата нито от левите, нито от десните.

Радикализирането на противоречието между народния суверенитет и държавния суверенитет – изразено от възхода в публичната сферана DNA, полицията и тайните служби, може да доведе до по-нататъшни изкривявания в контекстана външната милитаризация. В тази ситуация организирането на социален форум за преразпределение на богатството, за народен суверенитет и за регионален мир или другояче казано позитивната промяна в хода на прехода изглеждат по-належащи от всякога. Тази промяна е необходима, особено ако успее да събере заедно различните групи на протестното движение, независимата левица и прогресивните сили от съществуващите парламентарни партии. Усилието в тази посока трябва да бъде продължено.


[1] See: http://www.reuters.com/article/us-romania-government-corruption-idUSKBN15F29F, or: http://time.com/4660860/romania-protests-corruption-problem/, https://www.theguardian.com/world/2017/feb/13/romania-protests-enter-13th-day-with-calls-for-government-of-thieves-to-resign

[2] http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2017/02/romania-2017-protests-1989-ceausescu-170216114655475.html

[3] http://www.euronews.com/2016/11/03/corruption-crackdown-gains-momentum-in-romania-as-bulgaria-s-stalls?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+euronews%2Fen%2Fnews+%28euronews+-+news+-+en%29

[4] http://www.ohchr.org/EN/NewsEvents/Pages/DisplayNews.aspx?NewsID=16737&LangID=E

[5] http://adevarul.ro/economie/bani/capitalism-paine-eurostat-romania-tara-cea-mai-mare-inegalitate-bogati-saraci-ue-procentul-crescut-ultimii-ani-1_5757d07b5ab6550cb8c15833/index.html

[6] http://anticoruptie.hotnews.ro/stiri-anticoruptie-21408165-laura-codruta-kovesi-dna-obtinut-condamnari-peste-90-din-cazuri-mult-peste-media-europeana.htm

[7] https://ro.wikipedia.org/wiki/Dosarul_%E2%80%9EMicrosoft%E2%80%9D

[8] https://www.nytimes.com/2015/03/05/opinion/romanias-anti-corruption-mania.html

[9] https://www.theguardian.com/world/2017/jan/10/romanias-corruption-fight-is-a-smokescreen-to-weaken-its-democracy

[10] http://blogs.ft.com/beyond-brics/2017/02/02/romanias-decriminalisation-move-is-to-be-welcomed/

[11] http://www.cotidianul.ro/administratia-prezidentiala-recunoaste-ca-csat-si-sri-lucreaza-in-afara-constitutiei-294762/

[12] http://www.ziare.com/dacian-ciolos/premier/planul-lui-ciolos-pentru-combaterea-saraciei-47-de-masuri-cheie-pentru-bunastarea-romanilor-foto-video-1408124

[13] https://www.washingtonpost.com/world/europe/romanian-creativity-is-hallmark-of-huge-anti-graft-protests/2017/02/20/20e11236-f776-11e6-aa1e-5f735ee31334_story.html?utm_term=.ed5df62abcc7

[14] http://www.ziar.com/news=10373774

[15] Виж например следващия текст: http://www.startupcafe.ro/stiri-afaceri-21619757-sorin-axinte-axu-protest-antreprenor.htm

[16] http://adevarul.ro/blogs/tudorina.mihai

[17] http://baricada.org/anticoruptia-impotriva-retrograzilor-multa-ipocrizie-putin-ideal/

[18] http://voxpublica.realitatea.net/politica-societate/cuminteniile-pamantului-nu-corporatia-face-legislatia-118996.html

[19] http://www.socialistworld.net/doc/7875

[20] https://iasromania.wordpress.com/2017/02/05/statul-de-drept-si-clasa-muncitoare/

[21] www.platforma-demos.ro

[22] http://politicalcritique.org/cee/2017/romania-protests-corruption/

Източник: Critic Atac

Овидиу Цикинделяну
Овидиу Цикинделяну е философ, който живее в Клуж Напока и Кишинев и пише по теми като: критична социална теория, деколонизация и културна история на посткомунизма. Той е редактор в издателска къща IDEA, съосновател на Indymedia Romania и на Critic Atac. Има докторантура по философия от Държавния университет на Ню Йорк в Бингамтън. Заедно с Василе Ерну, Кости Рогозану и Чиприан Шюля е редактор на книгата „Илюзията на антикомунизма“ (Кишинев, 2008 г.), основополагащ труд за румънските нови леви.

Сподели