Печели ли Русия информационната война или просто казва истината?

Автор: Финиън Кънингам

Превод: Илиян Станчев, dokumentalni.blog.bg

            Западната треска, наречена „Студена война”, тази седмица отново изби под формата на капчици пот след поредните изявления, че Русия „печели информационната война”. Дори само това говори достатъчно за начина, по който журналистите и новинарите гледат на информацията – като на „война”.

            Но наистина ли Русия печели „информационната война”? Странно е, че не чуваме руските лидери да говорят по този начин. Или въпросът опира до съвсем прозаичното обяснение, че информацията, предоставяна от руските медии, е по-близо до истината за големите световни събития, отколкото информацията, идваща от западните им колеги?

            Ето какво казва „Войс ъф Америка”: „НАТО предупреждава, че Западът „губи информационната война срещу Русия”. После добавя: „Западът трябва да удвои усилията си в информационната война, водена от неговите опоненти, заявяват длъжностни лица от НАТО. Те предупреждават, че страни като Русия използват свободата на словото на запад, за да разпространяват дезинформация.”

            В друг случай директорът на американското разузнаване Джеймс Клапър представи пред членовете на Конгреса обобщение на засекретен доклад относно предполагаемата руска „информационна война”. Клапър конкретно обвини руските медии „РТ” и „Спутник” в подкопаване на западното общество, като го запознава с радикални течения и сее обществен смут. Той предупреждава, че руската държава разчита едновременно на „медийна пропаганда” и „военна заплаха” за своите геополитически цели.

            Да се върнем на „Войс ъф Америка”, който цитира Едуард Лукас, главен редактор на „Економист”, заявил, че „РТ” и „Спутник” не трябва да се смятат за легитимни новинарски канали. Според Лукас „Русия вече е овладяла постистинната медийна среда и ще лъже най-безсрамно. Тя знае слабото място на нашите медии след Студената война: че даваме приоритет на справедливостта пред истината.”

            Не е трудно да се проумее накъде върви всичко това: НАТО, военно-отбранителна организация, обявява, че западните общества са заплашени от руска подривна дейност; западна разузнавателна агенция посочва конкретни руски медии като заплаха; западни медии насочват общественото мнение да не приема руските за легитимни. Следващата малка крачка от гледна точка на „националната сигурност” е да бъдат забранени руските новинарски канали – както в ефира, така и в интернет.

            Това тесногръдие е изумително. Западната арогантност и самодоволство се демонстрират по изключително елементарен начин – с обявяването на руските канали за „държавни” и „близки до Кремъл”. Тази седмица, например, журналистът Джеймс Крийдън от френския канал „Франс 24” отхвърли репортаж на „Спутник” за американските избори, защото медията „е близка до Кремъл”. Ами „Франс 24”? Би Би Си? Или „Дойче веле”? Някак за тези канали не се говори като за „държавни” или „близки до Париж, Лондон или Берлин” – въпреки че са. „Войс ъф Америка” е също държавна собственост, но сякаш никой няма проблем с очевидно проамериканската им политика. За тях няма квалификации или угризения, защото западните медии като цяло – независимо дали са държавни или частни – се възприемат за „носители на истината” и „независими”. Това предположение обаче се базира на арогантна самозаблуда.

            Да вземем тази статия на редколегията на „Ню Йорк таймс”. Вестникът е частна собственост, следователно се предполага, че е независим от американското правителство, а и се възприема за образец на добрата американска журналистика. Под заглавието „Разбойническата държава на Владимир Путин” четем: „Президентът Владимир Путин рязко превръща Русия в разбойническа държава. Като една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, неговата страна носи отговорност за спазване на международните закони. Но поведението му в Украйна и Сирия нарушава не само правилата, които допринасят за мира, но и обикновеното човешко достойнство.”

            На база съмнително и предубедено разследване за свалянето на малайзийския самолет над Украйна през 2014 г. и на непотвърдени съобщения за цивилни жертви след въздушни удари над сирийския град Алепо, „Ню Йорк таймс” обвинява Русия в „клане на цивилни” и че е „разбойническа държава”, която заслужава да бъде съдена в Международния наказателен съд.

            Каква чудовищна надменност! Десетилетия наред САЩ и западните й съюзници погазват международното право с незаконни войни, унищожавайки нации като Афганистан, Ирак и Либия, избивайки милиони цивилни, но въпреки това горделивият „Ню Йорк таймс”, осигурил лъжи за оправдаването на тези престъпления, порицава Русия, че „нарушава правилата, които допринасят за мира и обикновеното човешко достойнство”.

            Западните медии са толкова затънали в идеологическата матрица на западната управляваща класа, че са забравили значението и целта на истинската журналистика. Тя вече не е орган за обществена осведоменост, а за налагане на определен начин на мислене, диктуван от олигархичен сбор от корпорации, банки и военно-охранителен апарат.

            Само тази седмица нападения на американски сили и различни техни съюзници доведоха до смъртта на цивилни в Сирия, Афганистан и Йемен. Окървавени детски тела бяха издърпвани като безжизнени парцалени кукли изпод отломки в Йемен след поредния въздушен удар на Саудитска Арабия, подкрепен от САЩ. В западните медии нямаше репортаж за тези престъпления. Нямаше емоционални изблици на служители на ООН. Нямаше призиви за санкции, съдебно преследване, нито медийно осъждане на Вашингтон и неговите съюзници като „разбойнически държави”.

            Именно заради независимото отразяване и анализ на руските медии, граждани от цял свят успяха да разберат какво наистина се случва в Сирия. Доказателство е нарастващата западна аудитория на руските новинарски канали. Връх на самонадеяността на западните специалисти и правителства е приписването на това развитие на „кремълската пропаганда и манипулации”. Хората изразяват новинарските си предпочитания, като преценяват коя версия на новините съответства повече на случващото се в света, а не на база западна идеология, създадена през Студената война.

            В последните години руските новинарски медии дават на международната аудитория един по-широк, по-точен поглед върху най-различни събития и въпроси. Обратното, западните правителства и западните масмедии представят еднообразен, предубеден разказ и информационна политика по въпросите за Украйна, Сирия, Йемен, кибератаките, Доналд Тръмп като „агент на Путин”, Русия като „разбойническа държава”, американски въздушни удари като „нещастен случай”, руските „атаки” срещу хуманитарни конвои на ООН и т.н., и т.н.

            Оказва се, че много обикновени хора, включително американци и европейци, не приемат тези обяснения за правдоподобни. Това е демокрацията. Те гледат Сирия и виждат война, водена тайно от Вашингтон и неговите съюзници от март 2011 г., с използването на наемници, сред които доминират зловещи терористични групировки, въоръжавани и обучавани от западни сили. Според мнозина, Сирия и нейният съюзник Русия имат пълното законно и морално право да смажат тези подкрепяни отвън организации в тази престъпна, агресивна война.

            За разлика от западните си колеги, руските медии представиха важна информация за истинската природа на сирийския конфликт и тайното му разпалване от Вашингтон. Руски медии показаха и как Западът манипулира чрез дезинформация въпроса с хуманитарната криза в град Алепо чрез пропагандни методи като т.нар. „Бели каски”, които в действителност са част от западната терористична прокси армия.

            Това не е „печелене на информационната война”. Това е просто изказване на истината за случващото се по света. Но, разбира се, ако систематично хитруваш и нарушаваш международното право, тогава истината се превръща във въпрос на „война”.

Източник RT