„За задачите на стопанските ръководители“ – реч пред първата Всесъюзна конференция на ръководителите на социалистическата индустрия, 4 февруари 1931 г.
Другари! Работата на вашата конференция е към своя край. Сега вие ще приемате резолюциите. Не се съмнявам, че те ще бъдат приети единодушно. В тия резолюции – аз немного ги познавам – вие одобрявате контролните цифри на индустрията за 1931 г. и се задължавате да ги изпълните.
Думата на болшевика е сериозна дума. Болшевиките са привикнали да изпълняват обещанията, които дават. Но какво значи задължението да се изпълнят контролните цифри за 1931 г.? Това значи – да се осигури общо увеличение на индустриалното производство с 45%. А това е твърде голяма задача. Нещо повече. Такова задължение означава, че вие не само давате обещание да изпълните нашата петилетка за 4 години – това е вече решено и никакви резолюции тук повече не са нужни, – това значи, че по най-важните и решаващи отрасли на индустрията вие обещавате да изпълните петилетката за 3 години.
Добре е, че конференцията дава обещание да изпълни плана за 1931 г., да изпълни петилетката за три години. Но ние сме научени от „горчивия опит“. Ние знаем, че обещанията не винаги се изпълняват. В началото на 1930 г. също беше дадено такова обещание да се изпълни годишният план. Тогава трябваше да се увеличи производството на нашата индустрия с 31-32%. Обаче обещанието не беше напълно изпълнено. Увеличението на индустриалното производство през 1930 г. в действителност достигна 25%. Ние трябва да си зададем въпроса: няма ли да се повтори същото и тая година? Ръководителите, дейците на нашата индустрия дават сега обещание да увеличат производството на индустрията през 1931 г. с 45%. Но каква е гаранцията, че обещанието ще бъде изпълнено?
Какво е необходимо, за да се изпълнят контролните цифри, за да се увеличи производството с 45%, за да се изпълни петилетката не за 4 години, а по най-важните и решаващи отрасли – за 3 години?
За това са необходими две главни условия.
Първо, да има реални или, както у нас се изразяват, „обективни“ възможности за това.
Второ, да има желание и умение нашите предприятия да бъдат ръководени така, че тия възможности да бъдат реализирани.
Имаше ли у нас миналата година „обективни“ възможности за пълното изпълнение на плана? Да, имаше. За това свидетелстват неоспорими факти. Тия факти се състоят в това, че през март и април миналата година индустрията даде 31% увеличение на производството в сравнение с предидущата година. Пита се, защо тогава ние не изпълнихме плана за цялата година? Какво попречи? Какво не достигаше? Не ни достигаше умение да използваме съществуващите възможности. Не ни достигаше умение правилно да ръководим заводите, фабриките, мините.
Ние имахме първото условие: „обективни“ възможности за изпълнението на плана. Но ние не притежавахме в достатъчна степен второто условие: умението да ръководим производството. И именно защото не ни достигаше умение да ръководим предприятията – именно затова планът се оказа неизпълнен. Вместо 31-32% увеличение ние дадохме само 25%.
Разбира се, 25% увеличение е голяма работа. В нито една капиталистическа страна нямаше през 1930 г., няма и сега увеличение на производството. Във всички капиталистически страни без изключение има рязко спадане на производството. При такива условия 25% увеличение е голяма крачка напред. Но ние можехме да дадем повече. Ние имахме всички необходими „обективни“ условия за това.
И тъй, каква е гаранцията, че тая година няма да се повтори миналогодишният случай, че планът ще бъде изпълнен напълно, че ние ще използваме както трябва наличните възможности, че вашето обещание няма да остане в известна част на книга?
В историята на държавите, в историята на страните, в историята на армиите е имало случаи, когато са били налице всички възможности за успех, за победа, но тия възможности са оставали неизползвани, тъй като ръководителите не са забелязвали тия възможности, не са умеели да ги използват и армиите са търпели поражение.
Има ли у нас всички възможности, необходими за изпълнение на контролните цифри за 1931 г.?
Да, у нас има такива възможности.
В какво се състоят тия възможности, какво е необходимо за да бъдат тия възможности реални?
Преди всичко необходими са достатъчни природни богатства в страната: желязна руда, каменни въглища, петрол, зърнени храни, памук. Има ли ги у нас? Има ги. Има ги повече отколкото във всяка друга страна. Да вземем например Урал, който представлява такава комбинация от богатства, каквато не може да се намери в никоя страна. Руда, каменни въглища, петрол, зърнени храни – какво ли няма в Урал! В нашата страна има всичко освен каучук. Но след година-две ние ще имаме и каучук на свое разположение. От тая страна, от страна на природните богатства, ние сме осигурени напълно. Ние ги имаме дори повече, отколкото е нужно.
Какво е необходимо още?
Необходимо е да съществува такава власт, която да има желание и сила да развие работата по използването на тия огромни природни богатства в полза на народа. Има ли у нас такава власт? Има. Наистина, нашата работа по използването на природните богатства не винаги минава без търкания между нашите дейци. Например, миналата година Съветската власт трябваше да води известна борба по въпроса за образуването на втора каменовъглено-металургическа база, без която ние не можем да се развиваме по-нататък. Но ние вече преодоляхме тия препятствия. И ние в скоро време ще имаме тая база.
Какво е необходимо още?
Необходимо е още тая власт да се ползва с поддръжката на милионните работнически и селски маси. Ползва ли се нашата власт с такава поддръжка? Да, ползва се. В целия свят вие няма да намерите друга такава власт, която да се ползва с такава поддръжка от страна на работниците и селяните, с каквато се ползва Съветската власт. Няма да се позовавам на фактите за растежа на социалистическото съревнование, на фактите за растежа на ударничеството, на кампанията за насрещен промишлено-финансов план. Всички тия факти, които нагледно показват поддръжката, с която Съветската власт се ползва от страна на милионните маси. са общоизвестни.
Какво още е необходимо, за да се изпълнят и преизпълнят контролните цифри за 1931 г.?
Необходимо е още да имаме такъв обществен строй, който да е свободен от неизлечимите болести на капитализма и който да има сериозни предимства пред капитализма. Кризата, безработицата, разточителството, мизерията на широките маси – ето неизлечимите болести на капитализма. Нашият строй не страда от тия болести, защото властта е в нашите ръце, в ръцете на работническата класа, защото ние водим планово стопанство, планомерно натрупваме ресурси и правилно ги разпределяме между отделните отрасли на народното стопанство. Ние сме свободни от неизлечимите болести на капитализма. В това е нашето различие, в това е нашето решаващо предимство пред капитализма.
Погледнете как капиталистите искат да излязат от икономическата криза. Те намаляват максимално работната заплата на работниците. Те намаляват максимално цените на суровите материали. Но те не искат да намалят що-годе сериозно цените на индустриалните и продоволствените стоки за масово потребление. Това значи, че те искат да излязат от кризата за сметка на главните потребители на стоките, за сметка на работниците, за сметка на селяните, за сметка на трудещите се. Капиталистите секат клона, на който седят. И вместо изход от кризата получава се задълбочаване на кризата, създават се нови и нови предпоставки, които водят към нова, още по-жестока криза.
Нашето предимство се състои в това, че ние нямаме кризи на свръхпроизводството, ние нямаме и няма да имаме милиони безработни, ние нямаме анархия в производството, защото водим планово стопанство. Но това не е всичко. Ние сме страна на най-концентрираната индустрия. Това значи, че ние можем да строим нашата индустрия върху основата на най-добрата техника и да осигуряваме благодарение на това невиждана производителност на труда, невиждан темп на натрупване. Нашата слабост в миналото беше в това, че тази индустрия се базираше на едно разпокъсано и дребно селско стопанство. Но това беше. Сега вече не е така. Утре, може би след година, ние ще станем страна на най-едрото селско стопанство в света. Совхозите и колхозите – а те са форми на едрото стопанство – вече тая година дадоха половината от всичките наши пазарни зърнени храни. А това значи, че нашият строй, Съветският строй, ни дава такива възможности за бързо напредване, за каквито не може да мечтае нито една буржоазна страна.
Какво е необходимо още, за да можем да напредваме с гигантски крачки?
Необходимо е да имаме партия, достатъчно сплотена и единна, за да насочи усилията на всички най-добри хора на работническата класа в една точка, и достатъчно опитна, за да не капитулира пред трудностите и систематически да провежда правилна, революционна, болшевишка политика. Имаме ли ние такава партия? Да, имаме. Правилна ли е нейната политика? Да, правилна е, защото тя дава сериозни успехи. Това признават сега не само приятелите, но и враговете на работническата класа. Погледнете как вият и беснеят против нашата партия известните на всички „уважаеми“ джентълмени – Фиш в Америка, Чърчил в Англия, Поанкаре във Франция. Защо вият и беснеят те? Защото политиката на нашата партия е правилна, защото тя дава успех след успех.
Ето, другари, всички ония обективни възможности, които ни улесняват да осъществим контролните цифри за 1931 г., които ни помагат да изпълним петилетката за 4 години, а в решаващите отрасли – дори за 3 години.
Следователно, първото условие за изпълнението на плана – „обективните“ възможности – у нас е налице.
Имаме ли ние второто условие – умението да използваме тия възможности?
С други думи, имаме ли ние правилно стопанско ръководство на фабриките, заводите, мините? Всичко ли е благополучно тук?
За съжаление, тук не всичко е благополучно. И като болшевики ние трябва да кажем това направо и открито.
Какво значи да ръководиш производството? У нас не винаги гледат по болшевишки на въпроса за ръководенето на предприятията. У нас често мислят, че да ръководиш – това значи да подписваш книжа, заповеди. Това е печално, но то е факт. Понякога неволно си спомняш помпадурите на Шчедрин. Вие помните как помпадурката поучава младия помпадур: не си блъскай главата над науката, не вниквай в работата, нека другите се занимават с това, това не е твоя работа – твоята работа е да подписваш книжа. За наш срам, трябва да признаем, че и между нас, болшевиките, има не малко такива, които ръководят чрез подписване на книжа. А да вникват в работата, да усвоят техниката, да овладеят работата – тук никакви ги няма.
Как да се обясни, че ние, болшевиките, които извършихме три революции и излязохме победители от жестоката гражданска война, които решихме огромната задача за създаване на съвременна индустрия и насочихме селяните по социалистически път – как да се обясни, че в ръководенето на производството ние сме безсилни пред канцеларщината?
Причината тук се състои в това, че да подписваш книжа е по-лесно, отколкото да ръководиш производството. И ето че мнозина стопански ръководители тръгнаха по тази линия на най-малкото съпротивление. Тук има и наша вина, вина на центъра. Преди десет години беше издигнат лозунгът: „Тъй като комунистите още не разбират както трябва техниката на производството тъй като те трябва още да се учат да управляват стопанството, то нека старите техници и инженери, специалистите да ръководят производството, а вие, комунистите, не се намесвайте в техниката на работата, но без да се намесвате, изучавайте техниката, изучавайте неуморно науката за управляване на производството, за да станете след това заедно с преданите нам специалисти истински ръководители на производството, да овладеете истински работата“. Такъв беше лозунгът. А какво излезе в действителност? Втората част на тая формула отхвърлиха, защото да се учиш е по-трудно, отколкото да подписваш книжа, а първата част на формулата опошлиха, като изтълкуваха ненамесването като отказ от изучаване техниката на производството. Получи се глупост, вредна и опасна глупост, от която колкото по-скоро се освободим, толкова по-добре.
Самият живот неведнъж ни е сигнализирал, че тук работата не стои благополучно. Шахтинското дело беше първият сериозен сигнал. Шахтинското дело показа, че партийните организации и професионалните съюзи не са проявили достатъчно революционна бдителност. То показа, че нашите стопански ръководители са изостанали безобразно в техническо отношение, че някои стари инженери и техници, работейки без контрол, по-лесно се хлъзват по пътя на вредителството, толкова повече че враговете от чужбина непрекъснато ги измъчват с „предложения“.
Вторият сигнал беше съдебният процес на „Промишлената партия“.
Разбира се, в основата на вредителството лежи класовата борба. Разбира се, класовият враг бясно се съпротивява срещу социалистическото настъпление. Но само това не е достатъчно да обясни такъв пищен разцвет на вредителството.
Как да се обясни, че вредителството взе такива широки размери? Кой е виновен за това? Ние сме виновни за това. Ако бяхме организирали другояче ръководството на стопанството, ако бяхме преминали много по-рано към изучаване техниката на работата, към овладяване на техниката, ако по-често и смислено се намесвахме в ръководството на стопанството, вредителите не биха успели да навредят тъй много.
Трябва ние самите да станем специалисти, да овладеем работата, трябва да се обърнем с лице към техническите знания – ето накъде ни тласкаше животът. Но нито първият сигнал, нито дори вторият сигнал не са осигурили още необходимия поврат. Време е, отдавна е време да се обърнем с лице към техниката. Време е да отхвърлим стария лозунг, отживелия времето си лозунг за ненамесване в техниката, и сами да станем специалисти, вещи в работата, сами напълно да овладеем стопанската работа.
Често питат, защо у нас няма единоначалие? Единоначалие няма и няма да има, докато не овладеем техниката. Докато между нас, между болшевиките, няма достатъчен брой хора, добре запознати с въпросите на техниката, икономиката и финансите, у нас няма да има действително единоначалие. Пишете колкото си искате резолюции, кълнете се с каквито си искате думи, но ако не овладеете техниката, икономиката, финансите на завода, фабриката, мината – полза няма да има, единоначалие няма да има.
И тъй задачата се състои в това, ние сами да овладеем техниката, сами да овладеем работата. Само в това е гаранцията, че нашите планове ще бъдат напълно изпълнени, а единоначалието ще бъде проведено.
Това, разбира се, не е лесно, но е напълно преодолимо. Науката, техническият опит, знанията – всичко това са неща, които могат да се придобият. Днес ги нямаме, а утре ще ги имаме. Главното тук е да имаме страстно болшевишко желание да усвоим техниката, да овладеем науката на производството. При страстно желание може да се постигне всичко, може да се преодолее всичко.
Понякога питат, не може ли да намалим малко темповете, да позабавим движението? Не, не може, другари! Не може да намаляваме темповете! Напротив, трябва да ги увеличаваме според нашите сили и възможности. Това ни налагат нашите задължения към работниците и селяните на СССР. Това ни налагат нашите задължения към работническата класа на целия свят.
Да забавим темповете – това значи да изостанем. А изостаналите ги бият. Но ние не искаме да бъдем бити. Не, не искаме! Историята на стара Русия се състои между другото в това, че нея постоянно са я били поради нейната изостаналост. Били са я монголските ханове. Били са я турските бегове. Били са я шведските феодали. Били са я полско-литовските панове. Били са я англо-френските капиталисти. Били са я японските барони. Били са я всички – поради нейната изостаналост. Поради изостаналост военна, поради изостаналост културна, поради изостаналост държавна, поради изостаналост индустриална, поради изостаналост селскостопанска. Били са я, защото това беше доходно и минаваше безнаказано. Вие помните думите на дореволюционния поет: „Tы и убогая, ты и обильная, ты и могучая, ты и бессильная, матушка Русь“. Тия господа добре са заучили тия думи на стария поет. Те биеха и повтаряха: „ти си богата“ – значи можем да забогатеем за твоя сметка. Те биеха и повтаряха: „ти си убога, безсилна“ – значи можем да те бием и грабим безнаказано. Такъв е законът на експлоататорите – да бият изостаналите и слабите. Вълчият закон на капитализма. Изостанал ли си, слаб ли си – значи не си прав, значи могат да те бият и поробват. Могъщ ли си – значи си прав, значи трябва да се пазят от тебе.
Ето защо ние не трябва повече да изоставаме.
В миналото ние нямахме и не можехме да имаме отечество. Но сега, когато съборихме капитализма, а властта е наша, на народа – ние имаме отечество и ние ще защитаваме неговата независимост. Искате ли нашето социалистическо отечество да бъде победено и да изгуби своята независимост? Но ако не искате, вие трябва в най-кратък срок да ликвидирате неговата изостаналост и да развиете истински болшевишки темпове в строителството на неговото социалистическо стопанство. Други пътища няма. Ето защо в навечерието на Октомври Ленин казваше: „Или смърт, или да настигнем и надминем напредналите капиталистически страни“.
Ние сме изостанали от напредналите страни с 50-100 години. Ние трябва да изминем това разстояние за десет години. Или ние ще направим това, или ще ни смачкат.
Ето какво ни диктуват нашите задължения към работниците и селяните на СССР.
Но ние имаме и други, по-сериозни и по-важни задължения. Това са задълженията към световния пролетариат. Те съвпадат със задълженията ни от първия род. Но ние ги поставяме по-горе. Работническата класа на СССР е част от световната работническа класа. Ние победихме не само с усилията на работническата класа на СССР, но и благодарение на подкрепата на световната работническа класа. Без такава подкрепа отдавна биха ни разкъсали. Казват, че нашата страна е ударна бригада на пролетариата от всички страни. Това е добре казано. Но това ни налага извънредно сериозни задължения. За какво ни подкрепя международният пролетариат, с какво сме заслужили такава подкрепа? С това, че ние първи се хвърлихме в бой против капитализма, ние първи установихме работническа власт, ние първи почнахме да строим социализма. С това, че ние вършим дело, което в случай на успех ще преобърне целия свят и ще освободи цялата работническа класа. А какво е нужно, за да успеем? Да ликвидираме нашата изостаналост, да развием високи болшевишки темпове на строителство. Ние трябва да напредваме така, че работническата класа от целия свят, като ни гледа, да може да каже: ето го моя преден отред, ето я моята ударна бригада, ето я моята работническа власт, ето го моето отечество – те вършат своето дело, нашето дело добре – да ги подкрепим против капиталистите и да разпалим делото на световната революция. Трябва ли да оправдаем надеждите на световната работническа класа, трябва ли да изпълним нашите задължения към нея? Да, трябва, ако не искаме да се опозорим напълно.
Такива са нашите вътрешни и международни задължения.
Вие виждате, че те ни диктуват болшевишки темпове на развитие.
Не искам да кажа, че през тия години у нас нищо не е направено по отношение ръководството на стопанството. Направено е, и дори твърде много. Ние увеличихме два пъти индустриалното производство в сравнение с довоенното. Ние създадохме най-едрото селскостопанско производство в света. Но ние бихме могли да направим още повече, ако през това време се бяхме постарали да овладеем както трябва производството, неговата техника, неговата финансово-икономическа страна.
Максимум за десет години ние трябва да изминем разстоянието, с което сме изостанали от напредналите капиталистически страни. За това ние имаме всички „обективни“ възможности. Не ни достига само умение да използваме както трябва тия възможности. А това зависи от нас. Само от нас! Време е да се научим да използваме тия възможности. Време е да ликвидираме гнилото становище за ненамесване в производството. Време е да усвоим друго, ново, отговарящо на сегашния период становище: да се намесваме във всичко. Ако ти си директор на завод – намесвай се във всички работи, вниквай във всичко, не изпускай нищо, учи се и пак се учи. Болшевиките трябва да овладеят техниката. Време е самите болшевики да станат специалисти. В периода на реконструкцията техниката решава всичко. И стопански деец, който не желае да изучава техниката, който не желее да овладее техниката – това е анекдот, а не стопански деец.
Казват, че е трудно да се овладее техниката. Не е вярно! Няма такива крепости, които болшевиките да не могат да превземат. Ние решихме ред най-трудни задачи. Ние съборихме капитализма. Ние взехме властта. Ние построихме едра социалистическа индустрия. Ние насочихме средняка по социалистически път. От гледна точка на строителството ние вече извършихме най-важното. Остана ни немного: да изучим техниката, да овладеем науката. И когато направим това, ние ще развием такива темпове, за каквито сега не смеем и да мечтаем
И ние ще направим това, ако го пожелаем както трябва!
В. „Правда“ бр. 35 (5 февруари 1931 г.)
