Йосиф Сталин, 6 ноември 1941 г.: „Никаква пощада за германските окупатори!“

24-тата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция. Доклад на Йосиф Сталин пред тържественото заседание на Московския съвет на депутатите на трудещите се с партийните и обществени организации в град Москва, 6 ноември 1941 г.

Другари!

Минаха 24 години от момента, когато у нас победи Октомврийската социалистическа революция и в нашата страна се установи съветски строй. Ние се намираме сега на пpaгa на следващата, 25-та година от съществуването на съветския строй.

Обикновено на тържествените заседания по случай годишнината на Октомврийската революция се прави равносметка за нашите успехи в областта на мирното строителство през изтеклата година. Ние действително имаме възможност да направим такава равносметка, тъй като нашите успехи в областта на мирното строителство растат не само от година на година, но и от месец на месец. Какви са тези успехи и колко те са големи – това е известно на всички, както на приятелите, така и на враговете.

Но изтеклата година е не само година на мирно строителство. Тя е заедно с това година на война с германските завоеватели, които вероломно нападнаха нашата миролюбива страна. Само в течение на първите шест месеца от изтеклата година ние можехме да продължим нашата мирна, строителна работа. Втората половина на годината, повече от четири месеца, преминава в обстановката на ожесточена война с германските империалисти. По такъв начин войната стана повратна точка в развитието на нашата страна през изтеклата година. Войната значително намали, а в някои области съвсем прекрати нашата мирна, строителна работа. Тя ни застави да преустроим цялата наша работа на военна основа. Тя превърна нашата страна в единен и всеобхващащ тил, обслужващ фронта, обслужващ нашата Червена армия, нашата Военноморска флота.

Периодът на мирното строителство завърши. Започна период на освободителна война с германските поробители.

Ето защо напълно уместно е да се постави въпрос за резултатите от войната през втората половина на изтеклата година, собствено за повече от четирите месеца на втората половина на годината, и за задачите, които ние си поставяме в тази освободителна война.

Ходът на войната през четирите месеца

В началото на войната в една от своите речи аз вече говорих, че войната създаде опасна угроза за нашата страна, че над нашата страна надвисна сериозна опасност, че трябва  да се  разбере,  да се осъзнае  тази опасност и да се преустрои цялата наша работа на военна осова. Сега в резултат на 4-те месеца война аз съм длъжен да подчертая, че тази опасност не само не отслабна, а напротив, още повече се усили. Врагът зае голямата част от Украйна, Белорусия, Молдавия, Литва, Латвия, Естония, редица други области, проникна в Донбас, надвисна като черен облак над Ленинград, заплашва нашата славна столица – Москва. Германо-фашистките завоеватели грабят нашата страна, разрушават създадените с труда на работниците, селяните и интелигенцията градове и села. Xитлеровите орди убиват и изтезават мирните жители на нашата страна, без да щадят жените, децата, старците. Нашите братя в заетите от германците области на нашата страна стенат под игото на германските угнетители.

Потоци вражеска кръв проляха бойците на нашата армия и флота, защитавайки честта и свободата на родината, отбивайки мъжествено атаките на озверелия враг и давайки образци на смелост и геройство. Но врагът не се спира пред жертвите, той нито на йота не скъпи кръвта на своите войници, той хвърля на фронта все нови и нови отреди на мястото на излезлите от строя и напряга всички сили, за да завладее Ленинград и Москва преди да настъпи зимата, защото той знае, че зимата не му обещава нищо добро.

За 4 месеца война ние изгубихме убити 350 хиляди, безследно изчезнали 378 хиляди души, а ранени имаме 1 милион и 20 хиляди души. За същия период врагът загуби убити, ранени и пленени повече от 4 и половина милиона души.

Няма съмнение, че в резултат от 4-те месеца на войната Германия, човешките резерви на която вече се изчерпват – се оказа значително повече отслабена отколкото Съветският съюз, резервите на който едва сега се разгръщат в пълен обем.

Провалът на „мълниеносната война“

Започвайки нападението срещу нашата страна, германо-фашистките завоеватели считаха, че те със сигурност ще могат „да се разправят“ със Съветския съюз за един и половина-два месеца и ще съумеят в течение на това кратко време да стигнат до Урал. Трябва да се каже, че германците не скриваха този план за „мълниеносна победа“. Напротив, те по всякакъв начин го рекламираха. Фактите обаче показаха цялата лекомисленост и безпочвеност на „мълниеносния“ план. Сега този налудничав план трябва да се счита за окончателно провален.

Как да се обясни, че „мълниеносната война“, която успя в Западна Европа, не успя и се провали на Изток?

На какво разчитаха германо-фашистките стратези, като твърдяха, че за два месеца ще се разправят със Съветския съюз и ще стигнат за този кратък срок до Урал?

Преди всичко те разчитаха на това, че сериозно се надяваха да създадат всеобща коалиция против СССР, да въвлекат Великобритания и САЩ в тази коалиция, като предварително заплашат управляващите среди на тези страни с призрака на революцията и по такъв начин напълно изолират нашата страна от другите държави. Германците знаеха, че тяхната политика на игра с противоречията между класите на отделните държави и между тези държави и съветската страна вече даде своите резултати във Франция, управниците на която се поддадоха на заплахата с призрака на революцията и от страх поставиха пред краката на Хитлер своята родина, като се отказаха от съпротива. Германо-фашистките стратези мислеха, че същото ще стане с Великобритания и САЩ. Известният Хес именно за това беше изпратен в Англия от германските фашисти, за да убеди английските политици да се присъединят към всеобщия поход против СССР. Но германците жестоко се излъгаха. Великобритания и САЩ въпреки старанията на Хес не само не се присъединиха към похода на германо-фашистките завоеватели против СССР, а напротив, оказаха се в един лагер със СССР против хитлеристка Германия. СССР не само не се оказа изолиран, а напротив, придоби нови съюзници в лицето на Великобритания, САЩ и другите страни, окупирани от германците. Оказа се, че германската политика на игра с противоречията и на плашене с призрака на революцията е изпяла своята песен и вече е негодна за новата обстановка. И не само е негодна, но и носи големи опасности за германските завоеватели, тъй като в новите условия на войната тя води към прямо противоположни резултати.

Второ, германците разчитаха на слабостта на съветския строй, на слабостта на съветския тил, предполагайки, че още след първия сериозен удар и първите неуспехи на Червената армия ще се разкрият конфликти между работниците и селяните, ще започне борба между народите на СССР, ще започнат въстания и страната ще се разпадне на съставните си части, което ще облекчи придвижването на германските завоеватели чак до Урал. Но германците и тук жестоко се излъгаха. Несполуките на Червената армия не само не отслабиха, а напротив, още повече укрепиха както съюза на работниците и селяните, така и дружбата на народите на СССР. Нещо повече – те превърнаха семейството на народите на СССР в единен, нерушим лагер, който самоотвержено поддържа  своята Червена армия, своята Червена  флота.   Никога досега съветският тил не е бил така здрав, както в настоящия момент. Напълно вероятно е, че която и да е друга държава, загубила толкова територия, колкото ние загубихме сега, не би могла да издържи изпитанията и би стигнала до упадък. Ако съветският строй тъй леко издържа изпитанието и още повече укрепи своя тил, това означава, че съветският строй сега е най здравият строй. Най после, германските завоеватели разчитаха на слабостта на Червената армия и Червената флота, надявайки се, че германската армия и германската флота ще успеят още с първия удар да разбият и разпръснат нашата армия и нашата флота, с което ще си отворят път за безпрепятствено проникване навътре в нашата страна. Но германците и тук жестоко се излъгаха, като надцениха своите сили и подцениха нашата армия и нашата флота. Разбира се, нашата армия и нашата флота още са млади, те воюват всичко 4 месеца, те още не са успели да станат напълно кадрови, докато срещу себе си имат кадровата флота и кадровата армия на германците, които воюват вече 2 години. Но, първо, моралното състояние на нашата армия е по-високо отколкото на германската, защото тя защитава своята родина от чужди завоеватели и вярва в правотата на своето дело, докато германската армия води завоевателна война и граби чужда страна, нямайки възможност да повярва макар и за минута в правотата на своето гнусно дело. Не може да има съмнение, че идеята за защита на своето отечество, в името на което нашите хора воюват, трябва да роди и действително ражда в нашата армия герои, които циментират Червената армия, докато идеята за завоюване и ограбване на чужда страна, в името на което собствено германците водят войната, трябва да роди и действително ражда в германската армия професионални грабители, лишени от каквито и да било морални устои и разлагащи германската армия. Второ, промъквайки се навътре в нашата страна, германската армия се отдалечава от своя германски тил, принудена е да действа във враждебна среда, принудена е да създава нов тил в чужда страна, който при това нашите партизани разрушават,  и това  из  основа дезорганизира снабдяването на германската армия, заставя я да се бои от своя тил и убива у нея вярата в здравината на своето положение, докато нашата армия действа в своята родна среда, ползва се от постоянната поддръжка на своя тил, има осигурено снабдяване с хора, с бойни припаси, с продоволствие и твърдо вярва в своя тил. Ето защо нашата армия се оказа по-силна, отколкото предполагаха германците, а германската армия по-слаба, отколкото би могло да се предположи, съдейки по самохвалните реклами на германските завоеватели. Отбраната на Ленинград и Моска, където нашите дивизии неотдавна изтребиха тридесетина кадрови германски дивизии, показва, че в огъня на Отечествената война се коват и вече са се изковали нови съветски бойци и командири, летци, артилеристи, минохвъргачи, танкисти, пехотинци, моряци, които утре ще се превърнат в страшилище за германската армия.

Няма съмнение, че всички тези обстоятелства, взети заедно, предопределиха неизбежността на провала на „мълниеносната война“ на Изток.

Причините за временните несполуки на нашата армия

Всичко това, разбира се, е вярно. Но вярно е също и това, че наред с тези благоприятни условия има и редица неблагоприятни за Червената армия условия, по силата на които нашата армия търпи временни несполуки, принудена е да отстъпва, принудена е да отдава на врага редица области на нашата страна.

Какви са тези неблагоприятни условия? Кои са причините за временните военни несполуки на Червената армия?

Една от причините за несполуките на Червената армия е липсата на втори фронт в Европа против германо-фашистките войски. Работата е там, че понастоящем на европейския  континент няма каквито и да било армии на Великобритания или Съединените американски щати, които да водят война с германо-фашистките войски, поради което германците не са заставени да раздробяват своите сили и да водят война на два фронта, на запад и на изток. А вследствие на това обстоятелство германците, считайки своя тил на запад за осигурен, имат възможност да хвърлят всичките свои войски и войските на своите съюзници в Европа против нашата страна. Обстановката сега е такава, че нашата страна води освободителна война сама, без чиято и да е военна помощ, против обединените сили на германците, финландците, румънците, италианците, унгарците. Германците се хвалят със своите временни успехи и възхваляват без мярка своята армия, като уверяват, че тя винаги може да победи Червената армия в боевете един срещу един. Но уверенията на германците са празно самохвалство. тъй като непонятно е защо в такъв случай германците прибягнаха към помощта на финландците, на румънците, италианците, унгарците против Червената армия, която воюва изключително със своите сили, без странична военна помощ. Няма съмнение, че липсата на втори фронт в Европа против германците значително облекчава положението на германската армия. Но не може да има съмнение и в това, че появяването на втори фронт на европейския континент – а той безусловно трябва да се появи в най-близко време – съществено ще облекчи положението на нашата армия в ущърб на германската.

Друга причина за временните несполуки на нашата армия е недостигът у нас на танкове и отчасти на авиация. В съвременната война за пехотата е твърде трудно да се бори без танкове и без достатъчно авиационно прикритие от въздуха. Нашата авиация по  качество превъзхожда германската авиация, а нашите славни летци се покриха със славата на безстрашни бойци. Но засега ние все още имаме по-малко самолети  отколкото германците. Нашите танкове по качество превъзхождат германските танкове, а нашите славни танкисти и артилеристи неведнъж обръщаха в бягство възхваляваните германски войски с техните многобройни танкове. Но все пак танкове ние имаме няколко пъти по-малко, отколкото имат германците. В това е тайната на временните успехи на германската армия. Не може да се каже, че нашата танкова индустрия работи лошо и дава на нашия фронт малко танкове. Не, тя работи доста добре и изработва немалко  превъзходни   танкове.   Но германците изкарват значително повече танкове, защото сега те имат на разположение не само своята танкова индустрия, но и индустрията на Чехословакия, Белгия, Холандия, Франция. Без това обстоятелство Червената армия отдавна щеше да разбие германската армия, която не влиза в бой без танкове и не издържа удара на нашите части, ако няма превъзходство в танкове.

Има само едно средство, необходимо за да се сведе до нула превъзходството на германците в танкове и с това коренно да се подобри положението на нашата армия. Това средство е не само да увеличим няколко пъти производството на танкове в нашата страна, а също така да увеличим рязко производството на противотанкови самолети, противотанкови пушки и оръдия, противотанкови гранати и минохвъргачки, да строим повече противотанкови окопи и всякакъв друг вид противотанкови препятствия.

В това се състои сега задачата.

Ние можем да изпълним тази задача и трябва да я изпълним на всяка цена!

Какво представляват „националсоциалистите“?

Германските завоеватели, т. е. хитлеристите, у нас обикновено наричат фашисти. Хитлеристите, оказва се, считат това за неправилно и упорито продължават да се наричат „националсоциалисти“. Следователно германците искат да ни уверят, че партията на хитлеристите, партията на германските завоеватели, която ограбва Европа и организира злодейското нападение срещу нашата социалистическа държава, е социалистическа партия. Възможно ли е това? Какво общо може да има между социализма и хитлеристките озверели завоеватели, които ограбват и угнетяват европейските народи?

Може ли хитлеристите да се смятат за националисти? Не, не може. В действителност хитлеристите сега са не националисти, а империалисти. Докато хитлеристите се занимаваха със събирането на германските земи и присъединяването на Рейнската област, на Австрия и т. н., беше възможно с известно основание да се считат за националисти. Но след като те заграбиха чужди територии и поробиха европейски нации – чехи, словаци, поляци, норвежци, датчани, холандци, белгийци, французи, сърби, гърци, украинци, белоруси, прибалтийци и т. н., и започнаха да се стремят към световно господство, хитлеристката партия престана да бъде националистическа, понеже от този момент тя стана партия империалистическа, завоевателна, потисническа.

Партията на хитлеристите е партия на империалисти и при това на най-хищническите и разбойнически империалисти от всички империалисти в света.

Може ли хитлеристите да се считат за социалисти? Не, не може. В действителност хитлеристите са заклети врагове на социализма, най-злостни реакционери и черносотници, които лишиха работническата класа и народите на Европа от елементарни демократическа свободи. За да прикрият своята реакционно-черносотническа същност, хитлеристите ругаят англо-американския вътрешен режим като плутократичен режим. Но в Англия и САЩ има елементарни демократически свободи, съществуват профсъюзи на работниците и служащите, съществуват работнически  партии, съществува парламент, а в Германия при хитлеристкия режим всички тези институти са унищожени. Достатъчно е само да се съпоставят тези две редици от факти, за да се разбере реакционната същност на хитлеристкия режим и цялата фалшивост на бръщолевенията на германските фашисти за англо-американския плутократичен режим. Всъщност хитлеристкият режим е копие от онзи реакционен режим, който съществуваше в Русия при царизма. Известно е, че хитлеристите също така охотно тъпчат правата на работниците, правата на интелигенцията и правата на народите, както ги тъпчеше царският режим, че те също така охотно устройват средновековни еврейски погроми, каквито устройваше царският режим.

Хитлеристката партия е партия на враговете на демократическите свободи, партия на средновековна реакция и черносотнически погроми.

И ако тези бесни империалисти и най-злостни реакционери все още продължават да си надяват тогата на „националисти“ и на „социалисти“, то те правят това, за да измамят народа, да заблудят простите хора и да прикрият под флага на „национализма“ и „социализма“ своята разбойническа империалистическа същност.

Гарвани, които се кичат с паунови пера… Но колкото и да се кичат гарваните с паунови пера, те не ще престанат да бъдат гарвани.

„Трябва с всички средства – казва Хитлер – да се стремим светът да бъде завоюван от германците. Ако искаме да създадем наша велика германска империя, ние трябва преди всичко да изтласкаме и изтребим славянските народи – руси, поляци, чехи, словаци, българи, украинци, белоруси. Няма никакви причини, за да не направим това.“

„Човекът – казва Хитлер – е грешен от рождение, той може да се управлява само със сила. В отношението към него са позволени всякакви методи. Когато това изисква политиката, трябва да се лъже, да се предателства и даже да се убива.“

„Убивайте – казва Гьоринг – всеки, който е против нас, убивайте, убивайте, не вие носите отговорност за това, а аз, ето защо убивайте!“

„Аз освобождавам човека – казва Хитлер – от унижаващата химера, която се нарича съвест. Съвестта, както и образованието осакатяват човека. Аз имам това преимущество, че мен не ме възпират никакви съображения от теоретически или морален характер.“

В една от заповедите на германското командване от 25 септември до 489-и пехотен полк, намерена у един убит германски подофицер, се казва: „Аз заповядвам да се открива огън срещу всеки руснак, щом той се появи на разстояние от 600 метра. Руснакът трябва да знае, че насреща си той има решителен враг, от когото не може да очаква никакво снизхождение.“

В едно от обръщенията на германското командване към войниците, намерено у убития лейтенант Густав Цигел, роден във Франкфурт на Майн, се казва:

„Ти нямаш сърце и нерви, във войната те не са нужни. Унищожи у себе си всяка жалост и състрадание – убивай всеки руснак, съветски човек, не се спирай, ако пред теб е старец или жена, момиче или момче – убивай, с това ти ще спасиш себе си от гибел, ще осигуриш бъдещето на своето семейство и ще се прославиш навеки.“

Ето ви програмата и указанията на водачите на хитлеристката партия и на хитлеристкото командване, програма и указания на хора, загубили човешки образ и паднали до нивото на диви зверове.

И тези хора, лишени от съвест и чест, хора с животински морал, имат наглостта да призовават към унищожаване на великата руска нация, нацията на Плеханов и Ленин, на Белински и Чернишевски, на Пушкин и Толстой, на Глинка и Чайковски, на Горки и Чехов, на Сеченов и Павлов, на Репин и Суриков, на Суворов и Кутузов!…

Германските завоеватели искат да водят изтребителна война срещу народите на СССР. Е добре, ако германците искат изтребителна война, те ще я получат.

Отсега нашата задача, задачата на народите на СССР, задачата на бойците, командирите и политработниците, на нашата армия и на нашата флота, ще бъде да изтребим всички германци до един, пробрали се на територията на нашата родина като нейни окупатори.

Никаква пощада за германските окупатори!

Смърт на германските окупатори!

Разгромът на германските империалисти и на техните армии е неизбежен

Даже само това, че в своята морална деградация германските завоеватели, загубили човешки образ, отдавна вече паднаха до нивото на диви зверове, даже само това обстоятелство говори, че те са се обрекли на неизбежна гибел.

Но неизбежната гибел на хитлеристките завоеватели и на техните армии се определя не само от морални фактори.

Съществуват още три основни фактора, силата на които расте от ден на ден и които трябва в недалечно бъдеще да доведат до неизбежния разгром на хитлеристкия разбойнически империализъм.

Първо, това е слабостта на европейския тил на империалистическа Германия, слабостта на „новия ред“ в Европа. Германските завоеватели поробиха народите на европейския континент от Франция до Съветска Прибалтика, от Норвегия, Дания, Белгия, Холандия и Съветска Белорусия до Балканите и Съветска Украйна, лишиха ги от елементарни демократически свободи, лишиха ги от правото да се разпореждат със своята съдба, отнеха им житото, месото, суровините, превърнаха ги в свои роби, разпънаха на кръст поляците, чехите, сърбите и решиха, че след като постигнаха господство  в Европа, те могат сега да изграждат върху тази основа световното господство на Германия. Това те наричат – „нов ред в Европа“. Но каква е тази „основа“, какъв е този „нов ред“? Само хитлеристките самовлюбени дураци не виждат, че „новият ред“ в Европа и прословутата „основа“ на този ред е вулкан, готов да изригне всеки момент и да погребе германската империалистическа картонена кула. Позовават се на Наполеон, като уверяват, че Хитлер действа като Наполеон и че той във всичко прилича на Наполеон. Но, първо, не би трябвало да се забравя при това съдбата на Наполеон. И второ, Хитлер прилича на Наполеон не повече отколкото котенце на лъв. Защото Наполеон се бореше против силите на реакцията, опирайки се на прогресивните сили, а Хитлер, обратното, се опира на реакционните сили, водейки борба срещу прогресивните сили. Само хитлеристките дураци от Берлин не могат да разберат, че поробените европейски народи ще се борят и ще въстават против хитлеристката тирания. Кой може да се съмнява в това, че СССР, Великобритания и САЩ ще окажат пълна подкрепа на европейските народи в тяхната освободителна борба против хитлеристката тирания?

Второ, това е слабостта на германския тил на хитлеристките завоеватели. Докато хитлеровци се занимаваха със събирането на Германия, раздробена на парчета от Версайлския договор, те можеха да имат поддръжката на германския народ, въодушевен от идеала за възстановяване на Германия. Но след като тази задача беше разрешена, а хитлеровци тръгнаха по пътя на империализма, по пътя на заграбването на чужди земи и покоряването на чужди народи, като превърнаха европейските народи и народите на СССР в заклети врагове на днешна Германия – у германския народ произлезе дълбок прелом против продължаването на войната, за ликвидирането на войната. Повече от две години кръвопролитна война, краят на която още не се вижда; милиони човешки жертви; глад; обедняване; епидемии; навсякъде враждебна против германците атмосфера; глупава политика на Хитлер, която превърна народите на СССР в заклети врагове на днешна Германия – всичко това не можеше да не настрои германския народ против ненужната и разорителна война. Само хитлеристките дураци не могат да разберат, че не само европейският тил, но и германският тил на немските войски е вулкан, готов да изригне и да погребе хитлеристките авантюристи.

Най-после, това е коалицията на СССР, Великобритания и Съединените американски щати против германо-фашистките империалисти. Факт е, че Великобритания, Съединените американски щати и Съветският съюз се обединиха в един лагер, който си постави за цел разгрома на хитлеристките империалисти и техните грабителски армии. Съвременната война е война на моторите. Войната ще спечели този, който има подавящо превъзходство в производството на мотори. Ако съединим моторното производство на САЩ, Великобритания и СССР, ние ще получим в сравнение с Германия най-малко тройно надмошие в мотори. В това се заключава една от основите за неизбежната гибел на хитлеровския разбойнически империализъм.

Неотдавнашната конференция на трите държави в Москва при участието на представителя на Великобритания г. Бивърбрук и представителя на САЩ г. Хариман постанови да се помага систематически на нашата страна с танкове и авиация. Както е известно, ние вече започнахме да получаваме въз основа на това постановление танкове и самолети. Още преди това Великобритания осигури снабдяването на нашата страна с такива дефицитни материали, като алуминий, олово, калай, никел, каучук. Ако прибавим към това факта, че преди няколко дни Съединените американски щати решиха да отпуснат на Съветския съюз заем на сума 1 милиард долара – то може да се каже с увереност, че коалицията на Съединените американски щати, Великобритания и СССР е реално дело, което расте и ще расте за благото на нашето общо освободително дело.

Такива са факторите, които определят неизбежната гибел на германо-фашисткия империализъм.

Нашите задачи

Ленин различаваше два вида войни, войни завоевателни, и значи несправедливи, и войни освободителни – справедливи.

Германците водят сега завоевателна война – несправедлива, целяща завоюването на чужда територия и покоряването на чужди народи. Ето защо всички честни хора са длъжни да се вдигнат против германските завоеватели като против врагове.

За разлика от хитлеристка Германия Съветският съюз и неговите съюзници водят освободителна, справедлива война, която цели освобождаването на поробените народи в Европа и СССР от хитлеристката тирания. Ето защо всички честни хора са длъжни да подкрепят армиите на СССР, Великобритания и другите съюзници като армии освободителни.

Ние нямаме и не можем да имаме такива цели във войната като завоюването на чужди територии, покоряването на чужди народи, независимо от това, става ли дума за народи и територии в Европа или за народи и територии в Азия, в това число и в Иран. Нашата първа цел се състои в това, да освободим нашите територии и нашите народи от германо-фашисткото иго.

Ние нямаме и не можем да имаме такива цели във войната като натрапването на своята воля и на своя режим на славянските и другите поробени народи в Европа, които очакват от нас помощ. Нашата цел е да помогнем на тези народи в тяхната освободителна борба против хитлеристката тирания и след това да ги оставим напълно свободно да се устроят на своята земя така, както те искат. Никаква намеса във вътрешните работи на другите народи!

Но за да осъществим тези цели, трябва да съкрушим военната мощ на германските завоеватели, трябва да изтребим до един всички германски окупатори, промъкнали се в нашата родина за нейното поробване.

Но за това е необходимо нашата армия и нашата флота да имат дейната и активна поддръжка от цялата наша страна, нашите работници и служащи, мъже и жени, да работят в предприятията неуморно и да дават на фронта все повече и повече танкове, противотанкови пушки и оръдия, самолети, артилерийски оръдия, минохвъргачки, картечници, пушки, бойни припаси, нашите колхозници, мъже и жени, да работят неуморно на своите полета и да дават на фронта и на страната все повече и повече жито, месо, суровини за индустрията, цялата наша страна и всички народи на СССР да се организират в единен боен лагер, който води заедно с нашата армия и флота велика освободителна война за честта и свободата на нашата родина, за разгрома на германските армии.

Това е сега задачата.

Ние можем и трябва да изпълним тази задача.

Само като изпълним тази задача и разгромим германските завоеватели, ние ще можем да постигнем продължителен и справедлив мир.

За пълния разгром на германските завоеватели!

За освобождението на всички угнетени народи, стенещи под игото на хитлеристката тирания!

Да живее нерушимата дружба на народите на Съветския съюз!

Да живее нашата Червена армия и нашата Червена флота!

Да живее нашата славна родина!

Нашето дело е право – ние ще победим!

Сподели