Йосиф Сталин – „Депутатът трябва да знае, че той е слуга на народа“

Реч на предизборното събрание на избирателите от Сталинския избирателен окръг в гр. Москва на 11 декември 1937 г. в Болшой театър

Другари, да си призная, аз нямах намерение да говоря. Но нашият уважаем Никита Сергеевич току-речи насила ме домъкна тук на събранието: Кажи, каза, една хубава реч. За какво да говоря, каква именно реч? Всичко, каквото трябваше да бъде казано преди изборите, е вече казано и преразказано в речите на нашите ръководни другари Калинин, Молотов, Ворошилов, Каганович и много други отговорни другари. Какво още може да се прибави към тия речи?

Нужни са, казват, разяснения по някои въпроси на избирателната кампания. Какви разяснения, на какви въпроси? Всичко, което трябваше да се разясни, вече е разяснено и преразяснено в известните възвания на болшевишката партия, на Комсомола, на Всесъюзния централен съвет на професионалните съюзи, на Осоавиахима, на Комитета по физкултурата. Какво още може да се прибави към тия разяснения?

Разбира се, би могло да се каже някаква лека реч за всичко и за нищо. Може би такава реч би поразвлякла публиката. Казват, че майстори на такива речи има не само там, в капиталистическите страни, но и у нас, в съветската страна. Но, първо, аз не съм майстор на такива речи. Второ, струва ли си да се занимаваме с развлечения сега, когато всички ние, болшевиките, сме „потънали до гуша в работа“, както се казва. Аз мисля, че не си струва.

Ясно е, че при такива условия хубава реч не можеш каза.

Но все пак, щом съм на трибуната, разбира се, трябва тъй или иначе да кажа нещо.

Преди всичко аз бих искал да поднеса своята благодарност на избирателите за доверието, което те ми оказаха.

Кандидатираха ме за депутат и избирателната комисия на Сталински окръг в съветската столица зарегистрира моята кандидатура. Това, другари, е голямо доверие. Позволете ми да изкажа своята дълбока болшевишка благодарност за доверието, което вие оказахте на болшевишката партия, в редовете на която се числя, и лично на мене като представител на тая партия.

Аз зная какво значи доверие. То, естествено, ми възлага нови, допълнителни задължения и следователно нова, допълнителна отговорност. Няма какво, за нас, болшевиките, не е прието да се отказваме от отговорност. Аз я приемам на драго сърце.

От своя страна аз бих искал да ви уверя, другари, че вие можете смело да се доверите на другаря Сталин. Можете да разчитате, че другарят Сталин ще съумее да изпълни своя дълг пред народа, пред работническата класа, пред селячеството, пред интелигенцията.

След това аз бих искал, другари, да ви поздравя с настъпващия общонароден празник, с деня на изборите за Върховния съвет на Съветския съюз. Предстоящите избори – това не са просто избори, другари. Това е наистина общонароден празник за нашите работници, за нашите селяни, за нашата интелигенция. Никога още в света не е имало такива действително свободни и действително демократични избори, никога! Историята не знае друг такъв пример. Въпросът не е в това, че у нас ще има всеобщи, равни, тайни и преки избори, макар това само по себе си вече да има голямо значение. Въпросът е в това, че тия всеобщи избори у нас ще бъдат произведени като най-свободни и най-демократични избори в сравнение с изборите в която и да е друга страна в света.

Всеобщи избори стават и се произвеждат и в някои капиталистически страни, тъй наречените демократически страни. Но в каква обстановка се произвеждат там изборите? В обстановка на класови стълкновения, в обстановка на класова вражда, в обстановка на натиск върху избирателите от страна на капиталистите, помешчиците, банкерите и други капиталистически акули. Такива избори – даже ако те са всеобщи, равни, тайни и преки – не може да се нарекат напълно свободни и напълно демократични избори.

У нас, в нашата страна, напротив, изборите се произвеждат в съвършено друга обстановка. У нас няма капиталисти, няма помешчици, следователно няма и натиск на имотни класи върху безимотни. Изборите у нас се произвеждат в обстановка на сътрудничество между работници, селяни и интелигенция, в обстановка на взаимно доверие между тях, в обстановка, бих казал, на взаимна дружба, защото у нас няма капиталисти, няма помешчици, няма експлоатация и няма всъщност кой да упражнява натиск върху народа с цел да изопачава неговата воля.

Ето защо нашите избори са единствените действително свободни и действително демократични избори в целия свят.

Такива свободни и действително демократични избори можеха да възникнат само върху почвата на възтържествувалия социалистически строй, само върху базата на това, че у нас социализъм не просто се строи, но че той вече е влязъл в бита, във всекидневния живот на народа. Преди десет години би могло да се дискутира върху това – може ли у нас да се строи социализъм или не. Сега това вече не е дискусионен въпрос. Сега това е въпрос на фактите, въпрос на живия живот, въпрос на бита, който пронизва целия живот на народа. В нашите фабрики и заводи работят без капиталисти. Хора от народа ръководят работата. Това именно се нарича у нас социализъм на дело. В нашите полета работят труженици на земята без помешчици, без кулаци. Хора от народа ръководят работата. Това именно се нарича у нас социализъм в бита, това именно се нарича у нас свободен социалистически живот.

Ето върху тази база възникнаха у нас нови, действително свободни и действително демократични избори, избори, подобни на които няма в историята на човечеството

И как може след това да не ви поздравя с деня на общонародното тържество, с деня на изборите за Върховен съвет на Съветския съюз! По-нататък аз бих искал, другари, да ви дам съвет, съвет на кандидата за депутат към своите избиратели. Ако вземем капиталистическите страни, там между депутатите и избирателите съществуват известни своеобразни, бих казал, доста странни отношения. Докато траят изборите, депутатите любезничат с избирателите, подмазват се пред тях, кълнат се във вярност, дават им куп всякакви обещания. Излиза, че зависимостта на депутатите от избирателите е пълна. Щом обаче изборите минат и кандидатите се превърнат в депутати – отношенията коренно се изменят. Вместо зависимост на депутатите от избирателите получава се пълната им независимост. В продължение на четири или пет години, т. е. непосредствено до новите избори, депутатът се чувства съвършено свободен, независим от народа, от своите избиратели. Той може да премине от един лагер в друг, той може да се отбие от правилния път върху неправилен, той може даже да се заплете в някои машинации от не съвсем полезен характер, той може да се премята както си иска – той е независим.

Може ли да се считат такива отношения за нормални? В никой случай, другари! Нашата конституция взе под внимание това обстоятелство и прокара закон, според който избирателите имат право да отзовават своите депутати преди срока, ако те почнат да хитруват, ако те се отклоняват от пътя, ако те забравят за своята зависимост от народа, от избирателите.

Това е забележителен закон, другари. Депутатът трябва да знае, че той е слуга на народа, негов пратеник във Върховния съвет, и той трябва да следва линията, която му е предначертана от народа. Отбие ли се от пътя, избирателите имат право да поискат насрочването на нови избори, а отбилият се от пътя депутат имат право да изпратят по дяволите. Това е забележителен закон. Моят съвет, съветът на кандидата за депутат към своите избиратели, е да се помни това право на избирателите – правото да отзовават своите депутати преди срока, да следят своите депутати, да ги контролират и ако те намислят да се отбият от правилния път, да ги смъкнат и поискат насрочването на нови избори. Правителството е длъжно да насрочи нови избори. Моят съвет е да се помни тоя закон и да се използва при случай.

Накрая, още един съвет на кандидата за депутат към своите избиратели. Въобще, какво трябва да искаме от своите депутати, ако вземем най-елементарните от всички възможни изисквания?

Избирателите, народът, трябва да искат от своите депутати да стоят винаги на висотата на своите задачи, да не слизат в своята работа до равнището на политически еснафи, да стоят на своя пост като политически дейци от ленински тип, да са също такива ясни и определени дейци като Ленин; да са също такива безстрашни в боя и безпощадни към враговете на народа, какъвто беше Ленин; да са свободни от всяка паника, от всяко подобие на паника, когато работата започва да се усложнява и на хоризонта се очертава някаква опасност; да са също така свободни от всяко подобие на паника, както беше свободен Ленин; да са също така мъдри и неприбързани при решаването на сложни въпроси, гдето е нужно всестранно ориентиране и всестранно пресмятане на всички плюсове и минуси, какъвто беше Ленин; да са също така правдиви и честни, какъвто беше Ленин; да обичат също така своя народ, както го обичаше Ленин.

Можем ли да кажем, че всички кандидати за депутати са именно дейци от такъв род? Аз не бих казал това. Разни хора има по света, разни дейци има по света. Има хора, за които никой не може да каже какъв е той: добър ли е или лош, храбър ли е или страхлив, за народа ли е той докрай или е за враговете на народа. Има такива хора, има и такива дейци. Има ги и у нас, между болшевиките. Сами знаете, другари, няма стадо без мърша. За такива хора от неопределен тип, за хора, които напомнят по-скоро политически еснафи отколкото политически дейци, за хора от такъв неопределен, неоформен тип твърде сполучливо се е изразил великият руски писател Гогол: „Хора, казва, неопределени – ни такива, ни онакива – не разбираш що за хора са, нито в града Богдан, нито в село Селифан“. За такива неопределени хора и дейци също така твърде сполучливо народът у нас казва: „Средна работа човек – ни риба, ни рак“. „Нито за бога свещица, нито за дявола ръжен“.

Аз не мога да кажа с пълна увереност, че между кандидатите за депутати (разбира се, аз много се извинявам пред тях) и сред нашите дейци няма хора, които напомнят най-вече политически еснафи, които по своя характер, по своята физиономия напомнят хора от такъв тип, за които народът казва: „Нито за бога свещица, нито за дявола ръжен“.

Аз бих искал, другари, щото вие систематически да влияете на своите депутати, да им внушавате, че те трябва да имат пред себе си великия образ на великия Ленин и да подражават във всичко на Ленин.

Функциите на избирателите не се свършват с изборите. Те продължават през целия период на съществуването на сега избиращия се Върховен съвет. Аз вече говорих за закона, който дава право на избирателите да отзоват своите депутати преди срока, ако те се отбият от правилния път. Значи задължението и правото на избирателите се състоят в това, щото те през всичкото време да контролират своите депутати и да им внушават по никакъв начин да не слизат до равнището на политически еснафи, щото те, избирателите, да внушават на своите депутати да бъдат такива, какъвто беше великият Ленин. Такъв е  другари, моят втори съвет към вас, съвет на кандидата депутат към своите избиратели.

Сподели