Сталин и Отечествената война на СССР

Автор: Л. Костадинов, Движение “23 септември”, 2008 г.

В брой 11 на списание „Ново време” от 2007г. уважаваният общественик Велко Вълканов е публикувал някои от доста разпространените дори и в прогресивните и леви политически среди у нас, пък и в света, мнения и оценки за ролята на Й.В.Сталин във Великата отечествена война на съветските народи срещу хитлеристката агресия.

Ще цитирам: „Отечествената война започна повече от зле за СССР. Само за няколко месеца немскофашистката войска стигна до Москва. Убити и пленени бяха милиони съветски войници. Разорени бяха хиляди градове и села. Във властта на окупатора се оказаха огромен брой промишлени предприятия, които започнаха да работят за Райха.”

Ще си позволя първия коментар още тук. Твърдението, че хитлеристите са успели да пленят и да използват голяма част от промишления потенциал на СССР, е напълно невярно. Един от решаващите успехи на съветската стратегия през 1941 г. беше именно успешната евакуация от окупираните райони на Изток (зад Волга, Урал, Сибир, Средна Азия) на всичко ценно от промишлеността (1360 най-важни промишлени предприятия) и на квалифицираните кадри и техните семейства (над 10 милиона души). Съветската армия успя да забави немското настъпление напълно достатъчно, за да осигури това невиждано в историята преместване на промишлен потенциал на такова разстояние, а съветските работници осигуриха въвеждането на тези предприятия отново в строя за рекордно кратки срокове. Огромно заслуга за успеха на това истинско чудо безспорно има и съветското ръководство и лично Сталин, включително и с изключително далновидната политика за развитие и укрепване на промишлената база на СССР на Изток, зад Волга, през първите петилетки, което осигури на евакуираните предприятия необходимите им суровини за да работят. Що се отнася до хитлеристите, те не успяха да пленят почти нищо от промишления потенциал на СССР и така и не успяха да възстановят на окупираните територии промишленото производство дори в минимални размери. По собствените им признания този провал е един от най-тежките и решаващи удари върху немските планове не само за спечелване войната на кампанията на Изток, но изобщо за хода на войната като цяло.

За Германия и нейните планове за светкавична победа, за унищожаване на Червената армия западно от Днепър, за завладяване на съветския икономически потенциал и неговото използване, именно 1941 беше годината в която рухнаха главните надежди и илюзии. В навечерието на новата 1942 г. въпреки всичките им „успехи”, хитлеристите бяха тези, които гледаха с оправдана тревога на своето бъдеще. Съветското военно-политическо ръководство за разлика от тях имаше право на заслужен оптимизъм, защото успя да отрази чудовищния по сила удар на най-мощната военна машина в света, успя да спре противника и да защити главните политически и икономически центрове на страната, да съхрани и постави на военни релси своята икономика и на тази основа да разгърне своя военен потенциал. Убити, ранени и пленени бяха наистина близо 4 милиона съветски войници и офицери, но противникът също понесе много тежки загуби, при това сред най-добрите си кадрови войски с голям боен опит от войната на Запад и без да постигне своите главни цели. Тези загуби на хитлеристите, макар и по-малки по численост от съветските, бяха за тях незаменими от военна гледна точка. Така че Отечествената война започна с тежки изпитания за СССР, от които той излезе по-силен, а зле и дори бих казал – непоправимо зле, тя започна за хитлеристка Германия, защото времето очевидно работеше срещу нея.

Очевидно др. Вълканов, както и немското командване през 1941 г., не си представя ясно, характера и мащабите на тази война. В средните векове армиите са излизали с оръжие произведено в мирно време и в една решаваща битка в рамките на един ден се е решавал изхода на войната. Немските генерали поискаха да приложат съвременен вариант на тази стратегия през 20 век. Да хвърлят големи средства и усилия за да подготвят и въоръжат в мирно време „непобедима” кадрова армия, която да разгромява противниците си в „светкавични” войни (за няколко седмици или най-много месеци) и с минимални жертви. Тази армия наистина оправда доверието и успешно приложи на практика „блицкрига” на Запад. На Изток тя обаче се сблъска с една масова народна армия водеща тотална война и подкрепяна от целия народ. „Блицкригът” забуксува и накрая съвсем затъна в просторите на Русия. На хитлеристите също им се наложи да създават и въоръжават масова армия, но противниците им имаха по-голям потенциал и закономерно ги биха. Немската кадрова и високо професионална армия, подготвена в мирно време, закономерно беше най-силна в началото, но когато започна да понася загуби, нейното качество и силата й неизбежно започнаха да намаляват. Съветската армия придобиваше опит в хода на бойните действия и бързо растеше количествено и качествено, и нейната сила неизменно нарастваше поради действието на постоянните фактори, определящи нейната боеспособност. За да характеризирам банкрута на немската стратегия, достатъчно е да припомня, че на 22юни 1941г. немците имаха във въоръжените сили 8 милиона души, а Съветската армия имаше към 5 милиона. През войната немците мобилизираха още около 12 милиона души, а СССР – още 29 милиона души.

Но за да се превърнат тези човешки маси в армия, е необходимо оръжие. Ако във всеки момент на фронта имаше по няколко хиляди самолета и танка и по няколко десетки хиляди оръдия от двете страни, то производството и изпратените попълнения за покриване на загубите достигаха десетки и стотици хиляди танкове, самолети и оръдия по време на войната. С други думи загубите в хора и техника надхвърлиха многократно началната численост на войските. Немците произведоха много по-малко оръдия, танкове и самолети, въпреки че използваха потенциала на цяла окупирана Европа, и това предопредели в решаваща степен тяхното поражение.

Но да се върнем на твърденията на Вълканов. След като прави невярно заключение за „печалния” изход на началния период на войната за СССР, той започва да търси „виновници” за това положение, цитирам: „Как се стигна до това печално начало? Причината не може да се търси очевидно в самата Съветска армия. Тя доказа, че морално-волево и професионално превъзхожда немската армия, доколкото в края на краищата не немската армия би Съветската армия, а Съветската армия победи немската армия. Тя стигна до Берлин, че и оттатък Берлин. Причината е извън самата Съветска армия. Трудно може да се отрече фактът, че армията на СССР се е оказала неподготвена за немската агресия. Тя не е имала необходимото въоръжение, не е имала и необходимите военни ръководители. Подготовката на една армия е грижа обаче не толкова на самата армия, колкото на съответното държавно ръководство. То трябва да осигури на армията както въоръжението, така и военачалниците. Тази грижа не е била положена или е била положена не в необходимата степен.”

И така, „виновникът” за „печалното” начало е открит. Това е съветското държавно ръководство и естествено на първо място Сталин.

И така, оказва се, че Съветската армия „морално-волево” и „професионално” превъзхожда немската. Но това е много важна част именно от подготовката на всяка армия, която според самия Вълканов е грижа на „не толкова на самата армия, колкото на съответното държавно ръководство”. За да превъзхожда морално-волево противника, армията трябва да вярва и да подкрепя съответното държавно ръководство, което би трябвало да е спечелило нейното доверие. За да превъзхожда професионално противника, трябва да е получила съответното обучение, което също е грижа на държавното ръководство и на осигурените от него военачалници. Нещо повече, ако в края на краищата не немската армия би Съветската, а се получи точно обратното, това няма как да стане без участието на съответното държавно ръководство, защото нали то осигурява, според Вълканов, въоръжението и военачалниците на армията. Защото иначе ще се получи твърде неправдоподобната картина (между другото доста пропагандирана точно в годините на печалната „перестройка”), че всички успехи на съветската армия са постигнати „независимо” и дори „против” действията на съветското държавно ръководство, но за сметка на това пораженията са винаги и изцяло „заслуга” само на държавното ръководство.

В какво конкретно се е провинило съветското ръководство и лично Йосиф Висарионович пред непобедимата Съветска армия? Осигурили са й малко въоръжение и не са й дали необходимите военни ръководители. Що се отнася до военните ръководители, имената им са известни, др.Вълканов сам би могъл да провери кои са военачалниците в началото на войната и да се убеди, че като цяло по-достойни и талантливи военачалници едва ли друго държавно ръководство е осигурявало на своята армия. В едно нещо обаче др. Вълканов е прав. Много късно съветското ръководство отстрани редица военачалници като Тухачевски, Блюхер, Якир от командването на съветската армия и това нанесе доста вреди. Например Тухачевски отговаряше за въоръжението на съветската армия до 1937 г. и по негова вина беше спряно или забавено разработването и производството на съвременни танкове, самолети и артилерия, което беше една от причините за изоставане в качеството на въоръжението на съветската армия в сравнение с немците в началото на войната. Държавното ръководство и лично Сталин се заеха с качеството на съветското оръжие едва след 1937-38 година и това бързо даде резултат. Но не трябва да се забравя, че през 1929-37 година партийното и съветско ръководство бяха съсредоточили своите усилия върху успешното провеждане на индустриализацията и колективизацията на селското стопанство, без които победата на фашизма изобщо би била немислима.

Може би в кръговете, в които се движи др.Вълканов, това не е известно или не се коментира, но почти всички така наречени „оръжия на победата” се появиха през периода след 1937 година. Ако някой има съмнения по този въпрос, бих могъл да направя и по-подробен изчерпателен анализ на тази тема.

Що се отнася до количеството на съветското въоръжение, то цифрите също са известни и те недвусмислено сочат, че съветското ръководство осигури доста повече въоръжение (поне 2-3 пъти) на своята армия от хитлеристкото ръководство и това също беше един от решаващите фактори за победата.

Сподели