Мина времето, когато смело провъзгласяваха: „единна и неделима Русия”. Сега и децата знаят, че „единна и неделима Русия” не съществува, че тя отдавна се е разделила на две противоположни класи: на буржоазия и пролетариат. Днес за никого не е тайна, че борбата между тези две класи се превърна в онази ос, около която се върти нашият съвременен живот.
Все пак до днешно време всичко това трудно можеше да се забележи – и то защото досега ние виждахме на арената на борбата само отделни групи, тъй като се бореха само отделни групи в отделни градове и кътчета, а пролетариатът и буржоазията като класи не се виждаха, те трудно можеха да бъдат забелязани. Но ето, обединиха се градове и райони, различните групи от пролетариата си протегнаха взаимно ръка, избухнаха общи стачки и демонстрации – и пред нас се откри величествената картина на борбата между двете Русии: буржоазна Русия и пролетарска Русия. На арената на борбата излязоха две големи армии: армията на пролетариите и армията на буржоазията, и борбата между тези две армии обхвана целия наш обществен живот.
Тъй като една армия не може да действа без ръководители и тъй като всяка армия има свой преден отряд, който върви пред нея и осветлява нейния път – ясно е, че заедно с тези армии трябваше да излязат и съответните групи от ръководители, съответните партии, както обикновено се казва.
И така, картината прие следния вид: на едната страна армията на буржоазията начело с либералната партия, а на другата – армията на пролетариите начело със социалдемократическата партия, и всяка армия в своята класова борба се ръководи от своя собствена партия (Бележка под линия: За другите партии в Русия ние не споменаваме нищо, тъй като за изясняване на разглежданите от нас въпроси няма никаква необходимост да говорим за тях)
Ние засегнахме всичко това, за да сравним партията на пролетариите с класата на пролетариите и с това да изясним накратко нейната обща физиономия.
Казаното изяснява достатъчно, че партията на пролетариите, като бойна група от ръководители, първо, трябва да бъде много по-малка от класата на пролетариите по броя на своите членове; второ, трябва да стои по-високо от класата на пролетариите по своята съзнателност и своя опит; и трето, трябва да представлява от себе си сплотена организация.
Според нас, казаното не се нуждае от доказателства, тъй като от само себе си е ясно, че докато съществува капиталистически строй, който неизменно се съпровожда от мизерия и изостаналост на народните маси, целият пролетариат не ще може да се издигне до желаната съзнателност и че е необходима следователно група от съзнателни ръководители, която да просвещава социалистически армията на пролетариите, да я обединява и ръководи през време на борба. Ясно е също и това, че партията, която си е поставила за цел да ръководи борещия се пролетариат, трябва да представлява не случайно сборище от отделни лица, а сплотена централизирана организация, за да бъде възможно насочването на нейната работа по единен план.
Такава е накратко общата физиономия на нашата партия.
Да запомним всичко това и да преминем към нашия главен въпрос: кого можем да наречем член на партията? Първият пункт от партийния устав, по повод на който е написана тази статия, засяга именно този въпрос.
И така, да разгледаме този въпрос.
Кого значи можем да наречем член на Руската социалдемократическа работническа партия, т. е. какви са задълженията на партийния член?
Нашата партия е социалдемократическа. Това означава, че тя има своя собствена програма (близки и крайни цели на движението) своя собствена тактика (начини на борба) и свой собствен организационен принцип (форми на обединение). Единството на програмните, тактическите и организационните възгледи е почвата, върху която се изгражда нашата партия. Само единството на тези възгледи може да обедини членовете на партията в една централизирана партия. Разруши ли се единството на възгледите – разрушава се и партията. Следователно член на партията може да бъде наречен само онзи, който изцяло приема партийната програма, тактиката и организационния принцип на партията. Само онзи, който достатъчно е изучил и изцяло е възприел програмните, тактическите и организационните възгледи на нашата партия, може да бъде в редовете на нашата партия и заедно с това – в редовете на ръководителите на армията на пролетариите.
Но достатъчно ли е за партийния член само приемането на партийната програма, тактика и организационни възгледи? Може ли такъв човек да бъде наречен истински ръководител на армията на пролетариите? Разбира се, не! Първо, на всички е известно, че по света съществуват немалко бърборковци, които с удоволствие ще „приемат” партийната програма, тактика и организационни възгледи, но които, освен за бърборене, за нищо друго не са способни. Би било осквернение на светая светих на партията, ако такъв бърборко бъде наречен член на партията (т. е. ръководител на армията на пролетариите)! Пък освен това нашата партия не е философска школа или религиозна секта. Нима нашата партия не е партия на борбата? И ако това е така, нима не е ясно от само себе си, че нашата партия не може да се задоволи само с платоническо приемане на нейната програма, тактика и организационни възгледи, че тя несъмнено ще поиска от своите членове осъществяване на приетите възгледи? Значи, който иска да бъде член на нашата партия, той не може да се задоволява с приемането на програмните, тактическите и организационните възгледи на нашата партия, а трябва да се заеме с осъществяването на тези възгледи, с тяхното провеждане в живота.
Но какво означава за партийния член осъществяването на партийните възгледи? Кога може той да осъществи тези възгледи? Само тогава, когато той се бори, когато заедно с цялата партия той върви пред армията на пролетариата. Възможна ли е борба поотделно, разпокъсано? Разбира се, не! Напротив, хората най-напред се обединяват, най-напред се организират и едва след това отиват в бой. Без това всяка борба е безплодна. Ясно е, че и членовете на партията ще могат да се борят и следователно да осъществяват партийните възгледи само когато се обединят в сплотена организация. Ясно е също така, че в колкото по-сплотена организация се обединят членовете на партията, толкова по-добре те ще се борят и следователно толкова по-пълно ще осъществят програмата, тактиката и организационните възгледи на партията. Не напразно се казва, че нашата партия е организация на ръководители, а не сборище от отделни лица. А щом нашата партия е организация на ръководители, ясно е, че член на тази партия, на тази организация може да бъде смятан само онзи, който работи в тази организация и който, следователно, смята за свое задължение да слее своите желания с желанията на партията и да действа заедно с партията.
Значи, за членуване в партията е необходимо осъществяване на програмата, тактиката и организационните възгледи на партията; за осъществяване партийните възгледи е необходима борба за тези възгледи; за борбата за тези възгледи е необходима работа в партийната организация и работа заедно с партията. Ясно е, че за членуване в партията е необходимо да се влезе в една от партийните организации (Бележка под линия: Както всеки сложен организъм се състои от неизброимо количество най-прости организми, така и нашата партия, като сложна и обща организация, се състои от множество районни, местни организации, които се наричат партийни организации, ако са утвърдени от партийния конгрес или от Централния комитет. Както виждате, партийна организация се наричат не само комитетите. За насочване работата на тези организации по един план съществува Централен комитет, посредством който тези местни партийни организации образуват една голяма централизирана организация). Само тогава, когато влезем в една от партийните организации и по този начин слеем нашите лични интереси с интересите на партията – само тогава ще можем да станем партийни членове и същевременно истински ръководители на пролетарската армия.
Ако нашата партия не е сборище на отделни бърборковци, а е организация на ръководители, която чрез Централния комитет води достойно армията на пролетариите напред, тогава всичко казано по-горе е ясно от само себе си.
Необходимо е да се отбележи още и следното.
До днес нашата партия приличаше на гостоприемно патриархално семейство, което е готово да приеме всички съчувстващи. Но след като нашата партия се превърна в централизирана организация, тя отхвърли от себе си патриархалния облик и напълно заприлича на крепост, чиито врати са отворени само за достойните. А за нас това има голямо значение. Докато самодържавието се стреми да поквари класовото самосъзнание на пролетариата с „трейдюнионизъм”, национализъм, клерикализъм и т. н., докато от друга страна либералната интелигенция упорито се стреми да убие политическата самостоятелност на пролетариата и да постигне опека над него – през това време ние трябва да бъдем крайно бдителни и не трябва да забравяме, че нашата партия е крепост, чиито врати се отварят само за проверените.
Ние изяснихме две от необходимите условия (приемането на програмата и работата в партийната организация) за членуване в партията. Ако към това прибавим и едно трето условие, което задължава партийния член да оказва материална помощ на партията, тогава ще имаме налице всички условия, които дават право за носене на званието партиен член.
Значи, член на Руската социалдемократическа работническа партия може да бъде наречен онзи, който приема програмата на тази партия, оказва материална помощ на партията и взема участие в една от партийните организации.
Такава е формулировката на първия пункт от партийния устав, дадена от др. Ленин.
Тази формулировка, както виждате, изцяло произтича от възгледа, според който нашата партия е централизирана организация, а не сборище от отделни лица.
В това е най-голямото достойнство на тази формулировка.
Но ето намериха се някои другари, които бракуват Лениновата формулировка като „тясна” и „неудобна” и предлагат своя формулировка, която, трябва да се предполага, не ще е нито „тясна”, нито „неудобна”. Ние говорим за формулировката на Мартов, към чието разглеждане ще пристъпим веднага.
Според формулировката на Мартов – „член на РСДРП се смята всеки, който приема нейната програма, подпомага партията с материални средства и й оказва редовно лично съдействие под ръководството на една от нейните организации”. Както виждате, в тази формулировка е изпуснато третото необходимо условие за членуване в партията, според което партийните членове са длъжни да участват в една от партийните организации. Излиза, че Мартов е намерил за излишно това определено и необходимо условие, като вместо него внася в своята формулировка мъглявото и съмнително „лично съдействие под ръководството на една от партийните организации”. Излиза, че човек може да бъде член на партията, без да влиза в някоя партийна организация (виж ти „партия”!) и без да се смята задължен да се подчинява на волята на партията (виж ти „партийна дисциплина”!)! Е добре, а как може партията да ръководи „редовно” тези лица, които не влизат в нито една партийна организация и които, следователно, не се смятат безусловно задължени да се подчиняват на партийната дисциплина?
Ето въпроса, в който се разбива формулировката на първия пункт от партийния устав, дадена от Мартов, и който получава майсторско разрешение във формулировката на Ленин, доколкото тя определено счита участието в една от партийните организации като трето и необходимо условие за членуване в партията.
Не ни остава друго, освен да изхвърлим от формулировката на Мартов неговото мъгляво и лишено от смисъл „лично съдействие под ръководството на една от партийните организации”. А без това условие във формулировката на Мартов остават само две условия (приемането на програмата и материалната помощ), които сами по себе си нямат никаква цена, тъй като всеки бърборко може да „приеме” партийната програма и да окаже на партията материална помощ, което съвсем не му дава право да бъде член на партията.
Ето ви „удобната” формулировка!
Ние казваме, че истинските партийни членове не бива в никой случай да се задоволяват само с приемането на партийната програма, че те напременно трябва да се стараят да осъществят приетата програма. Мартов отговаря: крайно строго постъпвате, тъй като за партийния член не е чак толкова необходимо осъществяването на приетата програма, ако той не се отказва от даване на материална помощ и други такива. Мартов като че ли съжалява някои бърборковци – „социалдемократи” и не иска да им затвори вратите на партията.
Ние казваме освен това, че тъй като за осъществяване програмата е необходима борба, а за борбата – обединение, поради това бъдещият партиен член е задължен да влезе в една от организациите, да слее своите желания с желанията на партията и заедно с партията да ръководи бойната армия на пролетариите, т. е. да се организира в стройните отреди на централизираната партия. Мартов отговаря: не е чак толкова необходимо за партийните членове да се организират в стройни отреди и да се обединяват в организации – може да се мине и с борба поотделно.
Тогава какво представлява нашата партия? – питаме ние. Случайно сборище на отделни лица или сплотена организация на ръководители? И ако тя е организация на ръководители, може ли за член на тази организация да се смята онзи, който не влиза в нея и който, следователно, не смята за свое необходимо задължение да се подчини на нейната дисциплина? Мартов отговаря, че партията не е организация, или по-право – партията е неорганизирана организация (ето ви „централизъм”!)!
Както се вижда, според Мартов нашата партия е не централизирана организация, а сборище от местни организации и „социалдемократически” личности, които са приели нашата партийна програма и т. н. Но ако нашата партия не е централизирана организация, тя не ще представлява крепост, чиито врати могат да се отварят само за проверените. И действително, за Мартов, както се вижда от неговата формулировка, партията не е крепост, а банкет, на който има свободен достъп за всеки съчувственик. Малко знания, също толкова съчувствие, малко материална помощ и работата е вързана в кърпа: вие имате пълно право да се числите за член на партията. Не слушайте – окуражава Мартов изплашените „партийни членове”, – не слушайте някои хора, според които партийният член е длъжен да влезе в една от партийните организации и по този начин да подчини своите желания на желанията на партията. Първо, трудно е човек да приеме такива условия, защото шега ли е да подчиниш своите желания на желанията на партията! А второ, аз вече отбелязах в своето разяснение, че мнението на тези някои хора е погрешно. И така, молим, господа, заповядайте … на банкет!
Мартов като че ли съжалява някои професори и гимназисти, които не се решават да подчинят своите желания на желанията на партията, и по този начин прави пробив в крепостта на нашата партия, през който тези уважаеми господа могат да се вмъкнат в нея по контрабанден начин. Той отваря вратите за опортюнизма и то в такова време, когато върху класовото самосъзнание на пролетариата напират хиляди врагове!
Но това не е всичко. Работата е там, че поради съмнителната формулировка на Мартов възможност за опортюнизъм в нашата партия възниква и от друга страна.
Във формулировката на Мартов, както знаем, става дума само за приемане програмата, а за тактиката и организацията – нито дума, докато за единството на партията единството на организационните и тактически възгледи е необходимо в също такава степен, както и единството на програмните възгледи. Ще ни бъде възразено, че за това не се говори и във формулировката на др. Ленин. Правилно! Обаче във формулировката на др. Ленин не е и необходимо да се говори за това! Нима не е ясно от само себе си, че онзи, който работи в една от партийните организации и следователно се бори заедно с партията и се подчинява на партийната дисциплина, не може да следва каквато и да е друга тактика и други организационни принципи, освен тактиката на партията и организационните принципи на партията. Но какво ще кажете вие за онзи „партиен член”, който е приел партийната програма, но не влиза в нито една партийна организация? Каква е гаранцията, че тактиката и организационните възгледи на този „член” ще бъдат партийни, а не други! Ето кое не може да ни обясни формулировката на Мартов! И като резултат от формулировката на Мартов ние получаваме странна „партия”, чиито „членове” имат еднаква програма (това е още въпрос!), а различни тактически и организационни възгледи. Идеално разнообразие! С какво в такъв случай нашата партия не ще прилича на банкет?
За едно само трябва да попитаме: къде да изхвърлим идейния и практически централизъм, който беше ни завещан от втория партиен конгрес и на който коренно противоречи формулировката на Мартов? Без съмнение, ако работата дойде до избор, по-правилно би било да бъде изхвърлена формулировката на Мартов.
Ето каква нелепа формулировка ни поднася Мартов в противовес на формулировката на др. Ленин!
Ние смятаме за резултат на недомислие решението на втория партиен конгрес, който (конгрес) прие формулировката на Мартов, и изказваме надежда, че третият партиен конгрес несъмнено ще изправи грешката на втория и ще приеме формулировката на др. Ленин.
Нека повторим накратко казаното. Върху арената на борбата излезе армията на пролетариите. Ако всяка армия се нуждае от свой преден отряд, то и тази армия трябва да има нужда от подобен отряд. Оттук и появата на групата на пролетарските ръководители – Руската социалдемократическа работническа партия. Като преден отряд на една определена армия тази партия, първо, трябва да бъде въоръжена със своя собствена програма, тактика и организационен принцип и, второ, трябва да представлява сплотена организация. Ако попитаме: кого трябва да наречем член на Руската социалдемократическа работническа партия, тази партия може да даде само един отговор: онзи, който приема партийната програма, подпомага материално партията и работи в една от партийните организации.
Тази именно очевидна истина е изразил др. Ленин в своята забележителна формулировка.
Вестник „Пролетариатис Брдзола“
(,.Пролетарска борба”)
бр. 8, 1 януари 1905 г.
