Беседа на Й. В. Сталин с първата американска работническа делегация в СССР, 9 септември 1927 г.

І

 

Въпроси на делегацията и отговори на Й. В. Сталин

 

1-ви въпрос. Какви нови принципи бяха практически прибавени от Ленин и комунистическата партия към марксизма? Правилно ли би било да се каже, че Ленин вярваше в „творческата революция”, докато Маркс е бил по-склонен да чака кулминационното развитие на икономическите сили ?

 

Отговор. Аз мисля, че Ленин не е „прибавял” никакви „нови принципи” към марксизма, както и не е отменял нито един от „старите” принципи на марксизма Ленин беше и си остава най-верният и последователен ученик на Маркс и Енгелс, опиращ се изцяло и напълно върху принципите на марксизма.

Но Ленин не беше само изпълнител на учението на Маркс–Енгелс. Заедно с това той беше продължител на учението на Маркс и Енгелс. Какво значи това?

Това значи, че той разви по-нататък учението на Маркс–Енгелс съобразно с новите условия на развитието, съобразно с новата фаза на капитализма, съобразно с империализма. Това значи, че развивайки по-нататък учението на Маркс в новите условия на класовата борба, Ленин внесе в общата съкровищница на марксизма нещо ново в сравнение с онова, което беше дадено от Маркс и Енгелс, в сравнение с онова, което можеше да бъде дадено в периода на доимпериалистическия капитализъм, при което това ново, внесено от Ленин в съкровищницата на марксизма, се базира изцяло и напълно върху принципите, дадени от Маркс и Енгелс.

В този смисъл именно говорим за ленинизма като марксизъм в епохата на империализма и пролетарските революции.

Ето няколко въпроса, в областта на които Ленин даде нещо ново, развивайки по-нататък учението на Маркс

Първо, въпросът за монополистическия капитализъм, за империализма като нова фаза на капитализма.

Маркс и Енгелс дадоха в „Капитала” анализ на основите на капитализма. Но Маркс и Енгелс живееха в период, когато господстваше домонополистическият капитализъм, в период, когато капитализмът плавно еволюираше и „мирно” се разпространяваше по цялото земно кълбо.

Тази стара фаза се завърши към края на XIX и началото на XX век, когато Маркс и Енгелс не бяха вече между живите. Ясно е, че Маркс и Енгелс можеха само да се досещат за онези нови условия на развитието на капитализма, които настъпиха във връзка с новата фаза на капитализма, сменила старата фаза, във връзка с империалистическата, монополистическата фаза на развитие, когато плавното еволюиране на капитализма се смени със скокообразно, катастрофическо развитие на капитализма, когато неравномерността на развитието и противоречията на капитализма изпъкнаха с особена сила, когато борбата за пазари за пласиране на стоки и за износ на капитал в условията на крайна неравномерност на развитието направи неизбежни периодическите империалистически войни за периодическо преразпределяне на света и сферите на влияние.

Заслугата на Ленин и следователно новото у Ленин се състои тук в това, че той, опирайки се на основните положения на „Капитала”, даде обоснован марксически анализ на империализма като последна фаза на капитализма, като разкри неговите язви и условията за неговата неизбежна гибел. Върху основата на този анализ възникна известното положение на Ленин, че в условията на империализма е възможна победата на социализма в отделни, отделно взети капиталистически страни

Второ, въпросът за диктатурата на пролетариата.

Основната идея за диктатурата на пролетариата като политическо господство на пролетариата и като метод за събаряне властта на капитала чрез насилие дадоха Маркс и Енгелс.

Новото у Ленин в тази област се състои в това, че:

а) той откри съветската власт като най-добра държавна форма на диктатурата на пролетариата, като използва за тази цел опита на Парижката комуна и на руската революция;

б) той разкри скоби във формулата за диктатурата на пролетариата, от гледна точка на проблемата за съюзниците на пролетариата, като определи диктатурата на пролетариата като особена форма на класов съюз на пролетариата, който е ръководителят, с експлоатираните маси на непролетарските класи (селячеството и пр.), като ръководени;

в) той подчерта с особена сила факта, че диктатурата на пролетариата е най-висшият тип демокрация при класовото общество, форма на пролетарската демокрация, която изразява интересите на мнозинството (експлоатираните) – в противоположност на капиталистическата демокрация, която изразява интересите на малцинството (експлоататорите.)

Трето, въпросът за формите и начините за успешно построяване на социализма в периода на пролетарската диктатура, в преходния период от капитализма към социализма, в страна, обкръжена от капиталистически държави. Маркс и Енгелс разглеждаха периода на пролетарската диктатура като период повече или по-малко продължителен, изпълнен с революционни схватки и граждански войни, през който пролетариатът, имайки властта, взима мерки от икономически, политически, културен и организационен характер, необходими за да се създаде вместо старото, капиталистическо общество – ново, социалистическо общество, общество без класи, общество без държава. Ленин стоеше изцяло и напълно върху почвата на тези основни положения на Маркс и Енгелс.

Новото у Ленин в тази област се състои в това, че:

а) той обоснова възможността да се построи пълно социалистическо общество в страната на пролетарската диктатура, обкръжена от империалистически държави, при условие че тази страна не ще бъде задушена от военна интервенция на окръжаващите я капиталистически държави;

б) той набеляза конкретните пътища на икономическата политика („новата икономическа политика”), при помощта на които пролетариатът, имайки в ръцете си икономическите командни висоти (индустрията, земята, транспорта, банките и т. н.), свързва социализираната индустрия със селското стопанство („спойка на индустрията със селското стопанство”) и води по такъв начин цялото народно стопанство към социализма;

в) той набеляза конкретните пътища за постепенно приближаване и въвличане основните маси на селячеството в руслото на социалистическото строителство чрез кооперацията, която в ръцете на пролетарската диктатура е най-голямо средство за преобразуване на дребното селско стопанство и за превъзпитаване основните селски маси в духа на социализма.

Четвърто, въпросът за хегемонията на пролетариата в революцията, във всяка народна революция, както в революцията против царизма, така и в революцията против капитализма.

Макс и Енгелс набелязаха в основни линии идеята за хегемонията на пролетариата. Новото у Ленин се състои тук в това, че той разви по-нататък и разгърна тези наброски в стройна система на хегемонията на пролетариата, в стройна система на ръководството на пролетариата спрямо трудещите се маси от града и селото не само за събаряне на царизма и капитализма, но и в социалистическото строителство при диктатурата на пролетариата.

Известно е, че идеята за хегемонията на пролетариата получи, благодарение на Ленин и неговата партия, майсторско приложение в Русия. С това, между другото, се обяснява фактът, че революцията в Русия доведе на власт пролетариата.

По-рано обикновено ставаше тъй, че работниците във време на революция се биеха на барикадите, те проливаха кръвта си, те събаряха старото, а властта попадаше в ръцете на буржоата, които след това потискаха и експлоатираха работниците. Така беше в Англия и Франция. Така беше в Германия. У нас, в Русия, работата тръгна другояче. У нас работниците бяха не само ударната сила на революцията. Бидейки ударна сила на революцията, руският пролетариат се стараеше заедно с това да бъде хегемон, политически ръководител на всички експлоатирани градски и селски маси, сплотявайки ги около себе си, откъсвайки ги от буржоазията, изолирайки политически буржоазията. А бидейки хегемон на експлоатираните маси, руският пролетариат се бореше, за да вземе властта в своите ръце и да я използва за своите собствени интереси против буржоазията, против капитализма. С това всъщност се и обяснява защо всеки мощен напор на революцията в Русия, както през октомври 1905 г., така и през февруари 1917 г., изкарваше на сцената съветите на работническите депутати като зародиши на нов апарат на властта, призван да потиска буржоазията – в противоположност на буржоазния парламент като стар апарат на властта, призван да потиска пролетариата.

У нас буржоазията на два пъти се опитва да възстанови буржоазния парламент и да сложи край на съветите: през септември 1917 г., през време на Предпарламента, преди вземането на властта от болшевиките, и през януари 1918 г., през време на Учредителното събрание, след вземането на властта от пролетариата – и всеки път търпеше поражение. Защо? Защото буржоазията вече беше изолирана политически, милионните трудещи се маси считаха пролетариата за единствен вожд на революцията, а съветите вече бяха проверени и изпитани от масите като своя работническа власт, чиято замяна с буржоазен парламент би била за пролетариата самоубийство. Затова не е чудно, че буржоазният парламентаризъм не пусна корени у нас. Ето защо революцията в Русия доведе на власт пролетариата.

Такива са резултатите от осъществяването на ленинската система на хегемония на пролетариата в революцията.

Пето, национално-колониалният въпрос.

Маркс и Енгелс, като анализираха на времето си събитията в Ирландия, в Индия, в Китай, в страните на Централна Европа, в Полша, в Унгария – дадоха основните, началните идеи по национално-колониалния въпрос. Ленин в своите трудове се базираше на тези идеи.

Новото у Ленин в тази област се състои в това, че;

а) той събра тези идеи в една стройна система от възгледи за национално-колониалните революции в епохата на империализма;

б) свърза национално-колониалния въпрос с въпроса за събарянето на империализма;

в) обяви национално-колониалния въпрос като съставна част от общия въпрос за международната пролетарска революция.

Най-сетне, въпросът за партията на пролетариата.

Маркс и Енгелс дадоха основните наброски за партията като преден отред на пролетариата, без която (без партията) пролетариатът не може да постигне своето освобождение нито в смисъл на вземане властта, нито в смисъл на преустройство на капиталистическото общество.

Новото у Ленин в тази област се състои в това, че той разви по-нататък тези наброски съобразно с новите условия на пролетарската борба в периода на империализма, като показа, че:

а) партията е най-висшата форма на класовата организация на пролетариата в сравнение с другите форми на пролетарска организация (профсъюзи, кооперация, държавна организация), работата на които тя е призвана да обобщава и направлява;

б) диктатурата на пролетариата може да бъде осъществена само чрез партията като нейна направляваща сила;

в) диктатурата на пролетариата може да бъде пълна само в случай че я ръководи една партия, партията на комунистите, която не дели и не трябва да дели ръководството с други партии;

г) без желязна дисциплина в партията не могат да бъдат осъществени задачите на пролетарската диктатура да смаже експлоататорите и да преустрои класовото общество в социалистическо общество.

Това е, в главни черти, новото, което даде Ленин в своите трудове, конкретизирайки и развивайки по-нататък учението на Маркс съобразно с новите условия на борбата на пролетариата в периода на империализма.

Поради това именно ние казваме, че ленинизмът е марксизъм в епохата на империализма и на пролетарските революции.

От това се вижда, че ленинизмът не може нито да бъде отделян от марксизма, нито пък още повече да бъде противопоставян на марксизма.

Във въпроса на делегацията се казва по-нататък:

„Би ли било правилно да се каже, че Ленин вярваше в „творческата революция”, докато Маркс е бил по-склонен да чака кулминационното развитие на икономическите сили ?”

Аз мисля, че да се каже така би било съвършено неправилно. Аз мисля, че всяка народна революция, ако тя действително е народна революция, е революция творческа, защото тя руши стария ред и твори, създава нов.

Разбира се, не може да има нищо творческо в такива, ако е позволено да се каже, „революции”, каквито стават понякога в някои изостанали страни във вид на миниатюрни „въстания” на едни племена против други. Но марксистите никога не са считали такива миниатюрни „въстания” за революция. Думата е очевидно не за такива „въстания”, а за масова народна революция, която вдига потиснатите класи против потискащите класи. А такава революция не може да не бъде творческа. Маркс и Ленин бяха именно за такава революция – и само за такава. При това е ясно, че такава революция не може да възникне при каквито и да е условия, че тя може да избухне само при определени благоприятни условия от икономически и политически характер.

 

2-и въпрос. Може ли да се каже, че компартията контролира правителството?

 

Отговор. Всичко зависи от това, как се разбира контрола. В капиталистическите страни разбират контрола малко своеобразно. Аз знам, че цял ред капиталистически правителства се контролират от най-големите банки, въпреки съществуването на „демократически” парламенти. Парламентите уверяват, че именно те контролират правителствата. А на дело излиза, че съставът на правителствата се предопределя и техните действия се контролират от най-големите финансови консорциуми. На кого не е известно, че в никоя капиталистическа „държава” не може да бъде образувано правителство против волята на най-големите финансови тузове: достатъчно е само да се упражни финансов натиск – и министрите изхвръкват през глава от своите постове. Това е действително контрол на банките над правителствата, въпреки мнимия контрол на парламентите.

Ако става дума за такъв контрол, аз трябва да заявя, че контролът на паричните тузове над правителството у нас е немислим и съвършено изключен, например защото банките у нас отдавна вече са национализирани, а паричните тузове са изхвърлени вън от СССР.

Може би делегацията искаше да попита не за контрола, а за ръководството на партията по отношение на правителството? Ако делегацията искаше да попита за това, аз отговарям: да, партията у нас ръководи правителството. А това ръководство се удава, защото у нас партията се ползва с доверието на мнозинството от работниците и трудещите се изобщо и има правото да ръководи органите на правителството от името на това мнозинство.

В какво се изразява ръководенето на правителството от страна на работническата партия в СССР, от страна на комунистическата партия в СССР ?

Преди всичко в това, че на основните постове на държавната работа в нашата страна компартията се старае да прокарва чрез Съветите и техните конгреси своите кандидати, своите най добри работници, предани на делото на пролетариата и готови да служат вярно и честно на пролетариата. И тя успява в грамадното мнозинство случаи, защото работниците и селяните се отнасят с доверие към партията. Не е случайност, че ръководителите на органите на властта у нас са комунисти, че те, тия ръководители, се ползват с грамаден авторитет в страната.

Второ, в това, че партията проверява работата на органите на управлението, работата на органите на властта, поправяйки грешките и недостатъците, без каквито те не са, помагайки им да провеждат решенията на правителството и стараейки се да им осигури подкрепата на масите, при което те не взимат нито едно важно решение без съответни указания от партията.

Трето, в това, че при изработването на плана за работа на едни или други органи на властта било по линията на промишлеността и селското стопанство, било по линията на търговията и културното строителство, партията дава общи ръководни указания, които определят характера и направлението на работата на тия органи за времето, през което тия планове са в сила.

Буржоазният печат обикновено изразява „учудване” по повод подобна „намеса” на партията в държавните работи. Но това „учудване” е съвсем фалшиво. Известно е, че буржоазните партии в капиталистическите страни също тъй се „месят” в държавните работи и ръководят правителствата, при което ръководството там се съсредоточава в ръцете на тесен кръг лица, свързани така или иначе с големите банки и стараещи се, поради това, да крият своята роля от населението.

На кого не е известно, че всяка буржоазна партия в Англия или другите капиталистически страни има свой таен кабинет от тесен кръг лица, които съсредоточват ръководството в своите ръце? Припомнете си например известната реч на Лойд-Джордж за „кабинета в сянка” на либералната партия. Разликата в това отношение между страната на Съветите и капиталистическите страни се състои в това, че:

а) в капиталистическите страни буржоазните партии ръководят държавата в интереса на буржоазията и против пролетариата, докато в СССР компартията ръководи държавата в интереса на пролетариата и против буржоазията;

б) буржоазните партии крият от народа своята ръководна роля, прибягвайки към помощта на подозрителни тайни кабинети, докато компартията в СССР не се нуждае от никакви тайни кабинети, тя заклеймява политиката и практиката на тайните кабинети и открито заявява пред цялата страна, че поема върху себе си отговорността за ръководенето на държавата.

Един от делегатите. На същите основания ли партията ръководи профсъюзите?

Сталин. Общо взето, да. Формално партията не може да дава никакви директиви на профсъюзите. Но партията дава директиви на комунистите, които работят в профсъюзите. Известно е, че в профсъюзите има фракции на комунистите, както и в Съветите, кооперациите и т. н. Задължението на тия комунистически фракции се състои в това, по пътя на убеждаването да се стремят в органите на профсъюзите, на Съветите, кооперациите и т. н. да се вземат такива решения, които отговарят на директивите на партията. И те успяват да осъществят това в грамадното мнозинство случаи, защото влиянието на партията сред масите е грамадно и тя се ползва там с голямо доверие. По тоя път се постига единство в действията на най-разнообразните организации на пролетариата. Без това ние бихме имали безпорядък и несъгласуваност в работата на тия организации на работническата класа.

 

3-и въпрос. Тъй като в Русия е легална само една партия, откъде знаете Вие, че масите съчувстват на комунизма ?

 

Отговор. Вярно е, че в СССР няма легални буржоазни партии, че с легалност тук се ползва само една партия, партията на работниците, партията на комунистите. Имаме ли ние обаче начини и средства да се убедим, че мнозинството от работниците, мнозинството от трудещите се съчувстват на комунистите? Става дума, разбира се, за работническите и селски маси, а не за новата буржоазия, не за отломките на старите експлоататорски класи, разбити вече от пролетариата. Да, ние имаме възможност, ние имаме начини и средства да узнаем дали работническите и селските маси съчувстват на комунистите или не.

Да вземем най-важните моменти в живота на нашата страна и да видим има ли основание да твърдим, че масите действително съчувствуват на комунистите.

Да вземем преди всичко такъв важен момент като периода на Октомврийския преврат в 1917 г., когато партията на комунистите, именно като партия, открито зовеше работниците и селяните за събаряне властта на буржоазията и когато тя, тая партия, получи поддръжката на грамадното мнозинство на работниците, войниците и селяните.

Каква бе обстановката тогава? На власт бяха социалистите-революционери (есерите) и социалдемократите (меншевиките), образували блок с буржоазията. Апаратът на властта в центъра и по места, както и командният апарат на дванадесетмилионната армия се намираше в ръцете на тия партии, в ръцете на правителството. Партията на комунистите се намираше в полулегално състояние. Буржоата от всички страни пророкуваха неминуемия провал на болшевишката партия. Антантата поддържаше изцяло и напълно правителството на Керенски. При все това партията на комунистите, партията на болшевиките не преставаше да зове пролетариата за събаряне на това правителство и за установяване диктатурата на пролетариата. И какво стана? Грамадното мнозинство на трудещите се маси в тила и на фронта най-решително подкрепи партията на болшевиките – и правителството на Керенски бе свалено, властта на пролетариата бе установена.

Как стана така, че болшевиките излязоха тогава победители, въпреки враждебните пророчества на буржоата от всички страни за гибелта на болшевишката партия? Не доказва ли това обстоятелство, че широките маси на трудещите се съчувстват на болшевишката партия? Аз мисля, че доказва.

Ето ви първата проверка на авторитета и влиянието на комунистическата партия сред широките маси на населението.

Да вземем следващия период, периода на интервенцията, периода на гражданската война, когато английските капиталисти бяха окупирали Северна Русия, района на Архангелск и Мурманск, когато американските, английските, японските и френските капиталисти бяха окупирали Сибир, хвърлили напред Колчак, когато френските и английските капиталисти бяха предприели мерки за окупирането на „руския юг”, като бяха издигнали на щит Деникин и Врангел.

Това бе война на Антантата и на контрареволюционните руски генерали против комунистическото правителство в Москва, против октомврийските завоевания на нашата революция. Това бе период на най-голяма проверка на силата и устойчивостта на комунистическата партия сред широките работнически и селски маси.

И какво стана? Нима не е известно, че в резултат на гражданската война окупаторите бяха изхвърлени вън от Русия, а контрареволюционните генерали бяха разбити от Червената армия.

Това именно показа, че съдбата на войната се решава в края на краищата не от техниката, с каквато враговете на СССР обилно снабдяваха Колчак и Деникин, а с правилната политика, със съчувствието и подкрепата на милионните маси на населението.

Случайно ли е, че партията на болшевиките излезе тогава победителка? Разбира се, не е случайно. Не показва ли това обстоятелство, че партията на комунистите се ползва у нас със съчувствието на широките маси на трудещите се. Аз мисля, че показва.

Ето ви и втора проверка на силата и устойчивостта на комунистическата партия в СССР.

Да преминем към сегашния период, към следвоенния период, когато на дневен ред застанаха въпросите на мирното строителство, когато периодът на стопанска разруха се смени от период на възстановяване на индустрията, накрай, от период на преустройство на цялото наше народно стопанство на нова техническа база. Имаме ли ние сега начини и средства за проверка на силата и устойчивостта на комунистическата партия, за определяне степента на съчувствие на широките маси на трудещите се към тая партия? Аз мисля, че имаме.

Да вземем преди всичко профсъюзите в Съветския съюз, които обединяват около 10 милиона пролетарии, да хвърлим поглед върху състава на ръководните органи на нашите профсъюзи. Случайно ли е, че начело на тия органи стоят комунисти? Разбира се, не е случайно. Би било глупаво да се мисли, че работниците в СССР се отнасят безразлично към състава на ръководните органи на профсъюзите. Работниците в СССР са израснали и възпитани в бурята на три революции. Те са се научили като никой друг да проверяват своите ръководители и да ги изхвърлят вън, ако те не удовлетворяват интересите на пролетариата. Най-популярният човек в нашата партия едно време бе Плеханов. Обаче работниците не се спряха пред това да го изолират решително, когато се убедиха в отстъплението на Плеханов от пролетарската линия. И ако тези работници изразяват своето пълно доверие към комунистите, издигайки ги на отговорни постове в профсъюзите, това не може да не служи за пряко указание, че силата и устойчивостта на комунистическата партия сред работниците в СССР са грамадни.

Ето ви проверка на това, че широките работнически маси безусловно съчувстват на комунистическата партия.

Да вземем последните избори за Съвети. С право да участва в изборите за Съвети се ползва у нас цялото възрастно население в СССР, като се започне от 18 годишна възраст, без разлика на пол и националност, минус буржоазните елементи, експлоатиращи чужд труд и лишени от избирателни права. Това съставлява около 60 милиона избиратели. Грамадното мнозинство от тях, разбира се, са селяни. От тези 60 милиона избирателните си права упражниха около 51%, т. е. над 30 милиона. Погледнете сега състава на ръководните органи на нашите Съвети в центъра и по места. Може ли да се нарече случайност фактът, че грамадното мнозинство на изборните ръководни елементи са комунисти? Ясно е, че това не може да се нарече случайност. Не показва ли този факт, че комунистическата партия се ползва с доверие сред милионните селски маси? Аз мисля, че показва.

Ето ви още една проверка на силата и устойчивостта на комунистическата партия.

Да  вземем Комсомола  (Комунистическия младежки съюз), който обединява около 2 милиона работническа и селска младеж. Може ли да се нарече случайност фактът, че грамадното мнозинство на изборните ръководни елементи на Комсомола са комунисти? Аз мисля, че това не може да се нарече случайност.

Ето ви още една проверка на силата и авторитета на комунистическата партия.

Да вземем, накрай, нашите безбройни конференции, съвещания, делегатски събрания и т. н., които обхващат милионните маси на трудещите се мъже и жени, работници и работнички, селяни и селянки от всички националности, влизащи в състава на СССР. За тия съвещания и конференции на Запад понякога ни иронизират, твърдейки, че русите обичат изобщо да поприказват. А в действителност за нас тия съвещания и конференции имат грамадно значение, както в смисъл на проверка на настроението на масите, така и в смисъл на разкриване нашите грешки, и набелязване начините за отстраняването на тези грешки, защото ние имаме доста грешки и ние не ги скриваме, като мислим, че разкриването на грешките и честното им поправяне е най-добрият начин за подобряване ръководството на страната. Прегледайте речите на ораторите на тия конференции и съвещания, прегледайте деловите и безхитростни забележки на тия „прости хора” измежду работниците и селяните, прегледайте техните решения, и вие ще видите колко грамадни са влиянието и авторитетът на комунистическата партия, вие ще видите, че на това влияние и на този авторитет би могла да завиди всяка партия в света.

Ето ви още една проверка на устойчивостта на комунистическата партия.

Такива са начините и средствата, които дават възможност да проверим силата и влиянието на комунистическата партия сред народните маси.

Ето откъде ми е известно, че широките работнически и селски маси в СССР съчувстват на комунистическата партия.

 

4-и въпрос. Ако една безпартийна група би организирала фракция и би. посочила на изборите свои кандидати, които стоят на платформата на поддържане Съветското правителство, но същевременно би искала отменяване на монопола на външната търговия – би ли могла тя да има свои средства и да води активна политическа кампания?

 

Отговор. Аз мисля, че в тоя въпрос има непримиримо противоречие. Невъзможно е да си представим група, която би стояла на платформата на поддържане Съветското правителство и същевременно би искала отменяване монопола на външната търговия. Защо? Защото монополът на външната търговия е една от непоклатимите основи на платформата на Съветското правителство. Защото група, която иска отменяване монопола на външната търговия, не може да бъде за поддържане Съветското правителство. Защото такава група може да бъде само група, дълбоко враждебна на целия съветски строй.

В СССР има, разбира се, елементи, които искат отменяване монопола на външната търговия. Това са непманите, кулаците, отломките на вече разбитите експлоататорски класи и т. н. Но тия елементи съставляват нищожното малцинство на населението. Аз мисля, че не за тия елементи делегацията говори в своя въпрос. Ако пък става дума за работниците и трудовите маси измежду селяните, аз трябва да кажа, че искането за отменяване монопола на външната търговия би могло да предизвика сред тях само смях и враждебно отношение.

И наистина, какво би могло да означава за работниците премахването на монопола на външната търговия? Това би означавало за тях отказ от индустриализацията на страната, от построяването на нови заводи и фабрики, от разширяването на старите заводи и фабрики. Това би означавало за тях наводняване на СССР със стоки от капиталистическите страни, ограничаване на нашата индустрия поради относителната й слабост, увеличаване броя на безработните, влошаване материалното положение на работническата класа, отслабване на нейните икономически и политически позиции. Това би означавало в края на краищата засилване на непмана и изобщо на новата буржоазия. Може ли пролетариатът на СССР да се съгласи на такова самоубийство? Ясно е, че не може.

А какво би означавало за селските трудови маси премахването на монопола на външната търговия? То би означавало превръщане на нашата страна от самостоятелна в полуколониална страна и обедняване на селските маси. То би означавало възвръщане към режима на „свободната търговия”, който цареше при Колчак и Деникин, когато съединените сили на контрареволюционните генерали и на „съюзниците” свободно грабеха и обираха многомилионното селячество. То би означавало в края на краищата засилване на кулаците и другите експлоататорски елементи в селото. Селяните достатъчно изпитаха прелестите на тоя режим в Украйна и Северен Кавказ, край Волга и в Сибир. Какви основания има, за да се предполага, че те ще поискат да се пъхнат отново в тази примка? Нима не е ясно, че селските трудови маси не могат да бъдат за премахване монопола на външната търговия?

Един от делегатите. Делегацията посочи пункта относно монопола на външната търговия, относно неговото отменяване като пункт, върху който би могла да се организира цяла група от населението, ако в СССР не съществуваше монополът на една партия, монополът на легалност.

Сталин. Делегацията следователно се връща на въпроса за монопола на комунистическата партия като единствено легална партия в СССР. Кратък отговор на тоя въпрос аз вече дадох, когато говорих за начините и средствата за проверка на съчувствието на милионните работнически и селски маси към комунистическата партия.

Що се отнася до другите слоеве на населението, кулаците, непманите, останките от старите разбити експлоататорски класи, у нас те са лишени от правото да имат своя политическа организация така, както са лишени от избирателни права. Пролетариатът иззе от буржоазията не само фабриките и заводите, банките и железопътните линии, земята и мините. Той й отне и правото да има своя политическа организация, защото пролетариатът не иска възстановяването на властта на буржоазията. Делегацията не възразява против това, че пролетариатът на СССР иззе от буржоазията и помешчиците фабриките и заводите, земята и железопътните линии, банките и мините (Смях).

Но както ми се струва, делегацията малко недоумява по повод на това, че пролетариатът не се е ограничил с това и е отишъл по-нататък, като е отнел на буржоазията политическите й права. Това според мен не е съвсем логично, или по-точно, е съвсем нелогично. На какво основание се иска от пролетариата да бъде великодушен спрямо буржоазията? Нима буржоазията на Запад, която е на власт, проявява поне минимално великодушие спрямо работническата класа? Нима тя не принуждава истински революционните партии на работническата класа да минават в нелегалност? На какво основание се иска от пролетариата на СССР да бъде великодушен към своя класов враг? Аз мисля, че логиката задължава. Оня, който мисли за възможността за възвръщане политическите права на буржоазията, трябва, ако иска да бъде логичен, да отиде по-нататък и да постави въпрос и за възвръщане фабриките и заводите, железопътните линии и банките на буржоазията.

Един от делегатите. Делегацията имаше за задача да изясни как могат мнения сред работническата класа и селячеството, различни от мненията на компартията, да намерят легален израз. Неправилно би било да се разбира, че делегацията се интересува от въпроса за предоставяне политически права на буржоазията, от това, как буржоазията може да намери легален израз за изявяване на своите мнения. Става дума именно за това, как могат мнения сред работническата класа и селячеството, различни от мненията на компартията, да намерят легален израз.

Друг делегат. Тия различни мнения биха могли да намерят израз в масовите организации на работническата класа, в профсъюзите и пр.

Сталин. Много добре. И тъй, става дума не за възстановяване политическите права на буржоазията, а за борбата на мнения вътре в работническата класа и селячеството.

Има ли място борбата на мнения сред работниците и селските трудови маси в Съветския съюз понастоящем? Безусловно има. Милионите работници и селяни не могат да мислят еднакво по всички практически въпроси и във всички подробности. Това не става в живота. Първо, има голяма разлика между работниците и селяните и в смисъл на тяхното икономическо положение, и в смисъл на на техните възгледи по едни или други въпроси. Второ, съществуват известни различия във възгледите в самата работническа класа, различие във възпитанието, различие във възрастите, темперамента, различие между коренните работници и работниците, дошли от село и т. н. Всичко това води към борба на мненията сред работниците и селските трудови маси, която получава своя легален израз на събранията, в профсъюзите, в кооперациите, през време на изборите за Съвети и т. н.

Но между борбата на мнения сега, при условията на пролетарската диктатура, и борбата на мнения в миналото, преди Октомврийската революция, съществува коренна разлика. Тогава, в миналото, борбата на мнения сред работниците и трудовите селяни се съсредоточваше главно върху въпросите за събаряне на помешчиците, на царизма, на буржоазията, върху разрушаването на буржоазния строй. Сега, в условията на диктатурата на пролетариата, борбата на мнения се води не около въпросите за събаряне Съветската власт, за разрушаване на Съветския строй, а около въпросите за подобряване органите на Съветската власт, за подобряване тяхната работа. В това е коренната разлика.

Няма нищо чудно в това, че борбата на мнения около въпроса за революционното разрушаване на съществуващия строй даваше в миналото основание за появяването на няколко конкуриращи помежду си партии вътре в работническата класа и селските трудови маси. Тези партии бяха: партията на болшевиките, партията на меншевиките, партията на есерите. От друга страна, съвсем не е трудно да се разбере и това, че сега, при диктатурата на пролетариата, борбата на мнения, имаща за цел не разрушаването на съществуващия съветски строй, а неговото подобряване и затвърдяване, не дава храна за съществуването на няколко партии сред работниците и трудовите маси на село.

Ето защо легалността на една само партия, партията на комунистите, монополът на тая партия, не само не предизвиква възражения сред работниците и трудещите се селяни, а, напротив, се приема като нещо необходимо и желателно.

Положението на нашата партия като единствено легална партия в страната (монополът на компартията) не е нещо изкуствено и нарочно измислено. Такова положение не може да се създаде изкуствено чрез административни машинации и т. н. Монополът на нашата партия израсна от живота, създаде се исторически като резултат на това, че партиите на есерите и меншевиките окончателно се провалиха и слязоха от сцената в условията на нашата действителност.

Какво бяха партиите на есерите и меншевиките в миналото? Проводници на буржоазното влияние върху пролетариата. Какво култивираше и поддържаше съществуването на тия партии преди октомври 1917 г.? Наличността на класата на буржоата, най-после, наличността на буржоазна власт. Нима не е ясно, че със събарянето на буржоазията трябваше да изчезнат основите на съществуването на тия партии?

А какво станаха тия партии след октомври 1917 г.? Те станаха партии на възстановяването на капитализма и на събаряне властта на пролетариата. Нима не е ясно, че тия партии трябваше да загубят всякаква почва и всякакво влияние сред работниците и селските трудови слоеве?

Борбата за влияние върху работническата класа между партията на комунистите и партиите на есерите и меншевиките не се води от вчера. Началото й се отнася към момента на първите признаци на масово революционно движение в Русия, още преди 1905 г. Периодът от 1903 г. до октомври 1917 г. е период на ожесточена борба на мнения сред работническата класа в нашата страна, период на борба между болшевиките, меншевиките и есерите за влияние сред работническата класа. През този период работническата класа на СССР премина през три революции. В огъня на тия революции тя изпитваше и проверяваше тия партии, тяхната пригодност за делото на пролетарската революция, тяхната пролетарска революционност. И ето, към Октомврийските дни на 1917 г., когато историята бе направила равносметката на цялата минала революционна борба, когато историята бе претеглила на своите везни тежестта на борилите се вътре в работническата класа партии – работническата класа на СССР направи, най-после, окончателен избор, като се спря на комунистическата партия като единствено пролетарска партия.

Как се обяснява фактът, че изборът на работническата класа се спря на комунистическата партия? Нима не е факт, че болшевиките в Петроградския съвет, например, през април 1917 г. представляваха незначително малцинство? Нима не е факт, че есерите и меншевиките имаха тогава грамадното мнозинство в Съветите? Нима не е факт, че към Октомврийските дни целият апарат на властта и всички средства на принуда се намираха в ръцете на партиите на есерите и меншевиките, образували блок с буржоазията?

Това се обяснява с туй, че компартията бе тогава за ликвидиране на войната, за незабавен демократически мир, докато партиите на есерите и меншевиките отстояваха „войната до победен край”, продължаването на империалистическата война.

Това се обяснява с туй, че компартията бе тогава за събаряне правителството на Керенски, за събаряне на буржоазната власт, за национализиране на фабриките и заводите, банките и железопътните линии, докато партиите на меншевиките и есерите се бореха за правителството на Керенски и отстояваха правата на буржоазията върху фабриките и заводите, банките и железопътните линии.

Това се обяснява с туй, че комунистическата партия тогава беше за незабавна конфискация на помешчическите земи в полза на селяните, докато партиите на есерите и меншевиките отлагаха тоя въпрос за учредителното събрание, свикването на което на свой ред отлагаха за неопределено време.

Какво чудно има в това, че работниците и селската беднота направиха най-после избор в полза на комунистическата партия?

Какво чудно има в това, че партиите на есерите и меншевиките почнаха да отиват тъй бързо на дъното?

Ето къде е източникът на монопола на компартията и ето защо комунистическата партия дойде на власт.

По-нататъшният период, периодът след Октомври 1917 г., периодът на гражданската война, бе период на окончателната гибел на партиите на меншевиките и есерите, период на окончателната победа на болшевишката партия. Меншевиките и есерите сами улесниха в този период победата на компартията. Разбити и пратени към дъното през време на Октомврийския преврат, отломките на меншевишката и есерската партия почнаха да се свързват с контрареволюционните въстания на кулаците, образуваха блок с колчаковци и деникиновци, започнаха да работят в полза на Антантата и окончателно се погребаха в очите на работниците и селяните. Получи се такава картина, че есерите и меншевиките, превърнали се от буржоазни революционери в буржоазни контрареволюционери, помагаха на Антантата да задушава новата, съветска Русия, докато болшевишката партия, обединявайки около себе си всичко живо и революционно, вдигаше все нови и нови отреди на работниците и селяните на борба за социалистическото отечество, на борба против Антантата.

Напълно естествено е, че победата на комунистите в този период трябваше да доведе и действително доведе до пълното поражение на есерите и меншевиките. Какво чудно има в това, че компартията стана след всичко това единствената партия на работническата класа и на селската беднота?

Ето как се създаде у нас монополът на компартията като единствено легална партия в страната.

Вие говорите за борбата на мнения сред работниците и селяните сега, в условията на пролетарската диктатура. Аз вече казах, че борба на мнения има и ще има, че без това не може да се върви напред. Но борбата на мнения сред работниците при сегашните условия се води не около принципиалния въпрос за събаряне на съветския строй, а около практическите въпроси за подобряване на Съветите, за поправяне грешките на съветските органи, с други думи – за затвърдяването на съветската власт. Напълно понятно е, че такава борба на мнения може само да укрепва и да усъвършенства комунистическата партия. Напълно понятно е, че такава борба на мнения може само да укрепва монопола на компартията. Напълно понятно е, че такава борба на мнения не може да дава храна за образуването на други партии в недрата на работническата класа и трудовото селячество.

 

5-и въпрос. Можете ли накратко да ни съобщите основните разногласия между Вас и Троцки ?

 

Отговор: Аз трябва да кажа преди всичко, че разногласията с Троцки не са лични разногласия. Ако тези разногласия имаха личен характер, партията не би се занимавала с тоя въпрос нито един час, защото тя не обича отделни лица да я занимават със себе си.

Става дума, очевидно, за разногласията в партията. Аз така разбрах този въпрос. Да, тия разногласия съществуват в партията  За характера на тия разногласия доста подробно разказаха неотдавна в своите доклади Риков в Москва, Бухарин в Ленинград. Тия доклади са публикувани. Към това, което е казано в тия доклади относно разногласията, аз нямам нищо да прибавя. Ако вие нямате тия документи, аз мога да наредя да ви ги дадат. (Делегацията съобщава, че тя разполага с тия документи).

Един от делегатите. След нашето завръщане ще ни питат за тия разногласия, но ние нямаме всички документи. Ние нямаме например „платформата на 83-мата”.

Сталин. Аз не съм подписвал тая „платформа”. Нямам право да се разпореждам с чужди документи (Смях.)

 

6-и въпрос. В капиталистическите страни основният стимул за развитието на производството е основан на надеждата за извличане на печалба. Този стимул, разбира се, относително липсва в СССР. С какво се замества той и доколко това заместване според Вас е ефективно. Може ли то да бъде постоянно?

 

Отговор: Правилно е, че основният двигател на капиталистическото стопанство е извличането на печалба. Вярно е също, че извличането на печалба не е нито цел, нито двигател на нашата социалистическа промишленост. Но в такъв случай кой е двигателят на нашата индустрия?

Преда всичко, обстоятелството, че у нас фабриките и заводите принадлежат на целия народ, а не на капиталистите, че фабриките и заводите се управляват не от наемници на капиталистите, а от представителите на работническата класа. Съзнанието, че работниците работят не за капиталиста, а за своята собствена държава, за своята собствена класа, е грамадна двигателна сила за развитието и усъвършенстването на нашата промишленост.

Трябва да се отбележи, че грамадното мнозинство от директорите на фабриките и заводите у нас са работници, назначавани от Върховния съвет на народното стопанство в съгласие с профсъюзите, при което никой от директорите не може да остава на своя пост против волята на работниците или на съответните профсъюзи.

Трябва по-нататък да се отбележи, че всеки завод или фабрика има свой заводски или фабричен комитет, който се избира от работниците и който контролира дейността на администрацията на предприятието.

Трябва накрай да се отбележи, че във всяко промишлено предприятие се провеждат производствени съвещания на работниците, в които участват всички работници на дадено предприятие и в които работниците проверяват цялата работа на директора на предприятието, обсъждат плана за работа на заводската администрация, отбелязват грешките и недостатъците, и имат възможност да поправят тия недостатъци чрез профсъюзите, чрез партията, чрез органите на съветската власт.

Не е трудно да се разбере, че всички тия обстоятелства променят коренно както положението на работниците, така и реда в предприятието. Ако при капитализма работникът гледа на фабриката като на далечна и чужда на него собственост или дори като на затвор, то при съветския строй работникът гледа на фабриката вече не като на затвор, а като на близко и родно за него дело, в развитието и подобряването на което той е кръвно заинтересован.

Едва ли е нужно да се доказва, че това ново отношение на работниците към завода, към предприятието, това чувство на близост на работниците към предприятието е най-големият двигател на цялата наша промишленост.

С това трябва да се обясни фактът, че броят на изобретателите в областта на техниката на производството и на организаторите на промишлеността измежду работниците расте с всеки ден.

Второ, обстоятелството, че доходите от промишлеността у нас отиват не за обогатяване на отделни лица, а за по-нататъшното разширяване на промишлеността, за подобряване материалното и културното положение на работническата класа, за поевтиняване на промишлените стоки, необходими както за работниците, така и за селяните, т. е. пак за подобряване материалното положение на трудещите се маси.

Капиталистът не може да употреби своите доходи за повишаване благосъстоянието на работническата класа. Той живее за печалби. Иначе той не би бия капиталист. Той извлича печалби, за да ги сложи в добавъчния капитал и да ги изнесе в по-малко развитите страни за извличането на нови, още по-големи печалби. Така изтичат капитали от Северна Америка в Китай, Индонезия, Южна Америка, Европа, от Франция – във френските колонии, от Англия – в английските колонии.

У нас работата стои другояче, защото ние не водим и не признаваме колониалната политика. У нас доходите от промишлеността остават в страната за по-нататъшното разширяване на индустрията, за подобряване положението на работниците, за повишаване капацитета на вътрешния пазар, включително и на селския пазар, чрез поевтиняването на промишлените стоки. Приблизително 10 процента от печалбите на промишлеността у нас отиват за подобряване бита на работническата класа. 13 процента от паричната работна заплата на работниците у нас отива за осигуряване на работническата класа за сметка на държавата. Известна част от доходите (веднага не мога да кажа каква именно) отива за културни нужди, фабрично-заводско обучение и отпуски на работниците. Доста голяма част от тия доходи (аз пак не мога да кажа веднага каква именно) отива за повишаване паричната работна заплата на работниците. Останалата част от доходите от промишлеността се изразходва за по-нататъшното разширяване на промишлеността, за ремонтиране на старите заводи, за построяване на нови заводи, накрай, за поевтиняване на промишлените стоки.

Грамадното значение на тия обстоятелства за цялата наша промишленост се състои в това, че:

а) те облекчават сближаването на селското стопанство с индустрията и изглаждането на противоположностите между града и селото;

б) те съдействат за увеличаване капацитета на вътрешния пазар, градския и селския, създавайки по тоя начин непрекъснато растяща база за по-нататъшното разширяване на индустрията.

Трето, обстоятелството, че фактът на национализацията на промишлеността улеснява плановото ръководство на цялото промишлено стопанство изобщо.

Тия стимули и двигатели на нашата промишленост постоянни фактори ли са? Могат ли те да бъдат постоянно действащи фактори? Да, те безусловно са постоянно действащи стимули и двигатели. И колкото повече се развива нашата индустрия, толкова повече ще нараства силата и значението на тия фактори.

 

7-и въпрос. В каква степен СССР може да сътрудничи с капиталистическата промишленост на другите страни?

Има ли определен предел за такова сътрудничество или това е просто опит за изясняване в каква част какво сътрудничество е възможно и в каква не е възможно ?

 

Отговор. Става дума, очевидно, за временните съглашения с капиталистическите държави в областта на промишлеността, в областта на търговията и може би в областта на дипломатическите отношения.

Аз мисля, че наличността на две противоположни системи – капиталистическата система и социалистическата система – не изключва възможността за такива съглашения. Аз мисля, че такива съглашения са възможни и целесъобразни в обстановката на мирно развитие.

Износът и вносът са най-подходящата почва за такива съглашения. На нас са необходими: машини, суровини (например памук), полуфабрикати (метали и пр.), а капиталистите се нуждаят от пласирането на тия стоки. Ето ви почва за съглашение. На капиталистите са необходими: петрол, дървен материал, зърнени храни, а ние се нуждаем от пласирането на тия стоки. Ето ви почва за съглашение. На нас ни са необходими кредити, на капиталистите са необходими добри проценти за тия кредити. Ето ви още почва за съглашение вече по линията на кредита, при което известно е, че съветските органи са най-акуратните платци по кредитите.

Същото може да се каже по отношение на дипломатическата област. Ние водим политика на мир и сме готови да подпишем с буржоазните държави пактове за взаимно ненападение. Ние водим политика на мир и сме готови да приемем съглашение относно разоръжаването, дори за пълно унищожаване на постоянните армии, за което ние заявихме пред целия свят още на Генуезката конференция. Ето ви почва за съглашение по дипломатическа линия.

Границите на тия съглашения? Границите се поставят от противоположността на двете системи, между които се води съревнование, борба. В рамките, допустими от тия две системи, но само в тия рамки, съглашенията са напълно възможни. За това говори опитът от съглашенията с Германия, Италия, Япония и т. н.

Тези съглашения просто експеримент ли са, или те могат да имат повече или по-малко продължителен характер? Това зависи не само от нас, това зависи и от нашите контрагенти. Това зависи от общата обстановка. Войната може да обърне с краката нагоре всички и всякакви съглашения. Това зависи накрая от условията на съглашението. Ние не можем да приемем заробващи условия. Ние имаме съглашение с Хариман, който експлоатира мангановите мини в Грузия. Съглашението е сключено за 20 години. Както виждате, доста голям срок. Ние имаме също съглашение с дружеството Лена-Голдфийлд, което добива злато в Сибир. Съглашението е сключено за 30 години – още по-голям срок. Имаме, накрая, съглашение с Япония за експлоатиране на петролните източници и каменовъглените мини на остров Сахалин.

Ние бихме искали тия съглашения да имат повече или по-малко траен характер. Но това зависи, разбира се, не само от нас, но и от нашите контрагенти.

 

8-и въпрос. Каква са основните различия на Русия от капиталистическите държави в нейната политика по отношение на националните малцинства?

 

Отговор. Става дума, очевидно, за ония националности в СССР, които бяха потискани по-рано от царизма и руските експлоататорски класи и които нямаха своя държавност.

Основното различие се състои в това, че в капиталистическите държави има национално потисничество и национално заробване, а у нас, в СССР, и едното, и другото са изоснови премахнати.

Там, в капиталистическите държави, наред с нациите от първа категория, привилегированите нации, „държавните” нации, съществуват нации от втора категория, „недържавни” нации, непълноправни нации, лишени от едни или други права и преди всичко от право на държавност. У нас, в СССР, напротив, всички тия атрибути на националното неравенство и националното потисничество са премахнати. У нас всички нации са равноправни и суверенни, защото националните и държавните привилегии на господстващата по-рано великоруска нация са премахнати.

Касае се, разбира се, не за декларации относно равноправието на националностите. Декларации за национално равноправие има доста у всевъзможните буржоазни и социалдемократически партии. Колко струват декларациите, ако не се провеждат в живота? Касае се за това, да се премахнат класите, които са носителите, творците и проводниците на националното потисничество. Такива класи бяха у нас помешчиците, капиталистите. Ние съборихме тия класи и с това премахнахме възможността за национално потисничество. И именно защото съборихме тия класи у нас стана възможно действителното национално равноправие.

Това именно ние наричаме осъществяване на идеята на самоопределението на нациите, включващо и правото на отделяне. Именно защото осъществихме самоопределението на нациите, ние успяхме да премахнем взаимното недоверие на трудещите се маси от различните нации на СССР и да обединим нациите на началата на доброволността в единна съюзна държава. Съществуващият сега Съюз на съветските социалистически републики е резултат на нашата национална политика и израз на доброволното федериране на нациите на СССР в единна съюзна държава.

Едва ли е нужно да се доказва, че такава политика по националния въпрос е немислима в капиталистическите страни, защото там все още са на власт капиталистите, които са творци и проводници на политиката на национално потисничество.

Не може да не се отбележи например фактът, че начело на висшия орган на властта в СССР, Централния изпълнителен комитет на Съветите, стои не непременно руски председател, а шестима председатели, според броя на шестте съюзни републики, обединени в СССР, от които единият е русин (Калинин), другият – украинец (Петровски), третият – белорусин (Червяков), четвъртият – азербайджанец (Мусабеков), петият – туркмен (Айтаков), шестият – узбек (Файзула Ходжаев). Този факт е един от най-ярките изрази на нашата национална политика. Излишно е да се говори, че нито една буржоазна република, била тя най-демократичната, не би се решила на такава крачка. А тази крачка за нас е от само себе си подразбиращ се факт, произтичащ от цялата наша политика на национално равноправие.

 

9-ти въпрос. Американските работнически водачи оправдават своята борба с комунистите с две обстоятелства :

1) комунистите рушат работническите движения със своята фракционна борба вътре в съюзите и със своите нападки срещу нерадикалните длъжностни лица в профсъюзите.

2) американските комунисти получават заповеди в Москва и затова не могат да бъдат добри профсъюзни дейци, доколкото тяхната лоялност спрямо една чуждестранна организация надвишава лоялността спрямо своя съюз.

Как може това затруднение да бъде отстранено, за да могат американските комунисти да работят съвместно с другите организационни ядра на американското работническо движение ?

 

Отговор. Аз мисля, че опитите на американските работнически водачи да оправдаят своята борба против комунистите не издържат никаква критика. Никой още не е доказал и няма да докаже, че комунистите рушат работническото движение. Но затова пък трябва да се счита за напълно доказано, че комунистите са най-преданите и най-смелите борци на работническото движение в целия свят, включително и в Америка.

Нима не е факт, че през време на стачките и демонстрациите на работниците комунистите се нареждат в първите редици на работническата класа, посрещайки първите удари на капиталистите, докато реформистките работнически водачи се крият в това време зад гърба на капиталистите? Как могат комунистите да не критикуват страхливостта и реакционността на реформистките работнически водачи? Нима не е ясно, че такава критика може само да разгори и укрепи работническото движение ?

Наистина, такава критика руши авторитета на реакционните работнически водачи. Но какво особено има в това? Нека реакционните работнически водачи отговарят с контракритика, а не с изгонване на комунистите от профсъюзите.

Аз мисля, че работническото движение в Америка, ако иска да живее и да се развива по-нататък, не може да мине без борба на мненията и теченията вътре в профсъюзите. Аз мисля, че борбата на мнения и течения вътре в профсъюзите, критиката на реакционните водачи и т. н. ще се увеличава все повече и повече, колкото и да се съпротивяват срещу това реформистките работнически водачи. А такава борба на мненията и такава критика е абсолютно необходима за американската работническа класа, за да може тя да направи избор между различните течения и да се самоопредели, най-после, като самостоятелна организирана сила в американското общество.

Оплакванията на американските реформистки водачи от комунистите свидетелстват само за това, че те не са уверени в своята правота, не чувстват здраво своето положение. Именно затова те се боят от критиката като от чума. Заслужава да се отбележи, че американските работнически водачи, както изглежда, са по-решителни противници на елементарната демокрация отколкото много буржоа в същата Америка.

Съвсем невярно е твърдението, че американските комунисти работят „по заповеди от Москва”. Вие няма да намерите в света такива комунисти, които биха се съгласили да действат „по заповеди” отвън, против своите убеждения, против своята воля, въпреки указанията на обстановката. А и такива комунисти, дори ако биха съществували някъде, не биха стрували и пукната пара.

Комунистите са най смелите и доблестни хора, те водят борба против цяло море от врагове. Ценността на комунистите се състои, между другото, именно в това, че те умеят да отстояват своите убеждения. Затова странно е да се говори за американските комунисти като за хора, които нямат свои убеждения и са способни да действат само „по заповеди” отвън.

В твърдението на работническите водачи е правилно само едно, а именно, че американските комунисти влизат в състава на международната организация на комунистите и се съвещават отвреме-навреме с центъра на тая организация по едни или други въпроси. Но какво лошо има в това? Нима американските работнически водачи са против организирането на международен работнически център? Наистина, те не влизат в състава на Амстердамския интернационал. Но те не влизат в него не защото са против международния работнически център, а защото те считат Амстердам за твърде лява организация (Смях).

Защо капиталистите да могат да се организират в интернационален мащаб, а работническата класа или част от работническата класа да няма своя международна организация ?

Не е ли ясно, че Грин и неговите приятели от Американската федерация на труда клеветят американските комунисти, повтаряйки робски легендите на капиталистите за „заповеди от Москва” ?

Има хора, които мислят, че членовете на Комунистическия интернационал в Москва само това правят, да седят и пишат директиви за всички страни. Тъй като в състава на Коминтерна влизат над 60 страни, можете да си представите положението на членовете на Коминтерна, които не спят, не ядат, а само седят и пишат денем и нощем директиви за тия страни (Смях). И с тая забавна легенда американските работнически водачи мислят да прикрият своя страх пред комунистите и да скрият факта, че комунистите са най-смелите и най-преданите дейци на американската работническа класа!

Делегацията пита за изхода от това положение. Аз мисля, че тук има само един изход: да се допусне борбата на мнения и течения вътре в профсъюзите на Америка, да се отхвърли реакционната политика на изгонване комунистите от профсъюзите и да се даде възможност на американската работническа класа да направи свободен избор между тия течения, тъй като в Америка не е имало още своя Октомврийска революция и там работниците не са имали още възможност да направят окончателен избор между различните течения в профсъюзите.

 

10-и въпрос. Пращат ли се понастоящем пари в Америка за поддържане американската компартия или комунистическия вестник „Дейли Уоркър”?

Ако не, колко внасят американските комунисти в III Интернационал като ежегодни членски вноска?

 

Отговор. Ако става дума за взаимоотношенията между американската компартия и III Интернационал, аз трябва да кажа, че американската компартия, като част от Комунистическия интернационал, сигурно плаща членски вноски на Коминтерна, както и Коминтернът, като център на международното комунистическо движение, навярно оказва според силите си съдействие на американската компартия, когато намира това за необходимо. Аз мисля, че в това няма нищо чудно и необикновено.

Ако пък става дума за взаимоотношенията между американската компартия и компартията в СССР, аз трябва да заявя, че не зная нито един случай представителите на американската компартия да са се обръщали за помощ към компартията в СССР. Вие може да считате това за странно, но то е факт, който говори за твърде голямата деликатност на американските комунисти в това отношение.

Но какво би било, ако американската компартия би се обърнала за помощ към компартията на СССР? Аз мисля, че компартията на СССР би й оказала помощ според силите си. И наистина, какво би струвала една компартия, намираща се при това на власт, ако би отказала да даде помощ според силите си на компартията на друга страна, намираща се под игото на капитализма? Аз бих казал, че такава партия не би струвала и пукната пара.

Да допуснем, че американската работническа класа е дошла на власт, като е свалила своята буржоазия; да допуснем, че към американската работническа класа, победила във великата борба против капитализма, би се обърнала за материална помощ, според силите й, работническата класа на друга страна – би ли могла американската работническа класа да откаже такава помощ? Аз мисля, че тя би се покрила с позор, ако би се поколебала да окаже помощ.

 

11-и въпрос. Ние знаем, че някои добри комунисти не са съвсем съгласни с искането на компартията всички нови членове да бъдат атеисти, защото понастоящем реакционното духовенство е подавено. Би ли могла компартията в бъдеще да бъде неутрална по отношение на религията, която би поддържала цялата наука изобщо и не би се противопоставяла на комунизма?

Бихте ли могли вие в бъдеще да разрешавате на членовете на партията да имат религиозни убеждения, ако последните не биха били в противоречие с партийната лоялност?

 

Отговор: В тоя въпрос има няколко неточности.

Първо, аз не знам такива „добри комунисти”, за които говори тук делегацията. Едва ли изобщо такива комунисти съществуват в природата.

Второ, аз трябва да заявя, че формално у нас няма такива условия за приемане на партийни членове, които да изискват от кандидата за партиен член задължителен атеизъм. Нашите условия за приемане в партията са: признаване програмата и устава на партията, безусловно подчиняване на решенията на партията и нейните органи, членски вноски, влизане в една от партийните организации.

Един от делегатите. Аз много често чета за изключени от партията за това, че вярват в бога.

Сталин. Аз мога само да повторя вече казаното за условията за приемане в партията. Други условия у нас няма.

Значи ли това, че партията е неутрална по отношение на религията? Не, не значи. Ние водим пропаганда и ще водим пропаганда против религиозните предразсъдъци. Законодателството на нашата страна е такова, че всеки гражданин има право да изповядва каквато иска религия. Това е въпрос на съвестта на всеки. Именно затова ние проведохме отделянето на църквата от държавата. Но провеждайки отделянето на църквата от държавата и след като провъзгласихме свободата на вероизповеданията, ние в същото време запазихме на всеки гражданин правото да се бори чрез убеждаване, чрез пропаганда и агитация против една или друга религия, против всяка религия. Партията не може да бъде неутрална спрямо религията и тя води антирелигиозна пропаганда против всевъзможните религиозни предразсъдъци, защото тя е за науката, а религиозните предразсъдъци са против науката, защото всяка религия е нещо противоположно на науката. Такива случаи като в Америка, където неотдавна осъдиха дарвинисти, у нас са невъзможни, защото партията води политика на всемерно отстояване на науката.

Партията не може да бъде неутрална по отношение на религиозните предразсъдъци и тя ще води пропаганда против тия предразсъдъци, защото това е едно от сигурните средства за подкопаване влиянието на реакционното духовенство, което поддържа експлоататорските класи и проповядва подчинение на тия класи.

Партията не може да бъде неутрална спрямо носителите на религиозни предразсъдъци, спрямо реакционното духовенство, което трови съзнанието на трудещите се маси.

Подавихме ли ние реакционното духовенство? Да, подавихме го. Бедата е само там, че то не е напълно още ликвидирано. Антирелигиозната пропаганда е средството, което трябва да доведе докрай ликвидацията на реакционното духовенство. Има случаи, когато някои и други партийни членове понякога пречат на всестранното разгръщане на антирелигиозната пропаганда. Ако такива партийни членове се изключват, това е много добре, защото на такива „комунисти” мястото не е в редовете на нашата партия.

 

12-и въпрос. Може ли накратко да ни дадете характеристика на бъдещото общество, което комунизмът се опитва да създаде:

 

Отговор: Общата характеристика на комунистическото общество е дадена в трудовете на Маркс, Енгелс и Ленин.

Ако дадем накратко анатомията на комунистическото общество, то това ще бъде такова общество: а) където няма да има частна собственост върху оръдията и средствата за производство, а ще има обществена, колективна собственост; б) където няма да има класи и държавна власт, а ще има труженици на индустрията и селското стопанство, икономически управляващи се, като свободна асоциация на трудещите се; в) където народното стопанство, организирано по план, ще се базира на най-висока техника, както в областта на индустрията, така и в областта на селското стопанство; г) където няма да има противоположност между града и селото, между индустрията и селското стопанство; д) където продуктите ще се разпределят според принципа на старите френски комунисти: „от всекиго според способностите, на всекиго според нуждите”; е) където науката и изкуството ще се ползват с условия достатъчно благоприятни, за да постигнат пълен разцвет; ж) където личността, свободна от грижите за парчето хляб и от необходимостта да се подлага на „силните на света”, ще стане действително свободна. И т. н. и т. н.

Ясно е, че ние сме още далеч от такова общество.

Що се отнася до международните условия, необходими за пълната победа на комунистическото общество, те ще се създават и нарастват успоредно с нарастването на революционните кризи и революционните борби на работническата класа в капиталистическите страни.

Не можем да си представяме работата така, че работническата класа в една страна или в няколко страни ще върви към социализъм и още повече към комунизъм, а капиталистите от другите страни ще гледат на това равнодушно и ще седят със скръстени ръце. Още по-малко можем да си представяме, че работническата класа в капиталистическите страни ще се съгласи да бъде прост зрител на победоносното развитие на социализма в една или друга страна. В действителност капиталистите ще правят всичко, което зависи от тях, за да задушат такива страни. В действителност всяка сериозна крачка към социализма и още повече към комунизма в една или друга страна неизбежно ще се придружава от неудържимия порив на работническата класа в капиталистическите страни към завоюване на властта и социализма в тия страни.

Следователно, в хода на по-нататъшното развитие на международната революция и международната реакция ще се образуват два центъра от световен мащаб: социалистически център, обединяващ около себе си страните, които се стремят към социализъм, и капиталистически център, обединяващ около себе си страните, които тежнеят към капитализма. Борбата между тия два лагера ще разреши съдбата на капитализма и социализма в целия свят.

 

ІІ

 

Въпроси на Й. В. Сталин и отговори на делегатите

 

Сталин. Ако делегацията не е много уморена, аз бих помолил за разрешение да й задам на свой ред няколко въпроса (Делегацията изказва съгласие).

 

1-и въпрос. Как се обяснява малкият процент професионално организирани работници в Америка?

Струва ми се, че у вас има около 17 милиона индустриални работници. (Делегатите съобщават, че има от 18 до 19 милиона индустриални работници). Организираните са, струва ми се, около 3 милиона. (Делегатите съобщават, че в Американската федерация на труда се наброяват около 3 милиона организирани работници и освен това в други съюзи има организирани половин милион работници, следователно има всичко 3.5 милиона организирани работници.) Аз лично считам, че това е много малък процент професионално организирани работници. У нас, в СССР, в профсъюзите са организирани 60% от всички пролетарии в страната. Аз исках да попитам делегацията дали тя счита този факт на сравнително малката организираност на работниците в профсъюзите за положителен факт. Не мисли ли делегацията, че този факт говори за слабостта на американския пролетариат, за слабостта на неговите средства за борба с капиталистите в икономическата област?

 

Брофи. Малобройността на професионалните съюзи следва да се обясни не с неудачната тактика, съществуваща в професионалните организации, а с общите икономически условия в страната, които не подтикват цялата маса работници да се организират и благодарение на благоприятността на тези икономически условия, стесняват необходимостта от борба на работническата класа с капиталистите. Тия условия, разбира се, ще се изменят и успоредно с тяхното изменение профсъюзите ще израстват и цялото профдвижение ще тръгне по друг път.

Дъглас. Съгласен съм с обяснението, което даде предидущият оратор. Към това ще прибавя, че, първо, трябва да се има предвид, че напоследък в Съединените щати самите капиталисти повишават работната заплата твърде много. Този процес на повишаване на работната заплата се наблюдаваше в 1917 г., в 1919 г. и по-късно. Ако сравним реалната заплата, която съществува понастоящем, с заплатата, която е съществувала в 1911 г., ще се установи, че тя е значително по-голяма.

В процеса на своето развитие професионалното движение се изграждаше отначало и се изгражда и сега по цеховия признак, по професия, и профсъюзи се създаваха предимно за квалифицираните работници. Начело на тия съюзи стояха определени водачи, които представляваха затворената организация и искаха добри условия за своите членове. Те нямаха подбудителни причини за разширяване рамките на професионалните съюзи и за организиране на неквалифицираните работници в профсъюзите.

Освен това американското професионално движение трябва да държи сметка за много добре организирания капитализъм, който има в свое разпореждане всички средства, за да противодейства на организирането на всички работници в професионалните съюзи. Ако, да речем, тръстифицираното производство среща в едно от своите предприятия твърде силна съпротива от профсъюза, то прибягва дори към такава мярка като затваряне на това предприятие и прехвърляне на работата в друго свое предприятие. По такъв начин се разбива съпротивата на професионалния съюз.

Американският капитализъм самостоятелно повишава заплатата на работниците, но като прави това, не им дава никаква икономическа власт, не им дава възможност да се борят за икономическо подобряване на своя живот.

Следващото много важно обстоятелство в Америка е това, че капиталистите сеят вражда между работниците от различните националности. В повечето случаи неквалифицираните работници са работници, дошли от Европа, или в последно време работници-негри. Капиталистите се стараят да посеят вражда между работниците от разните националности. Това разделение по националности става и по признака квалифициран и неквалифициран труд. Капиталистите систематически сеят антагонизъм между работниците от разните националности независимо от квалифицираността на техния труд.

През последните 10 години американският капитализъм води по-просветена политика в смисъл че създава свои професионални така наречени компанийски съюзи. Той привлича работниците към работата на своето предприятие, заинтересова работниците в печалбите на това предприятие и т. н. В американския капитализъм съществува тенденцията да замести хоризонталното деление с вертикално деление, т. е. да разцепи работническата класа, като я привлича и заинтересова в интересите на капитализма.

Койл. Аз пристъпвам към въпроса не от гледна точка на теорията, а от гледна точка на практиката. Наистина работниците най-добре се организират в добри времена, но работата е там, че статистиката на движението на членовете на Американската федерация на труда показва, че Американската федерация на труда постепенно губи неквалифицираните си работници и увеличава броя на квалифицираните работници. По такъв начин Американската федерация на труда иска да бъде и става постепенно организация, която има в състава си главно квалифицирани работници.

Професионалното движение в Америка почти не обхваща неквалифицираните работници. Едрите индустриални отрасли не се обхващат от профсъюзите. От тия едри индустриални отрасли само работниците от каменовъглената и железопътната индустрия са до известна степен организирани, но все пак в каменовъглената промишленост работят 65% неорганизирани работници. Работниците от такива индустриални отрасли като стоманолеярната, каучуковата и автомобилната са почти съвсем неорганизирани професионално. Може да се каже, че профсъюзите не обхващат неквалифицирани работници.

Има редица професионални организации, стоящи вън от Американската федерация на труда, които се стараят да организират неквалифицираните и слабо квалифицираните работници. Що се отнася до становището на водачите на Американската федерация на труда, например един от водачите, председателят на профсъюза на металиците, съвсем откровено заяви, че не иска да привлича неквалифицирани работници в своя съюз. Положението по отношение водачите на профсъюзите е такова, че се е създала една каста от водачи, която се състои от няколко десетки души, получаващи грамадни заплати – от 10 и повече хиляди долара годишно, създала се е каста, в която е извънредно трудно да се проникне.

Дън. Въпросът, поставен от др. Сталин, е поставен несправедливо, защото ако в неговата страна в профсъюзите са организирани 90% от работниците, тук властта принадлежи на работническата класа, докато в капиталистическите страни работниците са потисната класа и буржоазията взема всички мерки, за да не даде възможност на работниците да се организират в профсъюзи.

Освен това там съществуват реакционни профсъюзи начело с реакционни водачи. При условията, които съществуват в Америка, много трудно е да се внедри в главата на работниците самата идея за професионални съюзи. Това е причината, загдето в Америка профсъюзите са тъй слабо разпространени.

Сталин. Съгласен ли е последният оратор с предидущия оратор, че някои водачи на работническото движение в Америка сами се стараят да ограничат професионалното движение?

Дън. Съгласен съм.

Сталин. Аз не исках да обидя когото и да било. Аз исках само да си изясня разликата между положението на работите в Америка и в СССР. Ако съм обидил някого, моля за извинение (Смях от страна на делегатите).

Дън. Аз никак не съм обиден.

Сталин. Съществува ли в Америка система на държавно осигуряване на работниците?

Един от делегатите. В Америка не съществува държавна система на застраховане на работниците.

Койл. В повечето щати се дава обезщетение при нещастни случаи при работа, при което се плаща максимум 30% от загубената работоспособност. Така е в повечето щати. Плащането става от частните фирми, в чиито предприятия е загубена работоспособността, но законът изисква такова плащане.

Сталин. Има ли в Америка държавно осигуряване срещу безработица?

Един от делегатите. Не. Фондът, който се създава за осигуряване срещу безработица, може да удовлетвори от 80 до 100 хиляди безработни във всички щати.

Койл. Има осигуряване (не държавно) срещу нещастни случаи в индустрията, т. е. от нещастни случаи, станали при работа. Но инвалидността вследствие на болест или вследствие на старост никак не се осигурява. Осигурителният фонд се образува от вноски на работниците. Всъщност работата се свежда до това, че цялата тази сума на осигурителния фонд се плаща от самите работници, защото ако работниците не участваха в този фонд, те биха получавали по-голяма прибавка, а тъй като този фонд се съгласува между работниците и собствениците на предприятията, работниците получават по-малка добавка. Това съставлява почти цялата сума на фонда. Собствениците на предприятията фактически внасят незначителна част от тоя фонд, около 10 процента.

Сталин. Аз мисля, че на другарите ще бъде интересно, ако им съобщя, че у нас в СССР за осигуряване на работниците за сметка на държавата отиват над 800 милиона рубли годишно.

Не би било също така излишно да ви съобщя, че у нас работниците във всички индустриални предприятия получават освен обикновената парична заплата и допълнително около 1/3 от заплатата за осигуряване, подобряване бита, културни нужди и др. т.

 

2-и въпрос. Как се обяснява липсата на специална масова работническа партия в Североамериканските съединени щати?

Буржоазията в Америка има цели две политически партии – републиканската и демократическата, американските работници нямат своя масова политическа партия. Не считат ли другарите, че липсата на собствена масова работническа партия, макар и такава, както в Англия (лейбър парти), отслабва силата на работническата класа в нейната политическа борба с капиталистите?

След това, още един въпрос: защо водачите на работническото движение в Америка Грин и други се изказват решително против създаването на самостоятелна работническа партия в Америка.

 

Брофи. Да, имаше такова решение на водачите, че не е необходимо създаването на такава партия. Обаче има малцинство, което счита, че създаването на такава партия е необходимо. Сега в Америка обективните условия са такива, че както вече се изтъкна, профдвижението в Съединените щати е много слабо, а слабостта на профдвижението се обяснява на свой ред с това, че работническата класа засега няма нужда да се организира и да се бори против капиталистите поради това, че капиталистите сами повишават заплатите на работниците и им осигуряват задоволително материално положение.

Сталин. Но нали се осигуряват, ако изобщо се осигуряват, главно квалифицираните работници. Тук има някакво противоречие. От една страна излиза, че няма нужда от организираност, тъй като работниците са осигурени; от друга страна се казва, че в профсъюзите са организирани именно най-осигурените, т. е. квалифицираните работници; от трета страна излиза, че в профсъюзите не са организирани  именно неосигурените, т. е. неквалифицираните, които най-много се нуждаят от организираност. Никак не мога да разбера това.

Брофи. Да, тук има противоречие, но също тъй противоречива е американската действителност в политическо и икономическо отношение.

Бребнер. Макар че неквалифицираните работници не са организирани в съюзи, те имат политическо право на глас. По такъв начин, ако има моменти на недоволство, неквалифицираните работници изразяват тия моменти, ползвайки се от своето политическо право на глас. От друга страна, работниците, които се намират в профсъюзите, ако изпаднат в особено тежко положение, се ползват не от съюза, а от политическото право на глас. По такъв начин политическото право на глас компенсира липсата на професионална организираност.

Израелс. Едно от главните затруднения е самата система, избирателната система в Съединените щати. Там при президентските избори не се избира онзи, който получава мнозинството от гласовете на цялата страна, или дори мнозинството от гласовете на една коя да е класа. Там във всеки щат има избирателни колегии, всеки щат има известен брой гласове, които вземат участие в избирането на президента. За да бъде избран президентът, той трябва да събере 51% от гласовете. Ако има 3–4 партии, тогава ще се получи такова положение, че никой не ще бъде избран и изборите трябва да бъдат пренесени в конгреса. Ето това е аргумент против създаването на трета партия. Противниците на създаването на трета партия се аргументират така: не поставяйте трети кандидат, защото по тоя начин вие ще разделите броя на гласовете на либералната партия и няма да дадете възможност да се избере кандидатът на либералната партия.

Сталин. Обаче сенаторът Лафолет на времето си организираше трета буржоазна партия. Излиза, че третата партия не може да раздели гласовете, ако е буржоазна партия, но може да раздели гласовете, ако бъде работническа партия.

Дейвис. Аз не намирам факта, посочен от предидущия оратор, за основен факт. Според мене главният факт е следният. Давам като пример града, в който живея. През време на избирателната кампания идва представител на еди коя си партия и дава на водача на професионалната организация някаква отговорна длъжност, във връзка с избирателната кампания предава на водача на професионалната организация известни средства, които отиват в негова полза, след което той получава известен престиж във връзка с длъжността, която получава. Създава се такова положение, че сами водачите на профсъюзното движение са привърженици на едната или другата буржоазна партия. Ето защо естествено е, че когато се заговори за създаване на трета, работническа партия, тия водачи на профсъюзното движение не искат нищо да се предприема за създаването на такава партия. При това те се позовават на обстоятелството, че ако се създаде такава партия, ще се разцепят профсъюзите.

Дъглас. Обстоятелството, че в профсъюзите са организирани само квалифицираните работници, се обяснява с това, че за да си организиран в профсъюза, трябва да имаш известен фонд и известно обезпечение, защото членските вноски са много големи и неквалифицираните работници нямат възможност да внесат голямата встъпителна вноска.

Освен това неквалифицираните работници се намират под постоянната заплаха, че ако се опитат да се организират, собственикът на предприятието ще ги изхвърли от работа. Неквалифицираните работници могат да се организират само при дейната подкрепа от страна на квалифицираните работници. В повечето случаи те нямат тази подкрепа. Това именно обстоятелство е една от главните пречки за организирането на неквалифицираните работници в профсъюзи.

Работническите маси защитават своите права главно по линията на политическата защита на тия права. Това е според мен главната причина за липсата на организация на неквалифицираните работници.

Аз трябва да изтъкна една особеност на американската изборна система, преките избори, при които всеки човек може да дойде на изборно събрание и да се обяви за демократ или републиканец и да гласува. Аз съм уверен, че Хомперс не би могъл да задържи работниците на неполитическа програма, ако нямаше този аргумент за прякото гласуване. Той винаги казваше на работниците, че ако искат да действат политически, те могат да влязат в съществуващите две политически партии и да заемат там една или друга длъжност, да си спечелят там авторитет. С помощта на този аргумент Хомперс е успявал да възпира работниците от идеята за организация на работническата класа и за създаване на работническа партия.

 

3-и въпрос. Как се обяснява, че по въпроса за признаването на СССР водачите на Американската федерация на труда са по-реакционни от мнозина буржоа?

Как се обяснява, че такива буржоа като г. Бора и други се изказват за признаване на СССР, а водачите на американското работническо движение, от Хомперс до Грин, водеха и продължават да водят свърхреакционна пропаганда против признаването на първата работническа република, против признаването на СССР?

Как да се обясни, че дори такъв реакционер като бившия американски президент Удроу Уилсън намираше за възможно да „приветства” Съветска Русия, а Грин и другите водачи на Американската федерация на труда искат да бъдат по-реакционни от капиталистите?

Ето текста на „приветствието” на Удроу Уилсън, отправено през март 1918 г. до конгреса на съветите на Русия през време на настъплението на войските на германския кайзер срещу съветския Петроград:

„Ползвайки се от конгреса на съветите, аз бих искал да изразя от името на народите на Съединените щати искрено съчувствие на руския народ, особено сега, когато Германия е нахлула с въоръжените си сили навътре в страната, за да попречи на борбата за свобода, да унищожи всичките й завоевания и да осъществи германските замисли и заробването на руския народ. Макар че правителството на Съединените щати сега за съжаление не е в състояние да окаже на Русия непосредствената помощ, която то желае да й окаже, аз бих искал да уверя руския народ чрез настоящия конгрес, че правителството на Съединените щати ще използва всичките възможности, за да осигури на Русия отново пълен суверенитет и пълна независимост във вътрешните й работи и пълно възстановяване на нейната велика роля в живота на Европа и на съвременното човечество. Народът на Съединените щати с цялото си сърце съчувства на руския народ в неговия стремеж да се освободи завинаги от самодържавието и да стане сам творец на своята съдба” (виж „Правда” бр. 50 от 16 март 1918 г.).

Може ли да се счита за нормално, че водачите на Американската федерация на труда искат да бъдат по-реакционни от реакционния Уилсън?

 

Брофи. Аз не мога да обясня точно причините, но считам, че както Американската федерация на труда не влиза в Амстердамския интернационал, по същите причини водачите на Американската федерация на труда са на становището за непризнаване на Съветска Русия. Разликата се състои в особената философия на американските работници и в икономическата разлика, която съществува между американските и европейските работници.

Сталин. Но водачите на Американската федерация на труда, доколкото ми е известно, не възразяват против признаването на Италия или на Полша, където господстват фашистите.

Брофи. Посочвайки като пример Полша и Италия, където има фашистки правителства, вие с това обяснявате причината за непризнаването на СССР от Америка. Това неприязнено отношение към СССР се обяснява с неприятностите, които водачите на американското профдвижение имат със своите собствени комунисти.

Дън. Причината, която приведе предидущият оратор – как могат те да признаят СССР, когато не се разбират със своите собствени комунисти – не е убедителна, защото те проповядваха непризнаване на СССР още преди организирането на американската компартия.

Главната причина се състои в това, че водачите на Американската федерация на труда са против всичко, което прилича на социализъм. И в това отношение тях ги настройват капиталистите, които имат една организация, наречена „Национална гражданска асоциация”, която се старае с всички средства да настрои цялото американско общество против социализма в какъвто и да било вид. Тази организация се обяви против позицията на Айви Ли, който се изказва за развитие на търговски отношения на Америка със СССР. Водачите на тая организация казваха: как можем да следим за реда в нашата работническа класа, когато либералите почват да приказват така. „Националната гражданска асоциация” е организация на група капиталисти, които са вложили голяма парична сума в тази организация и я ръководят. Трябва да се отбележи, че подпредседател на тази реакционна асоциация е заместник-председателят на Американската федерация на труда Матю Уол.

Брофи. Причините, които се приведоха относно реакционността на профсъюзните водачи, не са най-важните. На този въпрос трябва да се гледа по-дълбоко. Присъствието на американската делегация в СССР е най-добрият отговор и показател на съчувственото отношение на една част от американските работници към Съветския съюз. Аз считам, че мнението на водачите на Американската федерация на труда относно СССР не се отличава от мнението на мнозинството на американската работническа класа. Позицията на мнозинството на работническа класа по отношение на СССР се обяснява с отдалечеността на СССР. Американската работническа класа не се интересува от всякакви международни въпроси, а влиянието на буржоазията върху американската работническа класа се проявява силно по въпроса за нейното отношение към СССР.

 

В-к „Правда”,  бр. 210 от 15 септември 1927 г.

Сподели