Всяко оръжие, давано от Запада, ни отдалечава от мира в един конфликт, който Украйна не може да спечели. Това заяви журналистът Стив Суини пред Съвета за сигурност на ООН на 12 февруари 2024 година по повод годишнина от неприложените Мински споразумения. Суини е бивш редактор във вестник “Морнинг стар”, а днес е независим журналист. Той има редица посещения в Донбас, където и в момента пребивава като кореспондент. Неговите разкрития пред ООН са ценен източник за документиране на престъпленията на Украйна и Запада спрямо Донбас. Трябва да отбележим, че военните престъпления срещу мирното население не са спирали от 2014 година. От българска страна във филма “Донбаска пролет” беше документирано, че през 2016 година, т.е. само година след подписването на Минските споразумения, властта в Киев обстрелва всекидневно мирните жители и няма никакво намерение да постигне мир чрез отстъпки и спазване на поети ангажименти. Разказът на Суини е потвърждение, че нацисткият режим в Украйна никога не е мислил за други средства освен терор и война. Главната отговорност за разиграващата се трагедия се пада обаче на империалистите от САЩ-НАТО, които систематично подготвяха тази война. Именно те отчаяно продължават конфликта днес, финансирайки и въоръжавайки терористичния режим в Киев. Човечеството се намира пред опасен кръстопът, който има изгледи да доведе до Трета Световна война.
Журналистът Стив Суини пред Съвета за сигурност на ООН /видеоконферентна връзка/:
“Намирам се в град Донецк и говоря от тук. Зад мен звучи познатият тътен на артилерията. Зад мен работи противовъздушната отбрана, която героично пази населението на града. Чуват се взривове на снаряди, доставени от Запада, сирени предупреждават за появата на украинските дронове, от които местните жители изпитват ужас.
Чуваме тези взривове заради провала на Минските споразумения (от 2015 г.). Тези договорености трябваше да осигурят мир в Донбас, да сложат край на украинската агресия и на страданията на местните хора.
Да се убедят местните хора в ползата от Минските споразумения не беше лесно. Те трябваше да преглътнат оставането си в една федерализирана Украйна с разширена автономия. Обещаха им да могат свободно да говорят руски език, който е майчин за мнозина от тях, обещаха им свободно да прилагат своите традиции и култура.
И те приеха този компромис. Повярваха на гаранциите, дадени им от Франция, Германия и от властите в Киев. Времето показа, че вярата им е била напразна. Днес ние знаем, че Франция и Германия никога не са имали намерение да спазват Минските споразумения (2014-2015 г.). Признаха го техните държавни глави.
Западът избра пътя към войната
Неспазването на Минските договорености е провал за ООН. Нито сте обединени нации, нито Съветът осигурява сигурност. Така ви оценяват местните хора, с които аз разговарям. За това след малко.
Както знаете, преди февруари 2022 година имаше два пътя – към мира или към войната. За жалост много от най-великите световни сили избраха пътя към войната. И я наложиха на хората от един от най-бедните краища по възможно най-бруталния начин.
За хората тук, в Донбас тази война не започна през февруари 2022 година. Тя започна през 2014 година, когато властта в Украйна устрои въздушни бомбардировки над Луганск. Когато неонацистки банди овладяха улиците и започнаха свободно и безнаказано да убиват.
Неспазването на споразуменията от Минск донесе последици за реалния живот – разрушиха домове, болници и инфраструктура. Хиляди хора са убити. А всичко това можеше да се избегне.
Жертвите на терористичните действия на Украйна имат лица и имена
Зад сухата статистика стоят убитите – хора със семейства, с близки, които ги обичат, хора с имена. Ето някои – Людмила, Наташа, Виктория и Ирина – всичките загинали на 21 януари 2024 година в квартал на Донецк.
Украйна изстреля снаряди, дадени й от Запада. Изстреля ги по пазар и уби 27 мирни жители. Уби възрастни жени и мъже, които продаваха домашно приготвени продукти и хляб на тротоара.
Аз отидох там. Видях тялото на баба, разсечено на две, останало без крака. До нея дядо с бликаща кръв от главата му, оцветяваща снега в червено. Чух виковете на близките, които намираха телата на своите роднини. Обиколих наоколо – навсякъде имаше откъснати ръце, крака и раздробени лица. Смрад от смъртта и една общност, обхваната от ужас.
Тези хора можеха да бъдат вашите баби, майки, бащи, синове или дъщери. Те бяха убити една неделя сутрин в безоблачен ден, с небе перфектно за обстрели.
Няма да ме изненада станалият вече банален отговор – че Русия е отговорна за убийствата, тя е агресорът. Това са готови и повърхностни отговори. Но те са гавра към паметта на убитите и обида към хората, живеещи под постоянна канонада от експлозии, осигурени от Запада.
Мъртвите нямат думата, но живите говорят. Никой тук не се страхува от Владимир Путин, нито от Русия. Напротив, за тях това са защитници, които ги спасяват от предстоящ геноцид – като този в Газа, който вие в ООН не желаете да спрете. Страх ги е от вас, от тези, които седите около тази маса! Защото вие не говорите за мир, сигурност и край на войните…, а говорите за още пари и оръжия за Украйна, които тя да изсипе тук под формата на експлозии.
А Украйна не спира да иска от Запада, казва, че няма боеприпаси да се бие, че й трябват оръжия, изтребители, пари и военна подкрепа. И се оказва, че доставките, с които ще се убиват мирни жители, никога не спират. Това са магическите оръжия, които й трябват.
Да поговорим за безразборно обстрелване на жилищни райони.
Само в последните няколко седмици станахме свидетели на смъртта на 27 души на пазара, на 28 души пред хлебарница в Лисичанк, на 3-ма човека пред магазин на едно от най-натоварените кръстовища в Донецк. Аз и снимачният ми екип лично станахме свидетели на обстрела по Двореца на културата. По това време там имаше събитие с публика. Един човек загина – Никита Данилов, служител от службата за отстраняване на аварии.
Тези действия са преднамерен тероризъм, целят максимални жертви и да пречупят волята на народа. Но това е не просто украински тероризъм. Това са спонсорирани от Запада военни престъпления и тук Донбас е подложен на тях всекидневно.
Оръжията, които вие раздавате, не се ползват срещу руските въоръжени сили. Нима пазарът е военна база, нима бабата, която продава буркани с домашни зеленчуци и плодове е вражеският войник?
Септември 2023 година посетих къща, ударена от AGM-88 Harm – американски снаряд за поразяване на радарни системи. Експлозията е в беден жилищен район до река Калмиус (Донецк). По една случайност се разминахме с една невъобразима трагедия – от удара се запали близък газопровод, който можеше да експлодира.
Там открихме парчета от снаряда, който е предвиден за поразяване на ПВО-то на противника. Снарядът е произведен в САЩ и е със срок на годност 31 март 1991 г.! Ето как боеприпаси с изтекъл срок се мятат на фронта.
Една седмица преди това отново снаряд AGM-88 Harm удря жилищен блок. На 9-тия етаж е убита една баба, а дъщеря й и внучката й в съседната стая оцеляват по чудо.
Видях кръвта и прахоляка, а на пода имаше една момическа диадема, обувчици и книжка за оцветяване. Резултатът от войната по отношение на децата е трагичен – убити са 230 деца, а други 846 са ранени и осакатени.
Срещнах се с 12-годишния Володя, докато посещавах разрушения му дом в Донецк. Докато детето спи, един доставен от Запада снаряд се приземява в неговата стая. Навсякъде кръв. Крачето му беше разкъсано, лекарите успяват да спасят живота му.
Питах Володя за какво мечтае? “Мир”, отговори то. Децата тук мечтаят и се надяват за същото, както и всички останали по света. Само че техните надежди и мечти са разбити, мечтите им са отмъкнати от НАТО, от Запада и от провала на Съвета за сигурност на ООН.
Свистенето на касетъчните бомби също стана обичаен шум тук. Само дни след като САЩ разрешиха употребата им, те взеха първата си цивилна жертва. Това е журналистът Ростислав Журавльов.
Колата му е попаднала под обстрел. По ирония на съдбата в този ден той и негови колеги журналисти правят репортаж за употребата на касетъчни бомби срещу мирното население в Запорожието. ЮНЕСКО и Международната федерация на журналистите заклейми неговото убийство. Но имаше празнуващи. Съюзът на журналистите на Украйна приветства смъртта на един “Кремълски пропагандист”. Поредното военно престъпление, останало ненаказано.
Посетих дом на възрастна жена – тя е ранена от касетъчна бомба, която експлодира в кухнята. Целият район е осеян с малките бомби, включително и детска площадка. Очевидец на инцидента сподели, че наскоро се е преместил да живее там. Мислил си, че е сигурно място. Предишните 4 места, на които е живял – всичките са разрушени от украинската армия.
Миналата година през една понеделнишка сутрин тишината изчезна. Американска ракета “Химарс” се взриви в Донецк и удари пътнически автобус в час пик. Околните сгради горяха. Последното подобно нападение беше срещу хлебопекарна в Лисичанск – град в Луганската република. Руините погребаха 28 души. Сред тях беше дете и една бременна жена.
Международно забранените миниатюрни мини (“венчелистчета”) засипват улиците. Те осакатяват и раняват жителите. По магазините има предупреждения към хората да са предпазливи и да не се разхождат в тревните площи.
Огромна опасност за местните са дроновете. Само за последните 3 дни над Донецк и Макеевка са свалени 97 дрона. Отбраната на Донецк, Макеевка и Горловка са неутрализирали само през месец януари 966 дрона – с това са предотвратени 200 експлозии на земята.
Отговорността на Запада е незаобиколима
За много от дроновете се набират публични дарения в платформата Fundrazr (канадска фирма). Фирмата многократно е сигнализирана, че тези дронове се ползват срещу мирни жители. Въпреки това, тя продължава да помага в набирането на средства и закупуването им.
Известен британски военен наемник, който е свързан със службите, възхвалява ударите с дронове и се гордее, че снабдява Украйна с тях. Този тип убива пряко и непряко руснаци и дори си е позволявал заплахи към президента Владимир Путин. Въпреки това, на него Великобритания му позволява свободно и безпрепятствено придвижване навсякъде.
Милиони хора в Донецк живеят без топла вода, често без питейна вода и без електричество. Украйна обстрелва градската инфраструктура, електрическите станции и водоснабдяването – всичко това са военни престъпления.
След бомбардирането на пазара в Донецк попитах жителите какво мислят за Съвета за сигурност на ООН. Те отговориха: “Къде са тези господа?! Защо не пратят служители на място? Или са просто оръдия на САЩ? Мислим, че не им пука и нашият живот няма значение за тях. Техните оръжия ни убиват, убиват и нашите деца.”
Какво става в мястото, на което като журналист пребивавам? Това е зона на военни престъпления, място на терор, който продължава десетилетие. За това не се говори и е оставено злото да действа безнаказано. Местните хора казаха, че те живеят в “донецка рулетка” и за миг не са сигурни дали ще оцелеят или ще бъдат убити. Те са изтощени от това, искат да спре.
Вие от Съвета за сигурност можете да спрете това. Можете да сложите край на това. Използвайте годишнината от подписването на Минските споразумения да сложите край на този конфликт, спрете терора и гибелта на много хиляди човешки същества.
Всяко оръжие, давано от Запада, ни отдалечава от мира в един конфликт, който Украйна не може да спечели.
Вие сте задължени на Людмила, Виктория, Ирина, Наташа, Ростислав, Володя и на хилядите убити с оръжията, които Западът даде на Украйна”.
