Христо Смирненски – „Руския Прометей“
Аз много огън хвърлих по земята! Разкъсах хиляди слънца и с размаха на дързост непозната запалих робските сърца със урагани от искри… Като грамаден фар […]
Аз много огън хвърлих по земята! Разкъсах хиляди слънца и с размаха на дързост непозната запалих робските сърца със урагани от искри… Като грамаден фар […]
През прозореца се втурна в мойта стая пролетта, с полъх ведър ме обгърна с дъх на билки и цветя. Гледам Витоша насреща горда в […]
Думба-лумба, думба-лумба, зная тайни милион; без да съм брат на Колумба или внук на Едисон – откривател съм и ключа знам за всеки тайнствен случай; […]
Ти целия скован от злоба си, о, шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш […]
Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска […]
Едва направил няколко крачки, старият банкер Людоедов трепна и уплашен се огледа. Стори му се, че ведно с него в коридора се вмъкна и някой […]
Има песни, чрез които диша бурята. Има песни, в които гърми ритъма на Новото, в които гори вярата във Великото. „Смело, товарищи!” Като грамадна вълна […]
Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на […]
– Аз съм цар на живота! И преди да се всели духовния живот у човека, аз живеех. И нямаше – и няма предели моето велико […]
/Печатано в „Червен смях“ (ІІІ, бр. 15, 13 април 1922), с подпис Хр. Смирненски. – Във връзка с вече откритата конференция в Генуа, където многократно […]
Copyright © 2024 | WordPress Theme by MH Themes