Проф. Велко Вълканов – „СЕМАШКО” – една велика система на социалистическо здравеопазване

Статията е публикувана на 21 март 2012 г. във в-к “Нова зора”

След фаталния за нашия народ Десети ноември заварените обществени структури бяха подложени на безогледен разгром. Държавните престъпници Желю Желев и Филип Димитров бяха главните организатори на ликвидацията – в буквалния смисъл на тази дума – на нашето селско стопанство. Създадените със закон ликвидационни съвети унищожиха и ограбиха кооперативно имущество – сгради, машини, животни – за милиарди долари. Правителството на Иван Костов пое щафетата на разрушението, като ликвидира нашата промишленост. Интензивно протича разложението на системата на духовните ценности. Нашето образование падна под критическия минимум. Колкото повече образователни реформи се правят, толкова по-малко деца учат и толкова по-малко се учи. Особено тежко – защо да не кажа катастрофално – е положението в областта на здравеопазването. Имаме великолепни лекари, но подчинени на една система, чужда на смисъла на здравеопазването, те не са в състояние да разгърнат своя потенциал.

Здравеопазването у нас е болно, дори много болно. Без всякакъв успех завършват всички опити за „реформи” в здравната система, защото те са насочени към отстраняване не на причината за болестта, а само на някой от нейните симптоми. През  последните две години и половина бяха сменени двама министри на здравеопазването, а третият е на път да бъде сменен. Не се осъзнава, че е необходима не смяна на министрите, а смяна на системата, основана върху разбирането, че здравето, подобно на всичко друго в тази така наречена пазарна икономика е пазарна величина, т.е. стока, продавана по принципа на търсенето и предлагането. Тази система означава, че на здравеопазване ще се радва само онзи, който има пари. За онзи, който няма пари, правото на здравеопазването ще остане конституционен текст, лишен от всякаква реална стойност. Какво наистина остана от чл.52, ал.1 от Конституцията, съгласно който „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон”? Една силно вгорчена илюзия!

До Десети ноември в здравеопазването у нас се прилагаше системата „Семашко”. Това е здравна система, носеща името на Николай Александрович Семашко – крупен руски учен-медик, професор, завеждащ катедрата по социална хигиена към медицинския факултета на Московския университет, член на Академията на медицинските науки, директор на Института по организация на здравеопазването и историята на медицината. Като комисар по здравеопазването (1918 – 1930 г.) д-р Семашко създава в РСФСР, а по-късно и в СССР онази система на здравеопазването, която и днес продължава да носи неговото светло име – системата „Семашко”. От СССР системата „Семашко” премина – след Девети септември – и у нас, за да запази своето действие до настъпването на „демокрацията” .

Системата „Семашко” е твърде проста за разбиране: всеки гражданин със самото си раждане е здравно осигурен и на това вече основание има право на всестранна безплатна медицинска помощ. В този смисъл бе и изричният текст на чл. 47, ал.4 от Конституцията на НР България от 1971 г.: „Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ”. Така точно и ясно бе заковано, без всякакви уговорки, правото на безплатна медицинска помощ за всеки гражданин. Това, което бе в Конституцията, това бе и в самата обществена действителност. Лекувахме се при всички лекари по съответната здравна верига, без да плащаме дори и лев. За да бъдем лекувани, бе необходимо единствено да сме болни.

След Десети ноември безплатната медицинска помощ отпадна. Използван бе един оскърбително примитивен довод: Както нямало безплатен обяд, така не можело да има и безплатна медицинска помощ. Трябва, разбира се, някои да плати обеда, трябва съответно някой да плати и медицинската помощ. Но не болният плащаше медицинската помощ, плащаше я държавата. Социалистическата държава, която  упражняваше собствена стопанска дейност, разполагаше в резултат на това със значителни финансови възможности. За нея следователно не съставляваше особена трудност да полага адекватни здравни грижи за всеки свой гражданин.

Днес държавата трупа приходи от данъци, такси, винетки и разни други даждия, които са крайно недостатъчни за посрещане на остро изпитваните потребности в областта на здравеопазването. Вън от това държавата допусна в здравната система различни посредници, които финансово натоварват и нея, и нейните граждани. Един такъв посредник е например Националната здравноосигурителна  каса – един истински паразит, който изсмуква от хората милиони левове. В НЗОК и нейните поделения (РЗДК) работят над две хиляди души, които освен заплатите получават без всякакво чувства за срам така наречените бонуси. Появиха се частни посредници и при осигуряване на лекарствените средства. Грижата на тези посредници е да осигурят болниците и болните с лекарства не на възможно най-ниски цени, а напротив, на възможно най-високи цени. Както навсякъде другаде, така и тук се търси – за сметка на болните! – максималната норма на печалбата.

В резултат на всички тези преобразувания, болните у нас практически не ползват безплатна медицинска помощ. Дори и за най-обикновено посещение при личния лекар плащате три лева от една най-често мизерна пенсия. За да получите медицинска помощ от специалист, е необходимо „направление”, което личният лекар не всякога може да ви даде, защото, оказва се, направленията за „този месец” са изчерпани. Но болестта не чака и вие сте принуден да отидете при специалист, на когото плащате по съответен ценоразпис. Във всички случаи плащате така наречените „консумативи”, които възлизат на стотици, а понякога и на хиляди лева. Дори и онкоболните, които по дефиниция се лекуват безплатно, много често плащат съответните консумативи.

Положението е толкова нетърпимо, че не може да остане незабелязано от управляващите. Те прибягват до разни „реформи”, които обаче, прехвърляйки проблемите от пусто в празно, само увеличават хаоса в здравеопазването. Никакви реформи няма да помогнат, ако се запази несъвместимият със здравеопазването пазарен принцип. Несъстоятелна е в частност и препоръката да се приспособим към здравната система на Западна Европа. Нека припомня, че по времето на социализма много западни граждани, дори от скандинавските страни, идваха в България, за да лекуват зъбите си. Все по-ясно става, че това, което е необходимо, то е да се възстанови системата „Семашко”.

С удовлетворение отбелязвам, че тази идея – да се възстанови системата „Семашко” – намира нарастващ брой привърженици. Вече няколко пъти доцент д-р Христо Деянов, който води здравното предаване на телевизия „СКАТ”, поставя въпроса за преоценка на отношението ни към „Семашко”.

Неотдавна Валери Найденов в „24 часа” публикува статията „Върнете поликлиниките и системата „Семашко”, в която можем да прочетем следното:

А очевидната истина е, че псевдопазарната система на здравеопазване, която 10 години се опитват да имплантират в България, никак не желае да се прихване. И обратното, старата система на здравеопазване, наречена подигравателно “Семашко”, работеше много по-добре. Тя беше проста, ясна и функционална. Вярно, средствата не й достигаха. Но сега парите са 4 пъти повече и пак не достигат. И 10 пъти повече да са, пак няма да стигат”. Найденов не казва къде отиват много от милионите, отделяни за здравеопазването. Но това и без да се казва, е достатъчно ясно – отиват в паразитните посредници и в онзи тънък слой лекари, които получават по 15 и повече хиляди лева месечен доход. Диагнозата в случая е само една – корупция.

И така, следвайки обективния разум и интересите на болните български граждани, трябва да възстановим великата по своята простота и ефективност здравна система – системата „Семашко”.

Сподели