Никола Вапцаров – “Антени”

В студеното антените звънтят.

Над тях небето ниско е надвиснало.

И аз не спя, и те не ще заспят –

замаяни от новини и мисли.

 

Като оса в ушите ще бръмчи

гласът на тъп и злостен агитатор.

Ще светне ярост в моите очи

и после ще обърна кондензатора;

 

ще плувна в саксофонена мъгла,

на негърката в ритъма отсечен

ще се люлеят тръпните бедра…

Нима това си ти, човечество?

 

Като че ли в тропическия пек,

под този тежък купол на небето,

се ражда черния човек

за екзотичен декор в кабаретата.

 

То сякаш, че живота ни тече

спокойно като Дунав в равнината –

развей си черния перчем

и се надбягвай с пролетния вятър.

 

Но слушай как в студеното звънтят

през тази нощ антените отчетливо!

И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.

Сподели