Чилийски сенки във Венесуела

Атаките от страна на Националното събрание няма как да не напомнят на венесуелския президент Николас Мадуро съдбата на някогашния чилийски президент социалист Салвадор Алиенде, погубен от държавен преврат


13 януари 2017

Доминираният от опозицията парламент в Каракас атакува президента Николас Мадуро, провъзгласявайки го за „оставил властта”. Но новоназначеният вицепрезидент Тарек Ел Аисами предприе контраофанзира срещу превратаджийските конспирации

На инат, за да дразнят. Това бе единият възможен – първосигналният, отговор на въпроса „Защо  го правят?”, след като на 9 януари доминираният от опозицията венесуелски парламент обяви президента Николас Мадуро за „оставил властта”. Нищо незначеща формулировка, без никаква законова стойност – защото не парламентът, а само референдум може да отстрани от управлението избирания пряко президент.

Опозицията уж тръгна точно по референдумния път миналата година, но сама се оплете и си провали шанса за свикването на такова допитване. Успя да задвижи процеса по подготовката му, но не съумя да спази изискваната от конституцията процедура – и през октомври м.г. това трасе бе затворено от Националния изборен съвет (CNE).

Затова в началото на тази седмица депутатското гласуване на определението „оставил властта” спрямо Мадуро изглеждаше като един празен, символичен акт, пускане на пáра в свирката, нещо като отработване на активност от страна на избраните с дейно международно бабуване опозиционни депутати.

В края на седмицата обаче артистичната депутатска интерпретация, че след като президентът не е в състояние да подобри икономическото положение в страната, следователно е „оставил властта”, вече изглежда като нещо доста по-сериозно – например, като пропагандна загрявка за търсен сблъсък, за провокиране на насилие, а може би дори и като парола за началото на държавен преврат. И въпросът „Защо го правят?” вече насочва не към лесен отговор, а към други въпроси: „Може би защото такъв е сценарият? Защото целта е нагнетяваното напрежение да експлоадира и да прелее в подготвяна насилствена смяна на властта?”

Че опозицията ще търси допълнителна конфронтация, стана ясно още от първите изявления след парламентарното гласуване на 9 януари на един от най-дейните опоненти на управляващите – Фреди Гевара, депутат от опозиционната и доста радикална партия Voluntad Popular („Народна воля”), настоящ зам.-председател на парламента и бивша медийна звезда от студентските протести срещу Уго Чавес през 2007-ма, които стартираха политическата му кариера и го превърнаха в нещо като „венесуелския Емил Кошлуков”.

Въпреки че вече е зам.-председател на парламента, Фреди Гевара продължава да се държи спрямо властта като уличен герой
Въпреки че вече е зам.-председател на парламента, Фреди Гевара продължава да се държи спрямо властта като уличен герой

Та този Фреди недвусмислено заяви сега, че парламентарното обявяване на Мадуро за „оставил властта” трябва бързо да прелее в „мобилизация” на опозиционни привърженици по улиците, които „да принудят да се реализира декларацията за оставяне на властта”. Казано директно – да предизвикат сваляне на президента. Освен това Фреди Гевара отправи и призив към армията – „да не предоставя силите си, за да се пречи на народа”. Скоро след това бе насрочена и датата на „мобилизацията” – 23 януари, когато опозицията се кани да поведе улицата срещу властта.

Защо Тарек Ел Аисами е страшилище за опозицията

На фона на такива „демократични” инициативи никак не е изненадващо, че отборът на Мадуро заговори за мащабна конспирация с цел държавен преврат. Ден след парламентарното гласуване – на 10 януари, бе сформирана нова държавна институция, наречена Комитет против предателството и против преврата. Оглави я назначеният съвсем наскоро – на 4 януари – за вицепрезидент Тарек Ел Аисами. Неговата личност изисква някои допълнителни разяснения.

Тарек Ел Аисами в действие
Тарек Ел Аисами в действие

42-годишният Тарек е от сирийско-ливански произход и е сред по-младите и доста популярни лица на чавизма, по който се запалва още като студент по право и криминология в Андския университет в град Мерида. Там негов любим преподавател е Адан Чавес, по-големият брат на Уго Чавес. Тарек става деен студентски активист, включително президент на Федерацията на студентските центрове, което не му пречи блестящо да завърши и юридическото си образование с най-висока степен на успеваемост. Обвързаността му с чависткото движение, а по-късно и персоналната му преданост към Уго Чавес, му печели прозвището „синът на Чавес”. Впрочем, родният баща на Тарек също е левичар и дори е арестуван, когато през 1992-ра Уго Чавес и други млади военни правят неуспешен опит за левичарски преврат.

Тарек като министър с Чавес като президент
Тарек като министър с Чавес като президент

През 2005-а Тарек е избран за депутат от щата Мерида с 97% от гласовете, което го прави депутата с най-висок резултат в страната. Две години по-късно Чавес го изтегля като зам.-министър в министерството на вътрешните отношения и правосъдието. Даден му е ресорът по гражданската сигурност. След още година – през 2008-ма – Тарек оглавява вече цялото министерство и остава на ръководния пост до 2012 г. През този период създава няколко специализирани институции за борба с престъпността и с наркотрафика от съседна Колумбия, като предприема истинска офанзива по тази линия. Според доклад на ООН за 2011-та Венесуела става тогава петата страна в света с най-много заловени и унищожени пратки с дрога. Освен това световната организация я обявява за „територия, свободна от култивирането на наркотични растения”.

В края на 2012-та Чавес, който вече е тежко болен, лансира кандидатурата на Тарек за губернатор на щата Арагуа – и младият чавист с лекота печели. Подхваща управлението там енергично, както прави всичко в живота си, и създава ред нови структури, които да улеснят икономическата производителност в щата, сътрудничеството между частния и държавния сектор, повишаването на сигурността за гражданите.

През 2015-та обаче Тарек Ел Аисами внезапно е атакуван по линия на най-бляскавата му стара слава – като борец с наркотрафика. „Уолстрийт Джърнъл” излиза с публикация, че всъщност като министър на вътрешните отношения и правосъдието той е бил корумпиран и е взимал „такса” от наркотрафиканти. За тези заключения изданието се позовава на твърдения на венесуелския наркотрафикант от сирийски произход Уалид Маклед, арестуван в Колумбия, който преди екстрадирането си във Венесуела успява да раздаде сензационни интервюта. Включително да обвини Тарек Ел Аисами, че го бил рекетирал в качеството си на министър – взимал му „такса”, за да го остави да си върти бизнеса с Колумбия.

Реално липсват всякакви други (освен твърденията на наркобарона Маклед, силно мотивиран да мъсти на душманина си Тарек Ел Аисами) доказателства за подобни деяния от страна на бившия министър. Но пропагандата рядко се нуждае от доказателства. Важното е, че л..ната са хвърлени във вентилатора и то не от кого да е, а от „тежката артилерия” на световната медийна машина „Уолстрийт Джърнъл”. Иди та се оправдавай, че нямаш сестра…

Тарек и Мадуро
Тарек и Мадуро

Нито Тарек, нито венесуелската държава обаче смятат да се оправдават. Просто отхвърлят тези обвинения като абсолютно фалшиви. Но кой да им вярва… Естествено, услужлив съд в Маями (където кубинските емигранти са повече от „коренните” американци) веднага завежда дело срещу Ел Аисами за „наркотрафик и пране на пари”…

Та ето именно този протагонист в противопоставянето между чавистка Венесуела и „империята” беше избран от Николас Мадуро за вицепрезидент на 4 януари. И пак той бе посочен за ръководител на сформирания на 10 януари Комитет против предателството и против преврата.

Контраофанзивата

Тук трябва да се обяснят поне още два детайла. Първо, ако опозицията все пак се организира и съумее да представи поисканите през октомври м.г. от Националния изборен съвет (CNE) актуализирани списъци с подписи в подкрепа на референдума срещу Мадуро (защото за част от представените по-рано се доказа неопровержимо, че са фалшифицирани) и допитването все пак бъде свикано, а излезе и успешно за президентските врагове, то резултатът ще е следният – Мадуро може и да се оттегли тогава, но мандатът му ще трябва да се довърши от неговия вицепрезидент. Тоест от Тарек Ел Аисами. Обаче той е още по-непоносим за опозицията от Мадуро, той е най-неотстъпчивият чавистки хардлайнер, той е страшилището за всякакви опоненти на социалистическия курс, защото мотивацията му е дълбоко идейна, емоционална, нахъсена. Досущ като в класиката – „не човек, а желязо”. Впрочем, точно заради тези негови характеристики той вече се очертава и като най-вероятният чавистки кандидат в президентските избори през 2018-та.

И вторият – а може би и първи по значение – детайл е, че тъкмо в ръцете на тази личност в момента е и изграждането на противодействие (чрез Комитета против предателството и против преврата) срещу офанзивата на опозицията за смяна на властта. Именно Тарек Ел Аисами организира и оповести само ден след сформирането на този Комитет ареста на опозиционния депутат Хилбер Каро – като част от действията на правителството срещу разкрития заговор за дестабилизация на страната, задвижен от „фашистката опозиция, която не зачита правилата на демокрацията”.

Хилбер Кано с Лилан Тинтори–жената на Леополдо Лопес, лидера на общата им партия Voluntad Polular, който е в затгвора заради провокирано улично насилие през 2014-та, коствало живота на 43-ма души
Хилбер Каро с Лилан Тинтори – жената на Леополдо Лопес, лидера на общата им партия Voluntad Polular, който е в затвора заради провокирано улично насилие през 2014-та, коствало живота на 43-ма души

Относно арестувания депутат Хилбер Кано вицепрезидентът поясни, че той е подготвял терористични действия и че при задържането му от него е иззета пушка FAL, пълнители с патрони, пари в брой, експлозиви и уличаващи го в конспирация документи. Силите за сигурност го проследили от Уреня, селище във венесуелския щат Тачира край границата с Колумбия, до град Валенсия в северна Венесуела, а когато той оттам се насочил към столицата Каракас, се намесили и го задържали.

Вицепрезидентът отбеляза, че Каро е бил част от план, при който определени опозиционни дейци е трябвало да бъдат убити при улични сблъсъци. Вината за това щяла да бъде прехвърлена на управляващите с цел да се предизвика масово недоволство, събаряне от власт на президента Мадуро и обръщане на политическия курс на Венесулела.

Тарек не пропусна да напомни и солидното криминално досие на Хилбер Каро, който е излежал в затвора 10 години (до 2004 г.) от 20-годишната си присъда за убийство в своя роден и доста криминогенен квартал на Каракас – Катиа. Самият Каро твърди, че е бил набеден за онова престъпление – но уви, няма как да го припише на чавистката власт като репресия, защото присъдата му е произнесена повече от петилетка преди Чавес да дойде на власт… Все пак, когато го избират за депутат от Voluntad Popular прeз 2015-та, признава в едно интервю, че „онази история” му била „помогнала”, защото „сега живея от нея”…

Наред с Каро в Сулия бе задържан и съветникът от партия Primero Justicia („Първо справедливост”) в Маракайбо – Хорхе Луис Гонсалес. У него също са били открити експлозиви и патрони. Смята се, че се е канел да ги използва за провокиране на безредици при планирано масово събитие.

Съобщено бе също, че в съседния на Каракас щат Арагуа е арестуван и бившият генерал Раул Бадуел – някогашен съратник на Чавес, преминал към опозицията, който през 2010-те беше осъден за корупция. През август м.г. ефективната му присъда бе заменена с условна. Но тази седмица, при редовното му отбелязване в пробационния съд, той отново бе ефективно задържан зад решетките. В дома му е била открита подозрителна субстанция, която ще бъде изследвана.

Кисинджър пак е тук

Отминаващата седмица взе на мушка още един известен опозиционен водач – двукратния кандидат-президент Енрике Каприлес, лидер на формацията Primero Justicia („Първо справедливост”) и губернатор на щата Миранда. Главната одиторска служба на Венесуела го призова за показания по започнато срещу него разследване за подкупи, вероятно предоставени му като губернатор от бразилската строителна фирма Odebreht – главен фигурант в шумния корупционен скандал около бразилската държавна петролна компания Petrobras.

В показания, дадени от представители на Odebreht пред правосъдието в САЩ през декември м.г., Венесуела е посочена като втората след Бразилия страна, засегната най-масово от корупционния скандал, който общо се е разпрострял в 12 държави. По венесуелски адреси са се разпилели около 98 милиона долара бразилски подкупи.

Парадоксално, но факт – и в този случай източникът е прословутият „Уолстрийт Джърнъл”. Според негови информации Odebreht чрез трети посредници е вложил солидни рушвети в официалната администрация на ръководения от Каприлес щат Миранда, където се намирали най-големите венесуелски инвестиции на бразилската фирма. Дали е така или не, разследването тепърва ще доказва.

Но дали да се вярва на „Уолстрийт Джърнъл” за един венесуелски политик и да не му се вярва за друг такъв – това вече е избор, който все пак трябва да почива на поне някакви факти и принципи. Каприлес обича често да атакува Тарек Ел Аисами, наричайки го „наркотрафикант”. Но сега никак не е съгласен в отговор да получава квалификации като „корупционер”…

Междувременно в безкрайната венесуелска сага на противопоставянето се включи и Върховният съд на справедливостта (TSJ). Сезиран от малцинството прочавистки депутати в парламента след гласуването на 9 януари, TSJ потвърди отново заключенията си още от 2 август м.г., че решенията на Националното събрание всъщност са нелегитимни. Тогава тази позиция бе продиктувана от оспорената законност в избирането на трима депутати от района на венесуелска Амазония, които опозиционното мнозинство в парламента побърза да запише към своята група, без да изчака официалното становище на TSJ дали изборът им може да бъде признат или не. В рамките на тази логика сега TSJ постанови за незаконна и декларацията на депутатското мнозинство за „оставянето на властта” от Мадуро. Но пък и опозиционните депутати не си оставиха магарето в калта. Те предпочетоха да пожертват оспорваните трима депутати от Амазония, отказаха се от тях, само и само да не подложат на риск решението си срещу Мадуро. Доколко това е легитимно или не – отново е въпрос на интерпретации и тълкувания.

Безспорното е едно – върви тежка и силно поляризирана битка за Венесуела. И не само  за нея. Всъщност битката е дали да продължи или да бъде задушена алтернативата в развитието на Латинска Америка. В навечерието на задаващия се от САЩ ураган „Доналд Тръмп” с все още непредвидими регионални последствия, но с вече достатъчно контрастни черни сенки от възроденото реликтово влияние на Хенри Кисинджър, сблъсъкът подхранва най-драматични опасения. Заплахата от повторение във венесуелска интерпретация на продуцирания от Кисинджър преврат в Чили през 1973-та и на последвалия го „План Кондор” за изтребване на латиноамериканската левица няма как да подхранват оптимизъм…

ИЗТОЧНИК: http://baricada.org/chiliiski-senki-vav-venezuela/

За автора:
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председаел на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Сподели