Хора, наричащи себе си „националисти”, провеждат ежегодни помпозни шествия в чест на един от главните последователи на Хитлер в България – генерал Луков. Според тях „делото на генерал Луков, посветено на родината, остава пример за поколенията от български националисти и ще живее вечно”.
В какво се състои това дело? При нахлуването на хитлеристите в България, Луков веднага и безрезервно се поставя в услуга на хитлеристките окупатори заедно с ръководените от него легионери. При това не става дума за какви да е окупатори. Вождът на тези окупатори в единствената написана от него книга, „Моята борба”, недвусмислено посочва, че славянските народи са непълноценни и трябва да „освободят” заетото от тях „жизнено пространство” на „висшата раса”. С други думи генерал Луков „посвети” на родината си държавна измяна, като премина на страната на окупатор, който смята българския народ за непълноценен.
Да служиш на тези, които са обявили открито, че твоят народ е малоценен и неспособен на независимо развитие и са окупирали твоята родина; да им помагаш да заробват и изтребват и други народи – трудно може да се измисли по-страшно и по-срамно предателство на националните интереси. Та точно това „дело”, на този генерал, трябвало да „остане като пример за поколенията български националисти” според днешните негови последователи.
Горката България – с такива „родолюбци” врагове не са й нужни.
Но още по-опасно е благосклонното отношение и нескритата симпатия към подобни прояви у нас. Това е опасен признак, че днешният наш политически и интелектуален „елит” следва „примера” на такива като генерал Луков. Отново както през 1941 г. България е лишена от независимост, а съдбата й отново е свързана с най-опасния световен агресор, който се опитва с оръжие да налага „нов световен ред”. Отново това се прави без да се пита нашият народ. И отново неизбежното поражение на поредния претендент за световно господство ни води направо към поредната национална катастрофа.
Уроците от националните катастрофи през 1913, 1918 и 1941 г., заплатени много скъпо от нашия народ, са забравени. А този, който забрави уроците на историята, е осъден да я повтори.
“23 септември”, 2008 г.
