Как британският колониализъм уби 100 милиона индийци за 40 години

През последните години се наблюдава възраждане на носталгията по Британската империя. Известни книги, като “Империята” на Найл Фъргюсън и “Последният империалист” на Брус Гили твърдят, че британският колониализъм е донесъл просперитет и развитие на Индия и други колонии. Преди две години проучване установи, че 32 процента от хората във Великобритания активно се гордеят с колониалната история на нацията. Tази розова картина на колониализма противоречи драматично на историческите факти. Според изследване на учения Робърт К. Алън, крайната бедност в Индия се е увеличила по време на британското управление от 23 процента през 1810 г. до повече от 50 процента в средата на 20-ти век. Реалните доходи на населението на Индия намаляват по време на британския колониален период, достигай­ки най-ниската си точка през 19 век, и периодите на глад стават по-чести и по-смърто­носни. Далеч от това да обла­годетелства индийския народ, колониализмът беше човешка трагедия с малко паралели в световната история.

Експертите са съгласни, че периодът от 1880 до 1920 г. – пикът на имперската мощ на Великобритания – е бил особено опустошителен за Индия. Всеобхватните преброявания на населението, извършени от колониалния режим от началото на 1880 г., разкриват, че смъртността се е увеличила значително през този период от 37,2 смъртни случая на 1000 души през 1880 г. до 44,2 през 1910 г. Очакваната продължителност на живота е намаляла от 26,7 години на 21,9 години! (Всичко това е в периода, когато в колониалните метрополии тези показатели значително се подобряваха. Бел. на преводача).

В наскоро публикувана статия в списание „Световно раз­витие“ използвахме данни от преброявания, за да оценим броя на хората, жертви на британската имперска политика през тези четири брутални десетилетия. Достоверни данни за нивата на смъртност в Индия съществуват едва от 1880 г. Ако използваме това като базова линия за „нормална“ смъртност, ще открием, че около 50 милиона смъртни случаи в повече са настъпили при господството на британския колониализъм през периода от 1891 до 1920 г. Петдесет милиона смъртни случая е зашеметяваща цифра и все пак това е консервативна оценка. Данните за реалните доходи на населението показват, че към 1880 г. стандартът на живот в колониална Индия вече е намалял драстично спрямо предишните си нива. Алън и други учени твърдят, че преди колониализма жизненият стандарт на индийците е бил „наравно със Западна Европа“. Не знаем със сигурност каква е била предколониалната смъртност в Индия, но ако приемем, че е била подобна на тази в Англия през 16-ти и 17-ти век (27,18 смъртни случая на 1000 души), откри­ваме, че 165 милиона смъртни случая в повече от нормалната смъртност са настъпили в Индия в периода от 1881 до 1920! Въпреки че точният брой на смъртните случаи зависи от предположенията, които правим за базовата естествена смъртност, ясно е, че някъде около 100 милиона души са починали преждевременно в разгара на британския колониализъм. Това е сред най-големите, предизвикани от политиката, кризи на смъртност в човешката история.

Как британското управление причини тази огромна загуба на човешки живот?

Имаше няколко механизма. От една страна, Великобритания ефективно унищожи производствения сектор на Индия. Преди колонизацията Индия беше един от най- големите индустриални производители в света, изнасяйки висококачествен текстил до всички краища на света. Некачественият плат, произвеждан в Англия, просто не можеше да се конкурира с индийския. Това обаче започна да се променя, когато Британската Източноиндийска компания пое контрола над Бенгал през 1757 г. Според историците колониалният режим на практика елиминира индийските вносни мита, позволявайки на британските стоки да наводнят вътрешния пазар, но създаде система от прекомерни данъци и вътрешни мита, които не позволяваха на индийците да продават плат в собствената си страна, камо ли да го изнасят. Този търговски режим смаза индийските производи­тели и на практика деиндустриализира страната. Както председателят на Асоциацията на Източна Индия и Китай се хвали пред английския пар­ламент през 1840 г.: „Тази компания успя да превърне Индия от страна производител на индустриални стоки в страна, изнасяща суровини“ Английските производители спечелиха огромно предимство, докато Индия беше доведена до бедност и хората й станаха жертва на глад и болести. За да влошат нещата, британските колонизатори създадоха система на „законен грабеж“ и източване на национален доход от Индия. Великобритания обложи с данък индийското население и след това използва приходите, за да купува индийски продукти – индиго, зърно, памук и опиум – като по този начин получаваше тези стоки безплатно. След това тези стоки или се консумираха във Великобритания, или се експортираха в чужбина, като приходите се прибираха от британската държава и се използваха за финансиране на индустриалното развитие на Великобритания и нейните заселнически колонии – Съединените щати, Канада и Австралия. Тази система източи от Индия стоки на стойност няколко трилиона долара в днешни пари. Британците бяха безмилостни в налагането на този грабеж, принуждавайки Индия да изнася храна дори когато суша или наводнения застрашаваха местното население с глад. Историците са установили, че десетки милиони индийци са умрели от глад по време на няколко предизвикани от британската политика гладни периоди в края на 19 век, тъй като индийските ресурси са били източвани към Великобритания и нейните заселнически колонии.

Колониалните администрации са били напълно наясно с последствията от своята политика. Те гледаха как милиони гладуват и умират и въпреки това не променяха нищо. Те продължаваха съзнателно да лишават хората от ресурсите, необходими за оцеляване. Извънредната криза на смъртността в късния Викториански период не е случайна. Нашето изследване установи, че експлоататорските политики на Великобритания са причинили приблизително 100 милиона допълнителни смъртни случаи през периода 1881-1920 г. След Втората световна война Германия подписа споразумения за репарации, за да компенсира жертвите на Холокоста, а наскоро се съгласи да плати репарации на Намибия за колониалните престъпления, извършени там в началото на 20 век. След апартейда Южна Африка плати репарации на хора, които бяха тероризирани от правителството на бялото малцинство.

Историята не може да бъде променена и престъпленията на Британската империя не могат да бъдат заличени. Но репарациите могат да помогнат за справяне с наследството от лишения и неравенство, породени от колониализма. Това е критична стъпка към справедливост и изцеление.

Дилън Съливан и Ясон Хикел

https://www.aljazeera.com/opinions/2022/12/2/how-british-colonial-policy-killed- 100-million-indians

Превод: Людмил Костадинов

Вестник „Нова зора“, 9 май 2023 г.