Жена – стихотворение на Варавара Рао
Варавара Рао е роден на 3 ноември 1940 г. в малкото село Чинна Пендяла, в квартал Варагал в град Андхра Прадеш, Индия. Още докато е […]
Варавара Рао е роден на 3 ноември 1940 г. в малкото село Чинна Пендяла, в квартал Варагал в град Андхра Прадеш, Индия. Още докато е […]
Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска […]
Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. […]
„Българските жени са неуки и прости, те не познават красотата на нашата демокрация“ (Английският печат) Не съм живяла в сини будоари, с виенска мебел, […]
Богиньо страшна на свободата, почитам твоя свет олтар, ти пълниш с плач и гръм природата и вливаш във душите жар. Пред твоя пряпорец короните […]
Предателят с кръвта ти се угойвал, кога си на бесилката висял, а в зимната фъртуна се откройвал плачът на цял народ осиротял. Плачът на […]
Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото […]
Желязна решетка разделя на късове слънцето. Желязна решетка е врязала рамка в стената. На тая решетка притиснал съм пламнало чело – дели на парчета, разкъсва […]
превод: Мая Ценова Минувачи в думи мимолетни, имената приберете си и си вървете. От времето ни изтеглете часовете си и си вървете. Откраднете който си поискате […]
Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на […]
Copyright © 2024 | WordPress Theme by MH Themes