Стихове

Когато момчетата храбри на Труман в Корея затънаха в кървав въртоп, господин президентът – на странности сноб – извика нервиран: – О, дайте ми чума! […]

Ти целия скован от злоба си, о, шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш […]

Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска […]

Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет.   […]

„Българските жени са неуки и прости, те не познават красотата на нашата демокрация“ (Английският печат)   Не съм живяла в сини будоари, с виенска мебел, […]

Богиньо страшна на свободата, почитам твоя свет олтар, ти пълниш с плач и гръм природата и вливаш във душите жар.   Пред твоя пряпорец короните […]

Предателят с кръвта ти се угойвал, кога си на бесилката висял, а в зимната фъртуна се откройвал плачът на цял народ осиротял.   Плачът на […]