Писмото е публикувано в излезлия в гр. Виена бр. 1 на „Работнически вестник” от 27. Х. 1923 г.
Драги другари,
След големите революционни борби, които засега завършиха неуспешно за народните маси, ние бяхме принудени да напуснем, заедно с много други борци, вашата среда, за да продължим да служим на великото дело на своя народ. Макар и да се намираме временно далеч от вас, ролята, която ни се падна да играем в тая борба, ни налага да се обърнем към вас с това отворено писмо.
И първата дума, която ви отправяме, е:
Горе главите! Кървавото отмъщение на изплашената за властта си белогвардейска сган не ще сполучи да убие борческия дух на трудеща се България! Поражението ще ни научи как да победим! Въпреки всичко, ще бъде работническо-селско правителство в България!
Тъкмо партиите на капиталистите и чорбаджиите, които наляво и надясно викат за „ред и законност”, на 9 юни извършиха един въоръжен преврат и с това туриха началото на гражданската война, от която септемврийските събития са само един крупен епизод и която не може да се завърши другояче, освен с окончателната победа на трудещия се народ над неговите кървави потисници, експлоататори и грабители.
Трудещите се селяни и работници в България имаха две големи политически организации за защита на своите жизнени интереси: Българския народен земеделски съюз и Българската комунистическа партия.
Белогвардейското правителство използва сравнително леката си победа на 9 юни, за да нанесе един голям удар на Земеделския съюз. Всички първи негови хора от градове и села бяха арестувани, голям брой от тях подло и зверски избити, с хиляди работници и селяни обявени за метежници, подложени на зверски побоища, хвърлени в затворите в предадени в ръцете на съдилищата на класовото отмъщение. Самият Земеделски съюз – най-многочислената партия в България, биде обявен за разтурен, вестниците му спрени, имотите му запечатани и всяка негова политическа дейност запретена.
Считайки опасността от Земеделския съюз вече премахната, генералско-банкерското правителство обърна погледите си към другата масова организация на трудещия се народ – Българската комунистическа партия. Още след 9 юни то арестува голям брой комунисти поради тяхната борба срещу преврата и ги подхвърли на още по-тежка участ, отколкото дори самите земеделци. И със своите офицерски лиги и конспиративни банди то продължи непрекъснато нападенията си върху тях. Известно е как една вечер всички търновски комунисти бяха грабнати от властите, отвлечени в казармите и там премазани от бой от преоблечени офицери. Известно е нападението на фашистката банда в Берковица, която в продължение на цяла седмица тероризира, под покровителството на властта, комунистическото население в този град и околията. Известни са безброй подобни нападения по други градове и села. Цялото трудещо се население, което не искаше да се примири с новата насилническа власт, живееше под непрекъснати терзания, заплашвания и насилия. Никое село не беше сигурно за спокойствието си, никой работник и селянин не бе сигурен за живота си.
В същото време се подигнаха и агентите на алчната и хищническа буржоазия, които, използваха властта за своите грабителски цели. Подигнаха се земевладелците, за да си върнат отнетата им земя, нададоха вой големите домопритежатели, за да си възвърнат свободата да дерат кожата на бедните наематели, туриха ръка на банковите средства големите спекуланти и експортьори, за да обират работника и бедния селянин, експлоатацията на работническия труд ставаше все по-свирепа – с една дума, градските капиталисти и селските чорбаджии станаха пълни господари на страната. Всичко това караше трудещия се народ да негодува още по-силно против новата власт. А особено силно се вълнуваха народните маси от външната политика на правителството, съставено от старите националистически и войнствени партии и елементи, които тласнаха народа в двете военни катастрофи. Непрекъснатите конфликти със Съветска Русия и съседните държави ги караха да се боят, че всеки ден България може да бъде въвлечена в една нова още по-катастрофална война.
При тия условия обединената около властта буржоазия трябваше да произведе избори, за да „узакони” положението си. Но да получи доверието на мнозинството от народа тя нямаше никаква надежда, докато Комунистическата партия стоеше твърдо на поста си и мъжки защищаваше интересите и правата на целокупна трудеща се България. Опасността от нея ставаше толкова голяма, че тя – Комунистическата партия, – прогласявайки единния фронт на трудещите се от градовете и селата, протягаше братска ръка към сдружените земеделци, помогна им да възстановят разбитите си дружби и по такъв начин на дело обяви съюза между градските работници и трудещите се селяни. И наистина еднаквите интереси и общата неволя на градския и селски работен народ фактически съюзиха Земеделския съюз и Комунистическата партия в цялата страна. Тогава генералско-банкерско-професорското правителство се реши да провокира Комунистическата партия и се разправи с нея, тъй както се разправи със Земеделския съюз. За тая цел правителството извърши на 12 септември масовите арести на комунисти из цялата страна.
На тоя удар Комунистическата партия реши да отговори с 24-часова масова протестна стачка в градовете и с масови протестни събрания из цялата страна. Обаче правителството тури всичките си сили на крак, за да задуши тоя протест. Станаха кървави инциденти в София и други места, предизвикани от бруталността на властта. Въдвореният повсеместен и небивал в България терор засилваше непрекъснато всеобщото възмущение, увеличаваше кървавите стълкновения, докато последните почнаха да вземат характер на народно въстание против развилнялата се и обявила война на цялото трудещо се население власт…
Комунистическата партия, макар и да съзнаваше всичките трудности на борбата и недъзите на организацията, като партия на трудещия се народ не можеше да стори друго, освен да прегърне делото на народа и при най-мъчни условия да даде паролата за общо действие по цялата страна заедно със Земеделския съюз на 23 септември.
Каква бе тая парола? Целият народ знае, че тя бе – събаряне на днешното узурпаторско, превратаджийско и насилническо правителство и заместването му с едно работническо-селско правителство.
Борбата не бе за установяване диктатура и за въдворяване съветска власт в България, както умишлено лъже днешното правителство, а такава против вилнеещата военна диктатура и за едно широко демократическо правителство, излязло из средата на огромното мнозинство на българския народ – неговата трудеща се част. И в течение на борбата там, дето въстаналият народ взема властта в ръцете си, никъде не бе установена съветска власт, както заблуждава правителството, а бидоха уредени само общи революционни комитети на работническо-селско правителство.
Ако Комунистическата партия даде паролата, то пък тя биде подета както от масите, които вървят заедно с нея, така и от селяните, следващи Земеделския съюз, и от цялото трудещо се население. Целокупният трудещ се народ като един човек с небивал ентусиазъм се подигна да извоюва политическите си свободи, да защити жизнените си интереси и да установи своята собствена власт.
Септемврийските революционни борби бяха в пълния смисъл на думата едно общо народно движение и те носеха отличителните белези на такова именно движение. Народът, стремящ се към осъществяването на един идеал, никъде не се отдаде на изстъпления, грабежи и актове на лично отмъщение. Банките бяха най-строго охранявани, имотите на всички пазени, малцината врагове на революцията бяха обезвредени в отделни места чрез арестуване, но никъде те не бяха малтретирани и избивани – нито косъм не е паднал от главата на никого. Клевета е, че били уреждани чрезвичайки и издавани смъртни присъди. Пленниците бяха запазени, ранените и от двете страни най-грижливо гледани, дори и животът на пленените врангелови банди, изпращани от правителството срещу въстаналия народ, бе великодушно запазен.
След близо двуседмични епически борби народното въстание бе сломено от правителството, което разполагаше обилно с артилерия и картечници, и успя да мобилизира множество банди от запасни офицери, подофицери и хиляди врангелови контра-революционери, докато въстаналият народ имаше съвършено недостатъчно оръжие.
Веднъж господар на положението, изплашената до смърт буржоазия даде израз на своята страшна злоба и ненавист към трудещия се народ, който се осмели да раздруса основите на нейното господство.
Пред нашите очи нейните озверени банди започнаха масовото избиване на въстаналия народ. Не пощадиха дори и ранените, и мирното население, жените и децата. Посегнаха и на селата, и на имотите на трудещите се във въстаналите области.
Но ние не искаме да говорим за кървавото отмъщение на тържествуващата днес белогвардейщина – вие, които стенете под нейните удари, по-добре от нас го познавате. Това отмъщение ще бъде жестоко, варварско, зверско, то ще надмине по своите ужаси белогвардейските жестокости във всички други страни. Но затуй то ще прокара още по-дълбоко кървавата бразда между класата на потисниците и експлоататорите, от една страна, и трудещия се народ, от друга страна.
И никога, никога вече между тях не ще има мир!
Само срутването на кървавата банкерско-монархическа генералска власт и установяването на работническо-селско правителство ще даде удовлетворение и ще донесе успокоение на народните маси и на страната.
Драги другари,
Ние съвместно се борихме за едно велико народно дело. Днес ние сме разбити. Но борбата не е свършена и окончателната победа е по-близка, отколкото враговете ни мислят. Българският трудещ се народ никога не ще се помири с белогвардейската власт на едно нищожно, хищническо и насилническо малцинство, с каквито и звучни фрази да се кичи и с каквито и „демократически” реформи да парадира тя. От поражението си ние ще почерпим поука и утре ние ще бъдем по-силни, отколкото бяхме вчера, а нашите врагове все повече губят почвата под краката си.
Изпълнени с дълбока вяра в нашето дело, което е свето народно дело, ние, всички трудещи се, героически ще понесем болките и страданията на поражението и с по-голяма енергия и повишено въодушевление ще се предадем отново на служба на народното дело и не ще отдъхнем, докато не победим.
Ние отново ще съберем и сгъстим нашите разстроени и разредени редове. Ние ще пристъпим бързо към изцеряване нанесените ни рани.
С общи усилия и жертви ние ще помогнем на останалите вдовици и сираци, на бедстващите семейства и на прокудените в чужбина другари.
Ние не ще пръскаме силите си в отделни терористически действия, помнейки добре, че ще победим само с организираната борба на трудещия се народ и че най-жестокото отмъщение на народните палачи ще бъде събаряне на белогвардейското правителство и окончателната победа на работническо-селската власт.
Особено ние ще пазим и закрепваме съюза на всички трудещи се от градове и села, който в септемврийските борби биде подпечатан с общо пролятата кръв на хиляди борци, паднали за общото народно дело.
Никакво униние, никакво отчаяние, никакво малодушие!
Горе главите, славни борци!
Да живее работническо-селското правителство!
Да живее трудеща се България!
