Движение “23 септември”: Капитализмът ще бъде победен от силна партия на работническата класа

Отговори на Движение “23 септември” на поставени въпроси за това какво развитие би трябвало да имат левите и антикапиталистически организации в България.

  1. Социалистически партии и движения

Исторически социалистическите движения задвижват арсенала си от тактики и стратегии, за да разобличат природата на капиталистическата държава и операции по натрупването на богатство за сметка на обществения интерес. Социалистическите стремежи почиват на организационния потенциал, заложен в създаването и укрепването на масови демократични движения. Като че ли най-успешните политически кампании от последните години – например тези на Бърни Сандърс в САЩ, на гръцката Сириза, на испанската Подемос и на лейбъристите в Англия – се стремят да дадат електорален израз на недоволството на масите, което от своя страна бива мобилизирано от дългогодишната работа на движения „отдолу“. Тези движения често противостоят на по-големите партии в ляво/в център ляво. Историята на левите движения в България също препраща към определена, често амбивалентна връзка между отделни леви движения и социалистическите партии. Множество политически леви субекти днес в България (неформални колективи, издателства, синдикати, автономни пространства) често се изграждат в опозиция на БСП, подчертавайки дълбокото недоверие в способностите на партията да е електорален представител на угнетените в страната. Кои са корените на това недоверие и каква отговорност носят както БСП, така и левите движения за неспособността да си сътрудничат ефективно? Възможна ли е въобще социалистическа партия без подкрепата на лявото движение? А възможни и ефективни ли са левите движения без подкрепа и взаимодействие с политически партии? На какво ни научиха последните 30 години? 

 Капитализмът е сложна, мощна, йерархизирана и централизирана структура. Тя има своите официални и неофициални идеологически апарати и силови структури. За да бъде победена е необходимо да ѝ се противопостави силна организация на работническата класа.

През последните 30 години, особено у нас, понятието „партия“ предизвиква основно негативни асоциации. Това е до известна степен е разбираемо, с оглед на дейността на буржоазните партии в този период, представляващи бизнес клубове по интереси за олигарси, станали олицетворение на разграбването на народите. Посочените примери със социалдемократически партии (Сириза, Подемос, Бърни Сандърс, лейбъристите в Англия) само доказват това съждение. Показателен е фактът, че въвеждането на т.нар. плосък данък у нас се извърши по време на управлението на партия, претендираща да бъде социалистическа. Недоверието към БСП на редица партии и организации, които искат премахването на капитализма, се корени на първо място в това, че тази партия изигра решаваща роля в реставрацията на капитализма у нас и не само изостави като своя цел борбата за социализъм, но активно участваше в укрепване на капитализма, включително в приватизацията и влизането на страната в НАТО и ЕС.

Негодуванието срещу политиката на буржоазните партии често води до отричането на партиите изобщо. Това е особено удобно за сегашната система и води до деполитизация и пасивност у хората. Истината е, че освобождението на работническата класа е невъзможно без съответната политическа организация. Висша форма на класова организация е партията. Следователно, основна цел на левите хора би трябвало да бъде създаването на политическа партия на работническата класа, поставяща си за цел премахването на капитализма и изграждането на социализъм.

  1. Социализъм и национализъм

От блокирането на Северна Македония към интеграция в ЕС с оглед на конфликтите относно „историческата истина“ за произхода на македонската нация до отпушването на физическо насилие по българските граници в името на чисти от бежанци нация и икономика – последното десетилетие е белязано от засилващ се национализъм. Определящи се като „леви“ партии и сдружения не останаха встрани от пропагандирането на шовинистки и националистически настроения. Какво означава това за лявата практика по отношение на международната солидарност и интернационализма? 

 Национализмът и шовинизмът са донесли редица бедствия на нашата страна – две национални катастрофи, практическо състояние на гражданска война в продължение на повече от 20 години, участие в две световни империалистически войни, съюз с Хитлер, стотици хиляди убити по фронтовете, бедност и разруха и т.н. В съвремието съществува опасност от фашизъм, на която трябва да се даде отпор. През 2010 г., докато отиваха на протест, членове на нашата организация бяха нападнати и пребити от група фашисти заради своите политически убеждения. Примерът от преврата в Украйна през 2013 г. с участието на неонацисти е още пресен.

Международната солидарност и пролетарския интернационализъм не само не си противоречат с любовта към отечеството и патриотизма, но и те са взаимосвързани. Не може да бъде интернационалист човек, който не обича своя народ и своята родина. Интернационализмът (да не се бърка с мултикултурализма) е за свободното развитие на всички национални култури, да вземе всичко прогресивно от тях и да го сподели с цялото човечество. Например, ние сме дали на света революционните поети Ботев, Вапцаров и Смирненски и приемаме и за свои творбите на Назъм Хикмет, Виктор Хара и Владимир Маяковски. Грешно би било да се поставя знак за равенство между любовта към родината и национализъм. По този начин само се налива вода в мелницата на националистите.

От друга страна, в момента България не е свободна страна. Ние се намираме в империалистическите структури на ЕС и НАТО, основен политически фактор в нашата страна е посолството на САЩ. Българските ресурси ежедневно се изнасят за други държави в полза на различни корпорации (пример – телекомуникационните компании, веригите супермаркети, златото и т.н. и т.н.). Господстващата идеология се насажда в обществото чрез средствата за масова информация, собственост (или силно зависими от) чужди компании и НПО-та със съмнително финансиране (отново от чужбина). Поради това предстоящата борба за социализъм в България (и във всички неоколонии на империализма) неизбежно ще има и националноосвободителен елемент (както това се случва в Латинска Америка, Азия и на други места). Тази борба ще издига искания за изгонване на американските военни бази от България; излизане от НАТО и ЕС; ревизия и отмяна на приватизационните сделки и концесиите, сключени в полза на чужди компании и връщане на тези ресурси в ръцете на народа; изгонване на чудите корпорации, богатеещи на гърба на нашия народ; търсене на отговорност от компрадорския елит (изпълняващ ролята на колониална администрация), управляващ страната от 1989 г.

По този начин ние разбираме любовта към отечеството – съдбата на българския народ на бъде в негови ръце, да се развива той вън от колониална зависимост.

  1. Социализъм и екология

Едно от най-големите противоречия в нашето съвремие се крие в полето на непосредствената екологична катастрофа, пред която сме изправени. Докато множество държавни и местни политики се прицелват в консуматорски практики (напр. срещу отоплението на въглища, използването на нисък клас коли), то по-голямата част от работещите нямат друг избор освен да прибегнат към такъв тип практики предвид икономическата стагнация и несигурност на тяхното ежедневие и разрушената транспортна инфраструктура (напр. БДЖ). Така, левите са поставени пред труден избор: да спасяват индустрии, които дават работни места на хиляди или да ги разрушат, за да се предотврати екологичната катастрофа? Какви са левите алтернативи?

Човешкото общество е продукт на преобразуването на природата чрез жизнената дейност на човека. Този процес се нарича обществено производство, в хода на което, преобразувайки природата, човек преобразува и себе си, изменяйки формите на обществено взаимодействие в съответствие с потребностите на производството. Човекът не може да съществува, без да преобразува природата.

Капитализмът е система, основаваща се на максимизацията на печалбата, без оглед на последствията върху хората и природата. Факт е, че в името на печалбата тази обществена организация води до такива изменения в заобикалящата среда, които водят до влошаване на условията за живот за мнозинството от хората. Борбата срещу екологичните беди, предизвикани от частни интереси, е част от борбата против капитализма. Целта обаче не е разрушаването на индустрии, а изграждане на система, в която те няма да са заплаха за здравето на хората; система, която ще позволи по-бързото въвеждане на нови, по-безопасни технологии.

Само изграждане на общество, чиято икономика е организирана на планов принцип, чиито приоритети са здравето и задоволяването на човешките потребности, а не натрупването на капитал, частното предприемачество и пазара, би могло рационално и ефективно да използва природните ресурси, без това да води до екологични катастрофи.

  1. Социализъм и миграция

Условията на работа и живот на хиляди мигранти в Европейския съюз са често описвани като „модерно робство“. Неизплатени надници, липса на адекватен подслон, изкуствено поддържани разлики в заплатите на „чуждестранни“ и „местни“ работници, липса на синдикална защита, нездравословни условия на труд, са неизменна част от ежедневието както на български граждани в чужбина, така и на чуждестранни работници в България. Как да преодолеем и спрем модерното робство? Какви са левите алтернативи на капиталистическите практики, които създават условията за „модерно робство“?

България е част от империалистическите структури на НАТО и ЕС. На наша територия се намират няколко американски военни бази. Българско оръжие се продава на различни терористични групировки, създаващи дестабилизация и войни в редица държави. Български военни присъстват на „мисии“, защитаващи империалистически интереси и помагащи в поробването на много народи. От тази гледна точна, страната ни е съучастник в съсипването на различни страни през последните години, благодарение на което в тях липсват нормални условия за живот, а често хората са под ежедневна смъртна опасност.

Следователно България би трябвало да осигури всички условия за подпомагане на хората, бягащи от войната и идващи от тези региони, съсипани от империализма, включително и с българско участие. Това означава да бъдат предоставени възможности за образование, работа и достоен живот в нашата страна, поне до нормализирането на ситуацията в родните места на тези хора. Разбира се, трябва да се уточни, че става въпрос за бежанците, които бягат от империалистическите войни или от икономическата разруха, причинена от световната олигархия, но не и за тези, които са подпомагали разрушителните процеси спрямо собствените си народи.

Основна задача на левите обаче би трябвало да бъде не издигането на лозунги за отмяна на границите и „Refugees welcome”, а борба против империалистическата агресия, водеща до съсипването на цели държави и до човешките трагедии на бежанските потоци. Тоест, борба против болестта, а не против симптомите.

Масовото приемане на мигранти от т.нар. трети свят става по инициатива на големите западни корпорации, търсещи евтина работна ръка. Това засяга и българите, повече от два милиона и половина от които се намират в чужбина. Тук на дневен ред са две неща – подкрепа за борбата на българските работници в чужбина за достойни условия на труд и борба за създаването на такива и у нас, така че максимална част от тях да могат да се завърнат.

  1. Социализъм и собственост

Делът на работещите бедни, работещите пенсионери, недекларираната работа, заплатите в плик и трудовите злополуки се увеличава в последните години и говори за дълготрайна тенденция в отказа на държавата да защити интересите на работещите и да заеме позицията на капитала. Множество платформи вляво предлагат лек на така създалата се ситуация прицелвайки се в регулирането на „пазарните дефекти“, в начертаването на по-справедлива данъчна система, в осъвременяването на пенсиите, в гарантиране на икономически растеж и частна инициатива и не на последно място в реформа на съдебната система с цел по-добра защита на правото на собственост. Разговорите обаче за формите на собственост, които биха довели до справедливо разпределение и изкореняване на бедността остават на заден план. Към какви форми на собственост трябва се стремим? 

 Ние смятаме, че трябва да се води борба не само срещу „дефектите на пазара“, а срещу самата система на капитализма. Обективните жизнени интереси на огромната част от човечеството, както и интересите, свързани със запазване на живота върху планетата, изискват замяната на капитализма с комунизъм (чиято начална или нисша фаза е социализмът) – общество без експлоатация на човек от човека, където: 1) средствата за производство ще са обща собственост на всички хора, на цялото общество; 2) балансите и пропорциите между различните отрасли на производствената дейност ще се регулират по планов път; 3) непосредствена цел на производството ще бъде задоволяването на човешките потребности (а не печалбата); 4) разпределението на средствата за живот ще се осъществява според труда – през първата фаза от развитието на новото общество, и според нуждите – през втората фаза;

  1. Социализъм и феминизъм

Дебатите около „Истанбулската конвенция“ се съчетаха с така или иначе неравнопоставеното икономическо и социално положение на жените в България. Те поеха бремето на обезценяването на стойността на труда, разрушаването на съществуващи социални инфраструктури (напр. детските градини и ясли, детските кухни) и задълбочаващите се форми на патриархално насилие. Как да преодолеем потиснатото положение на жените? Какви са левите алтернативи и първи стъпки в преодоляване на неравенството между половете? 

Ние сме за равни политически, социални и икономически права за всички хора, без оглед на тяхната националност или пол. Борбата на трудещите се жени за равноправие е част от борбата против капитализма. В миналото са направени огромни крачки в тази посока, благодарение на огромните организирани усилия на работничките. Със златни букви в историята ще останат комунистките Роза Люксембург, Клара Цеткин, Анджела Дейвис, Александра Колонтай и много други Международният ден на жените 8 март, който и днес се отбелязва (макар в твърде различна от оригиналния замисъл форма) в много страни, започва да се отбелязва по инициатива именно на Клара Цеткин и жените във Втория интеранционал. Най-рязък скок в равноправието на жените се случва след Октомврийската революция от 1917 г. в Русия.

Генеалогията на половото неравенство трябва да се търси в икономическите зависимости. Исторически погледнато, подчинената роля на жената произтича от необходимостта от разделение на труда в семейната единица – по-силният физически член на семейната единица (мъж) извършва тежкия труд, с който се обезпечава съществуването на семейството, докато по-слабият (жена) се грижи предимно за отглеждането на потомство и извършва допълнителен по-лек труд. С развитието на технологията, а впоследствие и на социално-икономическата система, става възможно жената да бъде включена в производствения процес при капитализма. Именно с този период на включване на жените (а твърде често и на децата) в производството започват и женските борби за равни права. Днес развитието на производството минимализира необходимостта от тежък физически труд, което изравнява възможностите на жените и мъжете за развитие. Единственият фактор, който неминуемо води до неравенство/зависимост, е необходимостта при създаването и отглеждането на потомство жените да отпаднат от пазара на труда, при което, без адекватна обществена подкрепа, свързана с обезпечаване на майчинството, функциониращи ясли и детски градини, реален допълнителен отпуск и т.н., неминуемо жените изпадат в икономическа зависимост от „главата на семейството“. Именно там се корени и масовият проблем с физическо насилие над жени, които няма къде да отидат и как да се издържат, ако напуснат мъжете си.

Що се отнася до феминистките движения в съвремието, те са доста разнообразни и не би следвало отношението към тях да е еднакво. Борбата против насилието, за равни трудови права, за подобряване на „социалните инфраструктури“ и т.н. безспорно би следвало да се подкрепя. Наблюдаваме обаче как капитализмът създава просистемен, удобен феминизъм (на т.нар. „трета вълна“), изключвайки неговата социална основа или дори внасящ разделение в редовете на работническата класа. Наблюдаваме феномена на относително еманципираните днешни представителки на средната класа в западните страни, които през 60-те и 70-те извоюваха права за себе си, но тяхната относителна еманципация и икономическа независимост често се крепят на експлоатацията на нискоквалифицирани домашни работнички от Третия свят. Като правило, буржоазно-феминистките организации съществуват чрез финансиране от частни фондации или (най-често чужди) държавни структури. Левите хора не би трябвало да се солидаризират с такива тенденции. Както казва в една от песните си каталунският рапър Пабло Хасел, осъден и вкаран в затвора заради посланията си против монархията и фашизма: „Феминизмът на „експлоататорите в пола“ не изразява интересите на жената от работническата класа“.

  1. Социализъм и здраве

Протестите на медицинските сестри и кризата причинена от Ковид-19 оголиха неравните условия на труд, при които работят медицинските кадри в страната, което подтиква хиляди от тях да потърсят работа в чужбина. Днес у нас на все повече граждани бива отказвана адекватна медицинска помощ, липсват квалифицирани кадри, както и съвременна техника, а благодарение на фармацевтичната политика много от лекарствата остават недостъпни. Същевременно видяхме, че системата на здравеопазване в България не предлага и достатъчни гаранции за превенция и адекватно лечение. Здравето ни е изложено на все по-голям риск. Какви са левите алтернативи? Кои са първите стъпки, които трябва да се предприемат, за да се спре търговията със здравето на хората?

Здравеопазването е човешко право и като такова трябва да бъде безплатно. В капиталистическата система здравето е превърнато в стока, а болниците – в търговски дружества. Първото нещо, което трябва да се промени, е начинът на финансиране на медицинските заведения чрез премахването на клиничните пътеки. Както пожарникарите не получават заплати на базата на брой изгасени пожари, така и медицинските заведения не би следвало да се финансират на базата на брой посетили ги пациенти. Тази форма на финансиране е порочна и води до редица беди (умишлено насочване на пациента към по-скъпите пътеки; „извършване“ на мними операции само по документи; извършване на операции, от които пациентът всъщност няма нужда; „лежане“ в болница само по документи и т.н.) Здравеопазването трябва да бъде организирано така, че негова цел да е здравето на хората, а не гоненето на печалба.

През последните 30 години здравеопазването в България е систематически унищожавано и резултатите от това са особено видни в момента. Трябва да се прекрати ограбването на обществени средства и на болните от частните фармацевтични компании и аптеки. Разработката, производството и търговията с лекарствата, медицинското оборудване и консумативи, трябва да са под пълен обществен контрол.

Друго действие, което не търпи отлагане, е активната подкрепа на борбата на медицинските работници за достойни условия на труд и за премахване на търговските дружества в здравеопазването. Техните усилия през последните две години (стачки, протести, създаване на нов синдикат) са пример за силата и енергията на работническата класа.

Сподели