КНДР – крепост на социализма на Изток

Преди години 9 септември беше официален национален празник на две социалистически държави: Народна Република България и Корейската Народна  Демократична Република. Днес тази дата е национален празник само в социалистическа Корея. Това не може да не предизвика възхищение от идеологическата сила на нашите корейски другари, с която те вървят напред вече 70 години, под високо вдигнатото червено знаме на революцията. Изпитанията, които трябваше да преодолее през тези 70 години тяхната народна република, нямат аналог в историята. По-малко от две години след създаването на КНДР върху нея се стовари с цялата си сила удара на империалистическата свръхдържава САЩ. Когато минала година президентът Тръмп отправяше заплахи срещу КНДР с „огън и ярост, каквито светът не е виждал“, той очевидно беше забравил, че неговите предшественици вече са се опитвали да сломят корейците с „огън и ярост“. След като не успяха да постигнат победа на бойното поле, американците се опитаха да спечелят войната в Корея с масирани терористични бомбардировки на цивилни обекти, в това число жилищни сгради, училища, болници, будистки храмове и т.н. Това беше истински геноцид с използването на най-мощни съвременни средства за унищожение. Над малка Корея за три години американците хвърлиха 635 хиляди тона бомби и 32 хиляди тона напалм, повече отколкото във войната срещу Япония. Жертвите на цивилното население достигнаха 1,23 милиона убити (над 10 % от населението) само в северната част на страната. Разрушено бе практически всичко над земята. В същото време елитните ударни дивизии на американския империализъм понесоха тежки загуби. Към лятото на 1953 г. американците осъзнаха, че не могат да постигнат победа нито на бойното поле, нито чрез въздушен терор срещу  цивилното население. Така се стигна до подписването на примирието. Вашингтон разбра, че плановете за военна победа над социализма са безнадеждна авантюра, която ще завърши с катастрофа. Това беше първият опит на американския империализъм за унищожаване на социализма и световна хегемония с военна сила след Втората световна война и той се провали още на първата крачка в Корея.

Най-точна оценка на резултатите от тази война даде вождът на корейския народ по това време Ким Ир Сен: “В резултат на корейската война беше разбит мита за могъществото на САЩ. Американските империалисти претърпяха на корейския фронт военно, политическо и морално поражение. Това е не само велика победа на корейския народ в борбата за своята свобода и независимост , това е и голяма победа на свободолюбивия демократичен лагер в целия свят…. Американските империалисти разглеждаха своята агресия против Корея и Китай като решаваща крачка към разпалване на Трета световна война. Но агресивната война в Корея не оправда очакванията на американските империалисти. Нашата доблестна Народна армия и китайските народни доброволци нанесоха на агресорите съкрушителен удар … и по този начин предотвратиха Трета световна война“.

В огъня на тази жестока война беше закалена младата република и това предопредели нейната съдба през следващите десетилетия. След войната, на основата на идеите на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир за развитие с опора на собствените сили, беше създадена крепост на социализма на Изток с несъкрушима мощ. След освобождението от японското господство икономиката на Корея беше типична за колония. Ако имаше изградена някаква промишленост, тя беше насочена към добив и износ на местни суровини за Япония. На практика нямаше машиностроене. Нямаше местни инженерно-технически кадри. Селското стопанство беше примитивно и използваше само ръчен труд. По време на войната и малкото, което беше останало след японското господство, беше сринато до основи. Така че КНДР започна от нулата през лятото на 1953 г. Тук е мястото да споменем, че оръжието, използвано от Корейската народна армия по време на войната и по-голямата част от другите материали, както и новото оборудване за възстановяване на икономиката, получавано след войната, не бяха подарявани безвъзмездно от СССР и другите братски страни. Наистина, на КНДР бяха отпуснати значителни кредити при много изгодни условия и търговията между социалистически страни беше взаимноизгодна, но в крайна сметка всичко трябваше да се изплати.

Какви бяха резултатите, постигнати за 40 години, когато КНДР се развиваше в сътрудничество със СССР и социалистическите страни от Европа?

Производството на електроенергия достигна 52 милиарда киловатчаса през 1986 година като половината се произвеждаше от водноелектрически централи, другата половина от топлоцентрали на местни въглища.

Въведен беше в експлоатация изграденият изцяло със собствени сили, опитен графитов ядрен реактор с електрическа мощност 5 мегавата и гориво природен (необогатен) уран. Този реактор работи успешно и до днес.

Огромно развитие получи металургията като производството на черни метали нарасна 1346 пъти в сравнение с 1946 година.

Най-важните постижения в идустриализацията на страната безспорно бяха постигнати в най-сложния и решаващ отрасъл – машиностроенето, наричан „сърцето на индустрията“. Машиностроенето практически не съществуваше преди революцията и то се развиваше с приоритет в периода на социалистическата индустриализация. През 1986 година машиностроенето вече обезпечаваше със собствено производство 98 % от необходимите машини за всички останали отрасли на народното стопанство. Корея усвои производството на всички, включително най-сложните, съвременни металообработващи машини, на най-високо световно равнище.  В КНДР се произвеждаха камиони с товароподемност от 2,5 до 40 тона, всички видове трактори, всички необходими на страната земеделски машини, всички видове вагони, съвременни електрически и дизелови локомотиви, кораби с водоизместване до 20 хиляди тона, булдозери, ескаватори, парни и водни турбини, електрогенератори, всички видове кранове и комплексно оборудване за металургически, химически, циментни и други заводи. Тук е мястото да споменем, че КНДР разработваше и произвеждаше със собствени сили и цялата необходима на страната военна техника, и изнасяше такава продукция.

Забележителни успехи бяха постигнати и в химическата промишленост и производството на строителни материали.

Леката промишленост и селското стопанство също се развиваха с бурни темпове. Производството на тъкани нарасна 312 пъти, на обувки – 326 пъти, на стоки за бита – 1926 пъти за периода 1946-1986 г.

На базата на икономическото развитие ускорено се повишаваше жизненото равнище на хората. От 1974 г. в КНДР бяха отменени всички данъци и такси, и тя стана първата и единствена досега държава в която доходите в бюджета идват изцяло само от печалбите на държавните и кооперативни предприятия.
Жилищното строителство също е изцяло за сметка на държавата и жилищата се получават безплатно. Образованието на всички степени, медицинската помощ, включително лекарствата, почивката в почивни станции, включително пътуването до тях, са безплатни.
Пенсионната възраст за жените е 55, а за мъжете 60 години. Всичко това са социални придобивки, извоювани още през 60-те и 70-те години на миналия век, които не бяха премахнати и през най-тежкия период за страната в края на 20 век.

След рухването на социализма в СССР и страните от Източна Европа, КНДР навлезе в периода известен като „трудния поход”. Ставаше дума за оцеляване или гибел на социализма, не само поради прекъснатите икономически връзки и икономическата блокада, наложена от САЩ, но и поради необходимостта от значително увеличаване на средствата за отбрана поради нарасналата заплаха от агресия. Този период на изпитания беше успешно преодолян под ръководството на достойния продължител на делото на Ким Ир Сен, другарят Ким Чен Ир. И когато всички недоброжелатели предричаха неминуемата гибел на социализма в Корея, през 1998 г., като символ на успеха в преодоляване на изпитанията, беше изстрелян успешно първият корейски спътник със собствена ракета-носител.

В началото на 21 век страната навлезе в нов етап на развитие, като беше възстановено равнището на производство от периода преди „трудния поход”. Този период беше изпълнен с изключителни постижения в развитието на науката и технологиите.

На първо място започна коренна модернизация на почти всички основни производствени мощности на основата на най-съвременна техника, произведена от собствените предприятия. Друга особеност на модернизацията беше изменение на суровинната база на редица ключови предприятия, така че да използват само местни суровини. Това се налагаше от засилващите се санкции и икономическа блокада на страната. Например черната металургия овладя нова технология за производство на метал, при която не се използва вносен кокс. Производството на синтетични торове вече използва местни въглища вместо мазут като основна суровина.
Изградени бяха много нови големи, средни и малки водноелектрически централи с което значително нарасна потенциалът на националната енергетика. Огромно постижение беше изграждането със собствени сили на инсталация за обогатяване на уран. Овладяването на тази технология ще позволи да се осигури ядрено гориво за бъдещите ядрени реактори с обикновена вода. В машиностроенето започна производството на металообработващи машини с цифрово програмно управление на най-високо световно равнище. Масово се развива и производството на собствена компютърна техника.

След смъртта на Ки Чен Ир новият ръководител Ким Чен Ун води страната уверено и много успешно по пътя на независимоста и социализма, посочен от неговите предшественици. Под негово ръководство КНДР изстреля два спътника на земята и за по-малко от 5 години разработи и изпита успешно междуконтинентални балистични ракети и най-съвършенни термоядрени заряди за тях с голяма мощност.

Ако трябва да определим главният източник на неизчерпаемите сили за съпротива срещу външния натиск който демонстрира тази неголяма държава, той е в нейната идеологическа сила. Във войната на идеологическия фронт социалистическа Корея успя да защити по-добре своята идеология и система от бившите социалистически страни от Европа. След завършване разработката и изпитанията на своя ракетно-ядрен потенциал днес КНДР насочи своите усилия главно за изпълнение целите на икономическия план, приет на последния конгрес на Корейската трудова партия през 2016. Същността на този план е ускорено повишаване жизненото равнище на народа.

Независимост, дружба и мир са основните идеали на външната политика от деня на създаване на КНДР. В продължение на десетилетия ръководителите на страната полагат последователни усилия за запазване на мира в Корея. Затова всички прогресивни хора в света приеха с надежда срещите на Ким Чен Ун с президентите на Южна Корея и САЩ. Днес корейците преживяват трагедията на национално разделение. Целта на КНДР винаги е била постигане на мирно и независимо обединение на страната. С други думи мирът е предпоставка за обединението. Не се съмняваме, че КНДР ще направи всичко възможно за запазване мира на Корейския полуостров и за мирното и независимо обединение на Корея.

Л23