Доклад, изнесен от представител на Движение „23 септември“ на международна антиимпериалистическа конференция, организирана от Partito dei CARC. Рим, 27 септември 2025 г.
Другари,
За нас е голяма чест да бъдем тук днес и да поздравим вас, другарите от Италия и всички гости от чужбина, присъстващи на това важно събитие. Носим ви топли и братски поздрави от нашата страна и нашата организация.
С дълбоко уважение си спомняме италианските революционери, които се бореха не само за собственото си освобождение, но и за каузата на потиснатите народи по целия свят. Почитаме паметта на онези, които се противопоставиха на фашизма по време на Втората световна война и дадоха живота си, за да може Европа да се освободи от терора на нацистката военна машина.
Ние се срещаме тук в момент на сериозни предизвикателства и засилващи се борби. По целия свят империалистическата система засилва хватката си върху държавите и народите. Войната, експлоатацията и икономическото господство са оръжията, използвани от управляващите класи и техните институции. Глобалният капиталистически ред се стреми да ни раздели, да смаже съпротивата и да превърне нациите в колонии, служещи на интересите на най-мощните монополи и империалистически държави.
Днес, когато се сблъскваме с нови и агресивни форми на империализма, черпим дълбока сила от тази обща история на жертви и съпротива. Точно както партизаните някога се бореха рамо до рамо срещу чудовищните сили на фашизма, така и сега трябва да се обединим със същата решителност и самоотверженост, за да се противопоставим и в крайна сметка да премахнем империалистическите структури на НАТО и Европейския съюз.
Общата борба срещу империализма
Империализмът оказва влияние върху ежедневието на милиони хора, което се проявява чрез войни и актове на агресия, икономическо подчинение на цели нации и безмилостна експлоатация и унищожаване на околната среда и социалните системи в търсене на печалби. Днес виждаме бруталната му реалност в места като Палестина, където цели народи са подложени на окупация, потисничество и насилие, подкрепяни от империалистическите сили.
НАТО не е отбранителен съюз, както твърдят неговите лидери. То е агресивен военен блок, който служи като въоръжена бухалка на американския империализъм и неговите европейски съюзници. Далеч от това да защитава мира, той активно планира и води войни по целия свят. От бомбардировките на Югославия и унищожаването на Либия до продължаващата милитаризация на Източна Европа и постоянните интервенции в Близкия изток, НАТО многократно показва истинското си лице като инструмент за господство и потисничество. Неговата цел винаги е била да защитава и разширява интересите на най-мощните капиталистически държави, потискайки всеки независим път на развитие, избран от суверенни народи. В този процес присъствието на многобройни американски военни бази на територията на държавите-членки, включително България и Италия, служи като постоянно напомняне за чуждестранния контрол и господство. По този начин то подхранва глобалната нестабилност, изостря конфликтите и изчерпва ресурсите на държавите-членки, принуждавайки ги да дават приоритет на военните бюджети пред благосъстоянието на собствения си народ. Самото съществуване на НАТО поддържа цикъл на милитаризъм и страх, от който се възползват само управляващите елити, докато заплашва бъдещето на човечеството.
За България членството в НАТО означава огромна загуба на суверенитет както в областта на отбраната, така и в областта на външната политика. България не е просто страна-членка на Алианса, а е превърната в платформа за разполагане на чуждестранни военни бази, включително мащабни американски инфраструктури, символизиращи пряк външен контрол. Тези бази заплашват нашата сигурност, вместо да я защитават, превръщайки България в потенциална мишена в конфликти, които ние не сме избирали да участваме. Нашите войници се изпращат да воюват и да умират във войни, които нямат нищо общо с интересите на българския народ, а служат на интересите на империалистическите сили. Ние сме принудени да участваме в ескалация на напрежението и конфликти, включително в настоящата опасна ситуация в Източна Европа, докато ресурсите на нашия народ се отклоняват от обществените нужди към военната машина.
Европейският съюз бива представян като съюз на мира и просперитета. В действителност той функционира като механизъм за икономическо господство на най-силните капиталистически страни над по-слабите, често работейки ръка за ръка с американския империализъм, за да разшири влиянието си във всеки ъгъл на Европа. Той диктува икономическите политики, налага мерки за строги икономии, разгражда и разпродава националните индустрии и превръща държавите членки в поробени пазари за чуждестранни стоки и източници на евтина работна ръка. Освен това, той лишава нациите от политическия и икономическия им суверенитет, принуждавайки ги да се съобразяват с директиви, които облагодетелстват само най-мощните монополи и финансови институции, както и стратегическите интереси на Съединените щати, и всичко това за сметка на трудещите се.
ЕС не е проект за солидарност между народите. Той е проект на капиталистическата класа, създаден да служи на интересите на най-богатите държави и техните монополи. Така наречената „европейска интеграция” доведе до масова миграция от България, тъй като младите хора, изправени пред безработица и липса на възможности, са принудени да напуснат родината си в търсене на работа. В същото време местната ни промишленост се разгражда систематично, селското стопанство се унищожава, а цели сектори от икономиката ни се принасят в жертва, за да се впишат в плановете и подбудите за печалба на западните монополи, което прави България зависима и уязвима.
По този начин борбата срещу НАТО и ЕС не е просто въпрос на политически предпочитания или идеология. Тя е вкоренена в класовата борба, тъй като тези институции служат на интересите на капиталистическите елити, като експлоатират работниците и потискат правата им. За работническата класа противопоставянето на НАТО и ЕС означава борба срещу войната, строгите икономии и унищожаването на социалните системи. Това е належаща и фундаментална борба за оцеляването, независимостта и достойнството на нашите народи, както и необходима стъпка към изграждането на бъдеще, в което работниците държат властта, а обществото е организирано според техните нужди, а не в името на печалбите на малцина.
Днес светът се променя. Някогашната неоспорима мощ на Съединените щати показва признаци на упадък и се появяват нови центрове на съпротива и алтернативни икономически и политически съюзи. Тази промяна създава възможности за революционните движения и работническата класа да постигнат напредък в борбата си. Именно в тези моменти на слабост на империализма дръзките и организирани сили могат да прокарат решителни промени, приближавайки възможността за дълбока революционна промяна в близко бъдеще.
Българският опит: съпротива срещу членството в еврозоната
Днес в България една от най-важните и неотложни борби на работническата класа и прогресивните сили е тази срещу въвеждането на еврото като официална валута – борба, която смятаме за част от по-широката борба срещу империалистическото господство.
Господстващата класа и нейните съюзници в Брюксел представят тази стъпка като естествено продължение на „европейската интеграция”. Те твърдят, че това ще донесе стабилност и просперитет. Но ние знаем истината. Въвеждането на еврото е още един инструмент за господство на Европейската централна банка и най-мощните икономики в ЕС.
Какво би означавало приемането на еврото за България? Би означавало пълна загуба на монетарен суверенитет. Решенията за нашата икономика вече няма да се взимат в София, от нашите собствени институции, а във Франкфурт, в услуга на интересите на германския и френския капитал.
Цените ще се повишат драстично, както видяхме в други страни, които приеха еврото. Заплатите, които и без това са сред най-ниските в ЕС, няма да се повишат, за да отговорят на тези разходи. Резултатът ще бъде увеличаване на бедността и отчаянието сред обикновените хора.
Най-важното е, че това ще постави България трайно в система на икономическа зависимост, в която решенията за живота на работниците и бъдещето на нашия народ ще се диктуват от чужди сили и капиталистически елити. Това е особено опасно, защото българският народ категорично отхвърля агресивните планове на Запада за война срещу Русия и не желае да види страната си въвлечена в империалистически военни авантюри. Веднъж влезли в еврозоната, няма да има връщане назад и веригите на икономическото господство ще се затворят плътно около страната ни.
Ето защо нашата организация е в челните редици на борбата за запазване на българския лев, националната валута на България. Това не е само икономически въпрос, а на борба за последните остатъци от националния ни суверенитет, достойнство и защита на работническата класа срещу господството на чуждестранния капитал. Борбата срещу еврото е неразделна част от по-широката борба срещу империализма на ЕС и капиталистическата експлоатация.
През последните месеци участвахме в протести, информационни кампании и масови акции, за да повишим осведомеността за това, което е поставено на карта. Тези прояви на съпротива се разрастват в цялата страна в знак на протест срещу еврото и срещу империалистическите политики. Правителството, действащо като обикновен слуга на Брюксел и чуждестранния капитал, се опитва да ни заглуши с пропаганда и репресии. Но съпротивата нараства. Много обикновени българи вече ясно виждат, че тези политики не са в техен интерес и заплашват бъдещето им. Тази борба е важна не само за България – тя е пример за всички народи, които се съпротивляват на господството на ЕС и капиталистическата експлоатация.
Заключение
Нашата борба не се състои само в съпротивата срещу империалистически институции като НАТО и ЕС, но и в изграждането на нова визия за нашето бъдеще. Тази визия е основана на солидарността между народите, на водещата роля на работническата класа и на създаването на общество, което служи за задоволяване на човешките нужди, а не за корпоративни печалби.
За да постигнем това, трябва да продължим да укрепваме нашите организации, да обединяваме различни движения в широки народни фронтове и да координираме усилията си на международно ниво. Само чрез колективни действия можем да ликвидираме империализма и да отворим пътя към социализма. Пътят пред нас е труден, но заедно можем да превърнем съпротивата в победа и да положим основите на един свободен и справедлив свят.
About the Author
