Статия на знаменития италиански марксист Антонио Грамши, посветена на някои теоретични въпроси, свързани с борбата на работническата класа и идеологическите постановки на Италианската комунистическа партия. Публикувана е на първа страница на работническия вестник „L’unita” („Единство“) на 7 октомври 1924 г.
В политическата криза, свързана с укрепването на фашизма, опозиционният блок все повече се очертава като фактор от второстепенно значение. Неговият разнороден социален състав, колебанията му и нежеланието му да се включи в борбата на народните маси срещу фашисткия режим свеждат действията му до журналистическа кампания и парламентарни интриги, които безсилно се сблъскват с въоръжената милиция на фашистката партия.
В опозиционното движение срещу фашизма най-важната роля е преминала към Либералната партия, тъй като блокът няма друга програма, с която да се противопостави на фашизма, освен старата либерална програма за парламентарна буржоазна демокрация, връщане към конституцията, към законността, към демокрацията. В дискусията относно наследството на фашизма, според конгреса на Либералната партия, италианският народ е поставен от опозицията пред избор: или фашизъм, или либерализъм; или правителство на Мусолини с кървава диктатура, или правителство на Сландри, Джолиоти, Амендола, Турати, Дон Стурцо или Вела, стремящо се към възстановяването на старата добра либерална италианска демокрация, под чиято маска буржоазията ще продължи да упражнява своето експлоататорско управление.
Работникът, селянинът, който от години мрази фашизма, който го потиска, смята за необходимо, за да го свали, да се съюзи с либералната буржоазия, да подкрепи онези, които в миналото, когато бяха на власт, подкрепяха и въоръжаваха фашизма срещу работниците и селяните, и които само преди няколко месеца образуваха единен блок с фашизма и носеха съвместна отговорност за неговите престъпления. И така ли се поставя въпросът за ликвидирането на фашизма? Не! Ликвидирането на фашизма трябва да бъде ликвидирането на буржоазията, която го е създала.
Когато Комунистическата партия, в дните след убийството на Матеоти, издигна лозунга: „Долу правителството на убийците! Разпускане на фашистката милиция!“, тя не смяташе, че правителството на убийците трябва да бъде заменено от правителство на онези, които с цялата си политика бяха проправили пътя на убийците и ги бяха въоръжили; тя никога не смяташе, че Джолити, Нити и Амендола, които бяха на власт, когато беше сформирана фашистката милиция, биха били способни да разоръжат тази милиция, която те бяха подкрепяли и въоръжавали срещу работническата класа.
Като издигна своя лозунг, нашата партия не възнамеряваше да замени провалящия се фашизъм със стария либерализъм, чийто позорно провал и окончателна ликвидация бяха сигнализирани от Похода към Рим. Комунистическата партия, от самото начало на кризата на фашизма, твърдеше, че работническата класа и селяните трябва да бъдат гробарите и наследниците на властниците.
Действията на масите от индустриални пролетарии и селяни са необходими за поражението на фашизма, за класовата борба с всичките ѝ последствия. Без съмнение пролетариатът трябва и е длъжен да използва в борбата си срещу фашизма противоречията и борбите, които са се развили в рамките на буржоазията и дребната буржоазия. Но без пряко действие фашизмът никога не може да бъде свален. Поставянето на проблема по този начин би означавало едновременно с това ясно да се постави въпросът за наследството на фашизма. С поражението на фашизма чрез действията на работническите и селските маси либерализмът няма да има място в следващия етап: това право принадлежи на правителството на работниците и селяните, което само то ще бъде способно и ще има искрената решимост да разоръжи фашистката милиция, като въоръжи работническата класа и селяните.
В момента става въпрос за нещо различно от възстановяването на конституцията, на демокрацията и либерализма. Това са мелодични думи, които буржоазията използва, за да заблуди работниците в градовете и селата, с цел да попречи на кризата да придобие истинския си характер, а именно отмъщението на работниците и селяните срещу фашизма, който ги е потискал, и срещу либерализма, който ги е заблуждавал и който само преди няколко месеца е сътрудничил или се е опитвал да сътрудничи (Д’Арагона, Балдеси и др.) с Мусолини.
Италианската криза може да бъде разрешена единствено чрез действието на трудещите се маси. Няма възможност за ликвидиране на фашизма на нивото на парламентарните интриги, а само компромис, който оставя буржоазията начело, заедно с въоръжения фашизъм в нейна услуга. Либерализмът, дори и да е подхранван от отровата на реформизма, е безсилен. Той принадлежи на миналото. И всички Дон Струзове на Италия, обединени с Турати и Вела, няма да успеят да върнат на либерализма младежта, необходима за ликвидирането на фашизма.
Правителство на работническата и селската класа, което няма да се занимава нито с конституцията, нито със свещените принципи на либерализма, но което е решено окончателно да победи фашизма, да го разоръжи и да защити интересите на работниците в градовете и селата срещу всички експлоататори – само това е единствената млада сила, способна да ликвидира миналото на потисничество, експлоатация и престъпления и да даде бъдеще на истинска свобода на всички, които трудят.
Днес Комунистическата партия е единствената, която повтаря тази истина пред пролетариата. Нейното влияние нараства, нейната организация се развива, но по-голямата част от работниците и селяните, повлечени от Конфедерацията на труда и Максималистката партия, които от своя страна вървят по стъпките на конституционната опозиция, все още не са възвърнали своето класово съзнание, не са разбрали, че работническата и селската класа са основният фактор в кризата, защото разполагат с непреодолимото си числено превъзходство и великата сила на младостта. Ако не иска да се заблуждава, тя трябва да действа на полето на класовата борба като независима сила, която скоро ще стане определяща, а не на полето на класовото сътрудничество, за да не прави нищо друго, освен да смени маската на италианската буржоазия.
Основната задача на нашата партия се състои в това да проникне сред работниците и селяните тази фундаментална идея: само класовата борба на масите от работници и селяни ще победи фашизма. Само правителство на работници и селяни може да разоръжи фашистката милиция. Когато тези основни истини проникнат в съзнанието на работническите и селските маси чрез нашата неуморна пропаганда, работниците във фабриките и на полето, независимо от партийната им принадлежност, ще разберат необходимостта да създадат работнически и селски комитети за защита на своите класови интереси и за борбата срещу фашизма.
Те ще разберат, че това са необходимите инструменти на революционната борба и на тяхната воля да заменят правителството на убийците с правителство на работниците и селяните. В момента на закриването на Либералния конгрес, който отново се опитва да спечели на своя страна трудещите се хора, от единия до другия край на Италия работниците и селяните отговарят на тяхното гръмко и празнословно бърборене с: Нито фашизъм, нито либерализъм: съветски строй!
About the Author
