Изказване на представител на Движение “23 септември” на събитето „Антиимпериалистическата борба на българския народ срещу еврото и последиците от европейската икономическа политика върху Гърция“, провело се в Гърция през януари 2026 г.
На 1 януари 2026 г. България официално влезе в еврозоната. 140-годишната история на българската национална валута – лева – приключи само преди няколко седмици. Според плана на управляващите и техните покровители от Брюксел, до края на месец януари в българските магазини ще може да се плаща и с двете валути, а от 1 февруари единственото законно платежно средство в цялата страна ще бъде еврото. Привържениците на сегашната система у нас и на това, което те наричат „евроатлантизъм“, празнуват и активно злорадстват и се подиграват на здравите сили от българския народ, които се противопоставяха на влизането в еврозоната.
Въпреки че приемането на еврото е все още в процес, вероятно бихме могли да извадим определени изводи за комунистическото и антиимпериалистическото движение, свързани с тези събития.
Още преди няколко години, когато станаха ясни плановете на управляващите бюрократи в Брюксел да вкарат България в еврозоната, нашата организация започна активна кампания срещу това. За нас от самото начало беше ясно, че еврото е империалистически инструмент, който ще отнеме последните остатъци от българския суверенитет, който така или иначе беше почти заличен през последните 35 години след реставрацията на капитализма. За нас беше ясно, че от въвеждането на тази валута ще спечели само малък кръг от мошеници и търгаши, за сметка на широките народни маси. За нас беше ясно, че това ще доведе до още по-голямо обедняване и страдания за българската работническа класа. Както знаем, по всички статистки и до този момент, България е най-бедната страна в ЕС.
Също така това се случваше в контекста на подготвяната пълномащабна война на европейските и американските империалисти против Руската федерация. Сигурен съм, че никой народ в Европа не иска война. Но ако има народ в ЕС, който е най-малко склонен да участва във война срещу Русия – това са българите. Руснаци и българи са свързани от безкрайни културни, роднински и исторически връзки. Всичко това прави България ненадежден съюзник в готвената война. В същото време нашето географско положение е от изключително важно в този контекст. България е готвена за фронтова държава в този бъдещ конфликт. Затова империалистите държаха много да вкарат нашата страна в съюз, в който няма дори формално разписана процедура за напускане, какъвто е еврозоната.
За нас от самото начало нямаше съмнение, че това ще е поредното предателство на българския компрадорски елит спрямо своя народ и че е наше задължение да се противопоставим на тази престъпна политика.
Организирахме различни предавания и информационни материали, които разясняваха на българите рисковете и последствията от въвеждането на еврото. Организирахме две международни конференции в София със специалисти от различни държави, които споделиха своите наблюдения, изследвания и опит, свързани с тази обща европейска валута.
В началото на 2023 г. стартира инициатива за събиране на подписи за провеждане на референдум относно влизането на България в еврозоната. Формалната процедура за провеждане на подобно допитване в нашата страна е изключително сложна и тежка. Практически идеята е референдуми да не бъдат провеждани по инициатива на народа. За да бъде проведен референдум е необходимо събирането на поне 400 хиляди валидни подписа от пълнолетни български граждани в рамките само на 3 месеца. Това са изискванията в страна с население от около 6 милиона души.
Въпреки това ние се включихме активно в тази кампания. Участвахме в събирането на подписи, обикаляхме различни населени места. Положихме много улисия, заедно с много български граждани и членове на различни организации.
В крайна сметка в рамките на тази кампания успяхме да достигнем нужната бройка и дори я надминахме – събрахме над 604 хиляди подписа с искането за референдум относно влизането на България в еврозоната. Формалните критерии на буржоазното законодателство бяха изпълнени.
Относно евентуалните резултати от такъв референдум, нито ние, нито господстващата класа имахме някакво съмнение. Огромното мнозинство от българите беше и остава против влизането в еврозоната. Именно затова ние направихме всичко възможно такъв референдум да се проведе, а управляващите – да не се.
Беше разигран театър и Конституционният съд определи въпроса за референдума за „незаконен“. Последваха месеци на тежка борба за отстояването на правото на народа да бъде чут по този изключително важен въпрос. Проведоха се акции и демонстрации от различен характер. На някои от най-големите в столицата присъстваха десетки хиляди души. При някои от тях се стигна до арести и за пръв път от много години имахме политически затворници в България.
Въпреки огромните усилия на противниците на еврото през последните няколко години се стигна до дата 1 януари 2026 г. България влезе в еврозоната. Би било глупаво и неправилно да се отрича, че това представлява поражение за народната борба и съпротива по изключително важен за страната въпрос. Последствията от това вече са налице – окончателна загуба на финансов суверенитет за страната, галопираща инфлация (още от лятото на 2025 г.), обедняване на и без това бедната работническа класа, още по-голяма власт на европейските корпорации и т.н.
Въпреки това не можем да не отчетем, че благодарение на сериозната антиимпериалистическа съпротива през последните няколко години, това поражение за народа в тази битка дойде на доста висока цена за компрадорския господстващ елит. На първо място за голяма част от народните маси стана очевиден недемократичният характер (дори от гледна точка на буржоазната демокрация) на съвременната капиталистическата система. През 90-те години на ХХ капитализмът беше пробутван на хората като „демокрация“ и „власт на народа“, за разлика от социализма, който представяха като „недемократична диктатура“. Стана очевидно за всички, че влизането на България в еврозоната стана против волята на мнозинството от българите и по волята на агресивно арогантно малцинство, което дължи властта в България само благодарение на патронажа на западните си господари.
Второ. За много хора вече е очевидно от кого се държи истинската власт в нашата страна. Ако преди 10 или 15 години сравнително малка група отстоявахме убеждението, че след 1989 г. България се е превърнала в полуколония и суровинен придатък на Западните корпорации, то сега положението е съвсем различно. Популярността на НАТО и ЕС постоянно пада в очите на народа. Налице е търсене на алтернативи на сегашната система и най-вече на геополитическата ориентация на страната.
Трето. Господстващата класа в България се оказа неспособна да ръководи процеси от такъв мащаб, като преминаването в еврозоната. Жестока инфлация започна да мъчи нашия народ още от лятото на 2025 г., когато стана ясно, че България ще влезе в монетарния съюз. Никакви мерки и регулации не успяха да я укротят. Въпреки повтаряните обещания, че държавните органи ще направят всичко възможно да следят за това цените да останат същите, дори в много публични институции, след 1 януари 2026 таксите за услугите станаха двойни. Въпреки, че по закон от 1 януари 2026 г. всички магазини трябваше да връщат ресто само в евро, масово в цялата страна продължава да се плаща и връща ресто само в лева. При това не само в знак на протест, но най-вече поради банална липса на евро. Това се случва по-малко от 2 седмици преди окончателно левът да излезе от обращение. Цари хаос, а цените не спират да растат.
Четвърто. Благодарение на самоотверженото и активно участие на Движение „23 септември“ в борбата против влизането на България в еврозоната, комунистическите символи и идеи започнаха да излизат от маргиналност. Както знаете, след реставрацията на капитализма през 1989 г. последваха тежки години за комунистите в цяла Източна Европа. В много страни проповядването на комунистически идеи и дори използването на комунистически символи е забранено от закона. Не по-леко е положението в България по този въпрос. Сега обаче имаме повод за оптимизъм и виждаме позитивна промяна. Все повече хора, при това младежи, откликват на призивите за класова борба и премахване на капитализма.
Пето и може най-важно. По време на съпротивата против влизането на България в еврозоната се установиха трайни връзки между антиимпериалистически настроените хора и организации. Различни групи, изповядващи различни принципи, работиха заедно месеци наред в името на народната борба. Всичко това ще се окаже от огромна полза в предстоящите антиимпериалистически борби в нашата страна. Създадоха се условията за изграждане на широк фронт срещу империализма и неговите институции и слуги.
Като цяло можем да обобщим, че влизането на България в еврозоната ще има трайни последствия за българския народ. Бяха задвижени процеси, чиито резултати ще се видят в бъдещето. Поражението на народа в тази битка, ще се превърне в победа в цялостната борба против империализма и неговите слуги в България. Пътят е дълъг и труден, но обективният ход на историята не може да бъде спрян с дребни хитрости и юридически фалшификации. Всичко е в ръцете на народа и неговите възможности да се организира и отстоява своите интереси. Защото когато народът е обединен и организиран, няма сила, която да може да го спре.
About the Author
