През последните години продължават да излизат от печат нови биографични изследвания, посветени на забележителния български спортист и патриот Дан Колов (1892 – 1940 г.). През 2021 г. в Севлиево е издадена книгата на Нено Николов „Дан Колов – вечната легенда“. Авторът е подкрепен в начинанието си от кметството на село Сенник (родното място на Дан Колов), а също и от къщата-музей и от местното народно читалище. В книгата още веднъж е засвидетелствано родолюбието на българския борец. Припомнят се такива негови думи като „Аз съм българин и не се предавам“, „Не заменям българския си корен за нищо на света“, „Винаги съм изпитвал гордост, че се боря за моята България“ и др.
Особено интересни са данните в книгата около двубоя между Дан Колов и Петър Ферещанов от есента на 1935 г. Двубой, който, както често се случва в спорта, надхвърля един обикновен резултат и се превръща в сблъсък на две идеологии, на два свята.
На 7 април 1935 г., след повече от 30 години принудително скитане по света в търсене на работа и хляб, прославил България със спортни победи на петте континента в двубои с най-силните борци на земята, Дан Колов се завръща в своята толкова обичана Родина. Посрещането е оценено като велико. Велик спортист – велико посрещане. Дан Колов се е превърнал в национален герой и в спортен идол за българската младеж.
Славата на Дан Колов не се харесва на друг известен български борец – Петър Ферещанов, който твърди, че е „по-силен“, дори „най-силен“ и че „никой не може да го победи“. Кой обаче е Петър Ферещанов? Роден през 1902 г., той се специализира в гръко-римския стил борба. Изкарва си хляба по цирковете в Германия, където прави силови демонстрации. Германофил и привърженик на хитлеристкия режим, Ферещанов е свързван и с българската тайна полиция. Нено Николов изтъква, че насроченият за 8 септември 1935 г. двубой между Дан Колов и Ферещанов се превръща в „истинска политическа битка“. Народът жадува Дан Колов, „един приказен и силен юнак“, да победи „самохваления фашистки привърженик“ Ферещанов.
Двубоят се провежда на игрище „Юнак“ в София пред около 30 000 души, мнозинството от които са привърженици на Дан Колов. Въпреки предварителните хвалби, Ферещанов показва „неубедително представяне“. 90-минутната среща завършва с победа на Дан Колов по точки. Въпреки че впоследствие Ферещанов и неговите привърженици „тръбят навсякъде“, че резултатът е равен, американският съдия е категоричен, че победител е Дан Колов. Ферещанов отхвърля предложенията за нов двубой и „бързо заминава“ за Германия.
След като „непобедимият“ Ферещанов е победен, този „привърженик на немските кръгове“ се посвещава на „работа“ в Софийската полиция. Длъжностна характеристика: бияч и мъчител. Заради своите „подвизи“ полицейски инквизитор в услуга на нацистка Германия, Ферещанов получава справедливо народно възмездие скоро след 9 септември 1944 г. Така завършва пътят на един садист и германски слуга.
Съвсем друга е съдбата на народния герой Дан Колов. През април 1936 г. Дан Колов прославя България, като става европейски шампион по кеч. Нено Николов отбелязва, че „спечелването на тази титла означава и официално признаване на българската борба“, както и „за бореца, който накара милиони хора да говорят за България“. И в този случай Дан Колов отново демонстрира своето родолюбие. След като става европейски шампион, той заявява пред журналистите, че „аз заради моята Родина бях длъжен да направя всичко това, за да победя. Да докажа, че няма по-силен от българина… Смятам, че тази титла не е само моя, тя е и на българския народ“.
За огромно съжаление, Дан Колов умира скоро след своя спортен триумф, при това твърде млад (през 1940 г., на 48-годишна възраст). Но, за разлика от своя съперник Ферещанов, Дан Колов никога не се продава нито на американците, нито на немците, нито пък се превръща в полицейски инквизитор. Ето защо българският народ и до днес тачи паметта на този скромен, сърцат и родолюбив българин от село Сенник, прославил страната ни по целия свят със своите силови и борчески умения от най-висока класа, и завещал ни образец на безгранична обич към нашата Родина – България.
Автор: Б-23
