Всяка година през месец август българският народ отбелязва с различни прояви и мероприятия Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Известно е, че в осъществяването на въстанието водеща роля играят представители на крайната левица – социалисти, анархисти и други. Тяхно дело са Крушевската република начело със социалиста Никола Карев и Странджанската република начело с анархиста Михаил Герджиков.
Българският народ почита своите герои-революционери и възпява техният подвиг. Една от най-популярните песни, посветени на национално-освободителните борби в Македония и Тракия е прочутият „Ясен месец“ (известен още и като „Странджанската Марсилеза“).
Ясен месец веч изгрява над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.
Така започва този химн на българската народна съпротива, създаден през 1904 г. от народния поет и деец на ВМОРО – Яни Попов. Песента е в памет на загиналите през март 1903 г. при село Сърмашик (дн. село Бръшлян, Малкотърновско) Пано Ангелов (социалист) и Никола Равашола (анархист). Четата на Пано Ангелов и Равашола е подготвяла народа за въстание, но е предадена и е разбита от османския аскер. Песента за героите от Сърмашик се пее и до днес по протести, напомняйки за вековните традиции на българския народ да не скланя глава пред душмани, тирани и чужди окупатори.
За съжаление, дори и днес твърде оскъдни са сведенията за главния герой на „Странджанската Марсилеза“ – войводата Пано Ангелов. За идейните му възгледи научаваме от спомените на неговия съратник Христо Караманджуков (вж. „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район, 1902 – 1903 г. Спомени. София, 1996). Хр. Караманджуков го описва като 26-27-годишен младеж, „строен, тих, спокоен, смирен, благонравен и дружелюбен“. Родом от село Башклисе в Западна Тракия, Пано Ангелов завършва Казанлъшкото педагогическо училище, което „тогава минаваше за един от най-важните разсадници на социализма в България“. Така, заедно с полученото педагогическо образование, той се превръща в „убеден социалист“, който дори като четник в Тракия продължава своето „самообразование и укрепване“. В четническата си раница носи „Капиталът“ на Маркс и друга марксистка литература, и „всякога, когато се видеше свободен и на почивка, той препрочиташе тия книги“. Хр. Караманджуков изтъква и че Пано Ангелов е „голям враг на пиянството“, като често държи „въздържателска проповед за борба срещу пиянството“. Загинал за свободата на Тракия, Пано Ангелов е погребан от българите в Малко Търново по най-тържествен начин. И вече повече от 120 години българският народ пее „Странджанската Марсилеза“ в памет на своите храбри синове, отдали живота си за благото на Родината.
Автор: Б-23
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора,
в цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава,
дали Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци –
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.
Тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм, куршуми, гръм отново,
скъпа кръв порой тече.
Падат Паньо, Равашола,
мрат в борбата синове.
О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
О, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.
About the Author
