Цитат от интернет: „След като гледахме как рекордно ниските води на Дунав буквално парализираха атомни мощности у съседите в Румъния и Унгария, няма как в главата на всеки мислещ българин да не изплува един съвсем логичен, почти провокативен въпрос: Защо, за Бога, АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи и да бълва ток?
Ако някой ви каже, че става дума за чист късмет, не му вярвайте. В голямата енергетика късмет няма. Има чиста, хладнокръвна и далновидна инженерна мисъл.
Още когато се полагаха основите на българската ядрена енергетика, онези момчета – българските инженери и техните колеги, проектирали централата – прекрасно разбираха едно простичко нещо. Най-страшният капан за една атомна централа не са толкова придошлите води, колкото сушата. Дългата, изнурителна суша. Затова в основите на „Козлодуй“ бяха заложени инженерни решения, които днес – десетилетия по-късно – ни спасяват от пълно затъмнение.
Взети са били предвид над 100 години хидроложки наблюдения на Дунава! Не 10, не 20 – цял век назад. За да може реакторът да не „жадува“ дори когато реката стане на вада. И официалните данни на централата днес го потвърждават без заобикалки.
Бреговата помпена станция например не разчита на плитката вода по средата на коритото. Не. Изградена е в дълбок, специално проектиран залив, който държи стабилно водно огледало, каквото и да става с нивото на Дунав. Водата е там, подсигурена. … Дълги години у нас беше безумно модерно – даже задължително в определени номенклатурни и политически кръгове – всичко, сътворено през онова „социалистическо време“, да се отрича с лека ръка. Само че истинското инженерство не робува на идеологии. То се мери по резултата. А резултатът днес е ясен: Югоизточна Европа се задъхва от жега и липса на ток, а Козлодуй работи. Работа на сметката на онова „лошо“ минало.
Днес, когато жегата и сушата натискат цялата регионална енергетика до стената, нашата централа стои стабилно. Не заради нечии медийни изяви или политически обещания от днес за утре, а благодарение на далновидност, строена да издържи поколения. Ето това е истинската държавност – да оставиш нещо след себе си, което да пази държавата тогава, когато ти отдавна няма да си там.“
Коментар: Ще направя една бележка по текста по-горе – най-страшният капан за нашата атомна централа се оказаха даже не природните бедствия, а човешката глупост главно от средите на „умнокрасивата“ част от нашето общество. Сред тях е трудно да отличиш някого, но неоспорима е заслугата за затварянето на малките четири блока с реактори ВВЕР-440 на лицето Кунева. С безспорен принос за спиране строителството на АЕЦ „Белене“ при изключително изгодни условия е лицето Борисов. Не искам да подценявам и „заслугите“ на всички останали знайни и незнайни „герои“ които създаваха истерия изобщо около ядрената енергетика и конкретно около нашата централа, както и на всички които им позволихме с бездействие и безразличие да ликвидират това огромно национално богатство омаяни от безумията на всякакви шарлатани в енергетиката.
И виновни не са само реставрацията на капитализма и пишман комисарите от Брюксел. Защото други страни от ЕС със съветски реактори не позволиха това да се случи. Затова към 2026 година в Европейския съюз (ЕС) работят 15 блока с реактори ВВЕР-440 съветско производство, като спрените наши четири реактори. Нещо повече те са модернизирани, мощността им е увеличена, срокът за експлоатация е увеличен над два пъти и те продължават да бъдат важна част от енергийните мощности на страните, които ги запазиха. Страни с работещи реактори ВВЕР-440 в ЕС днес са:
• Словакия – в АЕЦ “Бохунице” работят блокове 3 и 4, а в АЕЦ “Моховце” блокове 1,2 и 3 и в процес на пуск е блок 4. При това словашките блокове са с водоохладителни кули които ги правят практически независими от нивото на водата за охлаждане в реките от които черпят тази вода.
• Унгария – в АЕЦ “Пакш” работят 4 блока ВВЕР-440.
• Чехия – в АЕЦ “Дуковани” работят 4 блока ВВЕР-440.
• Финландия – в АЕЦ “Ловиса” работят 2 блока ВВЕР-440. Финландското правителство е удължило живота на тези блокове до края на 2050 г.
Както споменах, всички тези блокове са преминали модернизация, включваща: увеличаване на мощността от 440 до 500 мегавата, удължаване на живота до 70 години (от предвидените първоначално 30 години), повишаване безопасността на експлоатация. Ако бяхме извършили подобна модернизация, общата и стойност за нашите четири блока не би надвишила един милиард евро, а експлоатацията им можеше да се удължи до 2045-2050 година. С други думи щяхме да имаме, през всичките изминали години, 2000 мегавата допълнителна ядрена мощност за около 1 милиард евро до 2050 година.
Когато сега оценим тези събития, виждаме, че без никаква нужда си причинихме колосални загуби. От спирането на тези 2000 мегавата ядрена мощност само през 2022 г. загубите могат да се оценят на около 5 милиарда лева, а за всичките загубени години на тяхната експлоатация загубите значително надхвърлят всички средства, които сме получили от ЕС, без дори да отчитаме, че от средствата, получавани от ЕС, много често имахме повече вреда отколкото полза.
За съжаление ударите на собствените ни правителства срещу нашата атомна енергетика не спряха дотук и продължиха с неотслабваща сила. Така например само през 2025 година правителството на Желязков отне 598 милиона лева от централата чрез така наречените „целеви вноски към фонд СЕС“ “(Сигурност на енергийната система) за да ги раздава на частния бизнес като „компенсации“ за купуваната от тях електроенергия. Още 345 милиона бяха платени към фонд „РАО“(Радиоактивни отпадъци), фонд „ИЕЯС“(Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения) и пак към фонд „СЕС“ съгласно някакви нормативно определени от същото правителство „задължения“ на АЕЦ. Още 385 милиона бяха платени като „данъци към бюджета“ въпреки огромното източване на средства, което не остави печалба на централата. С други думи над 1 милиард и 300 милиона лева бяха източени от централата, чисто административно само за една година. Но още по-лошо е, че част от тези средства, и по-конкретно плащанията за фонд „ИЕЯС“, се използват за ускорен демонтаж на извадените от експлоатация 4 блока с ВВЕР-440. Това означава, че оборудването на тези блокове се реже ускорено, което най-скъпия метод за демонтаж. За сравнение схемата за отложен демонтаж, при която оборудването „изстива“ поне 50-60 години след спирането на блоковете, и след това се демонтира, изисква многократно по-малко средства, защото се работи при много по-ниски нива на радиоактивност. Още по-катастрофално е, че поради ускорения демонтаж, възстановяването и пускането отново на тези блокове, става много по-скъпо или дори невъзможно. А те имат огромен неизразходван ресурс. По-последни оценки, ако демонтажа на четирите блока с ВВЕР-440 в Козлодуй спре незабавно дори сега и са запазени поне корпусите на реакторите, все още е възможно със сравнително умерена инвестиция от около 3 милиарда евро те да бъдат възстановени, модернизирани и отново въведени в експлоатация. Ако това се направи България само след 5-6 години може да получи 2000 мегавата ядрена мощност със срок на експлоатация още 40 години.
Историята с проекта за АЕЦ „Белене“ е друг пример за безумие в енергетиката. През 2009 година, за довършването на АЕЦ „Белене“ с наличното руско оборудване на съществуващата площадка, руската Атомстройекспорт предложи цена на договора „под ключ“ да се фиксира на 6,3 млрд. евро с включена ескалация за целия период на строителство и въвеждане в експлоатация. Нещо повече, руснаците предложиха да отпуснат кредит от 4 милиарда за строителството на централата, който беше включен в посочената по-горе фиксирана цена от 6,3 милиарда евро. При завършване строителството на централата към 2015-2016 година и при борсовите цени на електроенергията през следващите години изчисленията показват, че инвестицията можеше да бъде изплатена изцяло предсрочно още през 2023 г. (само за 8 години). След това централата би се превърнала в машина за печалби. Към днешна дата (2026 г.) централата би била напълно изплатена и себестойността на произвежданата електроенергия можеше да е само 12-13 евро за мегаватчас, носейки огромни печалби на държавата.
През септември 2017 години анализ на БАН оцени необходимата инвестиция за довършване на АЕЦ „Белене“ на 8,4 милиарда евро, с всички ескалации за периода на строителството. Срокът за пускане на 2000 мегавата нова мощност се оценяваше на 9-10 години, а срокът за експлоатация на поне 80 години.
През този период (2017-2026 г.) съществуваше изключително печеливша държавна стратегия вместо да се плащат „компенсации“ на бизнеса да се използват тези средства за финансиране на нова собствена АЕЦ. Така един чист бюджетен разход (пасив) можеше да се превърне във високодоходна инвестиция (актив). Вместо държавата да раздава милиарди левове под формата на безвъзмездни компенсации на частния бизнес, който и без друго имаше колосални свръхпечалби, тя пренасочва същия този ресурс за финансиране на АЕЦ „Белене“. Парите идват директно от печалбите в енергетиката и се допълват със средства от фискалния резерв с 3 % лихва. При пуск на централата в края на 2026 г. тя изплаща абсолютно целия си дълг към държавата за 6,6 години (към средата на 2033 година). Себестойността на произвежданата електроенергия след това е около 22 евро/МВтч. Това означава, че след 2033 г. държавата ще притежава мощност, която произвежда най-евтиния ток в Европа, без емисии на парникови газове, осигурявайки дългосрочна конкурентоспособност на българската икономика. Този модел е перфектен икономически. Печалбите от енергетиката не се „изяждат“ за текущи субсидии, които отиват по частни сметки у нас и в чужбина, а се капитализират в нов, дълготраен изключително ценен актив. Цялата ни икономика получава дългосрочна сигурност, защото знае, че след 6-7 години държавата ще разполага с източник на ток със себестойност 22-23 евро/МВтч. След 2033 г. централата започва да генерира по 2,5 милиарда лева чист дивидент за бюджета всяка година, с които може трайно да финансира социалните системи без да увеличава дефицита в бюджета или да ги вложи в други ценни активи. Още са пресни спомените колко помия се изля срещу този проект от същите среди които по-късно искаха да подарят същото оборудване на техния любимец Зеленски.
Що се отнася до новия проект за изграждането на два нови блока с американски реактори АР-1000 на Уестингхаус в Козлодуй и с кредити от американски и южнокорейски банки – инвестицията за тях се оценява на около 20 милиарда евро по днешни цени, а завършването им може да се очаква около 15 години след началото на строителството. Какви ще са икономическите оценки и прогнози за този проект, предстои да научим.
Л-23, в-к „Слово“ бр. 16, 2026 г.
About the Author
