1. За теорията и практиката
Теорията е обобщение, извод от практиката, обобщение, постигнато чрез анализ и търсене на общото, повтарящото се, валидното при всички положения, т.е. търсенето на вътрешната връзка между разнообразието от данни на опита. От своя страна теорията насочва, дава ориентация, при по-нататъшното разгръщане на практическата дейност. А пък разгръщащият се практически опит доставя нов кръг от данни, които потвърждават или отричат теорията, или изискват преразглеждане на някои отделни нейни положения; в общия случай, разширяващата се съвкупност от данни изисква развитие на теорията. За да бъде научна една теория, тя трябва да се опира върху максимално широк и разностранен опит. В диалектическото единство (единство на противоположности) определяща, основополагаща, роля играе практиката, опитът, но опит, който не е задълбочено осмислен, е просто пропуснат, несъстоял се, опит.
2. За теорията и тактиката
Като отражение на общото, закономерно повтарящото се, теорията дава само най-обща ориентация на практическата дейност. Сама по себе си, тя никога не е достатъчна за взимането на конкретни решения, тъй като няма две напълно еднакви ситуации. Всяка ситуация има своя неповторима специфика, особености. Ето защо теорията винаги трябва да бъде съчетавана с усет за неповторимото в конкретния момент. (Сталин дефинира ленинизма така: „теория и тактика на пролетарската революция…”; а Ленин подчертава, че диалектиката е винаги конкретна, и изисква към въстанието – един чисто практически акт – да се отнасяме и като към изкуство; освен това той посочва, че днес може да е рано, а утре вече да е късно, тоест преценката за точния момент момент на действието не може да ни бъде дадена наготово от никаква абстрактна, отразяваща само общовалидните положения, теория).
С други думи теорията е необходимо, задължително, макар и недостатъчно, предусловие за правилния избор на практическо действие.
3. За теорията и трудещите се маси
„Теорията става материална сила, когато овладее масите”. Макар и да не е достатъчна, теорията е условие, без което е невъзможно масите да придобият правилна ориентация за положението, в което са поставени. С помощта на революционния авангард теорията е необходима на трудещите се за адекватно усвояване на уроците, които им поднася животът, техният лично изживян и изстрадан опит, в условията на капитализъм. Пренебрежението към, подценяването на, теоретичните въпроси е услуга на класовия противник. Че без относително вярна научна теория не може да се върви напред, беше доказано на практика от опита на народите от Източна Европа и СССР (живковизъм, хрушчовизъм). За същото говори и опитът на бланкистките организации в миналото (Огюст Бланки е герой на работническата класа, духовен глава, според Маркс, на Парижката комуна – първата в света пролетарска революция, но липсата на адекватна теория предопределя неуспеха на такива организации).
4. За марксистко-ленинската теория
Марксизмът-ленинизмът е научна теория и както всяка наука е процес на развитие, основаващо се върху разширяващия се практически опит. Пример за това от миналото е теорията на Г. Димитров за фашизма и за единния фронт в борбата срещу него. А пък през последните десетилетия в социалната действителност настъпиха съществени изменения, които все още не са докрай осмислени и свързани с базисните положения на марксистката наука. Такива нови, непознати в миналото, явления са:
– разпадането на колониалната система и заместването й от неоколониализъм, който е в известна степен различен механизъм за господство и грабеж;
– замяната на златния стандарт (ролята на златото като световни пари) с книжно-доларов стандарт и система на свободно плаващи валутни курсове в съчетание с усилващата се роля на държавната регулация;
– провалът на социалистическия експеримент в страните от бившия Съветски блок;
и други…
Естествено, при това положение е необходимо да се потърси връзката между данните от новия социален опит и познанието за същността на капитализма, разкрита в теоретическите трудове на Маркс и Ленин.
5. В заключение
Несъмнено, много неща ще трябва да се учат и изследват в движение, в хода на самата практика. Но също така е несъмнено, че движението от самото начало трябва да бъде поставено върху здрава научна основа. Защото първата фронтова линия, на която ще се сблъскаме с противника е линията на идеологическата борба (Ленин посочва, че, за да поддържат своето господство, експлоататорите се нуждаят от изпълнението на две функции – функцията на попа, който обещава блаженство след смъртта, и функцията на палача; но в общия случай палачът излиза на сцената едва след като попът вече не може да брани привилегиите; този втори етап, етапът на палача, още далеч не е дошъл у нас. И още нещо важно: идеологическата борба освен чисто теоретичен аспект – т.е. дали капитализмът може в бъдеще да се облагороди, да се реформира, и да осигури достоен живот за хората – има и исторически аспект, свързан с разобличаване на фалшификациите относно миналото на класовата борба.)
Движение “23 септември”
About the Author
