Когато честваме на 16 октомври празникът на българската военна авиация, следва да си спомним, че един от нейните основоположници е социалистът Христо Топракчиев.
Роден в Бургас през 1887 г., Топракчиев завършва военното училище като инженерен офицер през 1908 г. Междувременно, както много други младежи от това поколение той е спечелен за идеите на социализма, заради изучаването на които е бил наказван по време на следването си. Неговите биографи изтъкват, че Топракчиев не само е член на БРСДП (тесни социалисти), но и е смятан за „един от най-пламенните социалисти сред военните“.
През 1912 г. Топракчиев специализира авиационно дело във Франция. След завръщането си в България той е назначен за пръв командир на сформираното през лятото на същата година българското аеропланно отделение, от което водят началото си българските ВВС.
През октомври 1912 г., скоро след началото на Балканската война, съвместно с Радул Милков, Продан Таракчиев, Никифор Богданов и др. летци, Христо Топракчиев извършва първите в европейската военна история разузнавателни бойни полети над вражеските позиции.
На 19 октомври 1912 г. Хр. Топракчиев загива край дн. град Свиленград по време на изпитателен полет., превръщайки се по този начин в първата българска авиационна жертва. При погребението му неговите другари обвиват ковчега с червен плат – в знак на почит към неговите социалистически идеи.
Христо Топракчиев завършва живота си като национален герой. Той доказва, че социализмът е най-висша форма на патриотизъм, а също и че пионерите в науката и военното дело често и неслучайно са с „червени“ убеждения за един по-справедлив и човечен свят. Сякаш за хора като Христо Топракчиев са написани известните стихове на Вапцаров:
„За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.“
Автор: Б-23
About the Author
