След парламентарните избори през юли 2021 година представител на Движение „23 септември“ беше потърсен за интервю от вестник „Роте фане“ (“Червено знаме“). Това е ново революционно и демократично издание от Австрия, което публикува важни новини и анализи за класовата борба в Австрия и по света.
Благодарим за дадената възможност да споделим наша оценка за случващото се в България. Интервюто излезе със заглавие „България – Парламентарни избори и оценка на политическото положение“:
Задълбочаването на политическата криза в България стана съвсем очевидна с провеждането през юли на вторите за 2021 година парламентарни избори. Каква е вашата оценка за тези избори, възможни ли са трети избори? Въобще как оценявате сегашната политическа ситуация?
За начало на политическата криза можем да говорим от лятото на 2020 година. Тогава бившата вече управляваща партия /ГЕРБ/, която държа управлението повече от 10 години и президенството постоянно си отправяха обвинения на тема корупция, разпад на държавността /лошо управление/. Те взаимно се сочеха с пръст за неадекватно управление и невъзможност да овладеят кризата. Всъщност, кризата е преди всичко икономическа и е криза в управляващата класа и нейните институции. Тя беше последвана от улични протести, особеното в които е това, че в тях през последната година взема участие много млади хора. Причината е в покачването на безработицата, а също и в икономическата криза в Западна Европа /т.нар. развити държави/. Там много българи живяха с цел работа и учене, но кризата ги принуди да се завърнат в България. Членове на „23 септември“ също участваха в някои от продължилите месеци наред протести. Това, което забелязахме е, че обявилите се за ръководители на протестите говореха единствено за либерални права, но не споменаха и дума за това, който ще плати цената на кризата. За тях работническата класа няма значение. Всеки път, когато наши членове искаха да направят изказване от трибуната, те бяха спирани от организаторите. По същото време тези либерални организатори се представяха пред обществото като защитници на свободата на словото. Ето каква беше обстановката преди парламентарните избори през 2021 година. Така подготвиха нови движения и партии, които да са фактор в изборите и които ще представляват старата политика, облечена в нова опаковка.
Нито една от партиите /стари и нови/, които участваха в изборите, не обели дума в своите програми за подобрение на положението на работническата класа. Въобще, на старите и нови /новопоявили се/ партии главна цел е да спечелят от недоволството на хората. Но ние не бива да ги разглеждаме като качествено различни. Те и едните, и другите представляват едно – интересите на компрадорската капиталистическа класа в България. Ето защо една от основната разлики между бившите управляващи и новопоявилите се кандидати по същество се определя от външния фактор. Например, през последните години партията на Бойко Борисов, която е изначално тясно свързана с империалистическата политика на Германия, реши да се ангажира с енергийни проекти, които са в пряк германски интерес /доставки на газ за Централна Европа/. Очаквано това беше посрещнато враждебно от САЩ. Това е едно от главните противоречия. А за т. нар „нови“ партии приоритет е още по-безотказното съобразяване с американския империализъм. Разбира се, Борисов беше не само марионетка на германския капитал, но също и слуга на САЩ. След енергийната сделка /Турски поток/ от него се очакваше да се яви на поправителен изпит. Но същевременно неговият образ спря да се ползва с доверие сред народа. Той стана незащитим до такава степен, че империалистите си дадоха сметка – време е за козметично обновление на системата, иначе тя може да се срине. Оттук към вашия въпрос: дали ще има още едни избори тази година. Това не е много сигурно. Защото, ако обявят трети избори, трябва да напомпат още повече образа на новопоявилите се партии. За това се изисква време. От друга страна, западните империалисти са заинтерeсова да се формира правителство възможно най-бързо.
След юлските избори новите партии съвсем ясно заявяват, че „трябва да се образува правителство на всяка цена“. Виждате ли бързането, за което стана дума. Те хем искат нови избори /трети по ред/, хем искат съставяне на власт възможно най-скоро. Но това, което е същината на всички тези буржоазни партии е, че те постоянно са съветвани и надзиравани от представители на американското посолство в София. Те постоянно се срещат с посланика на САЩ. Ето защо Движение „23 септември“ казва, че истински важните решения се взимат не в българския парламент, а в сградата на американското посолство. Наред с това в тези избори се засили видимо антикомунистическата риторика. Звучеше твърде странно как десните партии се обвиняваха една друга в комунизъм и болшевизъм. От какво се страхуват те? Очевидно изпитват паника от това, че единствената алтернатива на любимата им капиталистическа система е социализмът.
Партията „Има такъв народ“ спечели най-много гласове и се ръководи от музикант. Това напомня на изборната победа на Володимир Зеленски в Украйна, който преди е бил актьор и ТВ водещ. Откъде идва името на спечелилата в България партия, каква е вашата оценка за нея?
Първоначалното тази партия се наричаше „Няма такава държава“. На български това е популярна фраза, която изразява крайно разочарование и недоволство от действителността у нас. Но съдът отказа да ги регистрира под това име – така избраха „Има такъв народ“. Идеята им е, че народът може да постигне успехи независимо от държавата, от корумпираната държава. Лидерът на партията е образ, за чиято известност големите медии работят от 20 години. Той е бизнесмен и милионер, който имаше общи интереси с Борисов, но в настоящата кампания те се представят за конкуренти. Като се вгледаме внимателно в програмата на партията, ще заключим, че истинското й име трябва да бъде „Няма такава партия“. Съвсем ясно са записали, че първи приоритет за тях са интересите на чуждия монополистичен капитал. За тях това е основното, като прибавят към него говоренето за върховенство на закона и победа на морала. Оценката на кандидатите, които представиха за министри и „програмата“ им /която е лишена от всякаква важна конкретика/ води до следния извод. Те желаят по ефективно да обслужват капиталистическата класа и затова се рекламират като „по-добри“ представители от тези, излъчени от старите партии /ГЕРБ,БСП, ДБ/. Между другото, това по същество е, което говорят и останалите партии. Веднага след изборите политикът-шоумен представи своите кандидати за министри. Огромна част от тях за се дипломирали в училища извън България, ползват по няколко чужди езика и всички са работили за чуждестранни финансови институции. Това беше мотивирано пред народа като необходимост – да дойде власт от експерти, която само ще си върши работата и това ще доведе до благоденствие. Това е и обща тенденция в буржоазната политика, която виждаме на много места: представят политиката като мръсно занимание, а оттам спасението идва с поставянето на експерти. Тази партия най-много се ползва от този етикет. Така, кандидатът й за министър-председател, който вече е бил министър в предишна власт /2001-2005 г./. Това обаче веднага повдигна отрицателни спомени сред хората. Защото в този период се разпродаваше обществената /народна/ собственост и тя попадна в частни ръце. С това работниците обедняха, бяха принудени да емигрират. Ето защо предложението на ИТН беше посрещнато с голямо неодобрение. Този фал-старт прави играта на буржоазията в момента за съставяне на правителство даже още по-трудна. А партията на Трифонов си остава смесица между личности, които са мразени от миналото, защото са навредили на народа и такива, които никой не знае, освен шефовете на големите корпорации, за които са работили.
Нека коментираме „Българска социалистическа партия“ (БСП). Тази партия загуби 14% от гласовете между изборите през 2017 и тези през 2021 г. Това не е ли израз на кризата в политическия сектор на реформизма?
БСП преди всичко е една от основните сили, допринесли през последните 30 години за реставрацията на капитализма в България. Думата „социализъм“ в наименованието й няма нищо общо с действителната политика, която провежда. Този факт става все по-очевиден. Сега тя е позната като партия, която обслужва капиталистически интереси. В условията на новата икономическа криза широките маси все повече обръщат гръб на БСП. Въпреки това, тази партия все още залага на един фалшив образ – че тя е едва ли не е защитник на предишната развита социалистическа система. Това е злоупотреба с нагласите на „носталгия“ по социализма, каквато много хора имат. Няма как революционни организации да подкрепят БСП – тя служи на капитализма и това се е доказало от многократните й участия в различни правителства. Когато тя беше в управлението, допринесе за либерализирането на икономиката. Въведеният от нея плосък данък /облагодетелстващ крупния капитал/ през 2007/2008 година онагледява тази курс пределно ясно.
Недоверието в БСП е както спрямо конкурентните й десни партии – всички те изграждат дневен ред, който не е в полза на трудовото мнозинство. Трябва да се има предвид, че всички партии без изключение в сегашния парламент, са обучавани какво е демокрацията от частните /НПО/ фондации. Наливат се основно американски, но също и германски средства за да се гарантира, че тези партии ще работят в полза на чуждестранните компании. Като резултат, това означава, че тези партии вкупом обслужват капитализма и винаги ще пренебрегват високата цена, която заплаща работническата класа в тази система.
В Австрия от десетилетия върви тенденция общата избирателна активност да спада, а още повече спада и самото доверие в разиграващите се парламентарни драми. При нас избирателната активност е между 60 и 70%. В България тази активност е 42%, което означава, че партията взела най-много гласове при вас, се ползва с подкрепата на едва 10% от цялото население. Пред това, какво е отношението на народното мнозинство към парламентаризма и каква трябва да е политическата линия на революционните сили към това явление?
Буржоазната пропаганда твърди, че държавната власт произлиза от изборните резултати. Затова те провеждат специални кампании, които да накарат хората да гласуват – така могат да легитимират системата. Казват, гласувайте за когото искате, само гласувайте, защото така ще имате претенция за това какво се случва след изборите. Ниската избирателна активност ясно показва недоверието, което народа като цяло и по-конкретно работническата класа има спрямо т.нар „демократична“ система. Това обяснява и тенденциозната пропаганда на буржоазията да се гласува, понеже те усещат, че собственият им аргумент за легитимността на властта олеква.
Доверието към българското народно събрание през последните 20 години е много ниско. Това не е новина. Признават го и официалните политически коментатори. За нас от Движение „23 септември“ в тази ситуация най-важното е да свалим маската или да покажем истинската същност на партийното разнообразие в тези парламенти. Тези партии обслужват единствено икономически интереси на имотната класа и само ще подпомогнат още по-жестоката експлоатация над работниците. Ето това ще задълбочи цялостната криза.
Източна Европа стана арена на едно от най-големите учения на НАТО откакто то съществува /от края на Втората световна война насам/. В Австрия се проведоха протести срещу преминаването на натовските войски. В България също имаше протест заради наличието на американски войски на ваша територия. Какво е количеството на чуждите въоръжени части у вас по линия на НАТО? Каква е целта на разполагането на тези сили за империалистите?
Американски военни бази в България има от 2006 година – това стана при управлението на БСП и коалиционното правителство. Както навсякъде другаде по света, наличието им в нашата страна гарантира и охранява грабежа, който големите корпорации и фирма извършват тук. Поради тази причина България беше вкарана в НАТО, после и в ЕС без да се осъществи допитване до народа „за“ или „против“. Същото важи и за постоянното разполагане на американските военни на българска територия. Империалистите доказаха, и на първо място САЩ, че нямат никакви спирачки, когато се нуждаят от разпалване на войни. Заплашена ли е някъде тяхната система за експлоатация, готови са моментално да подпалят въоръжен конфликт. Примерите с войните в Сирия и Украйна – и двете разположени недалеч от България, ясно демонстрираха това. С войната в Украйна 2014 година съвсем ясно се очерта намерението на САЩ и съюзниците им от Западна Европа военно да обкръжат Русия. Те вече открито говорят за конфликт на Изток и сплашват Русия с война. Тези учения се правят, за да може да продължи сегашната империалистическа система на експлоатация и да се осъществи план по обкръжаването на Русия.
В подкрепа на интересите на САЩ части на българската армия вече бяха ползвани в завоевателните войни спрямо Афганистан и Ирак. Същите реакционни сили сега демонстрират, че освен България, смятат да употребят всички държави от Източна и Централна Европа /от Балтика до Балканите/ за платцдарм, от който да стартират нови военни конфликти. Истинската цел на американскияя империализъм тук не е да донесат „демокрация и развитие“ за народите. Целта е всички тези източноевропейски народи да бъдат ползвани като пушечно месо в новата империалистическа война. От „23 септември“ решително се противопоставяме на тази политика. Вярваме, че антиимпериалистическото и антивоенното движение трябва да действат спешно за да попречат на този план.
Какво е вашето отношение към НАТО и нарастващата опасност от война в Източна Европа и на Балканите. Ще ни споделите ли повече за протестите, които сте осъществили в България на тази тема?
В началото на юни 2021 година нашата организация осъществи протест срещу военните на САЩ-НАТО в България. Повод стана един инцидент, при който американски военни нахлуха в българска фабрика и заплашиха работещите там с автомати. В това военно учение чуждестранни военни щурмуваха действаща фабрика. Официално това беше наречен „инцидент“, като в него действителни оръжия бяха насочени срещу работници. Случаят беше емблематичен за пълното незачитане на българския суверенитет. Затова ние призовахме всички антиимпериалистически и патриотични групи да се включат в протеста. Нашият призив беше на антиимпериалистическа основа, като ние разбираме тази конкретна борба също като кауза, свързана с национално-освободителната борба.
Оценяваме мирът на Балканите като застрашен, защото интересите на империалистите чертаят нови разделителни линии в района и подготвят конфликти. Ето защо развитието на международна солидарност и контакти между балканските революционни групи ще бъдат важен отговор на тези заплахи пред мира.
Правителството на Борисов направи решителни стъпки към предстоящото през 2024 година въвеждане на еврото като валута в България. Каква е вашата позиция по този въпрос, какъв е интересът на работническата класа?
Въвеждането на еврото в България е допълнителна мярка за още по-тясното интегриране на България в империалистическите структури на Запада. С това държавният суверенитет ще бъде окончателно погребан, а българският народ – подложен да допълнително обедняване. Последният признак на някаква независимост ще изчезне. И към момента банковият и финансовият сектор са в значителна степен в ръцете на западните корпорации. Въвеждането на еврото за официална валута само ще засили позициите на тези сили. Ето защо ние сме против провеждането на тази политика.
Настоящата криза на капитализма е прикривана като едва ли не следствие от „пандемията от ковид-19“. Тази криза поставя въпроса за отмяна на капитализма – заменянето му с друга, нова обществено-икономическа система. Зачестяват примерите на борба, които ни дава работническата класа – тя усилва своята съпротива спрямо системата. Оправданият гняв на народните маси не може да бъде заглушен нито с ограничителни мерки, нито с репресии, нито с широка цензура. Наше задължение е да водим тази съпротива и да я доведем до революция. Да, условията в България имат своите особености и ние разбираме, че е нужно да ги отчитаме в максимална степен докато водим своята борба. Но нашето действие тук може да бъде успешно, ако то е координирано с борбата на всички революционни сили от другите страни.
„Роте фане“: Благодарим за интервюто!
