Послание на Движение „23 септември“ във връзка с 81-та годишнина от 9 септември 1944 г., прочетено на демонстрация на Братската могила в София.
Днес сме се събрали, за да отбележим една изключително важна дата от българската история – 9 септември. На този ден преди 81 години българският народ се изправи срещу фашизма, срещу войната и срещу предателите на отечеството, които бяха вкарали България в съюз с хитлерова Германия. Това е денят, в който трудовите хора поведоха страната по пътя на мира, социалната справедливост и народната власт.
На 9 септември 1944 г. е сложен край на един престъпен политически режим, отговорен за две национални катастрофи, превърнал страната в суровинен придатък на Германия, един режим държащ българския народ беден и изостанал и практически докарал го до състояние на гражданска война. 9 септември открива пътя за изграждане на нова, социалистическа, общественополитическа система, която носи на народа мир, ускорена модернизация и индустриализация, развитие на науката и техниката, достъп до култура, образование и здравеопазване на световно ниво.
Не на последно място 9 септември 1944 г. спасява България от трета национална катастрофа, която би поставила под въпрос самото съществуване на българската държавна. Съюзът с Хитлер, представян ни днес като мъдър геополитически ход, и участието на български войски в окупирането на територии на съседните държави създават реалната опасност от понасянето на тежки последствия след войната. Знаем какво се случи със самата Германия, която не само че не получи световно господство и загуби всички завоювани територии, но и е разделена на 4 окупационни зони и прекарва повече от 4 десетилетия разделена. Подобна съдба е очаквала и България без 9 септември 1944 г.
Изключително важно е да се помни и отбелязва този ден и поради приликите на днешната ситуация с историческите събития. Днес България отново е превърната в сателит на най-агресивната империалистическа сила. Страната ни активно изнася оръжия и участва косвено в чужди конфликти за чужди интереси. На наша територия са поставени няколко американски военни бази, които да служат за гарант за запазването на империалистическото влияние и резултатите от реставрацията на капитализма у нас.
Властта отново се държи от една малка компрадорска върхушка, която целенасочено продава интересите на народа за лична изгода. В същото време, когато българският народ заема последно място в ЕС по всички икономически статистики. Българската работническа класа е практически безправна на своето работно място и е оставена на произвола на работодателите.
От икономически развита страна, способна да изпраща хора в космоса, България беше върната десетилетия назад. Българската индустрия, изградена с труда на нашите дядовци и баби, беше приватизирана и разрушена. Културните и образователни институции бяха съсипани под напора на неолиберални реформи, пропагандиращи абсолютна власт на пазара. В тези институции започнаха да виреят частни НПО със съмнително финансиране. Практически се извърши приватизация на културния и образователен живот на страната.
Всички тези деструктивни процеси в икономическия и социалния живот на страната доведоха и до едно от най-страшните последствия – ужасяващата демографка криза, в която се намира България. Тя поставя под въпрос дори самото съществуване на българския народ през следващите десетилетия. Българите са сред най-бързо изчезващите народи в света. От 9 милиона в края на 80-те години на ХХ век, днес в страната живеят около 6. Ако нещо не се промени радикално и тенденцията се запази, съдбата на нашия народ е лесно предвидима.
В близките месеци се подготвя забиването на последния пирон в ковчега на народа – въвеждането на еврото. Това би унищожило и последните остатъци от българския суверенитет и би предало изцяло финансовата власт в ръцете на империалистическите институции. Това ще доведе и допълнително обедняване на народа, чрез убийствена инфлация и спекула. За пореден път единици ще забогатеят за сметка на милиони.
Една от формите на терор срещу народа през последните десетилетия е подмяна на историята. Както знаем, това засяга не само комунистическото движение, 9 септември и социалистическия период на страната. Под въпрос се поставят дори фундаментални въпроси от българската история, като нашето национално-освободително движение, Освободителната война и дори 3 март. Народ без история няма бъдеще. Затова е толкова важно да се противопоставим са манипулациите, свързани с нашето минало.
Сегашната господстваща класа е приела като свое верую възхвалата на режима в България преди 1944 г. Затова днес подвластните на властта медии се надпреварват да хулят 9 септември. Идеолозите на системата са особено активни в днешния ден.
Защо обаче това е толкова важно за тях днес? Защото по някакъв начин трябва да се намери обяснение за пладнешикия грабеж след 1989 г., за разрушените заводи, за закритите училища, за културния упадък, за 3-те милиона емигрирали, за изчезващия народ. Господстващата олигархия не намира начин да обоснове своето съществуване, освен чрез антикомунизма. Защото сегашната политическа система е също толкова антинародна, колкото и тази преди 1944 г. и затова е обречена от историята да има същата съдба.
Затова днес сме се събрали не само да почетем миналото, но и да погледнем към бъдещето. Историята не е приключила. Самият Фукуяма, авторът на теорията за „края на историята“, вече призна, че е сгрешил. Историята се пише от народите, от техните борби и техните мечти.
Бъдещето принадлежи на трудовите хора, на онези, които създават богатствата на тази страна. Вярваме, че една различна система е възможна – система на справедливост, солидарност и равенство. От нас зависи по-бързо да задвижим напред колелото на историята.
About the Author
