Атанас Манчев – “Васил Левски”

Предателят с кръвта ти се угойвал,

кога си на бесилката висял,

а в зимната фъртуна се откройвал

плачът на цял народ осиротял.

 

Плачът на милиони твои братя:

че нямат край ни робство, ни тегло,

а ти си ги оставил сред борбата…

Но истината бе ли то?

 

А кой тогаз след две, след три години

на смъртен бой поведе мирен роб?

И мост на свободата за да мине –

построил бе черешовия топ?

 

Мина се време и бащите наши

издигнаха ти паметник напет.

Във дни тържествени безчет търгаши

се пъчеха със твоя уж завет.

 

А масите ревяха ядно –

пак гладни и гнетени бяха те

и жалеха, че ти отдавна падна…

Но истината то ли бе?

 

А кой тогаз с безумен героизъм

отпред заста и пръв се повали,

от паметта ни и до днес не слиза.

Не беше ли, не беше ли там ти?

 

Когато днеска е светът разтресен

издъно, млатен от суров пестник,

и са на крак и честен, и нечестен:

и всеки тука или там войник?

 

Ний пак държим онези бурни струни

на твойто дело мощно и свето

и помним, че те няма помежду ни.

Но истината е ли то?

 

А кой, а кой в борбата ни окриля,

а кой безстрашен мре и все е жив?

А кой народната насочва сила

към друг живот, безстрашен и щастлив?

 

Атанас Манчев, 1943 г.

 

ЗА АВТОРА: Атанас Манчев (1921-1944) е български революционен поет. Участник в Работническия младежки съюз и в Българския общ народен студентски съюз. Един от ръководителите на партизанските отряди „Народен юмрук“ и „Васил Левски“. Загива при сражение с фашистката полиция на 21 май 1944 г. в град Айтос.

Сподели