Автор: Д-р Бети НЕДЯЛКОВА, май 2010 г.
Като работещ лекар-пенсионер ще се опитам да представя състоянието на съвременното българско здравеопазване.
За човека здравето е най-голямото богатство. За него има различни определения. Според Конституцията на Световната здравна организация (СЗО) от 1948 г. то е дефинирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на заболяване и недъг. Това не е само личен, а и обществен и държавен въпрос. Оценката на здравеопазването в дадена страна е на базата на следните показатели:
- Дял от държавния бюджет за здравеопазване и принципи за организацията му.
- Материална база.
- Оборудване
- Кадри.
- Обхват на обслужване и демографски показатели.
До 1939 г. здравеопазването се развива от държавата чрез Главна дирекция на народното здраве към Министерството на вътрешните работи. След войната, при социализма се оформя отделно министерство на здравеопазването и в съответствие с плановото стопанство и социалистическата собственост се финансира от държавата. Формата на доболничната помощ е на участъков принцип. Болниците са държавни. Новопостроените болници са комбинирани с поликлинични блокове (една от най-сполучливите форми за приемственост в лечебно-диагностичния процес). Делът от държавния бюджет беше 6%. Според международните норми средно около 8% от бюджета се смята за оптимален дял за нуждите на здравеопазването.
След 1989 г. здравната реформа се извършва по западен образец с внедряване на пазарни отношения и даване на приоритет на така наречената Здравна каса. Участъковите лекари стават семейни лекари. Докато при социализма лекарите бяха диференцирани като участъкови за възрастни и деца, което е по-прогресивна и успешна форма, днес семейните лекари вече приличат на лекари от селска здравна служба, или на диспечери, която форма не е по-успешна за лечебно-диагностичния процес. Делът от държавния бюджет за здравеопазване е 4%, т. е. на половината от международните норми. Пациентите (освен децата, които се осигуряват от държавата) са длъжни да се осигуряват за здраве. Диференцирането в доходите и безработицата не позволяват на всички граждани да ползват медицински услуги чрез касата, въпреки че конституцията предполага безплатно и достъпно медицинско обслужване. Знаем, че при социализма здравните вноски не бяха в отделна каса. Всички граждани имаха пълен и безплатен достъп до медицинско обслужване от всякакъв вид. При пазара свободата да си избереш семеен лекар се ограничава от невъзможността да бъдеш обслужен, ако не си здравно осигурен и не можеш да си платиш ползването на медицинските услуги. Този подход довежда до невъзможност на голяма част от населението да ползва своите конституционни права. Противоконституционно е и плащането на т. нар. потребителска такса при посещението на семейния лекар за преглед или само за предписване на лекарства с рецепти с намаление.
По отношение на материалната база отново се връщаме към 1939 г. (другите години са военни).
В България има 9 болници, 753 лечебни и профилактични заведения с 12 000 легла, един родилен дом в София. През 1989 г. (периода на социализма) България има 9002 лечебни и профилактични заведения със 111,2 хиляди легла – 9 пъти повече от 1939 г. Амбулаторно-поликлинични заведения – 3732, в това число поликлиники, здравни служби, фелдшерски здравни пунктове, самостоятелни лекарски здравни пунктове към предприятия и учреждения, рехабилитационни служби, районни транспортни здравни служби, здравни пунктове към ЦКС, работнически поликлиники, поликлиники за амбулаторна рехабилитация, стоматологични поликлиники, лекарски и стоматологични здравни пунктове към училища и детски заведения.
-детски заведения – 1106 (постоянни детски ясли и домове за майка и дете)
-постоянни детски и женски консултации – 2580
-други здравни заведения – 69 (самостоятелни станции за бърза и неотложна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, хигиенно-епидемиологични инспекции, гранични медицински пропускателни пунктове, институт за здравна просвета, диагностичен център по имплантология и зъбно протезиране).
Всеки сам може да прецени с каква медицинска база през 1989 г. контрареволюцията свари България. Всичко това при социализма бе построено в името на човешкото здраве и доказа своята значимост и резултатност при ликвидирането на епидемиите от инфекциозните болести, на туберкулозата най-вече, малария, тифовете и т. н.
По отношение на техническото оборудване се има предвид техническата въоръженост на медицинския персонал. Това оборудване в миналото до 1939 г. е минимално – спринцовки, хирургически уреди, рентгенова диагностика. След 1944 до 1989 г. – значително разширено оборудване от еднократни спринцовки до най-съвременнни апаратури за специализирана медицинска дейност (кардиографи, ехографи, скенери, трансплантационна техника, лазерна техника и др.).
В сравнение с богатите западни страни техниката съвсем не беше достатъчна, но тя беше на безплатно ползване от всеки гражданин на НРБългария за диагностика и лечение от много добре подготвени лекари. В разговора ми с една млада жена, казах, че в Австрия, където тя живее, разполагат с разнообразна медицинска техника, тя ми отговори: “Да, има всички екстри, само мислещи доктори няма”.
Отново ще се върнем към 1939 г. и по отношение на медицинските кадри. Лекарите са 4127, зъболекарите – 1206, фелдшери – 1190, акушерки и медицински сестри – 1380. Аптекари и помощник-аптекари – 1185. На един лекар се падат 2021 жители, на едно медицинско лице – 543. Родилни домове – 1 в София. Здравни заведения има само в 4 села. В сравнение с 1989 г. лекарите са 28,2 хиляди, зъболекарите са 6,05 хиляди. Акушерки и медицински сестри – 61 хиляди. Общо медицински персонал с висше и полувисше обрзование и средно медицинско образование е 125,6 хиляди., 16 пъти повече от 1939 г. На 1 лекар се падат 319 жители, на едно медицинско лице – 84 души, 6 пъти по-малко отколкото през 1939 г. Квалификацията на лекарите беше безплатна при социализма. За нея се полагаха изключителни грижи особено за педиатрите. Сега специализацията е платена. Във връзка с кадрите е необходимо да се отбележи, че те бяха обучавани не само като специалисти, но и насочвани към морала на един социалистически човек, който проявява висша хуманност при обслужването на пациентите. Ето защо лекарите от времето на социализма не бяха търговци, а високохуманни личности. Това потвърждава подвига на Стефан Черкезов, млад лекар от Великотърновската болница, който изгоря, спасявайки хората от горящ автобус. Каква разлика с д-р Менгеле – зловещият лекар от концентрационните лагери на нацизма. Два свята: единият е излишен.
Обхват на пациенти и демографски показатели.
През 1939 г. населението на България е 6,3 млн жители, а през 1989 г. – 8,99 млн жители.
Средната продължителност на живота през 1939 г. е 52 години – най- ниската в Европа. През 1996 г. тя е за мъжете 77,6 години и за жените – 80,2 години. Нека сами да си отговорим защо през периода на социализма средната продължителност на живота се е покачила.
Естественият прираст през 1940 г. е +55,518, през 1980 г. е +30,240, през 2002 г. е -41,408.
Раждаемост:
1940 г., живородени: 140,564
1980 г. – 128,190
2000 г. – 73,679
През 2008 г. живородени – 77,112, умрели – 110,523
Прираст: -32 811.
Тези цифри красноречиво говорят и за икономическото и здравословното състояние на България при либерализма. Състоянието на здравеопазването също има дял за живота и здравето на нацията. Ето защо то е национален въпрос.
Социалистическата държава направи почти всичко необходимо за обслужването на хората. В профилактиката има сериозни постижения. Това е важно, защото по-добре да се предотврати болест, отколкото тя да се лекува успешно или безуспешно. Създадени бяха детски и женски консултации, работнически поликлиники, болници, профилакториуми. Много болести (малария, едра шарка, туберкулоза, инфекции) останаха в миналото. Създадена беше солидна почивна база за всички възрасти.
Всичко, казано дотук, е една малка част от онова, което направи социалистическа България за здравето на своята нация. Фактите са налице, част от които са изложени за сравнение. Това е важно да се знае, защото контрареволюцията помете голяма част от тези постижения и всички, които са съпричастни на социалистическата идея, не трябва да стават търговци на здраве. Средният медицински персонал става наемен работник и тръгва по света. Медицинската база преминава в частни ръце. Достъпът до медицинското обслужване, високоспециализираните дейности, е възможен само за онези, които имат пари.
Снижава се и до неузнаваемост качеството на медицинското обслужване. Предоставя се на лекарите техника, за която Западът търси пазар. Разрушава се цялата организация и приемственост в лечебно-диагностичния процес. Целият лечебен процес е една показност без положителни резултати по отношение раждаемостта и другите демографски показатели, към които здравеопазването има отношение. Медицински заведения (центрове и кабинети) изникват в жилищни блокове, което никога при социализма не е било. (Така е било до 1939 г.) Ние всички сме свидетели как икономическата разруха води след себе си разруха и в здравеопазването. В селата няма достатъчно медицински кадри. Немалкото празници, които се съчетават с почивните дни, са пречка за населението, което не може да ползва услугите на семейните лекари най-малко за 3-4 дни, а понякога и повече, т.е. празник за богатите, а за бедните едно мъчение, което в много случаи завършва с фатален край. Създават се частни болници, които са истински фабрики за пари. Главен диригент в тази вакханалия е т.нар. здравна каса, която представлява една банка, по-точно една пирамида, която финансира медицински услуги дотолкова, колкото да не се нарушат нейните функции. До касата се мъдри безпомощно и безпричинно Министерството на здравеопазването. Това е един завоалиран геноцид. Целта на реформата не е да да се опази здравето на хората, а тъкмо обратното. Никой няма да отрече и сивата икономика, която се върши от семейните лекари с т.нар. потребителска такса за преглед, т.нар. дарение при постъпване на болен в болница, което е открито изнудване и корупция при извършване на високоспециализирани дейности, като операции, изследвания и пр. И за всичко това ние мълчим, не се борим срещу нередностите и извращенията. В подкрепа на геноцида са всички онези действия новородените деца да получават своя акт за раждане не веднага след раждането, а по-късно, като през най-критичните дни те не могат да се насочат и приемат от лекар, тъй като без този документ не могат да бъдат вкарани в нито една пациентска листа. Какъв е резултатът? Родителите плащат на случаен лекар или децата дочакват да получат акт за раждане и след това започват трудностите с намиране на семеен лекар. По време на социализма това беше невъзможно, защото връзките с родилните домове беше постоянна и педиатричният екип получаваше още при изписването на детето съобщение по телефона, че има изписано бебе и екипът се е случвало да го чака да пристигне от родилния дом пред вратата на жилището. При социализма детските отделения и женските консултации бяха затворени отделения. Там не можеше да попадне възрастен болен. А сега седят на една пейка в чакалнята болен от туберкулоза и болни и здрави деца. Детските консултации нямат чакални. Тези прегледи често се извършват в лекарски кабинети, където са преглеждани болни пациенти. Не са ли възможност за геноцид т.нар. кабинети за семейно планиране, които по западен образец бяха създадени и у нас. Към тях се обръщат семейни двойки за консултация кога е най-добре да се създадат деца и този положителен отговор, който те чакат, се проточва във времето и когато го получат, те вече не могат да създадат поколение. Не е ли геноцид това да се снабдяват детските градини с продукти, които са залежали в магазините. При положение, че и укладът е много недостатъчен, и храната е некачествена. Не е ли геноцид и това да се настаняват в детските градини и други подразделения, а децата (особено тези в София) да бъдат в пренаселени групи, където има условия за заболяването им. По всички информационни канали се поощряват сексуалните отклонения (лезбийство, педерастия) с цел да не се създават семейства и да не се възпроизвеждат деца. Не е ли геноцид и това да се поощрява мода, която води до увреждане на детеродните органи на момичетата. Напоследък е много модерно да се създава поколение в епруветки. Немалка част от родилките раждат не по естествен път. Бебе в епруветка е доходен бизнес за някои медици.
Не е ли геноцид това на пазара да се предлагат нискокачествени, дори опасни продукти, а може би и генномодифицирани, които причиняват злокачествени заболявания на дебелото черво; да се въвеждат все нови и нови ваксини с вредни странични последици, така добре описани от Атанас Гълъбов в “Световната конспирация срещу здравето” – увреждане на мозъка, алергизиране и други подобни, от които се пълнят джобовете на фармацевтичните компании? Тези ваксини не са това, за което ги рекламират. Ваксинирането не значи, че няма човек да се разболее от съответната болест, например епидемията от морбили (брусници, дребна шарка). Разболяват се дори имунизирани деца и това не са единични случаи, да говорим ли за свинския, птичия и други видове грип, които се появяват от нищото и веднага изчезват, след като вече се пласират съответните ваксини. Анализът показва, че всичко това произтича от съществуващата капиталистическа неолиберална система, която има за цел не да пази здравето на хората, а да осигурява максимални печалби на частните монополи. Оцеляването на златния милиард преминава през милиони трупове Изводът е: трябва да се премахне общественият строй, който поражда тези явления. Рекламираните реформи в здравеопазването не решават неговите проблеми, защото не засягат основите на капитализма. Нужни са обединените усилия на всички, които са против капитализма и са патриоти на своята страна. Възможни са и тук програма минимум и програма максимум. В програма минимум се включват:
– да се продължи мораториумът върху употребата на ГМО;
– да се превърнат детските отделения и женските консултации в затворени отделения;
– да се възстановят училищните лекари и зъболекари с всички права;
– да се възстановят работническите поликлиники;
– да се спре закриването на общинските болници;
– да се спазва 8-часовият работен ден и да се отмени работата на 2-3 места;
– достъпна медицинска помощ съгласно конституцията;
– премахване на потребителската такса;
– да се отмени приватизацията на поликлиниките и отново да се организират неотложни звена към тях или към болниците.
Не може да се очаква политическа подкрепа от лекарите. Стремежът на Запада е да ги превърнат в аристокрацията на България. Всички техни протести не са в защита на пациентите, а за техни лични интереси. По времето на социализма управлението на Тодор Живков заложи мина със закъснител с отношението си към лекарското съсловие. Лекарите не бяха добре платени, нямаха столове и почивни станции и от тях се искаше само хуманизъм, нощен труд, труд в инфекциозна среда, стресови ситуации, като в същото време артистите и други интелигенти бяха галеници на Тодор Живков. Контрареволюцията даде пари на лекарите, а д-р Игнатов на едно събрание на лекарите каза: “Няма да ги жалите тези пенсионери, ще вземате от тях пари и няма да се страхувате от затвор”. Затова лекарското съсловие и сега няма да бъде съучастник в борбата против капиталистическото здравеопазване.
Въпросът за здравеопазването е политически и национален въпрос. Наша стратегическа цел трябва да бъде да се спре българоубийствената реформа.
