Никой от нашите велики дейци от епохата на борбата за народно освобождение не се ползува с такава безгранична любов и не упражнява такова неотразимо влияние върху младежта както Христо Ботев.
Обаянието от личността на Христо Ботев се предаде на поколението след неговата героическа смърт и продължава да се предава неотслабващо по-нататък на новите поколения. Днес то е по-силно, отколкото някога. Чрез всенародната обич и чрез възторга, който неговата личност, неговото дело и неговата саможертва извикват в младежта в течение вече на няколко поколения, Христо Ботев си завоюва първо място в пантеона на българската героика.
В какво е ключът на тая рядка популярност, изключителна обаятелност, която 70 години след неговата смърт продължава да блести с неотслабваща сила като звезда на нашия небосклон, да буди възторг и да вдъхновява към подвизи и творчески дела народната младеж?
Ботев бе един гениален български поет. Неговите художествени образи съперничат с най-редките перли на нашата народна поезия и на международната литература. Той създаде най-съвършения образ на народния герой, който олицетворява в най-висока степен онова, което бе и остава нужно на нашия народ, за да извоюва своята свобода, за да бъде господар на своите съдбини, за да си осигури едно светло и щастливо бъдеще.
Много хаджидимитровци легнаха по нашите балкани! Сред тях и не малко девойки. С десетки народни герои отиваха срещу куршума и на бесилката с вдигната глава, пеейки безсмъртния ботевски стих: „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира…”
И те не умряха, защото от тяхната кръв се роди народната свобода.
Докато благото на родината, свободата и щастието на народа изискват напрежение на телесните и духовни сили на неговите синове, личен кураж и безстрашие пред опасностите, готовност за саможертва, поетическите образи на Христо Ботев ще вдъхновяват и младежта към безкористна служба на народа и родината, към подвизи и героически дела.
Ботев бе един голям народен будител, водител и революционер, който не само беше на висотата на задачите на своето време, но и виждаше далеч в бъдещето на народа и на човечеството.
Епохата на Ботев беше епоха на борбите на народите в Европа за национална независимост, епоха на националните революции.
Освобождението на българския народ от национално робство, извоюването на националната независимост, създаването и изграждането на свободна и независима българска държава беше великата задача, на която Христо Ботев посвети своите блестящи духовни дарби, своята необуздана титаническа енергия, своята грозна ненавист към грабителите и потисниците на народа и неудържим устрем към щастието и свободата на трудещите се от всички страни. В борбата за разрешение на тая задача на своето време Ботев пожертва и живота си. Ботев е от плеядата на европейските революционери от средата на миналото столетие, в която блестят имената на Гарибалди и Мацини, на Мицкевич, Кошут и др.
Но революционните цели на Ботева излизаха зад тесните рамки на българското племе. Той беше не само български, но и балкански революционер. Той разбираше, че условие за извоюване и запазване свободата и независимостта на балканските народи е тяхната съвместна борба и тяхното обединение в мощна балканска федерация, сърцевината на която бе и си остава обединението на славянските народи на Балканите.
На пътя на осъществяването на тая задача застана немският империализъм. Днес, когато хитлеристка Германия е вече разгромена, една от насъщните задачи на нашето поколение е изпълнение великия завет на Ботев и на другите балкански революционери от неговото време.
Но Ботев прозираше и в по-далечното бъдеще.
Той служеше още на един велик обществен идеал – освобождаване на трудещите се от всяко робство – политическо, икономическо и социално. Ботев е първият български комунист.
В оная ранна епоха той разбра великата революционна роля на европейския пролетариат като гробар на капитализма и обновител на обществото. Той прослави Парижката комуна и се присъедини към Интернационала на Маркса и Енгелса. В България в неговото време нямаше още модерен промишлен пролетариат, затуй решението на задачите на комунизма той възложи върху селяните и занаятчиите – върху двете потиснати класи на трудещите се в България преди Освобождението. Утопическите елементи в неговото мировъзрение не му попречиха да види в трудещите се селяни онова социално революционно зърно, което в бъдеще ги сближи с наемните работници, съедини ги в крепък съюз, който днес е главният фактор на политическата, икономическата и обществена обнова на България по пътя към социализма.
Христо Ботев бе най-яркото въплъщение на борбата на българския народ против националното потисничество и гнет. Той виждаше в борбата на българския народ част от борбата на всички потиснати народи за освобождение и той разбираше нейното международно значение в епохата на национално-освободителните борби.
Той беше един от най-последователните пионери на идеята за държавното обединение на южното славянство, за балканска федерация. Той свърза борбата за национално освобождение с борбата на трудещите се против всяко потисничество, против всяка експлоатация. Той беше пророк на комунизма в България.
Христо Ботев съедини в едно службата на своя народ с идеала за общочовешкото щастие, безкористния и самоотвержен народен патриотизъм с прогресивния интернационализъм.
Делата на Христо Ботев бяха вдъхновени от неговите велики народни цели и общочовешки идеали, те бяха едно с неговите помишления, думи и проповеди. Той запечата с кръвта си любовта си към родината и народа, вярата си в силите на трудещите се и предаността си към великия идеал за освобождение на човечеството от всяко потисничество и всяка експлоатация.
Затова Ботев е тъй любим на нашата прогресивна народна младеж.
Поздравявам сърдечно нашата работническа и земеделска демократическа младеж, младежта, впрегната в промишления, земеделски и интелектуален труд, и учащата се младеж, младежта, която се учи да брани нашата родина с оръжие в ръка, с празника на Христо Ботев. И й пожелавам да се вдъхновява от великия пример на Ботева и да работи с всеотдайност и саможертва за постигане на неговите завети и идеали
Отечественият фронт, възглавяван от народния вожд Георги Димитров, продължава делото на Христо Ботев. Нека прогресивната демократическа младеж бъде твърда опора на Отечествения фронт и да върви начело при осъществяване на неговата програма на велики строежи и реформи.
в. „Работническо дело”,
год. XIX, бр.123, 1 юни 1947г.
About the Author
