Голямо нещастие за нас, за българския народ и за работническата класа беше това, че в миналото защитниците на буржоазния строй успяха да внушат в известни среди безверие в силите на народа. Особено фашистите правеха това. Тяхната теза беше:
„Нашата страна е малка, нашият народ е немногочислен, ние сами не можем; ние трябва да си преклоним главата; ние не можем да създадем своя национална промишленост, не можем да развием модерно селско стопанство; не можем да имаме силна армия, ние сме слаб, малък народ!“
Това те правеха, за да могат да продават – и продаваха – плодовете на народния труд, богатствата на нашата страна, като държат народа в подчинение.
И досега в известни среди няма достатъчно вяра в силите на нашия народ. Когато небето се помрачи, когато настъпи буря, веднага сред тях настъпва колебание особено в средата на интелигенцията: учащи се, студенти, учители, професори.
Трябва да се развива, да се задълбочава в душата, в сърцата на народа и неговата младеж вяра в силите на работническата класа, на селянина, вяра в силите на нашия народ. Тази вяра трябва да бъде всекидневно укрепвана. За тая цел е необходима постоянна разяснителна и възпитателна работа.
Трябва да се затвърди и убеждението, че един малък народ може да държи съдбата си в своите ръце, ако не се влияе от вредните пораженски внушения на чуждите агенти, че той може да бъде уважаван и от големите демократични държави, ако вярва в собствените си сили и твърдо държи за своята национална свобода и независимост.
About the Author
