Европейският съюз, НАТО и демокрацията

Събудих се, взех си хавлията и влязох в банята. Пуснах само гореща вода, излезе голяма пара от студения под. Взех шампоана, беше почти замръзнал, сапунът на пипане беше като ледено блокче, но го разтърках бързо по тялото си, гелът за бръснене, който един приятел ми подари за Коледа, беше станал на кристалчета. Топлата вода от бойлера свърши бързо. Излязох и веднага се подсуших. Погледнах термометъра в стаята, показваше 8 градуса, явно навън се беше постоплило.

От началото на новия XXI век нямаме парно. Дойдоха някакви хора и искаха да ни слагат топломери. Усещах, че е голяма измама и не ги пуснах вкъщи. Спряха ни парното, но продължихме да плащаме по стотина лева за тръби, които нищо не топлиха. „Хубавото“ е, че постепенно всички съседи си спряха парното, а след това изключиха нещо централно и вече не плащаме за тръбите. От тогава е адският студ. Пробвахме с духалка – получавахме сметки по 200 лева на месец и рядко я пускахме. След 2-3 години купихме климатик на изплащане, но и него го пускаме само от време на време. Вечер слагаме в краката си бутилки с гореща вода, завиваме се с няколко одеяла и спим.

Сутрин ставам рано за работа, качвам се на автобуса, в който е малко по-топло от вкъщи. Онзи ден ни изненадаха, че трябва да се качваме на някакво скеле, високо около десет метра и от него да внасяме хладилни камери, защото не минават през вратите. Двама колеги отказаха, защото е много високо, а и времето е доста ветровито. Шефът им каза след Нова година да си търсят и нова работа. На мен ми се размина /за сега/, по-млади колеги се качиха на опасното скеле.

Вечер, след работа взимам нещо за ядене от магазинчето в блока. Съседът, който взе помещението под наем каза, че след Нова година го затваря. Нещо не върви, големите вериги продават много евтино.

Като се прибера слагам яденето на една табла и се завивам пред телевизора. Преди три-четири години всяка вечер по рекламите казваха, че като дойде цифровата телевизия програмите ще се увеличат до над 30. Тогава си спряхме кабелната телевизия, за да не плащаме. Преди гледахме 12 програми, сега са 5. Жената казва, че е от нашия телевизор и ако си купим нов ще хващаме повече. Не е от нашия телевизор. Пуснах новините, освен традиционните изнасилвания, убийства, терор и войни съобщиха, че 250 000 нашенци ще посрещнат новата година със запор на заплатата по данни на частните съдебни изпълнители и НАП. Значи не съм само аз – помислих си веднага. Така заспах.

Сутринта се събудих, жив. Пуснах телевизора, някакъв в сутрешния блок каза, че трябва да сме щастливи, защото сме в Европейския съюз, пази ни НАТО и добре, че е дошла демокрацията, за да се освободим от тоталитарния режим. Махнах бутилките с вече студената вода изпод одеялата, от старата ми дървена дограма духаше пронизващ вятър, от стените също лъхаше студ, а аз отивах в банята, при ледените блокчета сапун и гелът на кристали.

                                                                                                                      В. Ангелов