На 6 юни 2010 година, предварително организирана група от около двадесет младежи, некриещи своите фашистки убеждения, нападна без никакъв повод шест техни връстници, пътуващи в трамвай номер 20 в София. Единствената вина на нападнатите, някои от които получиха средни телесни повреди, беше, че техните политически идеи не се харесват на нападателите. Престъплението беше извършено с особена дързост, посред бял ден и в превозно средство на градския обществен транспорт.
Възраждане на фашистките тенденции и прояви в нашето общество не се изчерпва с организираните нападения по улиците. Не е случайно, че днес фашистките престъпници и главорези, осъдени от Народния съд, са представяни като „невинни жертви“, а антифашистката съпротива и нейните герои се обливат с клевети и мръсотия. Окупацията на България от нацистка Германия през периода 1941-1944 г. се възхвалява като „обединение на родината“ и „реализиране на националния идеал“, а Съветската армия, която освободи Европа от нацизма, е обявена за „окупатор“. Етнически или религиозни малцинства са сочени като главна причина за престъпността, бедността и всички беди на нашето общество.
Каква е опасността от фашизма и шовинизма за нашата родина? Дълбоко се заблуждават тези, които си въобразяват, че с помощта на фашистите може да се извоюва и защити националната независимост или да се премахнат престъпността и бедността. Фашистката идеология се основава върху насилие по отношение на всички различни от тях вътре в страната и разпалване на войни със съседните държави. Българският фашизъм и шовинизъм, тъй като се развиват в малка и зависима държава, неизбежно търсят външен покровител и превръщат страната ни в сателит на най-агресивната велика сила в света. Това винаги завършва и ще завършва с насилие и въоръжен конфликт вътре в страната, а извън нея – с международна изолация, военно поражение и национална катастрофа. Сега е времето, докато не е станало много късно, да припомним на нашето общество, че българският фашизъм и шовинизъм причиниха в миналото най-големите беди на нашата държава, включително терор срещу по-голямата част от българския народ, море от пролята българска кръв, загубени войни и национални катастрофи.
Днес повече от всякога за нас е актуално предупреждението на немския протестантски богослов Мартин Нимьолер. Нимьолер е с твърди националистически и антикомунистически убеждения, и за това поддържа идването на власт на Хитлер.
Виждайки обаче, че нацистите водят страната към война и катастрофа той се противопоставя публично на тяхната политика и затова е арестуван и изпратен в лагер, най-напред в Заксенхаузен, а после в Дахау. Напълно актуално за нашата днешна действителност звучи стихотворението му „Когато те дойдоха…“:
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.
Движение „23 септември“
София, 9 януари 2017 г.
