Изказване на представител на Движение “23 септември” на конференцията на Световната антиимпериалистическа платформа, провела се в Нидерландия, по повод на срещата на върха на НАТО през юни 2025 г.
На първо място бих искал да поздравя участниците на това мероприятие и да изразя радостта си от възможността да бъда тук днес. За нашата организация винаги е било важно обмяната на идеи и опит с другари от различни държави.
Аз идвам от България, една от страните, в които най-ясно може да се видят последствията от империализма. В рамките на едно поколение след реставрацията на капитализма през 1989 г., от развиваща се социалистическа страна, имаща развита индустрия, земеделие, енергетика, народна армия, културен живот и гарантирани и безплатни здравеопазване и образование на световно ниво, страната ни се превърна в полуколония на САЩ и държавите от Западна Европа, ресурсите на България се изнасят по африкански образец. Нашата родина заема твърдо последно място по доходи сред държавите в ЕС. Сред младежта цари нравствено и културно разложение, а демографската катастрофа, пред която сме изправени, поставя под въпрос съществуването на българския народ в следващите десетилетия. Официалните институции извършват реабилитация на фашисткия период в България от 1923-1944 г., а неонацизмът се разпространява сред подрастващите. В първостепенен политически фактор в България се превърна американското посолство, което има решаваща роля при вземането на ключови за страната решения, при определянето на позициите по външнополитически въпроси и при формирането на правителствата.
Тези промени се случиха с такава скорост, че българите не успяха да намерят достатъчно сили и енергия за да се противопоставят на тези пагубни тенденции през последните 30 години.
Една от най-ярките последици от настъпилите промени е загубата на редица формални признаци на суверенитет и военната окупация на страната от силите на империализма. Това се случи след членството на България в НАТО (2004 г.), в Европейския съюз (2007 г.) и настаняването на американски военни бази на наша територия (2006 г.). При нито една от тези стъпки българският народ не е бил питан дори формално за отношението си към тях. Тези събития се случиха в атмосфера на триумфиращия в страната ни империализъм след 1989 г. и на налагането на идеята за настъпилия „край на историята“. Това обуславя и липсата на достатъчна съпротива от страна на българския народ против неговото заробване.
Днес обаче ситуацията е малко по-различна. „Краят на историята“ беше отменен от самия автор на тази теория. Доминацията на САЩ в световен план е разклатена, засилват се противоречията вътре в империалистическия лагер. Увеличава се броят на държавите, които се противопоставят на империализма, тяхното значение и икономическа мощ се увеличават. В редица точки по света империалистическите сили търпят поражение. Дори народите в държавите от Източна Европа постепенно се отърсват от шока от реставрацията на капитализма и някои започват да търсят различни пътища на развитие.
В тази ситуация управляващата компрадорска върхушка в България, следвайки директивите на своите господари, се готви да извърши поредната антинародна стъпка в т.нар. „евроатлантическа интеграция“ – вкарването на страната ни в еврозоната. Това би погребало последните формални остатъци от българския национален суверенитет и би прехвърлило официално цялата власт в страната в ръцете на империалистическите институции. Българската народна банка ще загуби контрол върху паричната политика. Страната ще стане още по-зависима от решенията на Европейската централна банка. Върху народа ще се стоварят несгодите на високите цени и инфлацията.
Една от причините да се настоява толкова много на влизането на страната ни в еврозоната в този конкретен момент е и фактът, че от този финансов съюз няма дори формално разписан механизъм за излизане. Европейските империалисти искат да подсигурят своя източен фланг в готвената пълномащабна война срещу Русия. В този конфликт, от гледна точка на Западния империализъм, България представлява несигурен съюзник и своеобразно „слабо звено“. Българският народ, в своята огромна част, не чувства Русия като някакъв враг или заплаха. Българите и руснаците са свързани от непреходните връзки на общата азбука, близките култури, религиозни обичаи и исторически събития. Българският народ винаги ще помни и ще бъде благодарен за ролята на Русия при освобождаването на България от османска власт през 1878 г. и за освобождението от фашизма през 1944 г. Именно затова според всички социологически изследвания българите са народът в ЕС, който най-малко подкрепя военната конфронтация с Русия. Още от 2014 г. в България се провеждаха ежеседмични шествия в центъра на столицата, които изразяваха солидарност със съпротивата на народа на Донбас срещу фашистката хунта, завзела властта в Киев след преврата. Веднага след началото на Специалната военна операция през 2022 г. в България започна спонтанна съпротива против военната помощ за Украйна, провеждаха се, и продължават да се провеждат, различни събития, настояващи за неутралитет на страната в този конфликт и дори за подкрепа за Русия. Инстинктивно мнозинството от българите застават на позициите на антиимпериализма.
В този контекст готвеното влизане на България в еврозоната е силно непопулярно. Според официалната социология близо 60% от българите са против подобна стъпка. Всичко това стана причина за отприщването на мащабна народна съпротива за запазването на българската национална валута – лева. В същината си това е антиимпериалистическа борба, която е свързана с геополитическата позиция на страната и участието ѝ в световното военно противопоставяне.
В рамките на тази кампания се създаде инициатива за провеждането на референдум по въпроса за влизането на България в еврозоната. В петицията за провеждане на такъв референдум се събраха над 600 000 подписа, което представлява около 10% от пълнолетното население на страната. Събирането на тези подписи представляваше мащабно начинание, в което се включиха хиляди хора от различни организации. Зависимите от империалистическите структури български институции обаче към момента твърдо отказват да се допитат до българския народ по толкова важен въпрос и подадоха искане за т.нар. „конвергентен доклад“ до Европейската комисия, който трябва да определи дали страната ни отговаря на критериите за влизане в еврозоната. Практически това е последната стъпка, която може да се направи.
Настроенията против въвеждането на еврото в България са толкова големи, че дори президентът на страната Румен Радев на 9 май 2025 се обяви в подкрепа на провеждането на референдум по този въпрос.
Борбата за правото на българския народ да бъде чут обаче продължава и се изостря. Заедно с това се засилват и репресивните действия на властта, страхуваща се от народното недоволство. На 22 февруари 2025 хиляди граждани протестираха против готвеното влизане на страната в еврозоната, като на този протест се стигна до сблъсъци с полицията, сградата на Европейската комисия в София беше нападната, замеряна с червена боя и запалителни материали. В резултат на това бяхме свидетели на невиждани в най-новата история на България репресии. Четирима мъже бяха арестувани, събличани, бити и унижавани в продължение на седмици. Накрая бяха освободени след международна кампания за тяхното освобождение. Това още веднъж показва значението и силата на единството на народите в борбата против империализма.
Към момента на написването на този доклад все още не е известен резултатът от конвергентния доклад, който трябва да определи дали България изпълнява формалните критерии на ЕС за влизане в еврозоната. Без значение какво ще пише в него обаче, борбата против еврото ще продължи да бъде основен политически въпрос в нашата страна през следващите месеци. За успешното водене на тази борба ние се стремим към изграждане на общи действия и съюзи сред силите в България, които се противопоставят на влизането на България в еврозоната и на доминацията на империализма в нашата страна. В това отношение ние стъпваме на теоретичната база, оставена ни от великия български революционер и комунист Георги Димитров и неговата теория за тактиката на Единния фронт. С участието на всички здрави сили победата може да бъде постигната.
Смятаме, че борбата на българския народ против влизането в еврозоната има значение не само в рамките на нашата страна. Тя е част от международната съпротива на народите по света против империализма и неговите институции. Евентуалното поражение на силите на реакцията в България по въпроса с приемането на еврото би било нещо безпрецедентно и би могло да се превърне в пример по света за това как един сравнително малък народ успява да се противопостави на диктата на структурите на ЕС. От там би могла да се развие с още по-голям мащаб борбата за отхвърляне на капиталистическата система като цяло и за изграждане на общество, в което властта принадлежи на трудещите се хора, а не на едрия капитал и международните финансови институции.
About the Author
