Катя Георгиева – “Българка”

„Българските жени са неуки и прости,

те не познават красотата на нашата демокрация“ (Английският печат)

 

Не съм живяла в сини будоари,

с виенска мебел, с вази и кресла,

и във самотни замъци прастари

в живота си до днес не съм била.

 

Не съм била модерна амазонка

в именията си да ходя с кон,

и в пет часа не ме е викал гонга

да сляза в пищно украсен салон.

 

Не съм със яхта плувала в морета

далеч под екзотичния простор,

и с извехтяла обич във сърцето

не съм обичала подагрен лорд.

 

За мен не се е никой гръб превивал,

не е линчуван нейде никой роб,

и житните поля не са обливали

във зноя южен чернокожи с пот.

 

Люляла ме е с песен равнината,

кърмила ме е рохката земя

и във живота труден аз страната си

не съм оставяла до днес сама.

 

У нас растем на воля и на слънце

и в труд обгарят нашите ръце.

Дори в нощите, от умора пълни –

пак радост блика в моето сърце.

 

В зори денят за труд ръце разгръща

и тръгвам аз във ранната зора. –

Родината е мойта светла къща

и аз съм нейна вярна дъщеря.

 

И във живота си безкрай щастлива съм,

когато с неуморния народ

и със любимия човек отиваме

на социализма към спасителния брод.

 

1949

 

ЗА АВТОРКАТА: Катя Георгиева (1922-2005) е българска поетеса и преводачка. „Българка“ е част от нейната стихосбирка „Родина“ (1949 г.).

Сподели