Изказване на представител на Движение “23 септември” на международната конференция на Световната антиимпериалистическа платформа в Каракас, Венецуела. 22 октомври 2025 г.
На първо място бих искал да изразя своите благодарност и радост за възможността най-накрая да бъда във Венецуела. Една страна, намираща се съвсем близко до САЩ – главната империалистическа сила на нашето време, но въпреки това отстояваща принципите на своята независимост и социална справедливост. Ние сме наясно с трудностите и високата цена, които е принудена да плати Венецуела за отстояването на тези си принципи – провокации, ембарго, опити за преврат, очерняща пропаганда и т.н. Именно затова смятам, че тази страна заслужава уважение и международна подкрепа за своята кауза.
Впрочем подобна е съдбата на всички държави, които по някакъв начин се противопоставят на империализма, отстояват своето самостоятелно развитие и изграждат различен общественоикомически модел. В същото време антиимпериалистическите движения и организации в подвластните на империализма страни са подложени на преследвания и репресии, защото търсят по-добро бъдеще за своите страни. Именно това налага търсенето на единство на антиимпериалистическите сили от целия свят в този исторически момент, в който се появява прозорец от възможности повече народи на се откъснат от тиранията на световната олигархия.
Не мога и да не отбележа някои очевидни прилики между региона, от който идвам, и страните от Латинска Америка. Аз съм от България – страна на Балканите и Източна Европа, в която след десетилетна кървава борба против фашисткото правителство, народът успя да завоюва правото на социалистическо развитие след края на Втората световна война. Последваха десетилетия на ускорена модернизация и индустриализация, народът получи достъп до образование и здравеопазване на световно ниво. От изостанала селска страна, за около 4 десетилетия България се превърна в модерна индустриална държава, разполагаща с развити наука и техника, с практически изцяло грамотно население и способна дори да изпраща хора в космоса. Бяха изградени силни икономика и въоръжени сили, които бяха способни да отстояват суверенитета на Народната република.
След падането на Берлинската стена и реставрацията на капитализма през 1989 г. обаче повечето от тези постижения бяха ликвидирани. Индустрията беше приватизирана и разрушена. Културните и образователни институции бяха сринати. Частни неправителствени организации с чуждестранно финансиране заеха мястото на държавата в тях. Наложи се културен и морален упадък. Сред младежта започнаха да се насаждат античовешки фашистки идеи. В страната се развива ужасяваща демографска криза, като българите намаляха от 9 милиона на около 6 за около 30 години. България беше вкарана в империалистическия военен съюз НАТО и в Европейския съюз. На наша територия се разположиха военни бази на САЩ. Страната практически загуби своята самостоятелност и се превърна в сателит на най-агресивната империалистическа сила. Подобна е съдбата на повечето бивши социалистически държави от Източна Европа.
Именно тук смятам, че е основната прилика между държавите от нашия регион и Латинска Америка. Както тук, така и там, икономическата разруха, социалното разслоение и експлоатацията на народа вървят ръка за ръка с империалистическото потисничество. И обратно – борбата за социална справедливост и възможности за всестранно развитие на човека вървят ръка за ръка с борбата против империализма и агентите на международния финансов капитал. За да бъде успешна тази борба, тя изисква единството на народите.
Компрадорската върхушка, която е на власт в България от 1989 г. е напът да затрие последните остатъци от националния суверенитет на страната, като подготвя влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това ще означава окончателното прехвърляне на икономическите решения за развитието на България в ръцете на империалистическите европейски институции и допълнително обедняване на българската работническа класа.
Това върви паралелно с подготовката за включването на България в бъдещата пълномащабна война срещу Руската федерация. Военните заводи в страната работят на пълни обороти. По признание на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен 1/3 от цялата европейска военна помощ за Украйна е дошла именно от България. Самата госпожа фон дер Лайен имаше възможността лично да се запознае с мнението на българите по този въпрос. При своето посещение във военните заводи в България тя беше посрещната от големи демонстрации. Протестиращите обградиха военните заводи, които тя трябваше да посети и се наложи унизителната ситуация, при която председателят на Европейската комисия трябваше да бъде транспортирана с хеликопер, за да избегне срещата с недоволните българи.
Отношението на мнозинството от българите е ясно: Не на войната! Не на монетарния империализъм! Не на еврото! За всички вече е очевидна връзката между агресивното настояване България да влезе в еврозоната именно в този момент и готвената война с Руската федерация. По официални статистически данни българите са народът в Европейския съюз, който най-малко подкрепя военната помощ за Украйна. По други официални статистически данни 60% от българите са против влизането на България в еврозоната.
Нашата страна се управлява от едно агресивно малцинство, което ненавижда останалата част от народа и дължи своето господство на покровителството на империалистическите институции. Всички илюзии за демокрация, човешки права и власт на народа, с които залъгваха хората след реставрацията на капитализма през 1989 г. се оказаха празен лозунг. Страните от Източна Европа се превъртаха в полуколонии и суровинен придатък за Западния империализъм. Сега те са готвени за пушечно месо в готвената империалистическа война против Русия. Тази пагубна политика неизбежно ще ражда все повече противници на сегашната система и ще подтиква все повече хора да търсят друго развитие за своите страни. Именно тук се крие възможността за народите от нашия регион да се откъснат от оковите на потисничеството, в което попаднаха преди 35 години.
В Европа често когато става въпрос за агресивната политика на САЩ се говори за „американски империализъм“. Ние обаче много добре знаем, че този израз е неточен и че правителството и олигархичните корпорации на САЩ не могат да представляват целия континент. Ние знаем, че освен Америка на Уол Стрийт и ЦРУ, съществува и друга Америка, „Нашата“ Америка (Nuestra América)- Америка на Хосе Марти, Фидел Кастро и Че Гевара, Америка на Симон Боливар и Уго Чавес, Америка на трудовите народи, на селяните и на революционерите.
По същия начин трябва да припомним, че Европа не принадлежи на Урсула фон дер Лайен, Европейската комисия, Европейския съюз и Брюксел. Европа принадлежи на народите на Европа, с техните борби, проблеми и мечти.
Народите по света са братя и в същността си имат сходни интереси – да живеят свободни, независими, да развиват своите традиции и култури, да изграждат своето бъдеще. Основната пречка за това е империализмът. Основното им оръжие е единството и интернационализма. Между народния патриотизъм и пролетарския интернационализъм няма противоречие. Напротив – за народите борещи се против империализма те са неразривно свързани и еднакво важни за успешното водене на борбата. Затова днес повече от всякога трябва да ни водят принципите, които в епохата на империализма никога няма да изгубят своята актуалност:
Долу империализма!
Работници от всички страни, съединявайте се!
Родина или смърт!
Ние ще победим!
About the Author
