След Сталинградската битка въпросът за изпращане на български войски на Източния фронт е още по-остро поставен от Хитлер пред българското правителство. Създава се реалната опасност Германия да подкрепи евентуалното идване на власт на своя агент в България ген. Христо Луков, който, като председател на Българските национални легиони, е виден радетел за изпращане на български войски на Източния фронт и за усилване на репресиите срещу съпротивителното движение. В тази обстановка БРП /к/ решава, че Луков наистина може да бъде използван от немците за натиск срещу българското правителство или сам да състави нов кабинет, който да докара още по-големи беди на българския народ и затова претендентът за „български фюрер” трябва да бъде премахнат.
…Вечерта на 13 февруари 1943 г., след неколкодневно безуспешно следене на силноохранявания Луков, Виолета Якова и Иван Бураджиев най-накрая успяват да улучат, момента когато генералът остава сам, преди да влезе в жилището си. Иван Бураджиев тръгва напред и стига в близост до генерала, точно когато отключва вратата на втория етаж. Куршумът на Бураджиев е неточен и уцелва генерала в рамото, след което започва физическа схватка между двамата. В този момент се появява Виолета Якова, която умишлено е изостанала, за да осигури пътя за изтегляне. Тя произвежда два пистолетни изстрела, които попадат точно в целта. След това двамата членове на нелегалната група успяват успешно да се изплъзнат от направените фашистки блокади.
Подвигът на Виолета Якова допринесе монархо-фашистката власт в България да не се обвърже още по-тясно с хитлеристка Германия и като евентуален резултат от това да изпрати български войски на Източния фронт, а оттук – и за предотвратяването на нова национална катастрофа.
“23 септември”
About the Author
