Емили Уол
За да мога да практикувам своята учителска професия, се е налагало да не изтъквам своите марксистки убеждения на работното си място. Придържах се към това открито неафиширане като учител както в Канада, така и тук в България. Като по правило образователните системи изискват политическа „неутралност“ от учителите, затова не бях изненадана, че и в България има приет закон за това. Разбира се, извън това изискване остава очакването, че ние, учителите, трябва да прокарваме ценностите и идеологията на капитализма на нашите ученици, като при това останем безкритични към капитализма. Но в сегашните времена на повишено равнище на провоенна пропаганда едно училище в София – Американският колеж, надмина всички граници на „неутралитета“. В тази статия описвам своя опит и как моето несъгласие с пропагандата ме накара да напусна учителското място в този колеж.
В Канада аз израснах като квалифициран учител. Понастоящем средната образователна система там е пренаситена с учителски кадри. Реших, че си струва да опитам работа в чужбина и така се озовах в България. Подписах 2-годишен договор с Американския колеж в София. Преди това ми беше съобщено, че този колеж е едно от най-престижните училища в района – с високи приемни изисквания пред кандидатите и дълга 150-годишна история, започваща от неговите американски мисионери-основатели. Целта на колежа е да изгради следващото поколение на либералния политически и икономически елит на България. Затова най-обещаващите ученици биват максимално подготвяни тук и после са пращани като студенти в най-известните университети на Великобритания и САЩ. Преминаването през американската университетска мечта им гарантира впоследствие работа в областта на дребния бизнес или държавната администрация. Някои ученици произхождат от богати семейства и ролята им е да затвърдят бизнес позициите на своите български родители, като наследят и управляват капиталите им. Става дума за преследване на амбициозни цели, като ролята на училището е да възпитава в тях принадлежност към едно предварително избрано малцинство. Иронията е, че тези амбициозни цели се оказват после недостъпни даже за голяма част от учащите в колежа. Но освен всичко това, Американският колеж съществува и за да поддържа образа на САЩ като велика държава. Така колежът работи за представата и необходимостта да се внася „свобода и демокрация“ във всички останали държави – там, където САЩ имат интереси и те предполагат намеса във вътрешните работи на тези държави.
Като млад учител по математика, който прие офертата за работа, в началото нямах добра представа какво точно е предназначението на колежа. Но след като преподавах в него в продължение на година и половина вече съм наясно с грозната роля на това училище. То служи като институционален преден пост на американския империализъм в българското общество. На практика колежът е разпространител на американските външни интереси. Ще дам няколко ясни примера, на които съм била свидетел. На награждаващата церемония по случай завършването на 12-класниците /абитуриентите/ главен гост и говорител е назначената за посланик на САЩ в България от президента Тръмп – Херо Мустафа. Преди речта си пред учениците Мустафа е официално представена от директора като човек, който е имал важна роля по консултирането на американското правителство в управлението на Афганистан и Ирак /и двете държави бяха окупирани от Вашингтон/. Няколко месеца след тази реч, учителите и родителите получихме писмо от директора на колежа Дик Юинг. Писмото беше по повод на взимането на властта от талибаните в Афганистан, като следствие от изтеглянето на американските войски. В него директорът безсрамно изтъква „важността на нашата работа“ като училище за развитието на света. Той има предвид първостепенната роля в оказването на влияние или т.нар „мека“ сила на въздействие в постигането на империалистическите цели на Запада по света. Освен ако интересите не изискват, както с Афганистан, в края на краищата да се изоставят вече губещи позиции.
Нека продължа с примерите за откритото политизиране на колежа или за значението на „меката“ сила. На приемния изпит за влизане в него кандидатите развиват есе на тема какво за тях е свободата /а понятието свобода отдавна има строго политическо значение, наложено от американската политология и култура/. Същевременно, на новопостроената сграда в колежа висят плакати със символа на USAID* – Американската агенция за международно развитие. А в учителския кабинет стои портрет на Хилъри Клинтън – известната войнолюбка и бивш външен министър на САЩ. Образът ѝ напомня, че през 2012 година при посещението си в София тя лично е гостувала на Американския колеж.
През учебната година моето изтощение нарастваше, защото открито виждах тази пропаганда и как тя се поднася на учениците. Освен всичко друго, работех по 50-60 часа седмично. Моите задължения далеч надхвърляха многото часове, в които преподавах математека. Свръхработата в тези училища я познават всички колеги, работещи за частни училища. Корпоративният и комерсиален модел на колежа изисква учителите да прекарват много време с родителите убеждавайки ги, че високите такси, които плащат, се оправдават с рекламираното като висококачествено преподаване и учене. Затова бях решила, така или иначе, с изтичането на договора да напусна работата си през юни тази година. Единствената ми утеха бяха сравнително добрите условия за преподаване, заплатата и мотивацията на моите ученици.
Но нещата не протекоха по план. Когато войната в Украйна избухна в края на февруари, аз вече очаквах някаква груба изцепка от страна на ръководството на колежа. И наистина, писмо от директора за случващото се там, не закъсня. Това е официалната позиция на Американския колеж, за която ни информира директорът на 3 март – българският национален празник по повод Освобождението. В писмото се изтъква ролята на Васил Левски, като се подчертава, че историческата борба на българите за свобода и независимост я виждаме днес в „героичното“ правителство на Украйна, което се бори срещу злото, наречено Путин. В крайна сметка, цивилизационните американски и европейски ценности като свободата и демокрацията са неща, за които си заслужава да се воюва днес. Това е, което и самата България е получила от тясното си партньорство със Запада. А ето и самото писмо**:
„Уважаеми ученици и колеги от АКС,
3-ти март отдавна се празнува от българите по света. Преди пристигането ми в България имах удоволствието да присъствам на празненство за 3-ти март във Вашингтон.
Там слушах българския посланик в САЩ, който разказа вълнуващо за българското освобождение от Османската империя и за великия български герой Васил Левски. Споменът и делото на Васил Левски и сега владеят умовете и сърцата на българите, на всички, които знаят и ги е грижа за България. Докато някогашната мощна Османска империя днес вече е само един исторически спомен. Такъв спомен са също и империите, създадени от най-големите чудовища на 20 век – Хитлер и Сталин.
Но сега имаме един диктатор през 21 век, който се стреми да възроди една империя, стреми се чрез властта на терора и диктатурата да подчини един независим и свободен народ. Отвратително е да се наблюдават ужасяващите картини на руското нахлуване в Украйна. Виждаме в реално време болката и унищожаването на украинците: разрушаване на домовете им, на работните им места, на бойните полета, на градовете и селата, на целия им живот и свобода. Виждаме бруталното, непредизвикано нападение от сили, пратени от Путин; чрез лъжи и явна агресия Путин се опитва да унищожи още една държава, като отрича правото ѝ на съществуване; това са действия, обречени на позор. Тази варварска атака е в нарушение на цялото международно право, на нормите на човешките права и достойнство. Това е обида за всички хора, обичащи свободата по целия свят. Европа не е виждала такава мащабна тиранична война от времената на Хитлер, която вече прогони стотици хиляди невинни хора.
Събитията от последната седмица трагично ни напомниха, че либералната демокрация и човешкото право на самоопределяне не са даденост. Това са права, които трябва да се отстояват и за които е нужно да се сражаваме, когато те са застрашени. А народът и ръководството на Украйна демонстрираха изключителен кураж и привързаност към принципите на демокрацията и човешките права. Каква изключителна отдаденост и героизъм виждаме от тях всеки ден. Безскрупулността на диктатора, който е начело на руското правителство, е ужасяваща и е в контраст на героизма на украинския народ и неговото ръководство. Украинската съпротива срещу тиранията продължава силно да вдъхновява всички, обичащи свободата хора по света.
Куражът на украинците беше последван, както видяхме, от протестиращите в Русия, които се изложиха на смъртна опасност в подкрепа на украинския народ. Тези руснаци са наясно, че като протестират рискуват с арест и тежки последствия себе си и своите семейства. Въпреки това, хиляди руснаци поеха този риск и се солидаризираха с украинците, със своите единомишленици и срещу своето правителство, което продължава безмилостната си атака спрямо своя народ – с лъжи, дезинформация и насилие.
Хора по света се включват в протестите срещу тази агресивна война и показват подкрепа за всички, които са нейни жертви. Много хора в България оказват помощ и съдействие на прогонени украинци, на тези бежанци, а също и на много българи оттам, които бяха принудени да се евакуират от зоните на боевете. Из цялата страна чрез доброволчески организации се подготвя помощ за прогонените украинци. Искам да отлича особено дейността на Българския и на Украинския Червен кръст. Група от нашия Американски колеж вече също се подготвя да окаже съдействие на тези и други организации. Приканвам учениците и учителите, самостоятелно или по групи и клубове по интереси, да действат, за да подкрепят тези усилия. Приканвам цялата ни колежанска общност да използват тези и други начини за включване в тези спасителни дейности.
За двете години на пандемия нашите ученици и колежански персонал дадоха много примери на кураж, упоритост и издръжливост. Много се гордея с начина, по който се справихме с пандемията и не се съмнявам, че сега нашата общност ще даде своето състрадание и помощ за тези, които страдат от този ужасен конфликт. Цел на Американския колеж преди и сега винаги е била не просто да напътства и развива талантливите ученици, но и да създава добри хора, силни лидери и целеустремени индивиди. Колежът продължава да развива своите ценности, а също и обучението си спрямо идеите за отговорност, почтеност и уважение. Към тях добавяме и други важни за нас ценности като: кураж, състрадание, издръжливост, вдъхновение и целеустременост. Считаме, че си струва да отстояваш това, в което вярваш. Вярваме в куража, който прави възможно да се изправяш пред големи и достойни предизвикателства.
Издръжливостта и упоритостта са ни нужни, за да можем с готовност да се изправяме лице в лице с трудностите и да превъзмогваме срещнатите несполуки. Също така, насърчаваме човек да живее с вдъхновение и цел. Всички тези качества ни демонстрира днес украинският народ.
Трети март е празник, който отбелязва исторически събития. Не е ли това едно честване на вътрешния човешки копнеж по свободата? Не е ли това едно честване на човешките права? Тук се намира нашето човешко право да живеем и съществуваме свободно. Настоящите събития остро ни напомнят, че човешките права и достойнство се нуждаят от защита, уважение и грижи. Наша и на всички поколения е отговорността да се борим за човешките права, да ги поддържаме живи, да ги пазим и защитаваме.
Какво да кажем за Васил Левски, за този вдъхновител на цял един стремящ се към свободата народ? На чия страна ли щеше да застане той днес? Всъщност, от собствените му думи ние знаем на чия страна той щеше да застане днес. Той посвети живота си за човешкото достойнство и свобода не само на своя народ, но и за всички хора. „На всяка нация, на всеки човек е нужно да се осигури правото на достоен живот и на свобода“, казва той. Неговият глас е актуален и днес, 150 години по-късно. Въздействащата сила на неговите думи и разбирания, ние можем да открием и в Декларацията на ООН за правата на човека, или в Хартата на Европейския съюз. Тези разбирания живеят в сърцата и умовете на всички свободолюбиви народи навсякъде по света. Затова трябва да сме признателни на този Ден на освобождението и когато днес празнуваме 1-ви март. Честита Баба Марта!“.
Ричард /Дик/ Юинг, президент на Американския колеж в София
Писмото на директора ме стъписа. Защото бях чела почти същите послания в съобщението в Туитър /социална мрежа в интернет/ на Лойд Остин – министърът на отбраната на САЩ, който посети България на 19 март 2022г. тъкмо, за да поиска страната да даде въоръжение на Украйна. В същия дух звучаха и думите на посолството на САЩ в България, което по повод 3-ти март публикува обръщението на държавния секретар Антъни Блинкен към българите. Очевидно директорът на колежа Дик Юинг не си губи работното време, а добре е усвоил посланията на висшестоящите американци, за да напише своето пропагандно писмо до нас. Така той се отплаща за своята служба и за голямата служебна къща, в която живее, в непосредствена близост до колежа. Не е случайност, че колежът понастоящем се договаря с Американското посолство и други институции как да приеме украински бежанци за свои ученици. Идеята е да се получи финансиране, чрез което неголямо количество украинци да учат в колежа за няколко месеца, а от новата учебна година родителите им сами да плащат пълните такси, ако тези деца покрият стандартите за ползване на английски език.
Грубите политически внушения на директора ме убедиха, че трябва като учител да напусна колежа. Въпреки отражението, което моето напускане щеше да има върху учениците и моите колеги. Не бива да се търпи това, което защитават – силите на американският империализъм използват България, за да оправдават своята бъдеща агресивна военна и политическа стратегия. А Американският колеж се явява едно прикритие за целите им. В моя случай трябваше да действам сама, защото учителите в колежа не разполагаме със синдикална организация, която ефективно да може да помогне на служителите, когато са в несъгласие с колежанското ръководство.
И така, отидох при ръководството и му съобщих, че напускам и желая да разговаряме за условията, при които това ще стане. От администрацията започнаха упорито да ме разубеждават, тьй като щяло много трудно да намерят заместник на мое място. Знам, че е така. Примерът е пред очите ми. Моите български колеги, въпреки сходният им професионален опит и квалификация с чуждестранните преподаватели, получават три пъти по-ниски заплати от чужденците. Представям си колко много „желаещи“ ще се намерят. После същите администратори започнаха да ме обвиняват, че съм зарязала децата. След като разбраха, че за мен е неприемливо политическото послание на директора, направиха още един, отчаян опит да ме задържат. Предложиха ми в някакъв смекчен вид да съм изложила своите разбирания по световните събития пред учениците, които един вид да допълнят схващанията на нашия директор. А тяхната алтернативност щяла да потвърди, че училището е „пазар за идеи“ и да затвърди идеологемата, че американската училищна култура предоставя в България уникална „свобода на словото“. Когато и този трик не сработи, ме плашеха с това, че като учител, извън колежа, ще се сблъскам с лошите работни условия в българските училища, в които и заплатите, и свободата били на ниско ниво. Особено наблегнаха на разликата в заплатите.
Приложените от тях хитрини, които целяха сломяване волята ми да напусна и трябваше да ме задържат на работа, не проработиха. Те не ме убедиха в правотата си и след 3-дневно предупреждение напуснах работното си място. Започнах да си казвам довиждане с моите ученици. На тях трябваше да обясня причината за напускането си. Понеже в моето решение има политически мотив, обяснението щеше да наруши обичайните правила за политическа неутралност (която, както се убедихме, е само формалност, и когато ръководството решава да прокарва политика, тази неутралност се изпарява). Писах личен имейл /електронно писмо/ до всеки мой ученик:
„Напускам Американския колеж в София не заради вас, ученици, или заради моите колеги, или заради обучението – от всичко това съм доволна. Причината е от друг характер – и с вас споделям каква е тя, ако вие искате да я чуете. Напускам, защото не желая да работя за институция, която представлява идеите на американския империализъм в тази част на света. Ние днес наблюдаваме ужасяващите последици от действието на чужди интереси, които се борят за надмощие в Украйна. Тази страна Украйна, притежава стратегическо разположение, богати природни ресурси и прочее – затова стана обект на военни и икономически домогвания. Това са домогвания на местни и чужди олигарси, които управляват една излязла извън контрол система. В резултат на това обикновените хора там живеят в бедност, икономическа и политическа нестабилност, а сега вече заплащат с живота си за всичко това, като са захвърлени в една братоубийствена гражданска война.
Поводът можете да го видите в писмото на нашия директор от миналата седмица. Аз критикувам колежа за това, че нарича правителството на Украйна героично и го посочва за образец на демокрацията и защитник на човешки права. Това се прави само и само, защото това правителство в Украйна е приятелско към Запада. Това правителство всъщност е рожба на извършен преди 8 години прозападен преврат, в който САЩ приложиха стратегия да използват крайни националисти за постигане на своите цели. Нещо, което продължават като линия и сега. Показаната риторика от нашия директор иска да мотивира народите за война, като те после изпитат за собствена сметка последиците от нея. Пълно лицемерие е същите хора да ни говорят за демокрация и национален суверенитет. При положение, че целият досегашен опит на външната политика на САЩ демонстрира точно обратното. Да не говорим, че самите американски граждани не могат да се ползват от основни човешки права – каквито са правото на здравеопазване, достъпно образование и притежание на собствен дом.
Войната винаги е безсмислена, защото вкараното в нея голямо мнозинство от хора винаги е губещо. А на тези хора преди това им е втълпявана точно такава пропаганда за „доброто срещу злото“. Крайният резултат е, че управляващата класа продължава да ги експлоатира безмилостно. Аз, като ваш преподавател, винаги съм държала да бъда принципна и в сегашната обстановка тази пропаганда е в разрез с моите разбирания. Ето защо като учител взех решението да си търся друго училище за преподаване. Вярвам, че с казаното, ще разберете същността на моето решение. В спокойни времена не бих ви занимавала с политическото, защото съм убедена, че младите хора сами изграждат своите убеждения като внимателно се учат от нашия наситен със събития свят. Вярвам, че вие ще изградите вашите убеждения, трупайки опит в една смислена борба и чрез труд, който да изгради един по-добър свят.“
Когато моето писмо се разпространи сред училищната общност, ръководството на Американският колеж смени подхода си към мен. И предприе наказателни мерки. Действително, аз бях вече напуснала по свое желание. Няма никакво съмнение обаче, че след моето писмо щях да бъда уволнена. Това, че вече нямах валиден договор, означаваше също, че съм по-уязвима от атаките на ръководството. Първо, буквално от следващия ден ми беше спряно здравното застраховане. После много бързо ми беше блокиран достъпът до пощата и обучителните онлайн платформи. Това направи предаването на материалите на колегите, които временно щяха да ме заместят, много по-трудно от обичайното. Имах една седмица да напусна квартирата, която колежът осигурява на преподавателите. Освен това решиха да си отмъстят и парично, като поискаха да им заплатя неоправдана компенсация от 3000 лева за преждевременно прекратяване на договора. Тази последна мярка си е чиста форма на грабеж, като се има предвид, че моето възнаграждение спира от деня, в който съм напуснала и пари за труд колежът дължи на моите заместници.
Ръководството на колежа продължи своята атака към мен, като не ми върна в нормални срокове моите лични документи – сред тях актът за раждане и трудовата книжка. Задържането на тези мои лични документи на свой ред ми създаде трудности при преиздаването на документ за постоянно пребиваване в България.
И накрая. Вместо да получа благодарност за моя близо 2-годишен принос за развитието на колежа (за многото прекарани извънредни часове в работа), директорът отново е пратил писмо. Този път в него той се опитва пред моите колеги да ме злепостави открито, заради напускането ми и да въздейства в подобна посока на учениците.
Щастлива съм да споделя, че реакцията на учениците е в моя полза. Моите ученици засвидетелстваха своята подкрепа към мен, благодариха ми и показаха уважение към това, на което съм ги учила. Своето отношение те са споделили и при занимания в колежа след напускането ми. Те са разбрали защо напуснах. И са започнали открито да недоволстват от писмото на директора в подкрепа на Украйна, като случилото се с мен допълнително разобличи лицемерието и нагаждачеството на ръководството. Директорът е окачествил моето отношение като „ненормално и безотговорно“, с което се е опитал да вмени на учениците чувството, че са станали жертви. Но повечето ученици са оценили постъпката ми като оправдана. По този начин те са се застъпили за една определена политическа линия, като тяхното недоволство срещу ръководството на колежа показва също и отношение към противоречията в българското общество.
Разказаният от мен опит показва, че понастоящем световните събития разобличават нелигитимността и корупционния модел на управляващите елити. Те са неспособни да носят отговорност за проблемите, с които трябва да се справят и които стоварват на сегашните и бъдещи поколения. Реакцията на учениците показва една впечатляваща политическа чувствителност, която в най-пълна степен осмисли престоя ми в колежа. И аз ще продължа да давам най-доброто от себе си – и като учител, и като личност с отношение към общественото развитие тук, в България. Защото системата на капитализъм и империализъм носи експлоатация и войни. А младите хора след завършването на образованието си заслужават едно друго и много по-добро бъдеще.
Бележки към текста:
*USAID е държавна структура на САЩ /наричана неправителствена организация или НПО/, която се занимава с финансиране на проекти, отговарящи само и единствено на дългосрочните политически и икономически интереси на САЩ. Например, USAID изсипва големи средства в Украйна, подпомагащи преврата на Майдана през 2014 година и тласкащи украинската държава към конфликт с Русия. Десетилетна дейност развива това НПО и в България, паралелно с организации като „Америка за България“ и други. Те имат за цел създаването на верен елит и възпитание на младите в синхрон със завовевателните целите на Америка.
** Оригиналът на писмото е на англо-американски, тьй като директорът на АКС Юинг не счита за престижно да ползва, а съответно и не владее български език.
