Позиция на Движение “23 септември”, 2007 г.
След 1989 г. обслужващите капитала медии у нас, положиха огромни усилия да насаждат етническа омраза и да разпалват етнически конфликти в нашето общество и, за съжаление, техните усилия дават плодове.
През 1990 г. обект на националистическа истерия се оказаха виетнамците. Дошли да работят тежък и непривлекателен труд и да помогнат на България в труден за нея момент (пролетта и лятото на 1989 г.), виетнамците бързо бяха превърнати във виновници за всички беди на нашето общество. Без съмнение омразата към виетнамците се подсилваше и от неприкритата ненавист срещу виетнамския народ, заради неговата героична борба и победа срещу американската агресия. За срамното поражение на своите американски господари български им слуги “отмъстиха” с непредизвикана и брутална полицейска акция при която бяха убити невинни виетнамци. В крайна сметка виетнамците напуснаха България, но това не подобри и не можеше да подобри с нищо положението у нас, нито пък можеше да навреди на социалистически Виетнам. Загуби само капиталистическа България, която по най-абсурден начин разруши връзките си и загуби влиянието си в тази бързо развиваща се азиатска страна.
След прогонването на виетнамците вината за пороците на капитализма трябваше да бъде приписана на всичко друго, само не и на самия капитализъм. Така виновни се оказаха “комунистите”, циганите, турците, българите, евреите и т.н. За невижданата престъпност виновни са циганите, за корупцията и кражбата на обществено имущество – фирмите на ДПС, за безработицата сред малцинствата – българите, за световния заговор срещу народите – евреите, а “комунистите” по принцип са виновни за всичко. В интерес на истината доста бивши ръководители на БКП наистина имат огромна вина, но не за това, че капитализмът е порочен, а защото допринесоха за реставрацията на този прогнил обществен строй.
Шовинизмът и разпалването на етнически и религиозни конфликти се оказаха жизнено необходими за съществуването на т.нар. “демокрация” – евфемизъм, заместващ много по-точния термин капитализъм. Затова, като гъби след дъжд изникнаха десетки националистически и религиозни организации, като се започне от “умерените националисти” от типа на ВМРО, ДПС, Евророма и др., премине се през разните организации на малцинствата – ромски, ционистки и т.н., и се стигне до почитателите на фашизма (Атака, БНС и т.н.) и религиозния фундаментализъм, каквито също има в изобилие в днешна България.
Последните масови безредици в циганските гета, предизвикани от зачестяващите случаи на побои и дори убийства на цигани, както и последвалите призиви за създаването на “национална гвардия”, или други силови структури, изградени на етнически принцип, показват, че заплахата от етнически или религиозен конфликт е реална и може да има катастрофални последици за страната ни. Както безспорно е доказано от нашата и световната история, шовинизмът неизбежно води до национална катастрофа нацията, която претендира, че “защитава”.
Днес националните интереси на нашата Родина и нейната независимост са погазени от едрия капитал на САЩ и ЕС. България дори формално загуби своята независимост, присъединявайки се към европейската империя. Не шепа доведени до отчаяние български граждани от циганските гета са заплахата за съществуването на България, а директивите и заповедите, изпращани от Вашингтон и Брюксел, и българите които ги изпълняват. Не циганите, които днес едва оцеляват, разрушиха социализма, ограбиха България и унищожиха нейната армия, наука, промишленост и култура. Те са точно толкова жертви на това престъпление, колкото и огромното мнозинство български граждани независимо от техния етнически произход. Затова главна задача днес на всеки истински български патриот е да обединява всички жертви на капитализма – българи, цигани, турци – в общ отечествен фронт срещу господството на чуждия капитал и неговите местни слуги, които също са от всички етноси и религии, за възстановяване на социализма. Само независима и социалистическа България, в съюз с другите независими и свободолюбиви народи, които се противопоставят на опитите за американска световна хегемония, може да бъде силна и процъфтяваща държава – крепост на мира на Балканите и в света.
About the Author
